Херос
Траките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и открити по нашите земи. В Археологическият музей – Монтана се пазят три негови мраморни изображения, които са намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените представлява почти статуарно изображение на Херос и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е обредна плочка на Херос от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен нему.
Бендида, Сбелсруд, Дионис
Дълбоко вярвали траките във Великата майка богиня, представите за която се покривали с тези за Бендида. Тя е изобразена върху една от каните на Рогозенското съкровище и то с лъка като неин символ. Култът на Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, „господарка на животните“, богиня на лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли „увивали с пшеничена слама“. Като бог на събуждащата се природа и на опиянението от творческия унес, почитали с невъздържани оргии бог Дионис. Върховен бог, който се слял със Зевс, е бил бог Сбелсруд. За култа към тях, повече знаем от времето след идването на римляните и то от откритите паметници.
Като почитали различните богове, траките боготворели висши природни сили и в своите философски виждания, те ги претворявали в антроморфни персонификации, т.е. си ги представяли в образи на богове. Боготворели дървета, които смятали за реализация на силите на природата, или змии, свързани с представата за отвъдното царство (понеже излизали изпод земята) и затова ги изобразявали върху паметници, посветени на Херос. Вярвали, че демони живеят в пещери, от които често бликат извори. Светилищата им обикновено са до извори, където очистителната сила на водата нашият народ запазил през вековете и до ден днешен. Като измивали умрелия вярвали, че го очистват от лошия демон – смъртта, та като отиде в онзи свят, да стане безсмъртен, т.е. вярвали в безсмъртието на човека.
Сабазий
Изтъкна се, че почитта към слънцето е от най-стари времена. На дъното на керамична чаша от ранножелязната епоха, е изобразено слънце с пръскащи се от него лъчи. По-късно този култ се е преплитал с култа към събуждащата се природа и затова може би се сливал с този на Дионис и се обединявал с култа на смятания за един от главните тракийски богове – Сабазий. За религиозните представи на траките от нашия край съдим от паметници, свързани с почитта към Дионис и Диана (Артемида), както и към други богове. Те са открити в светилища около извори, най-голямото от които е това в Монтана, развило се през римската епоха.
Багачина
В местността „Багачина“ бе открит изключителен по обхват на време и територия тракийски култов център. Намира се на 2 км югоизточно от с. Сталийска махала. Височината Багачина представлява висока тераса близо до р. Лом. На нея е съществувало селище от каменно-медната епоха в продължение на хилядолетие. Върху неговите културни пластове, траките вдълбавали култови ями. В едно от частично незасегнатите от ямите жилище от каменно-медната епоха, бяха намерени две огромни керамични култови маси на 4 крака (с размери 70 х 50 х 30 см), най-големите от известните досега в нашата страна. Те дават основание да се предполага, че още през петото и четвърто хилядолетие пр.н.е. тук са се извършвали религиозни обреди, които през следващите векове са продължили, за да прерасне мястото в голям тракийски култов център. От по-късни епохи бе открита сграда с апсидален план, стълб-чета, използвана вероятно като храм. Култовите ями, като съдим по находките в тях, са изкопавани в периода от бронзовата епоха до установяване на римското владичество или най-много до приемане на християнството като официална религия.
На хълма, който има форма на пресечен конус (неслучайно са избрали тази височина, чиято форма наподобява тази на ямите), върху цялата му площ от около 5 дка. бяха разкрити множество култови ями. Те имат кошеровидна или крушовидна форма и са дълбоки от 1 до 2,5 м. Вдълбани са в дебел льосов пласт и по стените им личат провлечените пръсти на тези, които са ги заглаждали. Някои от пресечено конусовидните ями, вдълбани в земята, наподобяват по форма и размери Казанлъшката гробница, правена по същото време. На дъното на ямите са палени огньове, затова загладените им стени са опушени. Вероятно запаленият огън на кръглото дъно в ямата символизирал слънцето или е негово отражение. При извършване на обредите в ямите са хвърляни жертвени дарове – счупени повече керамични и малко метални съдове. Преобладават кости от кози, овце, свине, които показват участието на широки народни маси в култовите обреди, поднасяли тези жертви. Малкото човешки и такива от коне доказват участието и от князе, чиито царствени жертви са били коне и хора. По количеството на керамиката и други находки личи, че най-интензивно са се извършвали обредите през късно-желязната епоха.
