Как е построен Ал Казнех в Петра?

Споделете страницата!

 

Уникалните строителни техники на набатейците все още провокират специалистите. Завладяващата Петра остана на фокус във фотоапарата и камерата на д-р доц. Иван Джамбов. Сред ноемврийскoтo му посещение в кралство Йордания, като част от местна бизнес делегация, колоритният преподавател от ПУ подготвя документален филм за своите студенти. Той ще бъде излъчен до края на януари (датата още се уточнява) в Библиотеката на университета. В анонс обаче Джамбов разказа за “Марица” част от своите преживявания в Хешимитското кралство.

Ние сме в Петра и минути ни делят от срещата със “скритата перла на арабската пустиня”, разказва д-р доц. Иван Джамбов. “Веднага след последния завой на Сик пред очите ни се открива смайваща гледка. Това е Ал Казнех (на араб. “съкровищница”). Ние познаваме римския храм, познаваме и египетския. Общото е, че те са отворени храмове, имат носещ елемент. При едната култура това е носещата конструкция, при другата имаме псевдоконструктивни носещи елементи. Ал Казнех ми прилича на един врязан направо в скалите елемент, както може би ще го кажат скулпторите. Но той ти дава представа за храма в пълната му цялост”, разсъждава Джамбов.

Действително най-сложната конструкция в Петра е обезсмъртена в холивудските филми и е изсечена направо в скалите. Древната постройка се издига на цели 39 метра. По цялата й височина се виждат изящни релефи и внушителни скулптори, които откриват “входа” към 2000 годишната Петра. Кой и как е построил този дворец или мавзолей ? И какво е предназначението му? Тези въпроси до днес занимават учените. Много от хипотезите, създадени през годините, били отхвърлени. Чисто практически издигането на такъв изящен паметник в сухата пустиня изглежда невъзможно.

Кой е построил Казнех?

Единствената следа за учените в началото на XIX век било името, дадено му от бедуините – Казнех-ал-Фарун в превод “Хазната на фараона”. Бедуините вярвали, че Казнех е древна египетска съкровищница. Според учените обаче това не било така. Архитектурните му особености били категорични – египтяните не са неговите създатели. Имало и друг претендент. Към него насочвали гръцките и римските ръкописи. В тях се говори за домът на набатейците. По произход тези пустинни номади, изчезнали от хоризонта преди стотици години, идвали от арабския полуостов. Държали търговията с аромати и подправки и се прочули с контрола си на търговските пътища. Никой обаче не предполагал за техните строителни умения и за това, че били способни да издигнат град като Петра – столицата, от която ръководели всичко. Новите изследвания разкриват смайващите тайни на набатейската инженерна мисъл. Ал Казнех не само попада насред пустината, тази мегаструктура е изсечена направо в скалата, при това отгоре надолу. Не по традиционния начин, от земята нагоре. Майсторите започнали работа на 39 м височина. Мястото е избрано внимателно, там където естествената форма на скалата прави тясна пътечка до върха. Изкачването вероятно било трудно, затова набатейците намерили просто решение – изсекли стъпала в скалата. След това заравнили неравната повърхност на скалата, започнали от върха и издълбали в нея първата си строителна платформа. От тук продължили да обработват неравната скална повърхност надолу, като използвали прости ръчни инструменти. Работата вършели с кирки, изсичането на скалата продължило месеци и когато стигнали до основата, повърхността била готова за оформяне. На втория етап започнали да дялат декоративната фасада. Всеки детайл трябвало да бъде съвършен, защото не можели да се връщат нагоре, за да поправят грешките си. Инструментите били груби, но с тях оформяли трошливите скали в различните нюанси на кремавото, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво. Гениалността им обаче била в начина, по който се справяли с отпадъчния материал.

