ОСНОВИ НА АРХЕОЛОГИЯТА

Споделете страницата!

 

Какво е археологията?

Историческа наука работеща с категорията време. За извличане на данни археологията използва веществени извори създадени от човека. Едни от най-важните извори за еволюцията на човека са неговите сечива, делящи се на два вида: сечиво от първи порядък-намерено в природата и използвано от човека без да го променя, при удар между два камъка се получава сечиво от втори порядък. Първото сечиво е на възраст 2 млн. г. Въз основа на намерените сечива от различни епохи може да се твърди, че развитието на човек зависи от работоспособността, креативността и труда му.
Археологията се занимава и с писмени паметници, но с такива върху камък, метал и т.н.
Може да се каже, че археологията и историята заедно възстановяват реалността на отдавна отминали времена ( конструират я).
Предметите от бита са едни от най точните източници на информация за епохата от, която са. Благодарение постиженията на науката археологията непрекъснато прави нови и по задълбочени анализи на откритите находки.
Какво е култура?

Черта присъща само на човека чиито компоненти са – сечивата, начина на добив на храна, социалната организация, изкуството (присъщо само на човека), погребалния обред (присъщ само за човека като това говори, че човека е проумял прехода между живота и смъртта и е вярвал в задгробния живот, тъй като е поставял предмети от бита на умрелия с него в гроба за да му служат и в отвъдното.
Траектория на човешкия прогрес!

Изработването на първото сечиво – 2 млн.г. пр.хр.
Овладяване на огъня – около 400 хил.г. пр.хр.
Първите организирани погребения – 90 хил.г.пр.хр.
Раждането на изкуството (артистична експлозия) – 30 хил.г.пр.хр.
Овладяване на водните простори (лодка, гребло, харпун и т.н.) – 9 хил.г.пр.хр.
Неолитна революция ( поява на земеделието и скотовъдството) – 7 хил.г.пр.хр.

В САЩ археологията e като част от антропологията, а в Европа се възприема като историческа наука. Археологията е наука, която сама открива изворите си, до голяма степен находките се откриват на случаен принцип.
Относителна хронология – при сравнение между два предмета – тази хронология казва само кой е по стар а не е точна хронология.
Абсолютна хронология – точно даване на времето.
От къде започва археологията?
4в. пр.хр. Платон за първи път споменава този термин. Археология – наука за древността. Тогава този термин не покрива сегашното значение на думата. Римляните използват – антиквитас – нещо древно, интерес към древното. Римляните са по – ниско в културно отношение от гърците, въпреки че те възприемат част от техните културни достижения. „Загубата на една война, не означава загубването на една култура.”
Верес-добър пример за поставяне началото на антикварните колекции. Интереса се запазва дори и след епохата, в която се е зaродил. 15-16-17в. интереса към миналото непрекъснато се подклажда.
Провокация към интереса:
16в. – открито е съчинението на Пазваний (2в. сл.хр.), изцяло запазено – в това съчинени е представена древна Гърция.
16в. – Витрувий – архитект от древен Рим – „10 книги за архитектурата” – практически съвети.
Рим – Ватиканския музей
Франция – Лувъра  сформирани музеи с колекции.
Русия – Ермитража
Колекциите се състоят предимно от произведения на изкуството. Ефектни паметници. Тогава археологията е наука за изследване на изкуството.
1764г.-Винкелман – той написва една книга „История на изкуството на гърците и римляните”. На основата само на колекцията на ватиканския музей. Това е първата история на изкуството на древния свят, а нейния автор дори не е бил в земите за чието изкуство пише. Метода на изследване е стиловия анализ – „Всяка епоха има определен стил”.

