Родопите и кризата в Тракия по времето на Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.)

Сподели

 

През ІV в. територията на древна Тракия била арена на множество по-
литически събития с най-разнообразно естество и общ комплициран харак-
тер. Макар и наличните данни за тях вече да са разгледани най-подробно в
съвременната историография, като факт остава липсата на проучване върху
отражението им над отделните природно-географски области в тракийските
земи, което се дължи на липсата на експлицитни данни. Една от тези ясно
обособени области, най-обширната по своя характер в Тракия, е планината
Родопа. Именно към запълването на тази съществена празнина е насочена
тематиката на настоящата работа, чиято цел е да бъде систематизирана наличната
интердисциплинарна информация за политическата история на Родопите по
времето на македонския възход при Филип ІІ. Реализирането на така определе-
ната цел се оказва в зависимост от отговора на комплекс от въпроси, чийто
отговор е направен опит да бъде намерен в следващите редове.
Преди всичко е необходимо да се уточни, че наличните извори не пре-
доставят никакви конкретни данни за единство в политическо отношение на
населението на Родопите, а точно обратното: отсъствието на определен етноним
или назован по име владетел на планината през цялата античност най-вероят-
но свидетелства за политическа диференциация. Така става ясно, че Родопа
не е възприемана като самостоятелна геополитическа област. От друга страна
изглежда, че несъмнено планината и нейните обитатели са били включвани в
общите названия Тракия и траки; досега обаче не е направен опит за дефи-
нирането на вътрешнотракийските политически отношения в по-пълен план,
което в много случаи – при съвременното състояние на проучванията – е и
невъзможно. Поради това остава не достатъчно известно мястото на Родопите
във външната политика на Одриското царство, в следствие на което като цяло
тази проблематика се нуждае от по-обстойно проучване.
Поради липсата на директни писмени данни за съдбата на Родопите по вре-
мето на Филип ІІ (359 – 336 г.) единствената възможна информация, която
може да се придобие за епохата, са бележките и податките в текстовете на
античните писатели за походите на този цар в тракийските земи. В тях името
на планината не се открива, но и този факт сам по себе си е важен за поли-
тическото ѝ значение през тази епоха. Това налага да бъдат изложени съвсем
накратко данните за походите на Филип ІІ в Тракия, което е необходимо от
гледна точка на фактологичната обезпеченост на формулираните по-нататък в
текста съществени за проблематиката изводи.
След смъртта на цар Котис І през септември 360 г. централизираното
дотогава Одриско царство било поделено между неговите наследници: Бери-
сад, Амадок ІІ и Керсеблепт. Този акт се определя като един от факторите,
допринесъл за активната политика на македонската държава след 359 г. по
отношение на тракийските земи. На проблема за обхвата на владенията на
всеки от тримата царе са се спирали доста автори, които анализирали най-
подробно наличните данни. Така например Мл. Тонев достигнал до извода,
че южните склонове на Родопите и земите по горното и средното течение на
р. Арда трябва да са били под властта на цар Амадок ІІ (360/359 – 352/351 г.).
Поради липса на информация границите на Амадоковите земи не са уточне-
ни с подробности, но се предполага, че на изток владенията му граничели с
тези на цар Керсеблепт (360/359 – 342/341 г.) – според по-старата историография вероятно по р. Хеброс (Марица). Забелязано е, че разпространение-
то на Амадоковите емисии било концентрирано най-вече в Горнотракийската
низина покрай горното течение на р. Марица: за най-голям брой се съобщава
от т. нар. емпорион Пистирос и близката му околност, откъдето обаче са из-
вестни също по-голям или по-малък брой монети на други царе на одрисите,
сред които е и Керсеблепт. Западната граница на владенията на Амадок ІІ
– със земите на Берисад (358 – 357/356 г.) и наследника му, Кетрипорис (357/356–
352 г.) – е неясна. Също толкова неясно е и отношението на последните двама
владетели с Родопите, защото за обхвата на техните земи също са изказани
противоречиви хипотези: от сравнително малка територия, обхващаща земи-
те между Марица и Бистонското езеро (според Ал. Фол) до южните скло-
нове на Пирин и по долините на Места и Марица, но не западно от Стримон
(според Ив. Венедиков). Допуска се възможността към контролираните от
Берисад територии да се включват освен части от Беломорското крайбрежие и
евентуално долината на Места със Западните и дори Централните Родопи.
