Разграбената Рациария

Споделете страницата!

image_603180_2.jpg

Римският град Рациария възниква в началото на I век от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69-79 г.). В началото на II век в чест на победата над даките император Траян издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария.Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище – такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей.

Сякаш съм в Бейрут!

Така възкликнала неотдавна полска студентка по археология, когато видяла издълбаните кратери в античния град Рациария край видинското село Арчар.

Районът е определян като изключителен паметник на културата, но от години безнаказано го рушат иманяри. Треската за злато и антики е прокарала дотук един от пътищата за трафик  на ценности.И това отдавна вече не е новина за никого – от сменящите се управленци до копачите, въоръжени с кирка, лопата, металотърсач или направо с трактор.

Пак от години за Рациария най-често се пише и говори по полицейските сводки. Опит да се спре позорното унищожение бе направен с разкриването на полицейски пункт в Арчар. Но античният град и днес е разграден двор със зеещите си огромни ями, в които дан бе платена и с човешки живот – на неколцина иманяри.

“Ако няма кой да купува, няма и да има кой да копае. И се питам – кой купува? И като си отговарям, се хващам за главата…”, простичко обяснява археоложката Красимира Лука. Възпитаничка на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където продължава докторантурата си, тя има 10-годишен опит в проучвания в Северозападна България. А от 2008 г. прави разкопки с чуждестранни студенти по археология в друг паметник – Конбустика, край белоградчишкото село Кладоруб.

Лука споделя, че голямата болка е Рациария и не може да остане безучастна към продължаващата вандалска разруха.

По инициатива на Българското археологическо сдружение, чийто председател е изследователката, преди година е подета петиция за спасяването на Рациария. Учени от цял свят са подкрепили призива.

Неотдавна екип доброволци, воден от Лука, успя да влезе в изтърбушена Рациария и спаси две

каменни плочи с надписи. За тях археоложката бе алармирала още преди година община Димово и ръководството на Видинския регионален исторически музей.

“Писах, че откритите надписи са изключително ценни – поясни тя пред “Труд” – и трябва да бъдат преместени, защото аз не съм оторизирана да извършам тази дейност и нямам разрешение за проучвания в Рациария. Отговор така и не получих, нито пък нещо бе направено.”

Безхаберието или умишленото може би бездействие се заплаща и през тази пролет една от плочите се оказва разбита. “С кирка по средата!”, възмущава се Лука и допълва: “Нищо не се охранява. А това не е невъзможно, когато става дума за паметник на културата. Стига някой да поиска. В началото мислех, че е заради липса на пари, че кризата утрепа и музеите. Но последните 2 г. доказаха, че това не е така, а е заради нещо друго. Когато не е за пари, то е за много пари…”

Последните разкопки в древния римски град са правени от българо-италианска експедиция през миналия век. Оттогава – нищо. От 30 г. нито държавата, нито местната власт е дала средства за защита на този много ценен обект. Така всеки ден се губи неоценима информация от значение не само за България, но и за цяла Европа.

За да бъде допусната до Рациария, Красимира Лука търси помощ и иска специално разрешение от Министерството на културата. Така идва комисия от София и надписите са изнесени.

“Всичко струваше 100 лв. – колкото за техниката. Останалото бе доброволен труд”, пояснява археоложката.

По думите , един от спасените надписи – от III век е изключително ценен. Той е т.нар. посветителен надпис на гения на императорите – божественото тяло.

По мащаби Рациария може да се сравни с голяма столица.

“Всичко, което лежи там, е на около 40 хектара, но това е само част от обекта. Местните хора ми показаха още много терени. Този район е бил с най-силна романизация. Във Видинско римската култура е сравнима с тази в Рим – затова толкова много се е крало тук. Чувала съм за зашеметяващи находки, но за съжаление вече са изнесени към някои от

многото аукциони и колекции по света”, продължава Красимира.Тя е убедена, че днес археолозите не искат да се заемат с Рациария, защото се опасяват от неприятности: “Колегите са много наясно със ситуацията.”

Това лято Красимира е на Конбустика със студенти доброволци от Полша, Нова Зеландия, Украйна и Ирландия, които си поемат разноските. “Методът се оказа сполучлив… Идват в България, защото при нас практиката е на много високо ниво. Работят много стриктно, имат желание да останат, или да дойдат пак”, казва Красимира Лука.

Крепостта “Конбустика”, която също е повредена от иманяри, е строена в началото на I век. Тя принадлежи към крепостите, с които римляните подсигуряват тила си при завладяването на Балканите. Подобна крепост има и на територията на днешна Сърбия, на 30 километра. “Като се сравни с Конбустика – казва за нея Красимира Лука, – можем да умрем от срам. За разлика от нашата, онази е проучвана, реставрирана, към нея е построен “екоархеопарк” и т.н.”

Екипът на археоложката отдавна не разчита на помощ от местните институции. А миналата година дори бил направен опит разкопките да бъдат прекратени.

“Дори преживях обвинения, че съм дошла да иманярствам тук, като не ми признаха документите, издадени от Археологическия институт. Стигна се и до прокуратурата. В крайна сметка случаят приключи, но и до ден днешен, като ходя по селата, хората ми казват – “А, ти си оная с фалшивите документи”…”

Изследователката добавя, че всяка година под някаква форма искат пари, за да я оставят да работи спокойно. Куриозите не свършват дотук. В района на Конбустика например попадат и частни ниви, но до собствениците не са пратени писма, че земите им се намират в паметник на културата. Преди време иманяри са им давали по 2000 лв., за да ги пуснат с тракторите в нивите. “Накрая ме посетиха такива собственици, които ми обясниха, че и аз трябва да си платя!”, недоумява Красимира Лука и отново се връща към Рациария.

“Не мога да понеса мисълта, че този обект нагло се унищожава пред погледа на всички – казва тя. – Местните казват – не може да има 35 трактора, които се виждат отвсякъде и никой да не ги вижда. Какъв е изводът? Има престъпление. Но не от тези с тракторите – те са изпълнителите. Причината за мен е друга. Винаги съм казвала – защо гоните иманярите?! Започнете от т.нар. отговорни институции, те са причината. Безкрайна грешка е да се обвиняват тези хора, които са ровели. Аз съм говорила с много от тях. И те казват – да, ако започнат тук разкопки, искаме да ни вземат на работа. Едни 15 лв. на ден ще са повече от това, което изкопаваме и даваме за смешни пари.”За начало обаче трябва да бъде преодоляно мисленето, че унищожаването на Рациария е нещо нормално. “Чужденците, които дойдоха тук, ме попитаха – България не е ли в Европа? В Европа е, казвам аз. ЮНЕСКО не може ли да помогне, някой друг не може ли?! Жалка работа! Срам! Смятам, че държавата България има достатъчно възможности и сила. И най-сетне трябва да обърне внимание на онова, което все още е останалото от Рациария, заключава Красимира Лука.

https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=603177

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.