Уникална монета, доказваща, че Орфей е българин.

Споделете страницата!

 

Монета с образа на Орфей от Филипопол

Това е една статия за тези които обичат историята,археологията и нумизматиката. Като увод и начало на тази статията нека да проследим кой е бил Орфей в миналото и какво го свързва с България.

Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Ойагър, а Ойагър е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Майка му е нимфата Калиопа. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство. Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира . Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

 

Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните. Монетата била открита от иманяр преди 18 години, но в последствие била откупена от известен бизнесмен, който сега я дарил на археологическата експедиция на проф. Овчаров, която проучва тракийско светилище край село Татул.

Монета от първия открит вид, от времето на императорите Антонин Пий и Гета, на която е изобразен Орфей, обкръжен от слушащите музиката му животни .

Според шефът на експедицията, бронзовата монета доказва, че Орфей има български, а не гръцки произход. Факта, че парата е сечена във Филипопол – днешния Пловдив (трети по големина град в България) , е доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи.

Като тази монета имало само още една. Редките екземпляри били от времето на императорите Антонин Пий, Гета и Каракала. На тези от Пий и Гета Орфей е обкръжен от слушащите музиката му животни, докато при монетите на Каракала музикантът е седнал върху скала, символизираща Родопите.

Професорът обясни произхода на монетата с разрешението от страна на Рим през 2-3-ти век на покорените градове да секат собствени монети. От едната им страна задължително трябвало да е ликът на императора, а на другата – изображение на характерен местен култ. Така при филипополското сечене на монети се наблюдават редица местни култове – на полегналия речен бог Хеброс върху скали, които са Родопите, а често до него е богинята на града с патера и жезъл. Монетите на император Антонин Пий са от най-интересните – те представят самата богиня Родопа, отбелязана с име. Тя представлява красива жена, седнала на скала, символизираща великата планина. В ръцете си държи трицветното цвете, известно като „Хаберлея Родопензис“, т.е. Орфеевото цвете.Често върху монетите се дават местни забележителности – различни храмове, а особено често се явяват двата най-известни – тези на Аполон и Хермес – заедно с техни статуи в цял ръст .

Монета с образа на Орфей

Вашият коментар