Методите на археологията

Начините за изследване на сечивата – всяка наука си има свои методи.
Две групи методи:
Іва група – Археологични методи
ІІра група – Физикохимични методи

Іва група
Сравняването – „Имали го някъде другаде това” – сравняване на непознат и ново намерен предмет с вече изследвана и достатъчно позната находка от определен период.
Формално типологически – формиране на група предмети, които ще бъдат разграничавани единствено на основата на формата. Този метод възниква през 19в., като разделяне по форма и тип, неговото начало се дава от порядъка създаден във музеите по това време.
Стратиграфски – стратилат (пласт) – метода практическата археология – теренна практика. Изследване „надолу” до изчезване на дадените следи. Културни пластове – тези пластове, които съдържат от човешка дейност. Определен метод на работа.
Шлиман – доказал съществуването на Троя.
видове стратиграфия
o работна стратиграфия – отнемане на пластовете равномерно – хиатос (лат.) – празнота
o историческа стратиграфия

Връзката на археологията с другите науки
В съвременния свят няма наука, която да се развива сама.
Историята е полезна на археологията – крайно необходима. Не може да се почнат разкопки без дадени сведения.
Етнологията (етнографията) – там където спира археологията започва етнологията тоест изследване на новите съвременни събития и неща.
Геофизика – ръка за ръка с археологията – сканиране на терена.
Химия – изследване на химичния материал съдържащ се в намерените предмети.
Геология
Антропология – използва се когато се изследва човешкото тяло при погребения, изследване на костите. Изследване и възстановяване на расово-етническия вид, познават се по черепа, който трябва да бъде много запазен. Антропологията дава добри възможности за изследването на заболяемостта при тялото. Дават се данни за възрастта на тялото.
§ артефакт – находка

Монетите – носители на абсолютната информация. Монетата е един сигурен датировъчен артефакт. Портретът на римския император върху монетата е абсолютно точен. На пример – ако на изображението императора е с брада то тази монета се датира след ІІв. Монетите в древния Рим са били сребърни.
Сигурна информация добре може да бъде извлечена и от надписите.
1947г. – Либи – Американски физик – „земята непрекъснато се облива от потоци космически лъчи.” – той проследява потока на разпадане на изотопа
С14 +/- 50
+/- 100
+/- 25
ІVхилядолетие има писменост, хилядолетие в което може да се използва този метод на Либи. Годините които Либи предлага се налага да се удревнят (т.нар. калибриране) с 600-1000г.

Неолит
(Втория период на каменния век)

Преминаването от Палеолит към Неолит се нарича Неолитна революция – човека преминава от присвояване към производство.
Центъра на човешка цивилизация – Иран, Ирак – тези земи обхващат така наречения Плодороден полумесец. Времето след 12в. хил.пр.хр. – хората стават земеделци благодарение на плодородния климат и земи. Тези земи притежават плодородна нова почва, в топли райони са и притежават много хумос. В територията има хора занимаващи се с земеделие, но когато ледниците се оттеглят и населението се оттегля заедно с тях.
10-12хил. се формират големи земеделски групи – първите земеделски общества. Те са едновременно и скотовъдни.
Домистификация – опитомяване
Земеделието като факт можем да го видим 9,8,7 хил. Постепенно човека се променя в земеделец и скотовъдец. Човека престава да бъде мобилен, човекът трябва непрекъснато да върви напред в своето развитие. Земеделецът е свързан със земята.

