Откриха рядка златна монета на имп. Фока на крепостта Русокастро

Споделете страницата!

златна монета/солид/ на имп. Фока

По време провеждането на планираните археологически разкопки на крепостта Русокрастро беше намерена  рядка златна монета от времето на византийският император Фока.  Находката доказва, че крепостта активно е функционирала още през шести век, коментират от археологическия екип.

Произходът на Фока е бил неизвестен. Казва се, че е бил тракиец. Син е бил  на Доментция трако-римлянка, и неизвестен баща. Той имал  два братя Коментиол и Доментциол. Фока се жени за Леонтия и е баща на Доментция, която се омъжва 607 г. за генерал Приск. Чичо е на генерал и куропалат Доментциол.
Фока е бил прост офицер (стотник), който нямал нужното образование, за да управлява. Той служи в Дунавската армия, когато император Маврикий организира поход срещу славяните на север от Дунав. По заповед на императора войниците трябвало да прекарат зимата на 602 г. на север от Дунавската граница в дн. Влашко, където да си набавят провизии сами. Спирането на заплатите допълнително разпалва недоволството на войската, което води до бунт срещу Маврикий и издигането на Фока като водач. Метежът бързо се разраства и през ноември 602 г. помита правителството на Маврикий в Константинопол, който е свален от престола и убит по жесток начин, заедно със синовете си.
Това е първата и единствена намерена до момента монета от периода на управление на император Фока. Откритието доказва по категоричен начин, че крепостта Русокастро е била използвана активно още при първия период на укрепването на скалния хълм – през 6-и и до началото на 7-и век, когато е била изоставена.
„Златните ранновизантийски монети биват  два вида – „тремис“, т.е., една трета от солида, и „солид“ – това, което сме намерили в момента. Тежестта ѝ е 4 грама и половина и е най – големият номинал в паричното обръщение на ранновизантийската империя“, обяви Милен Николов – директор на РИМ – Бургас и ръководител на разкопките.
Крепостта Русокастро е изградена в V в. на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия – намиращи се между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите. За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
На 18 юли 1332г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.  Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в  Югоизточна България, която ІХ-Хвек охранява  старобългарската граница Еркесия. В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, чието създаване се отнася още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец с дарения на  фондация „Русокастрон”.  Светилището „Русина дупка“ е било създадено през  ІІ-ро хилядолетие преди Христа от траките. То било посветено на Богинята-майка.
Мащабните проучвания на крепостта Русокастро имат за цел тя да бъде възстановена и превърната в обект на културно-исторически туризъм.
„Идеята е след като я разкрием – проектирането върви същевременно – да се намерят пари по европейски проекти и да започне нейното експониране, за да стане обект на туризма. Иначе не са оправдани – поне за мен – разкопките на един такъв монументален обект“, допълни Николов. Крепостта се простира на площ от 52 декара, което я прави най-голямата средновековна крепост в Южна България, от ранга на Царевец, Трапезица, Червен и Калиакра. Запазените стени са на височина над 5 метра.

От няколко години археолозите от Музеят в Бургас ползват професионалния металотърсач Fisher F75 при всички свои теренни археологически проучвания, тъй като минерализацията на почвите в този регион са голямо предизвикателство за много първокласни металотърсачи.

металотърсач Fisher F75
металотърсач Fisher F75
крапостта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *