Монетите, сечени в колония Виминациум, заемат значително място сред римските монети, произхождащи от България, Югославия и Унгария. В му¬зейните и частните сбирки се съхранява голямо количество колониални мо¬нети на Виминациум, сечени между 239 и 255г., които говорят за значителна роля на колонията в паричното обращение на североизточните римски про¬винции.
Монетосеченото на Виминациум е сравнително добре проучено в ну¬мизматичната литература. Най-голям принос в изследването и представя¬нето на монетите, сечени от Виминациум, има Б. Брешкович с публикуване¬то на колекцията, завещана от проф. Светозар Душанич на „Музей на град Белград“. В монографията на Б. Брешкович „Монети на колония Вимина¬циум от сбирката на професор Светозар Душанич“ (Белград, година на из¬даване не е отбелязана), съдържаща каталог с фотографии на 1700 монети от колекцията, прецизно е проследено колониалното монетосечене на Ви-минациум.1 Изследване върху монетосеченето на Виминациум съдържа тру¬дът на Н. Мушмов „Античните монети на Балканския полуостров и монети¬те на българските царе“ (1912г.), в който са публикувани шестдесет и пет типа колониални монети, сечени в града. Това е единственото засега отра¬зяване на монетосеченето на Виминациум в българската нумизматична ли¬тература.
С настоящето съобщение се публикува един неизвестен досега тип мо¬нета, сечена във Виминациум при управлението на император Волузиан (251-253г.). Подобна монета не е спомената от Б. Пик2, Н. Мушмов и Б. Бреш-кович, не участва в изданията на специализирания каталог на издателство SEABY „Greek Imperial Coins and their Values“ (London, 1982), нито в търгови ката¬лози за разпродажба на монети, сечени във Виминациум. Публикуването й има цел да допълни каталога на колониалното монетосечене на долномизийс-кия римски град Виминациум и е резултат от изследване върху голям брой монети от римската епоха, които са били в обращение в българските земи.
Лице: IMP C VOLVSIANVS AVG.
Бюст на император Волузиан в профил надясно, голобрад, с лъчиста корона. Облечен е в драпирана мантия. Короната е привързана с панделка. Кръговият надписът е стандартен и включва със съкращения титли и имена /Imperator Caius Volusianus Augustus/ – Император Кай Волузиан Август.

Опако: P M S COL VIM.
Персонификация на провинцията Мизия — права женска фигура, обле¬чена в стола със спуснати край тялото ръце и с диадема върху обърнатата наляво глава. Върху столата е наметнат палиум ( шал?), който виси отдясно покрай ръката на богинята. Фигурата се съпровожда от отличителните сим¬воли на седми Клавдиев и четвърти Флавиев легиони: вляво до краката на фигурата стои бик, а вдясно — лъв. Под черта е изписано:
AN XIV (година четиринадесета)
Кръговият надписът върху обратната страна на монетите е стандартен и включва съкращението P M S COL VIM \Provincia Moesia Superior. Colonia Viminacium\ и хоризонтално с латински цифри – годината (AN /anno/), в случая четиринадесета година на отсичане на емисията, съответсваща на 253/254 г.
Монетата е с диаметър 20 mm и тегло 3,3 g. По параметри и изображе¬ние тя се отнася към средния номинал. Изработена е от бронзова сплав с голям процент цинк. Сравнително доброто състояние на монетата и тънка¬та черна патина на екземпляра изключват съмнения в нейната автентич¬ност. Частно притежание е.
Монетарницата на град Виминациум започва да сече колониални мо¬нети през 239/240г. Годината на отсичане се отбелязва задължително върху опакото на всички колониални монетите като се започва от AN I — година първа за местното летоброене. Практиката да се отбелязва годината на еми¬сията монети с поредните римски цифри се спазва до 255г. / XVI година на местната ера /, когато локалното монетосечене е прекратено. Приемаме, че годината от местното летоброене (ера) не съвпада с годината от Юлиан¬ския календар, а започва от деня на събитието (получаване правото да се сечат местни монети) и обслужва само производството на монети. През периода, когато Виминациум е колониална монетарница, с монети се уве¬ковечават следните императори и членове на императорски семейства: Гор-
диан III (238-244), Филип I (244-249г.), Филип II (244-240г.), Отацилия Севе¬ра, Траян Деций (249-251г.), Херения Етрусцила, Херений Етруск (249-251г.), Хостилиан (249-251г.), Требониан Гал (251-253г.), Волузиан (251-253г.), Еми-лиан (253г.), Валериан (253-260г.), Мариниана (посмъртно) и Галиен (253¬260). Досега не са намерени монети от X -та и XV —та година. Предполага се, че някакви военно-политически причини или липса на метал прекъсват монетосеченето през тези два промеждутъци от време. За известна криза говорят емисиите монети, отсечени през XIV и XVI година, когато теглото им е значително по-малко от тези, сечени през първите години на Гордиан III, а монетните печати се отличават с груба изработка.
Колониалните монети на Виминациум се разпределят в три номинала, малък, среден и голям, които отговарят на съответните римски император¬ски номинали от бронз и мед — ас, дупондиус (два аса) и сестерций (четири аса). През първите десет години от градското монетосечене големите стой¬ности на монетите се сечат от почти чиста мед. Към края на периода голе¬мият номинал се изработва от различни медни сплави с по-лошо качество. Досега са известни шест вида монети с образа на Волузиан. Те са само от голям номинал: от XII-та, XIII-та и XIV-тата година на местната ера. Сред¬но големите монети са от мед, сплавена с цинк (ценената в античността сплав орихалк — aurichalk, мед със златист цвят), а малкият номинал е ви¬наги меден. Извън този стандарт остават редките емисии бронзови „меда-льони“ или „двойни сестерции“. Силно редуцираното тегло на монетите, сечени към тринадесета година и след нея приближават теглото на големия номинал до това на средния от предишните години. Решаваща отлика в тези случаи се явава не големината на монетното ядро, а императорското изображение. При големия и малък номинал императорът е представен с лавров венец, а при средния, какъвто случай представлява новооткритият тип монета, той е с лъчиста корона.
Големият брой монети от Виминациум, съдържащи се в колекцията на проф. Душанич, е основа за изследвания върху теглото на сечените монети. Номиналът с най-голяма стойност започва да се сече със средно тегло, малко над 16g.; расте и достига връх от 18g през четвъртата година; рязко спада през деветата година на 15g, за да достигне през шестнадесетата година едва около 9g. Сравнително стабилно е теглото на малкия номинал, което се движи около 4g и най-вероятно не се използва след XII-тата година.
При средния номинал промените са по-плавни: започва с тегло 5,5g, става 7,5g в петата тодина, 8,1g е в дванадесетата година. Средноголемите колониални монети, сечени във Виминациум след 250г. са сравнително ред¬ки поради ограничените емисии. От тринадесетата година досега беше из¬вестен единствен екземпляр с образа на император Требониан Гал с тегло само 2,8g (от колекцията на проф. Душанич), който се смяташе за последен в използването на номинала. Откриването на колониален дупондиус от XIV-та година по летоброенето на Виминациум доказва, че средният номинал е използван почти до края на градското колониално монетосечене. Неговото тегло от 3,3г потвърждава общата тенденция в намаляването на монетното тегло в Империята през 253/254г.
Всички монетарници в Тракия и Долна Мизия след реформите на им¬ператор Галиен (253-258г.) престават да сечат монети от името на техните градски управи. Секва монетосеченето и във Виминациум. В 441г. Атила превзема няколко крепости по Средния Дунав, между които Виминациум и Сингидунум.