Неолтната социокултура
(белезите)
производяща икономика – земеделие и скотовъдство; земята е основно средство; човекът е активна страна – земеделието е примитивни, земята се обработва със костни мотики, чрез човъркане, което изтощава много бързо земята, няма наторяване. Когато земята се изтощи, човекът се мести. Човекът е трябвало да си отвоюва земята. Тогава е имало много гори по тези територии, което кара човекът да обезлесява.
събирателсво и лов – запазват се, но не се развиват.
дълготрайна уседналост – формиране на следващия белег – поява на сеелища.
Домостроителство – селски плет
сечивата – те са нови като техниката на обработка, явно разграничени като типове и групи – брадва, мотика, тесла и длето.
В челия неолит сечивата са правени по един и същ начин, но края на епохата човекът осъзнава, че е достигнал предела на този вид сечива.
духовен живот – две страни – начин на погребение и появата на изкуството. Покойниците се погребват грижливо – хокер – специален начин на погребение (клекнал скелет). В неолита се поставят глинени съдове и сечива, което говори за абстрактно мислене.
*какво означава тази поза? – дали това е защото човек в повечето време спи в тази поза. Поява на идоли. Постепенно се издига култ – жената като родителка, като продължител на родът. Глинените съдове са усет към красивото.
-Керамиката започва да се произвежда в периода на неолита. Първият изкуствен продукт, който човекът е изработил. Керамиката е основен белег на неолита. В плодородния полумесец керамиката се появява през 8хил.
КУЛТУРА – създадена от човека.
Един от пътищата за неолитизация на Балканите и Европа е по течението на Марица. Балканите са вторичен център на неолитизация.
Неолита – 6200 (6400) – 5000г. на Балканите. Неолитния човек на Балкански полуостров е пред средиземноморски тип (ранно средиземноморски) – грацилизиран човек (изнежен човек) – това води до култиризиран тип; нисък ръст – максимум 165см за мъжете и максимум 155 за жените – кратък живот – до 35г. максимум 50г. Характерна е и висока смъртност на децата до 2г. и на родилки.

Халколит (5000г. – 4000г.)
(медно-каменна епоха)
Каменните сечива малко преди 5000г. достигат максималното си развитие. Това води до търсене на нов материал за изработка на сечива. Първите сечива от мед показват започването на нова епоха, в която камъка продължава да се използва за изработка на сечива. Първите медни сечива са изработени чрез студено коване. Така човека се опитва да обработва медната руда. Медната руда се топи ри 1083 оС , затова човека прави примитивни пещи – примитивна металургия. Започва изливането на сечива чрез едностранни в последствие и двустранни калъпи. Формират се няколко медно-рудни зони и използвани и днес – Алтайската, Кавказка и Балканска – най-вече Карпатите, Стара планина и малко в Родопите. Тази балканска зона е причината, човека на Балкански полуостров да постигне висока култура и развитие.
поминък – земеделие, скотовъдство , лов – медните сечива водят до по-развито земеделие
селищна структура – същите места, същите селища, появяват се жилища с две помещения – по голямо жилище.
керамиката – факт, неотменна част от човешкия бит. Съдовете са боядисвани в червено и след това аранжирани с бяло и черно. Красиви и правилни орнаменти, инкростация, рисуване с течен графит.
тъкачния стан – открит на Балканите през неолита – 6 хил. и характерен за халколита.
погребални обичаи – същите – хокер и изпънато положение, няма погребения с кремация.
Културата на Егейският свят през Бронзовата епоха
3-2 хилядолетие
Има три главни центъра: Троя, Микена и Крит.
Критско-микенската култура предхожда формирането на ранно-гръцката култура. Бронзовата епоха е фундамент на ранната гръцка култура. Ахейци, микейци и др.

Троя-едно от най-интересните и важни места :това са днешните Дарданели (Босфора). Разположението на Троя не е случайно.Има голямо удобство за развитие на икономика. На Троя има залежи на медна руда, затова и разположението е благоприятно. През 17-18 век никой не е предполагал, че тя съществува, приемало се е, че това е чисто политическа история.
До 1870г. Троя е била приемана като политическа измислица. Опонирането е било по най-елементарния начин, чрез самото доказване, че Троя съществува.То се осъществява от Хайрх Шлиман.Той доказва чрез факти, които са явни за съществуването на Троя. Троя е била близо до крайбрежието. Пр. „вечер ахейците се прибирали в своите кораби, пиели, ругаели срещу троянците, които съответно ги чували…”
Хисар-укрепление, крепост

