Откриха рядка златна монета на имп. Фока на крепостта Русокастро

Споделете страницата!

златна монета/солид/ на имп. Фока

По време провеждането на планираните археологически разкопки на крепостта Русокрастро беше намерена  рядка златна монета от времето на византийският император Фока.  Находката доказва, че крепостта активно е функционирала още през шести век, коментират от археологическия екип.

Произходът на Фока е бил неизвестен. Казва се, че е бил тракиец. Син е бил  на Доментция трако-римлянка, и неизвестен баща. Той имал  два братя Коментиол и Доментциол. Фока се жени за Леонтия и е баща на Доментция, която се омъжва 607 г. за генерал Приск. Чичо е на генерал и куропалат Доментциол.
Фока е бил прост офицер (стотник), който нямал нужното образование, за да управлява. Той служи в Дунавската армия, когато император Маврикий организира поход срещу славяните на север от Дунав. По заповед на императора войниците трябвало да прекарат зимата на 602 г. на север от Дунавската граница в дн. Влашко, където да си набавят провизии сами. Спирането на заплатите допълнително разпалва недоволството на войската, което води до бунт срещу Маврикий и издигането на Фока като водач. Метежът бързо се разраства и през ноември 602 г. помита правителството на Маврикий в Константинопол, който е свален от престола и убит по жесток начин, заедно със синовете си.
Това е първата и единствена намерена до момента монета от периода на управление на император Фока. Откритието доказва по категоричен начин, че крепостта Русокастро е била използвана активно още при първия период на укрепването на скалния хълм – през 6-и и до началото на 7-и век, когато е била изоставена.
„Златните ранновизантийски монети биват  два вида – „тремис“, т.е., една трета от солида, и „солид“ – това, което сме намерили в момента. Тежестта ѝ е 4 грама и половина и е най – големият номинал в паричното обръщение на ранновизантийската империя“, обяви Милен Николов – директор на РИМ – Бургас и ръководител на разкопките.
Крепостта Русокастро е изградена в V в. на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия – намиращи се между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите. За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
На 18 юли 1332г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.  Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в  Югоизточна България, която ІХ-Хвек охранява  старобългарската граница Еркесия. В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, чието създаване се отнася още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец с дарения на  фондация „Русокастрон”.  Светилището „Русина дупка“ е било създадено през  ІІ-ро хилядолетие преди Христа от траките. То било посветено на Богинята-майка.
Мащабните проучвания на крепостта Русокастро имат за цел тя да бъде възстановена и превърната в обект на културно-исторически туризъм.
„Идеята е след като я разкрием – проектирането върви същевременно – да се намерят пари по европейски проекти и да започне нейното експониране, за да стане обект на туризма. Иначе не са оправдани – поне за мен – разкопките на един такъв монументален обект“, допълни Николов. Крепостта се простира на площ от 52 декара, което я прави най-голямата средновековна крепост в Южна България, от ранга на Царевец, Трапезица, Червен и Калиакра. Запазените стени са на височина над 5 метра.

От няколко години археолозите от Музеят в Бургас ползват професионалния металотърсач Fisher F75 при всички свои теренни археологически проучвания, тъй като минерализацията на почвите в този регион са голямо предизвикателство за много първокласни металотърсачи.

металотърсач Fisher F75
металотърсач Fisher F75
крапостта

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.