Задгробен живот
ткритите на този култов център голям брой тракийски чаши с различна големина доказват, че култовите обреди са били всенародни, с участието на възрастни и деца. Чашите са използвани като кандилници или светилници. Може би, чрез запалените огньове в ямите и изгарянето в тракийските чаши на благовония и билки, траките почитали върховното божество – слънцето и вярвали, че ще се очистят от лоши демони, или се приготвят за приобщаване към безсмъртните богове и обожествени предци, като поддържали култа към тях.
Вярата на траките в задгробния живот най-ясно личи в погребалните обичаи. Херодот пише, че около умрелия колели всякакви животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове – безсмъртен и слят с вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а след това погребвали или изгаряли. Костите на кремирания събирали в урна. Поставяли му и необходимите неща: съдове, оръжия, храна. Князете се нуждаели и от колесници, а до нея убивали и коне. Изглежда, че чест е било за любимата му жена да го последва в гроба, което личи и от тракийското погребение във Враца. Върху гроба на знатните насипвали могила и устройвали игри и състезания. Насипването на могили е и от практически съображения, да не се разграбват вложените боогати дарове.
В нашия край са проучени малко надгробни могили. До Лесковското градите са разкрити няколко такива, където като гробни дарове има груби керамични съдове от ранно и късножелязната епоха и една златна обеца. До античната вила №1 при Монтана са разкопани две надгробни могили, издигани от едри речни камъни и землен насип. След ограбването им в миналото, бе останал железен колан за окачване на меч, както и фрагменти от същия вид груба керамика. При разораване на надгробни могили до с. Бистрилица бе намерен един железен меч „келтеки тип“, а при с. Николово – два големи железни върха от копия. От находките личи, че тук са били погребвани първенци и военни. Слабото проучване на могилите не ни дава възможност да говорим с повече подробности за погребалните обичаи на траките в нашия край.
Народът изявявал духовни преживявания чрез масови веселия – буйните празници на Дионис, Диана (Артемида), Тракийският конник и Орфей през пролетта, когато се чувствало събуждането на природата, или есен, след прибиране на гроздето. Тогава траките, облечени в кожи или татуирани, изпадали в екстаз и буйства. Игрите съпровождали с песни и поетични веселия. Те давали възможност за цялостна и пълна изява на духовната същност на тракиеца. От тях е останало и богатството на техния духовен мир, отразен в предания, легенди и обичаи. Преживяванията и представите, свързани с всичко това, заедно със стремежите и дълбоката вяра в безсмъртието, са отразени в изкуството – те, заедно с него, представляват същността на тракийската култура.
Траките са имали донякъде наивни схващания относно същността на природата и нейните закони, но особено силно впечатление прави култа към безсмъртието и по- конкретно причината, поради която той е възникнал.
От племената, които са населивали БАЛКАНският полуостров /около80вида/
Никое не се е наричало ТРАКИ! Затова пък колко много от тях са се наричали
БЪЛГАРИ!!!!! Ами в мала АЗия, която зпочва от ИСТАН БУЛ/гари…/, колко са
БЪЛГАРИИТЕ около ЧЕРНО МОРЕ? От къде и от кога са ГЪРЦИТЕ на БАЛКАНС-
КИЯ полуостров? Толкова ли неграмотно е било местното население, та са
чакали да дойдат гърците да ги научат на култура /писменост, митология,
богове, песнопения, музикални инструменти и изпълнения, каменоделство,
склуптора,строителство и особенно металообработването и наи-вече Златар
ството.Самото име АТИНА прилича много на СЛАТИНА, КАЛОТИНА…?