В края на 19 век се твърди, че Троя се намира на хълм- „Хисарлъка”. Трудно се започват разкопки или ровения на тази територия, за която Шлиман трябва да получи разрешение от Високите порти. Троя не може да бъде разкопана изяло и до днес. Хълмът трябва да се разреже от самият връх до основата, но за тази цел се изисква време и подготовка. Шлиман, ,макар и специалист, който е добре подготвен теоретически, той няма нужната практика, която му е необходима за целта. Това се случва през годините 1870-1871г. Още в първата година той разрязва хълмът от горе до долу като установява, че Троя се намира в най-долния пласт на хълма. Това обаче е предварително убеждение на Шлиман, никой не разбира защо той така е смятал, но предполага се, че той е бързал.След като стига до първият пласт той не открива никакви следи от градът, първото нещо което той прави е да се ориентира към следващ пласт , който е по-добре устроен, да има крепостна стена.Утвърждава се, че върху целият втори пласт има следи от пожар. Не далече от крепостната земя се разкрива една постройка солидна и голяма, Щлиман решава, че това е двореца на Приям. Това е втората уловка.Намира съкровището на Приям следователно Шлиман обявява пред цялата общественост, че той е открил Троя. Всъщност почти до смъртта си се приема,че това е Троя-2 пласт, а не 7а.
1932-1938г.- се правят последни разкопки от американска експедиция- Блеген. Блеген в продължение на 6-т години разследва пласт-7а.
Троя се определя за съществуваща. Размит е митът, за политическата измислица.
Съкровището на Приям изчезва фамозно в края на Втората световна война, при много странни обстоятелства. То се озовава в руските ръце. Боробачов признава, че съкровището е прибрано в Пуштинския музей, следователно съкровището е съхранено, спасено.
От 2600-2400-се твърди, че това е вторият пласт, но това е грешка само от 400 години.

Микена-Континентална Гърция. Няма проблем с локализирането и. Микена има част от историята на Гърция. Периода от 17-12 в. пр. Хр. е отрязъкът от време на развитието на Микена. Голям военен съюз, оглавяван от Микена на чело стои Агамемнум. От гледана точка на археологически дадености –Микена е непревземаема (Омир), но все пак са я превзели. Микена е запазена много добре. Крепостните и стени все още са внушителни. Циклопски начин на гражданско формиране на система от прецизна техника за сигурен и здрав градостроеж. Това е общество, което живее на военна нога. Микенската крепост подсказва един типичен за Бронзовата епоха терен, който е много каменист (Перперикон). Изнасянето на крайните две крила изразява фланкиране на входа. Единственото място през което може да се влезне в Микена е през нейните врати-два огромни пилона и върху тях един хоризонтален. Лъвската порта над Микена. Дворцовият комплекс е разположен по към центъра. Отново разследването на тези земи се осъществява от Шлиман. Когато Шлиман бързо разкопава Микена , около пласта 7а, той намира следа от микенска керамика.Шлиман при своето влизане се озовава в дясно на самата крепост, той веднага попада на 5 изключително богати гробници, не докосвани до сега. Шлиман е изомен и прави нова грешка с определяне на времето. Той смята, че това са гробниците на Агамемнум и неговите 4 помощника, но това не е така.
Началото на разкопките в Микена са през 1874г.-това е ранният етап. 18-16в. Вторият етап е 15-12в. –Агамемном. Времето на Агамемном не представя много от своите култови погребални съоръжения. Съществуват каменни блокове, които не са по-малко от 8метра. Тяхната обработка е направена безупречно, без спойка, те не са помръднали.Примери за гробна архитектура 13-12в. пр. Хр.- това е времето на кулминацията в развитието на тази архитектура.
13в. е началото на Желязната епоха. Оръжията на микенците са вече от желязо. Налагат и инкрустират от желязно острие и върху него има врязани златни нишки. И до сега това съществува, запазило се е. Първите държавно-образователни процеси. Изкуството бележи голямо развитие. Живописта; микейските жилища са изключително изписани. В Микена се появява и първата писменост. В микенското писмо се разчитат имена като тези на Зевс и др. Но микенската култура е разрушена от дорийците, които пък поставят началото на Гърция.

