Окончателното завладяване на Тракия става в епохата на Римската империя. Земите край Дунава са покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр. Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравнително тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. През 15 г. сл. Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, наречена Мизия. Земите на гетите на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав били предадени на съюзното Одриско царство,което съществува до 45 г. сл. Хр., когато император Клавдий го анексирал и създал от територията му провинция Тракия.

В епохата на късната Римска империя – доминат има сериозни промени. От двете Мизии (Горна и Долна) сега били създадени 5 нови провинции, а от бившата провинция Тракия- 4. Сред най-важните нововъведения на тракиеца Константин Велики, временно резидирал в Сердика е преместването на столицата на империята от Рим в Бизантион (днес Истанбул), който бил наречен на негово име Константинопол. Това има важни последици за тракийските провинции, които попаднали в непосредствено съседство с новата столица, и довело както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната им от нови варварски нашествия. В 313 г. Константин издава едикт, с който разрешава християнството като официална религия на територията на Римската империя. През IV в. то се налага като господстваща религия на територията на Римската империя.

Следи от римското нанследство има почти из цяла България. Това са градове, военни селища, терми, вили, колонии за ветерани.