Персийски цар става български зет през 499 г. Женитби между Дуло и Сасанидите.

Споделете страницата!

 svb.jpg

Ернак, третият син на Атила бил зает на изток със „своя война“, пише летописецът от V в. Приск Панийски и не успял да отиде на Дунав, за да помогне на брат си Динтцик, който искал да воюва с Византия, понеже василевса Лъв І Тракиец (457 – 474) отказал да се възстанови тържището между хунски и византийски търговци на Дунав. Динтцик решил да нападне сам Византия, но намерил смъртта си в боя и главата му е разнасяна на кол  из Константинопол през  469 г.

Къде е бил по това време Ернак, известен и като „Ирник“ в българския царственик „Именник на българските владетели“?
През 466 г., както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, васала на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 – 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около дербентския проход в Кавказ хуни.
Самият Пероз през следващите години (468) воюва на изток с кидарите.
Не е ясно доколко се е справил грузинския васал, но през 483 г. Пероз предприема първи поход срещу кавказките хуни-ефталит.
Причината за тази война е неясна, единствено в книгата на арменският историк Елише, който умира към 480 г., е интерполирано едно сведение (явно от по-късен преписвач) за някакъв „хон Херан”, който след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е между Албания и веднага на север над дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.
Ако се доверим на този пасаж при Елише, именно Баласакан (където е и стратегическият дербендски проход) явно е причина за войната.

Кога точно Баласакан става хунски е трудно да се каже, но Псевдо-Захарий Ритор през 555 г. вече знае „Базгун” (= Баласакан) като хунска земя.
И така, през 466/7 г. , на основание на Яков Цуртавели, хуните са при Дарялският проход над Грузия (Иберия), но те явно са и при Чор (Дербенд). Вараскен бил ходил, според Цуртавели, и там.
За Пероз кавказкият проход Чор (персийско название на Дербенд) е стратегическо място, северо-западната граница на Персия и той доста самонадеяно е вярвал, че ще се справи с хуните-ефталит още в първата си война с тях през 483 г..
Войската му обаче е примамена в проход и заобиколена от хуните-ефталит. Пероз е в капан, но според Прокопий Кесарийски, до военни действия не се стига и хунския цар му дарява живота, след като се сключва договор за примирие и го облага с тежък налог. Първородният син на Пероз, чието име е Кавад, е взет като заложник. Пероз е принуден и да се поклони пред Ирник. По този повод, разказва Прокопий, магите го посъветвали да застане срещу слънцето и като се поклони да си мисли, че се покланя не пред българския цар, а през огненото кълбо.
В хрониката от ХІІІ в. на Бар Ебрей се прокрадва още едно сведение. Освен задължения по налога, свързани със задържането на персийският престолонаследник Кавад при хуните, Пероз е бил обвързан и с данък. Хуните били казали: „Не ни удовлетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”(Абу-л-Фарадж Иоан Григорий бар-Ебрей, Всеобща история, 79).
Понеже нашата версия съвпада със сведението на Бар Ебрей (един от най-образованите сирийци в Арабския халифат през ХІІІ в.), че хуните победили Пероз, са пост-атилови хуни (взимали са данъци от римляни), може да припомним, че през 447 г. Атила, след като сключва договор за мир с Анатолий (патриций при Теодосий ІІ), също облага Византия с налог и с данък.
За да прекрати войната, с която през 447 г. разорява над 60 града във Византия, Атила получава налог от  6000 фунта злато, а от 449 г. трябва да получава ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната римска империя се задължава по договор да изплаща.

Същото наблюдаваме и по отношение на Пероз в първата му загуба, през 483 г. Той е трябвало да изплати голяма сума налог, за да освободи Кавад, но явно заедно с това е обложен и с данък. Пероз обаче, според Бар Ебрей, „ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Но Пероз, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали” (пак там, 80).
Тоест, Пероз, след като изплатил налога и си върнал Кавад, е нарушил договора. Убил е проводените хуни, които е трябвало да получат сумата от договореният данък и предприема нова война през 484 г.
В битката персите загубват, а Пероз е убит на бойното поле.
Скоро след победата хуно-българския владетел  се омъжва за дъщерята на Пероз. Сведението за този династичен брак, е дадено в хрониката на Йешу Стилит (ок. 517 г.).
Името на съпругата е известно. Малала я изписва „Воа“, а Прокопий – „Аспеведа“.
Според Прокопий, след 484 г. „две години се намираха персите под властта на тези варвари.” Едва през 488 г. Кавад, първородния син на убития Пероз, се качва на трона на Персия.
От хрониката на Йешу Стилит става ясно, че Кавад, след като се възкачва на персийския трон през 488 г., управлява до 496 г., когато има сериозни проблеми с персийските жреци (магите), във връзка с маздакизма. Персийска секта, която Кавад покровителства.
През 496 г. Кавад избягва от персийската столица и търси убежище при хунския цар и сестра си. Пребивава при хунския владетел до 499 г.
През тези повече от три години, според Йешу Стилит, „той плачел пред царя ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне  държавата”.

Според византийският историк Агатий Миренейски (536 – 582) хунския цар приел Кавад „благосклонно и не престанал да го утешава, прогонвайки падналия му дух с ласкави думи, които съответствали на неговото убеждение да насочва мислите му към добро. Към това добавил богата трапеза, на която често вдигал наздравици в негова [на Кавад] чест. Подарил му разкошни дрехи и изпълнявал всичките задължения на гостоприемството. След известно време даже дъщеря му се омъжила за госта. Дал му войска, достатъчна за поход и го отпратил, за да възстанови предишното свое благополучие и да унищожи враговете си.”
В това отношение Агатий е много по-близко до сирийската хроника от началото на VІ век на Йешу Стилит, в която също се съобщават подробности от почти четиригодишното пребиваване на Кавад при хуно-българския цар на Боспор.
Тези подробности липсват при Прокопий.
Йешу Стилит уточнява, че дъщерята на хунския цар, която е дадена за съпруга на Кавад през 499 г., е всъщност дъщеря и на сестрата на Кавад, съпругата на хуно-българския цар.
Сиреч, вуйчото Кавад станал съпруг.

350px-kavadi1.jpg

монети на Кавад

Към 499 г. дъщерята на хуно-българския цар и на персийската принцеса (ако династичният им брак е в периода 484-486 г.), е вече над 13-годишна.
Това е бъдещата майка на Хосрой Ануширван, сина на Кавад. Тя е дъщеря на Ирник, а Хосрой му е внук. За нея Михаил Сириец (ХІІ в.)  дава следните сведения: „Майката на Хосрой още приживе на Кавад била заболяла от бесове. Персийските маги не успели да я излекуват и тя намерила един монах Моисей, който се помещавал в манастира близо до Дара. Той я изцерил, като й дал част от мощите на  мъченика мар Кириак и тя построила в страната си молитвен дом, онзи, който е наречен манастирът на Моисей Тармелски” (279).

Изглежда повече от три години (496 – 499) Кавад е търсил начин как да спечели благоразположението на хунския цар до такава степен, че да получи от него войска.
Според Прокопий Кесарийски, това било  „наистина голяма войска”.
Йешу Стилит я определя също така.
Най-накрая Кавад успява, може би не без подкрепата на сестра си, и става зет на хуно-българския цар и на собствената си сестра. Женитба, която не е била необичайна в Персия, за разлика от Византия, където всички са в потрес, когато Ираклий (610-641) сключва втори брак с племенницата си Мартина, дъщеря на сестра му.

https://arhivar.blog.bg/history

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.