Крит-Бронзовата епоха в Средиземноморието- Крит. 2-1 хил. (2600-1115г.) пр. Христа.
Благоприятно географско разположение. Критската култура е проучена първо от сър Артър Евънс –британски археолог- разкопките започват през 1900г. за 20г. той проучва един голям дворцов комплекс-Кносос. Разцвета е 2000-1600г. поради оживената търговия- флот+добър военен флот. Евънс проучва комплекса много добре, а той е изключително добре запазен. Поради това той възстановява и реконструира голяма част от Дворцовият комплекс. Висока култура- каменно строителство+архитектурен план по времето когато по нашите земи живеят по селищни могили. Липсват оръжие и почти никаква военна тематика в тяхната култура. В Крит през 2000г. пр.Хр. вече има Грънчарско колело и съдове изобретени на него. Критската керамика е достъпна и до наши дни и изключителни образци. Високата култура изведнъж е разтурена поради висок земетръс около 1600г. Около 1450г. вулкана на о. Тера (Сонторин) изригва и унищожава всичко наоколо. Тогава дворцовият комплекс Кносос е разрушен. Правят се плахи опити да се възстанови, но през 1115г. дорийците стъпват на острова и слагат края на бронзовата епоха и дават началото на желязната епоха.

Градски Центрове в Древна Тракия-2 бр.
Центрове- селища от градски тип.

Кабиле
Селище направено добре- икономически и географски- в завоя на Тунджа, не далече от Ямбол върху пътя от Егейско море към Дунав и от Черно море към…Най-ранните форми на живот са от 12-хилядолетие пр. Хр. За Траките 12в. е прехода от бронзовата епоха към желязната епоха. За Кабиле има много сведения. В някои извори Кабиле е представен като град населен с пристанища , това не е така. Кабиле се развива като селищен център и разцветът му е през 4-3- в. пр. Христа.
В периода на развитие на града през 342г. Филип Македонски превзема Тракия и прави няколко опорни центрове където настанява големи военни гарнизони- Кабиле е един от тях. Но това време не продължава дълго. През втората половина на 4в. аристокрацията в този район надига глава и започва династичнния период. Спартос е василевс (цар).
Първи период –династически владетел е Спартос той сече монети – края на 3 в.-277г.
Втори период- следдинастически- от 276г. до края на 2в.
Общинска форма на управление (града се самоуправлява, липсва един върховен владетел –„полиен”период. Града сече монети на които е изписано „KABY”.
Aгора- градски площад
Кабиле е поддържал много активни връзки с различни градове. Територията на древна Гърция. Тези контакти представят тесни взаимоотношения- търговия и обмен. Емпориум- тържище.
Постоянно действащи тържища още от пред Освобождението. Кабиле е предсталявало едно голямо тържище 5-4 век.Мястото, което заема Кабиле е изключително благоприятно.Уницибиална форма на управление. Форми на управление характерни за гръцката демокрация.246г. времето на един голям поход на един от потомците на Ал. Македонски се установява една монархическа форма в Тракия. Антиох 3 е известен още като сириец. Кабиле е претърпял 3 гол. Нашествия 278г. нашествие на келтите.
Най-мощния икономически град Родос.
183г. Филип5 има един разрушетелен поход в Тракия където вече Кабиле е разрушен. „Може би не е могъл да си плати.” Това е годината, в която Кабиле е залязъл. Идват римляните на границата след новата ера 72г. пр. хр. един от римските началници има един похад, който е насочен към ЧЕР. ГРАДОВЕ.,крайбрежието на Черно море. След това цялата тази територия става на римляните.
136г. след Христа времето на управлението на един от най-високите рим. Императори- Хадриан(117-138).Счита се, че той прави една реорганизация, при която Кабиле е станал един военен легион. Преценено е че в този военен лагер военната чат не може да бъде легион, а кохорта от 480 души. Войници се разполагат в един основан и организиран военен лагер. 136г. в Римската епоха вече на Кабиле се е гледало по различен начин, стратегически и чисто военно място, който съществува от 136г. до края на 3 век. Този военен лагер се нарича Кабиле. Римляните са запазили старото име на Кабиле. Средновековието се проследява само по няколко некрополи.