Най-ранните военни действия на Филип ІІ в тракийските земи се отнасят
към 357 – 356 г., когато бил обсаден и впоследствие превзет Амфиполис, а след
това неговата съдба последвали и някои други градове по брега на Егейско море.
Още за 356 г. е съобщен сблъсък на Филип ІІ с траките около Пангей, завършил
с основаването на Филипи и установяването на македонски контрол над бога-
тите рудни находища в тази планина. Интересно е да се отбележи, че източ-
никът за тези събития (Diod. 16.8.6-7) изрично подчертава занемареността и
непроизводителността на златните рудници до организирането на македонския
град; причина за това били очевидно траките, които в съвременната историография се идентифицират като поданици на Берисад, но някои учени посочват
Керсеблепт за инициатор на нападенията. От това време (357/356 г.) е запазен
чрез епиграфски паметник (IG, II2, № 126) част от текста на съюзен договор,
чието начало (първите три реда) е загубено. Страните по договора били Атина и
тримата тракийски царе, споменати в реда: Берисад, Амадок и Керсеблепт.
Запазен е и още един подобен договор, с дата от лятото на 356 г., съобщаващ
за συμμαχία между Атиняните, Кетрипорис Тракиеца (и неговите братя), Ли-
пей Пеонеца и Граб Илириеца (IG, II2, № 127). В крайните запазени редове
(45-47) на последния паметник се съобщава за помощ при завладяването на
Крениди и неговото предаване [на Кетрипорис и неговите братя?], но не това е
най-важното. Прави впечатление фигурирането в текста на израза Κετρίπορ[ις
} Θράκιος καp] пs Bδελφпί, директно кореспондиращ с фрагментарния надпис
от Баткун (IGBulg., III/1, № 1114), чрез който били почетени също тракийски
цар, останал обаче анонимен поради превратностите на времето, и неговите
братя. Тук естествено възниква въпросът: Доколко е възможна идентификация
на тракийските владетели от двата епиграфски паметника? Засега в полза на
положителен отговор (който би предоставил информация за политическа ха-
рактеристика на Родопите) свидетелстват единствено двата надписа, поради
подчертаната равнопоставеност и единство в политическо отношение на царя
и братята му, като водеща при подобна хипотеза е презумпцията за споделената
власт и липсата на ясен отговор на следващ въпрос в тази връзка: Имало ли е
други царе в Тракия през тази епоха, освен познатия вече Кетрипорис, които
са управлявали съвместно с братята си? Представените разсъждения демон-
стрират многото неизвестни факти и обстоятелства относно проблематиката;
в следствие най-разумно е възможните следствия да се ограничат до тук, докато
не бъдат подкрепени и от други данни. Известни възможности в тази насока
предоставя и надписът за емпорион Пистирос , който съ-
общава за пътища от емпориона до Маронея: най-краткото разстояние между
двете реалии е постижимо единствено през Родопите.
Към 354 – 353 г. за околностите на Маронея се отнася сведението за пър-
вия политически сблъсък между Амадок ІІ и македонския цар (Dem. Or.
23.183). Тогава Филип ІІ поискал да премине през владенията на Амадок ІІ
(τ\ς χώρας ’Αμάδοκος) във връзка с оказването на помощ на въстаналия пер-
сийски сатрап на Хелеспонтийска Фригия Артабаз, но одриският цар реши-
телно отказал и Филип се оттеглил. Повече подробности не са запазени.