ПИТАГОР НЕ Е ЛИ КАТО ГРИГОР,ЗЕЛЕНОГОР,РАЗВИГОР/100%БЪЛГАРСКИ/
ОМИР и още колко са като БОРИМИР, СТРАЦИМИР,СТРАШИМИР, ЗВЕЗДОМИР
Къде на друго место извън границите на Гърция освен в Македония имат
претенции поне за Гръцко малцинство даговори Гръцки и има ли подобен?
В каква част от ЕВРОПА се говори сроден на БЪЛГАРСКИЯ език?
Гълъб казва:
22 февруари 2010 в 0:02
От племената, които са населявали БГА БАЛКАН полуостров /около80вида/
никое не се е наричало ТРАКИ! Много от тях са били евреи/юдеи/.
Ами в мала АЗия, която зпочва от ПакИСТАН около ЧЕРНО МОРЕ?
От къде и от кога са ГЪРЦИТЕ на БАЛКАНСКИЯ полуостров? От там и откогато си искат.
Толкова ли неграмотно е било местното население, та са чакали да дойдат Кирил и Даскала да ги научат на култура ,да публикуват статии в гръцка валута/писменост, митология,богове, песнопения, музикални инструменти и изпълнения, каменоделство,склуптора,строителство и особенно метало-обработването и наи-вече Златарството,като имам впредвид богатите залежи на злато в Черно море.Тези от 0.750лт./Самото име АТИНА прилича много на патина,катина,сланина,карабина и т.н.
ПИТАГОР НЕ Е ЛИ като Пита,разпита-РАЗВИГОР 1 /100%БЪЛГАРСКИ/
ОМИР и още колко са като Радомир,Перник,Владая ,Централна гара.
Къде на друго место извън границите на Гърция освен в Македония имат
претенции поне за Гръцко малцинство, да говори Гръцки и има ли подобен?
В Германия!
В каква част от ЕВРОПА се говори сроден на БЪЛГАРСКИЯ език?
Навсякъде,особено след 1990година.
ТРАКИ
Произход на траките. За произхода на траките все още се спори. Смята се, че произхождат от майка си и баща си, но това не почива на исторически данни. Траките твърдели, че баща им е бог Дионис. Бог Дионис не оспорвал твърдението.
Бит и култура. В чест на своя баща бог Дионис траките възприели като основен поминък пиенето на вино. Понеже не знаели кога точно е рожденият му ден, те го празнували на няколко пъти в годината за по няколко седмици. Тези периоди се наричали «Дионисии». Най-често обаче в края на периода езиците на траките надебелявали и те вече не можели да произнесат правилно думата «Дионисии», а я произнасяли както дойде – нещо като «Вакханалии». От последните дни на празника пък никой нищо не можел да си спомни и затова ги нарекли «Мистерии» – демек – незапомнени работи. Същите обичаи се практикуват и днес от милиони потомци на траките из цяла Тракия, а също и в Мизия, и в Македония. В катедра «Тракология» на Университета пък редовно се провеждат възстановки на тракийските ритуали, които водят до съвсем същите фази и резултати. При един такъв експеримент професорите най-после откриха откъде идва името «трак». След едноседмична Дионисия, в един кабинет, тъкмо към края на Мистериите нахлула възмутена чистачката на факултета и се развикала «Хайде стига сте тракали тия чаши – вие дом нямате ли си? По цели седмици трак, трак, трак!». Тогава професорите изведнъж се досетили, че античните автори наричат «траки» хората, които тракат чашите по цели седмици. Не напразно археолозите са открили много тракийски съкровища, всички до едно съставени от скъпоценни съдове за пиене (по-рядко за мезета) и нито едно – с предмети за работа.