Севтополис- този крад сега се намира на дъното на язовир. 1948-1954г. Това е най-голямото откритие на българската археология след втората световна война. Градски тип селища. Града се разкопава 6 години и никой не може да каже какво е това какво име ама, става дума, за Севтополис е на името на тракийския владетел. Първия пример, където виждаме някое селище да носи името на тракийски владетел. Севтополис град ли е наистина? Територия, която има малко неправилна форма, може да бъде правоъгълник може и да не бъде, но в този случай не може да бъде защото има приток на Тунжа. От стратегическа гледана точка сега, едва ли някой ще направи сега град.Този град притежава една крепостна система от стени, порти. Когато се проучва целия град се вижда че двете главни улици са оеноердикулюрни една от друга, класическа градска система, която е изградена от Хиподам. С тази система са изградени много селища. Пирея, примерно. Получава се една система на планировка която представлява едни точни правоъгълници. Този град е основан наведнъж. На място на Севтополис няма предишни следни на живот имало е нещо малко, което не е просъществувал дълго. Едно е сигурно, този град има трагична история, в него са намерени каменни гюлета, с които е бил разрушен. В рамките на 6 г. проучвания непрекъснато пред изследователите е стоял проблема, наличието на един вътрешно укрепен нквартал където е разположен царския дворец. Защо в рамките на един град ще има второ вътрешо укрепление? Това което за сега се приема е за една укрепена резиденция в древна Тракия. Няма истински градски центрове, липсват в др. Тракия такива гол. Центрове това са предишни укрепени резиденции в случая и със Севтополис , който е изграден след това. Монетите и второ създавали селища- двата белега на монархическата власт. Това, което в учудващо е че се основава едно селище с такова устройство и това същото селище носи и име на тракийски император.
Явно, че тези две големи селища се допират едно с друго, локализирани и определяни чрез находки. Северната граница е Балкана. Територията на това обединение не е много голяма. Тази територия не е много голяма. в края на 1954г. се открива един надпис, който съдържа един много добър текст. Между Севд и Спарток. Надписа започва с една клетва м/у Спарток и Береника ( съпругата на Севд) изпълняваща ролята на регент. Има едно много деликатно подсказване ”..докато Севд беше в добро здраве..”-305-295г. В самото начало на 3 век. В надписа се казва нещо, което е истински ключ: „…този надпис да бъде размножен в 4 екземпляра, два от тях да бъдат поставени в Кабиле, другите два в Севтополис..” Площта на Севтополис е 5 хектара, а на Кабиле е 50 хектара. Може ли и трябва ли да бъде наречен Севтополис град? Къде са колебанията- в площта, липса на производствена дейност, планировката на гръцките жилище, този град има агора, но на тази агора няма нищо няма храмове, боле, къде е онази част, която представя градът като админисративна единица, прекалено често се говори за божества. Има идея, че Севтополис е представлявал един голям култов и религиозен център.Бедата къде е? Този град е проучен но времето не е стигнал да се проучат местата около Севтополис, където може да съществуват много факти. Възможно е масата на Севтополис да е живяло извън укрепената част. Севд 3 сече собствени монети, в града има монетарници, признак да се афишира неговото име. Монетите са бронзови.Изненада е че името на града е на старогръцки език. Севтополис е един от хай-добите примери какво може да направи археологията. „Градът на живите”-Севтополис. Там са открити тухлени гробници, само в тази територия се откриват тракийски гробници изградени от тухли. Те не са особено пищни а скромни. 278г. нашествието на келтите но те нямат достатъчно бойна техника за да разрушат Севтополис.
26.11.07 г.
Най-голямото качество на гръцката керамика е че то възпитава. Това е първото до което се докосва детето в семейството, произведение на изкуството,Цени се красивото, ако го нямаше това качество нямаше да ги има великолепните произведения, които се създават от гърците. Така се формира много силно изразеното чувство за красота.
Другото най-удивително за гърците това е те имат чувство за ред. Всеки заема точно онова място което има право да вземе. Гръцкото разбиране за хармония включва нещо като ред, подреденост. Гръцката митология може да бъде най-добре изучавана от гръцката керамика.Гръцките рисунки са снабдени с надписи.
Гръцката керамика е превъзходен източник за изучаване на бита. Той може да бъде проследен многостранно може да бъде извън кръга на семейството. Керамиката може да ни покаже бита по чудесен начин. Може да проследяваме спортни състезания чрез гръцката рисунка. Победителите в едно олимпийско състезание на него се дава олимпийска купа. Техниката за изработване на керамиката.В Крит познаваме грънчарското колело от 2-рото хилядолетие. Изключително добър подбор на керамични глини. Много пъти трябва а се пробва че съдът е може да стане от кал а от глина. Прецизно и точно. Цветът е много общ, фона върху който гръцкия художник ще започне да рисува. Това което отличава гръцката керамика това е материала- фирнис- (черен лак). Този материал има великолепно качество. Основно в този цвят има железни окисли и в етапа на изпичането му е на етапи, процес на редукция. Всеки съд се прави сам за себе си. Щом човешката ръка работи не може да има еднакви форми. В територията на съвременна атина има един квартал Терамирикос- където е най-големия квартал, където съдовете се изпичат, изготвят се подготвят за рисуване. За рисуването не се иска сръчност, а умение и талант. В началото е било много трудно да се започне да се рисува. Декасово перо. Единствено с това са рисували древните гърци.За формите на тези съдове са били приблизително около 40 форми. На какво може да се дължи това? Формите се раждат от нужда Гръцкият бит е взискателен. Не може един съд да бъде използван за повече от едно нещо. Всеки съд има строго определено значение и никой не може да му го отнеме. Нултрофор- съд свързан с битът който се използва само2-пъти в живота.
Форми: най-големия по размери съд това е глинената делва-питос. Съдове използвани за съхранявани на житни храни. Друга форма това е фирмата на амфората. Това са амфори, с които се използване за разпространяване на търговски….Гърците минават за предприемчиви хора, нюх за завладяване на нов територии, приобщаване към гръцки територии. Амфорите са най-добър свидетел за това до къде са стигнали гърците.