Става ясно обаче, че владенията на Амадок ІІ определено достигали на юг до
Егейското крайбрежие; като се има предвид отбелязаното вече документиране
на неговата власт в района на т. нар. емпорион Пистирос едва ли може да се
изключи разпростирането на властта му и над част от Родопите, най-малкото
в меридионално направление между двата посочени ареала. В противен слу-
чай съществуването на единна държава при тогавашните условия едва ли е
геополитически възможно.
През следващите години (352 – 351) цар Филип ІІ вече бил известен като
съюзник на цар Амадок ІІ във войната между последния и другия одриски цар
– Керсеблепт . Като при-
чина за спора между тях се посочва възможността на Керсеблепт да обеди-
ни Одриското царство, но в крайна сметка той бил победен от съюзниците.
Предполага се, че военните действия се водели изцяло в Източна Тракия.
С тези две сведения се изчерпват наличните данни за делата на Амадок
ІІ, който изчезнал от изворите след 352/351 г. Приема се, че бил наследен от
Терес (350/347 – 341 г.), който е възможно да е негов син, но според друга хи-
потеза този Терес бил засвидетелстваният и епиграфски син на Керсеблепт.
За последвалите четири години не са известни военни действия в Тракия, но
през 347 г. Филип ІІ започнал последователно да завладява гръцките градо-
ве по тракийското егейско крайбрежие до устието на р. Марица и вероятно
т. нар. Западноодриски царства. На следващата година продължило завоюването на останалите крайбрежни полиси
до Пропонтида.
След 4-годишна пауза, през лятото на 342 г., Филип ІІ отново предприел
продължителен поход в тракийските земи: първоначално установил властта
си над гр. Енос, край устието на р. Марица  и поел на север по
долината на реката. По това време се поставя осъществяването на т. нар. ма-
кедонска колонизация, изразяваща се в създаването на синойкиите Филипопол
(Пловдив), Кабиле (Ямбол), Дронгилон (неизвестна локализация), Мастейра
(идентифициран с емпорион Пистирос) и др. В историографията се диску-
тира доколко установеният македонски контрол е бил достатъчно ефективен,
като съществуват и много неизвестни обстоятелства около засвидетелствания
бунт на „тетрахоритите” в тракийските земи . Не на последно
място по важност е и териториалният аспект на македонската власт в Тракия,
която не е документирана ясно в наличните източници, поради което в исто-
риографията са предложени две възможности за тълкуване, имащи отноше-
ние към темата на настоящата работа: според едната, реалната македонска
власт в много (най-вече планински) райони на Тракия – сред които и Родопите
– се поставя под съмнение, докато според другата – продължилата близо 2
години кампания от 342 г. е обяснена със загубата на време от страна на Анти-
патър и Парменион в битки с планинските племена от Родопите.
Представеният екскурс за политиката на цар Филип ІІ спрямо Тракия
предполага да бъде направен и опит за отговор на въпроса: Как са се отразили
военните действия върху историята на Родопите?
Приложената информация показва, че като цяло дейността на Филип
ІІ в Тракия била насочена първоначално към налагането на контрол върху
крайбрежието, и едва след това – в равнинните области, по направление на
основните пътни артерии: бъдещия via Egnatia, на един по-късен етап – по
бъдещото трасе на via Militaris и едва след това – по второстепенните пътища:
от Софийското поле за Македония и от Горнотракийската низина на юг през
планинските проходи и по долината на р. Места към Беломорието. Забелязва
се, че в следствие на тази политика Родопите и останалите Южнобългарски
планини при воля на владетеля лесно биха могли да останат изолирани от рав-
нинните области и липсата на завоевателни походи в тях по времето на Филип
ІІ може да се обясни с налагането от негова страна не на политическа власт,
а на възможност за икономически контрол; той изглежда постижим именно
чрез контрола върху основните търговски пътища. Писмените извори обаче
не съдържат никаква информация за икономическото развитие на Родопите,
поради което е необходимо да бъдат комплексно анализирани наличните дан-
ни за отношението планина-равнина в конкретния случай и за територията
на древна Тракия като цяло, преди да се формулират някакви определени за-
ключения по въпроса. Засега коментарът по този въпрос може да се ограни-
чи единствено върху възможността за интерпретация на колективните монет-
ни находки от това време, въпреки недостатъчните им публикации и макар че
датите на тяхното трезориране не са достатъчно сигурни.