Траките живеели в гробници, заедно с всичките си съкровища. Това се оказало много практично. Хем не се строи два пъти – за тоя и за оня свят, хем се отваря повечко време за Дионисиите. Пък и да прекалиш с празнуването и да се пренесеш в Отвъдното – няма страшно. Затова гробниците били изрисувани със сцени от Дионисиите, както и с не толкова прилични сценки, които радват окото само в пияно състояние. По примера на траките и днес много българи от панелните комплекси превръщат блоковете си в гробници, а по общите им части са изписани такива рисунки и текстове, от които би се засрамил и най-отраканият трак.
Политическа организация. Траките създали една много известна в античността държава. Тя се наричала Одриска(на) държава. Името й идвало от това, че около граничните КПП, в градовете и по пътищата на държавата, гъмжало от бездомни псета, но нямало нито хигиена, нито тоалетни. Затова всеки пътник бил оставен насаме с природата.
Самите траки, заети с Дионисиите си, не само нищо не почиствали, ами си изхвърляли боклуците направо през прозорците на гробниците, докато около тях не се образували цели планини от боклуци, които днешните археолози и иманяри внимателно разкопават и деликатно наричат «могили» и «културни пластове». Близко до ума е, че в кратко време държавата придобила такъв вид, че целият свят започнал да я нарича Одриска, а жителите й – одриси.
Обичаите на народа не се отразявали добре на туризма, въпреки рекламата и традиционните изложения на фирма «ОДРИСТУРИСТ». Това обаче било добре дошло за националната сигурност. По едно време Александър Македонски решил да въведе ред в Одриското царство, но щом преминал границата, така го ударило в носа, че и той, и цялата му армия не усетили кога преджапали Проливите и се озовали насред Персия. Освирепял и незнаещ къде да се дене, Александър избил сума свят и се спрял чак в Индия, където на свой ред го пресрещнал цар Пор. За подвизите си Александър бил наречен Велики, но все пак, в основата на величието му стои краткото приятелско посещение в Одриското царство. На връщане, пред неизбежната перспектива отново да мине през Одрисия на път за вкъщи, великият пълководец предпочел да си умре млад-зелен в Азия.
След него Одриското царство продължило да цъфти, но международният му живот не бил много активен. Един от неговите царе все пак отишъл до Европа, като се явил да държи реч в европейския Сенат, който тогава бил в Рим (хем по-топло от Брюксел, хем близо до годишното дерби в Колизеума – «Лацио» и «Рома» срещу лъвовете и крокодилите). Още когато Спикерът на Сената обявявал: «Влиза одриския цар», тутакси се хванал за носа и хукнал чак отвъд Тибър, последван с писъци от тълпата римски сенатори, които в паниката си настъпвали един на друг тогите. Държавата останал да представлява само Цезар, който нямал обоняние, пък и въобще не бил гнуслив. Това бил краят на римската демокрация.
Вярвания. За тракийските вярвания се знае малко. Все пак науката е сигурна, че траките вервали най-много на оня, който можел да ги успива най-добре. Безспорен фаворит в тази дейност бил Орфей. Той успивал не само хората, но и добитъка, че дори и овчарските кучета. Не се знае какво е правил с вярващите, след като ги успи, но по едно време те се усетили, попипали се по джобовете и торбите, па като напипали само празно, много се ядосали и го хвърлили в една пещера. Чак след това установили, че докато ги е успивал, е успял да преобразува не само вътрешния им дълг – джобовете и торбите, но и външния – кошарите зеели отворени, а собствениците не можели никъде да си намерят добитъка. Някакъв човек твърдял, че си видял кравата в Атина, а друг си открил магарето чак в Рим при някой си Апулей. Всички чужденци викали «Евалла» и благославяли бате Орфи за хубавия и евтин добитък. Чак тогава траките се слисали и съжалили за погубения талант. После го провъзгласили за бог на всички певци, оратори, артисти, шмекери, фокусници и политици. Оттогава, та чак до днес, култът към покрадването се спазва свято по нашите земи.
Справка :Симеон !! – „Вервайте ми!”
Повервахме му,та майката ни …..,като неговата!