03. 12. 07 г.

Черно- фигурен стил – края на 6 век.

Фона на който се рисува е на основата на неотралния цвят. На фона на светлото изпъква тъмното.
Доминира човешката фигура-фигурална живопис
Сюжетите по правило се вземат от гръцката митология
Две са основните неща, които съществуват при неотрализацията. Перспективата липсва , художникът няма усещане за дълбочина. Живописта в гърците е предимно се среща при вазописа. Керамиката е предназначена за масовата консумация. Стенописите не са за масовата консумация. Много малко са случаите от реалният живот, които се изобразяват. В края на 6 век в една работилница на Андокид започват да се произвеждат съдове с една нова техника напълно различна от тази до сега, сега тъмен е фона. Така се навлиза в червено фигурен стил обхващаш 5-4 век.

Червено- фигурен стил- 5-4 век

Фона е червен а самите фигури изпъкват като силуети, върху които художникът започва да рисува великолепно. Чрез този стил се достига до кулминация. Има богатство на сюжети, перфектно визуализиране и високо качество.Тайнството на рисунката се владее. Всеки един съд, който се рисува е сам за себе си той е уникат! Края на 4 век е вече началото на елинизма, новаторството, новите технологии. Налагащата се мода на металните, бронзовите съдове, които заменят керамиката. Уникални съдове, които добива невероятни размери. Забелязва се, през този период се опростяват и улесняват нещата. Керамиката започва да изчезва. Появата на релефни съдове с глинена украса., която се изработва на калъп; тя се изработва чрез отливане и с калъп се правят релефните украси върху фигурата.. след това се потапя в червена вода. Но по този начин не се получават творчески обекти, т.е. получават се серийни производства. Това е пътя, който изминава гръцката вазопис.