Списъкът на монетните находки от втората половина на ІV в. показва от-
четливата им съсредоточеност в подпланинските области на север, изток и юг
от природно-географските граници на Родопа, докато броят им от вътрешността на планината е многократно по-малък. По отношение на монетните
съкровища, съдържащи само монети с името на Филип ІІ , също
се забелязват някои интересни особености. Приложената карта на стр. 32 по-
казва ясната им съсредоточеност в няколко основни ареала: (1) северните и
западните подпланински области на Горнотракийската низина, (2) полукръг
с направление от Западна Стара планина към долината на р. Струма, (3) Го-
цеделчевско и (4) източните склонове на Родопите. Най-общо тяхната ситуа-
ция потвърждава представената по-горе информация за основните насоки на
македонската експанзия при Филип ІІ и не допринася с нещо по-конкретно
за изясняване положението на Родопите в политиката на македонския цар.
Единствената колективна находка от централната част на планината не е дос-
татъчно основание да се твърди каквото и да било, защото е открита непо-
средствено до трансродопския път от Абдера за Филипопол.
Към списъка на нумизматичните данни (представени в табл. 1) може услов-
но да се прибавят и колективните монетни находки, съдържащи градски еми-
сии, засега 7 на брой. При тях не винаги може да се определи по-точна дата на
трезориране и при повечето (4 на брой) точното местонамиране е неизвестно,
но в случая те също имат важно значение, защото две от находките, датирани
около 350 г. (вж. ТАБЛ. 2), произхождат от границите на планината.
В съвременното си състояние данните на нумизматиката, без да отговорят
на неизвестните и загатнати по-горе въпроси, поставят нови, също свързани с
историята на Родопите през втората половина на ІV в. Очевиден е фактът на
масовото навлизане на македонски монети, сечени с името на Филип ІІ, в цяла
Тракия, но се забелязва липсата на находки източно от Марица, където се тър-
сят владенията на най-големия Филипов противник в района – Керсеблепт.
Един от пътищата на навлизане на тези монети вероятно е бил през Родопите,
доколкото показват находките от Гоцеделчевско и от района на Чепеларе.
Единствените колективни находки на немакедонски монети с уточнено мес-
тонамиране произхождат от южните части на Родопите. Въз основа на отбе-
лязаното дотук може да се твърди, че едва ли територията на планината (поне
в по-голямата си част) е представлявала изключение от икономическите про-
цеси в Тракия през разглежданата епоха като цяло.
В съвременната историография не са отбелязани използваеми археологиче-
ски данни за дефиниране на отделните аспекти в историята на Родопите по вре-
мето на Филип ІІ, което може да се обясни освен с недостатъчните проучвания,
така също с континуитета по отношение на някои обекти, но и с практическата
невъзможност за по-конкретна датировка на макар и малкото вече публикувани
материали от ІV в. При така описаното най-общо състояние на проблематиката
не липсват и определени наблюдения, също прекалено общи по своя характер,
свързани например с разпространението на плоските некрополи на територия
на Родопите. Появата на последните в западната част на планината (западно от
р. Чепеларска) се датира през ІV в., а границата на използването им се поставя
към края на ІІ в. Забелязано е, че те били ситуирани в райони, за които не са
документирани по-ранни следи от обитаване, поради което се свързват с ново-
възникнали селища и при тях за пръв път е засвидетелствано използването на
обичая „Харонов обол”. Изказана е също хипотеза за връзката на цистовите
погребения с войни на сапейската династия, без да са уточнени по-подробно
аргументите за подобно предположение. Съществуването на плоските некро-
поли наред с могилните и в близост до тях на фона на традиционния консерва-
тизъм на погребалните практики в Родопите несъмнено ще привлича в бъдеще
интереса на изследователите. Към тях се добавя и констатираното разпростра-
нение от средата на ІV в. на някои метални изделия с военно предназначение,
чието производство се търси в Родопите. Бъдещите изследвания вероятно ще
позволят да бъде определено дали разпространението им точно през ІV в. може
да намери хипотетично обяснение с тракийската политика на Филип ІІ, или
Александър ІІІ, чиито нюанси в наличните извори се губят, тъй като именно по
тяхно време настъпват най-значителните документирани промени в историята
на древна Тракия.