Излишната скала се премахвала на големи каменни блокове. След това просто ги спускали надолу и ги използвали като строителен материал за сградите наоколо. Така Ал Казнех бил и строителна площадка, и кариера едновременно. Структурата на сградата и нейната фасадата крие доста изненади. Тя е изсечена направо в скалата. Т.е. говорим за постройка, но тя не е такава в класическия смисъл на думата. Техниката за строеж отгоре надолу имала и недостатъци, при нея нямало място за грешки. В класическото строителство, ако стените и колоните могат да издържат товара се слагат следващите елементи. При Казнех горните елементи се приключват първи, ако тежестта им е голяма, цялата постройка може да се срине. Най-рискова се оказала колонадата в долната част. Над входа висят стотици тонове скала. Този проблем бил разрешен със солиден трегер, който минава по ширината на сградата и носи тежестта й.

Той се крепи на 6 колони, но и те са издялани от скалата. Двете, в средата, стоят свободно, а другите са свързани с основата и понасят най-голямото натоварване. Затова те трябвало да бъдат изсечени идеално прави, за да понесат тежестта на трегера отгоре. Рискът бил сериозен, но набатейците знаели как да го избегнат. Конструкцията изглежда като трегер и поддържащи колони, но трегера е здраво свързан със скалния масив и в краищата си се слива с него. Така на практика конструкцията не би се сринала дори ако махнем средните колони. Защото всъщност колоните не са носещи. Този строеж не бил плод на случайността. Напротив, набатейците знаели какво искат и го планирали и изпълнили безупречно. За сметка на това, интериорът на Ал Казнех е изненадващо семпъл. В него няма декорация, главната зала е тясно и тъмно помещение. Стаите вътре са издълбани със същата техника отгоре надолу, при което набатейците изнесли близо 5-6 000 блока камъни. Съзнателно оставили помещенията малки, за да избегнат пропадането на тавана, над който днес тежи близо 160 метров скален масив. Давам си сметка, че в същност набатейците са създали истински оазис насред пустинята,казва Джамбов. И показва снимки с архитектурни, скулпторни и други елементи, с които е изпъстрен целият каньон. “Това е едно божествено място. Неслучайно, когато попаднеш в Петра се чувстваш много малък сред тези огромни скали, които се извисяват над теб и сякаш те захлупват. С тесните процепи, откриващи частици от небесния небосклон. Всичко това не може да бъде описано, човек трябва сам да се впише в тази действителност”. Но още по-интригуващи се оказали “съкровищата” от “Хазната на фараона с детайлите и скулпторите по фасадата на Ал Казнех. Тя наподобява античната класическа архитектура, демонстрира силно влияние от Египет, но и от гръко-римския свят. Украсена е с митични същества, животни, листа и цветя, с геометрични фигури, а в скулпторите могат да се разпознаят гръцките амазонки, богинята Изида и дори медузата Горгона. До едно изображения, взети от чужди култури. Да, набатейците не само пътували и търгували със света. Те подражавали на различните култури. Защо, не е ясно, но пък успешно използвали символи от присвоената митология, като четирите орела, които отнасяли духа на умрелите в отвъдното. Поставили ги точно на входа на Ал Казнех. Тези елементи на смъртта насочват изследователите към хипотезата, че сградата е храм, паметник или гробница. Да, жертвоприношенията имали своята роля във вярванията на набатейците, но тук, в Ал Казнех няма и следа от погребение. Затова и до днес функцията на този дворец си остава загадка.

До 2003 г., когато при разкопки пред фасадата се откриват четири погребални камери, в които са намерени костите на 11 души, между които вероятно и на могъщия владетел- поръчител на този грандиозен античен проект – Аретас IV, живял в началото на I век от н.е. в разцвета на изчезналата по-късно цивилизация. Така, че Ал Казнех не е просто паметник или мавзолей с крипа под себе си. Вероятно цар Аретас IV е поръчал тази изящна постройка като мавзолей за семейството си и обект на почит и поклонничество. Днес фактите са на път да преосмислят мястото на набатейците в историята. Те съвсем не били само търговците на пустинята, посетили различни страни. Били също изкусни и опитни строители, създали една смайваща мегаструктура, вдъхновена от древните култури. Изгубеният град на набатейците продължава да разказва нейната история.

https://www.marica.bg/

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.