Старогръцката скулптура (пластика)

Това изкуство е достигнато от гърците. Мономенталната скулптура е тази, която възпитава. Дедал е митическа фигура. Хората, които се занимават със скулптура по това време са се наричали „дедали”. Тайнството на скулптурата, т.е. на моделирането гърците вземат от Египет някъде в началото на 7 век Първите статуи са каменни след това са мраморни. Египетското изкусво е канонизирано т.е. там нещата са едни и същи от край време и така си и остава. Те имат и недостатъци, които гърците няма да вземат. Един от теях е принципът на фонталитета. Втора от тях е симетрията. Явно е че образеца не е достатъчен за гърците, те трябва да премахнат тези два принципа. Гърците превръщат скулптурата в светско изкуство. Причината поради, която гърците ще трябва да променят тези два принципа е защото тяя ще бъде достъпна за всички на видно място. Произведението на гръцката скулптура е триизмерно. Има гръб, фас и …Промяната настъпва в следващите няколко периода.

Периодизация на гръцката скулптура
1.Омиров период 8 век. „геометричен стил”
2.Архаичен 7-6 век
3. Предкласика „ строг стил” 490- 450
4.Класика 450-323
5. Елинизма 323-31

Архаичен период
В Египет никой не си е поставял въпроса да възпитава чрез своето изкуство. Пътя на реалистичното предаване в едно изкуство. Нещата се представят реалистично, точно. Основния герой е мъжката фигура. „Как ще се покаже физическата красота, ако едно мъжко тяло е в дрехи?” Точно тази фигура ще върви по този път на развитие, да се показва съвършенството което трябва да се следва. В древна Гърция има едно изключително важно нещо „Хубавия и добър човек”- физически съвършения човек , притежаващ нравствени добродетели. Един човек не може да бъде физически съвършен, идеален без да е нравствено красив, богат. За това се говори за класика само в Древна Гърция. В архаичната епоха се развиват.
Куроси-статуята на мъже. 2. кори-статуята на жена; Огромен труд се хвърля в усилията да се отдели гръцката скулптура от симетрията, изкуство което да може да му се радват всички. То има чисто житейски заряд за хората. За пръв път се вижда куроса чрез издигане на култ на атлетизма. Атлетизма означава той да бъде съвършено структуриран, силен и да притежава нравственост. Това се постига в периода от 100 години. Липсва онази голото, която я има в египет. Това е първото нещо, което се премахва от гръцките художници. Бавно и постепенно се забелязва, че симетрията започва да се премахва , да отдели ръцете от тялото. Когато скулптурата зачва да се свързва с митологията това се премахва. Това е един от най-добрите примери за нещо взето от някъде и преформирано на ново.
Кора- няма какво да се внушава. Гръцкия бит е невероятно консервативен към женското тяло. Вземат египетската женска статуя, и веднага я обличат наново от горе до долу. Първата женска гола статуя излиза чак в края на 4 век. Корите са по-малки по размер, те са нежни, миловидни. Едната ръка е била протегната напред. Нито една от корите не имала запазена ръка напред. Може те да са държали цвете или нещо друго. Лицето на кората е миловидно там личи малко повече успеха.
Оцветяването. Точно архаиката дава най-добрите примери за силна привързаност към украсяването на статуите. Могат да се видят много и различни елементи, това се прави за да се достигне различаване и отличаване на отделните скулптури. Другата особеност е релефа. Това е трудно за достигане, това което е излишно се отнема и остава изпъкнало това, което е изображението. Това, което остава като очертание трябва да се заобли, но в релефа в Древна Гърция вече се е почвил той започва да се използва за окрасата на храмовете и за изработката на надгробните камъни.
http://www.kaminata.net/topic-t20813.html

One thought on “ОСНОВИ НА АРХЕОЛОГИЯТА”

Вашият коментар