Измеренията на строителната дейност на Филип ІІ като цяло и на терито-
рията на древна Тракия и Родопите в частност остават недостатъчно ясни.
Такава може да се предполага освен чрез вече отбелязаното по-горе съобще-
ние на Демостен за създаването на Филиповите синойкии, така също и с все
още откъслечните археологически данни. Сред последните може да се посо-
чат едно от проучваните през последните години укрепления по направлени-
ето на Via Egnatia, а с известни резерви и крепостта в м. Голямото кале край
с. Борино, общ. Борино, обл. Смолян (укрепена площ от 0,08 hec).

Направеният общ преглед не позволява формулирането на достатъчно доб-
ре аргументирано генерално заключение относно мястото на Родопа в бал-
канските политически отношения по времето на Филип ІІ, а по-скоро подчерта-
ва комплексния и сложен характер на проблематиката. Най-важната причина за
това е оскъдната изворова информация, която предпоставя високата степен на
субективизъм при всяка една интерпретация и съответно всяко предложено ре-
шение на неизвестността би останало не достатъчно обоснована хипотеза. Факт
е обаче липсата в цялата антична традиция на осъществен поход, опит за заво-
евание или изобщо на идея за подобен акт срещу Родопите през предримската
епоха, което само по себе си свидетелства достатъчно за мястото на планината в
международната политика през този интервал от време: или подобна операция
не би оправдала разходите около нейното организиране, или Родопската област е
била населена с прекалено силни противници за всеки владетел, или пък влас-
тта над равнинните области предпоставяла и контрол над планината? На фона
на предприетите по-късно от римляните усърдни кампании за завладяването
на Родопа69, като че ли по-вероятна остава втората възможност, в случай че
дългият престой на Филип в Тракия при последния му поход не е бил свързан
именно с подобни действия, чиито факт бил загубен в известните ни извори
заедно с голяма част от първичната антична традиция и не се долавя по архео-
логическите данни. Третата възможност също не може да се изключи, както
показват монетните находки. Все пак комплексната изворова информация пре-
доставя аргументи по-скоро в защита на теза за липса на военни действия в
Родопите; данни за такива не се откриват в писмените извори, докато нумизматичната информация е недостатъчна за изводи в тази посока, а пък археологи-
ческите проучвания са непълни и с несистематизирани резултати. Поради това
еднозначният отговор на основните въпроси, с които ще завърши настоящата
работа, следва да бъде оставен за бъдещето. Най-важните сред тях са следни-
те: Ако действително Родопите не са били под контрола на един политически
център, защо няма документирани военни действия на Филип ІІ в планински-
те райони на Тракия? Защо македонският цар няма засвидетелстван интерес
(според писмените извори) към установяване на властта си над Родопите? Не
е ли имало опасност от набези на планинското и/или независимото население
на древна Тракия срещу опорните пунктове на македонската власт? Нямало ли
е отстъпление в планинските райони, каквато е засвидетелстваната практика
при траките (според Херодот, Ксенофонт и др.), когато били изправени срещу
по-силен противник?…

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.