Самородното злато на България

Споделете страницата!

 p5250060.jpg

Един преподавател от Софийския университет през 1963 г. обикалял района с научен интерес. Въпросният учен се казвал Атанас Атанасов и имал щастието да се натъкне на скален къс, в който като нишка проблясвало самородно злато. Откритието си той направил в местността „Рампъ дере“,  под с. Ралица, Момчилградско. Ученият веднага съобщил за находката си където трябва и през 1968 г. от Кърджали за София заминали първите проби от скали в землището на махала Паша олар до с. Седефче. В превод от турски това означава „Синовете на пашата“.

Българското злато идва много отдалеч. То се е притаило между другите руди в голям пояс, който се спуска от Карпатите, заобикаля през Сърбия и се насочва към Източните Родопи. Преди това едно негово разклонение тръгва към Подбалкана, а друго – към Егейското крайбрежие. От Родопите поясът продължава към Турция и там с него се занимават вече други.

Всичко това е започнало преди милиони години, когато Земята е била едно твърде неуютно място, което непрестанно се е гърчело в тектонични процеси и са се появявали планини и езера. Тъй като умни хора е имало през всички времена, траките първи се усетили, че под Източните Родопи има злато. За онези времена се говори, че планината е била златната мина на балканския полуостров.

Златото е много „срамежлив“ метал. Щастливците, които намират огромни буци и забогатяват за броени минути, са преди всичко екзотика.

Изобщо хората и златото винаги са били в сложни отношения. Това е една много страстна връзка, в която е трудно да се каже кое е повече – радостта или мъката. Самото му добиване е почти страдание, а в древността направо кошмар.

Траките първи разбрали това, защото трошели скалите, докато станат на прах, а след това го промивали с вода, за да извадят благородния метал.

Тежък труд, с несигурен резултат.

Очевидно обаче добре са се оправяли въпреки трудностите. И до днес край светилището „Перперикон“ има останали златни мини на древното племе. Говори се дори, че първите златни съкровища на Микенската цивилизация са направени със злато от Източните Родопи.

После по тези земи дошли отраканите римляни и поставили добива на промишлени основи, т.е. прокопали галерии и пуснали в тях хора, които да къртят рудата. Според някои планината е надупчена като швейцарско сирене и досега в района има катакомби – остатъци от някогашните римски галерии.

Така отношенията между човека и златото по нашите земи са се движели през вековете на приливи и отливи.

Понякога хората се нахвърляли алчно да търсят благородния метал, а понякога губели интерес и се насочвали към други места. Златото обаче си лежало под планината и чакало някои да го открие.

Странно, но народната власт обаче нямала особен интерес към търсенето на злато. Убеждението било, че в България няма кой знае колко от ценния метал, а освен това в братския СССР имало много и не се налагало българите да го търсят. Вероятно заради това пробите на скалите в региона се проточили близо 30 г., макар че находището било експлоатирано още  през византийската епоха. Освен това проучванията били надеждни и показали, че там има поне 4 т от жълтия метал.

Заради мотаенето се оказало, че през 70-те годни все още няма официални данни за златните жили в Източните Родопи.

По онова време е било модерно да се търсят предимно перлити, бентонити и зеолити, които имат приложение предимно в строителството. В района се появявали единствено от време на време самоуки златотърсачи, които промивали пясък от планинските реки. Витаели слухове за големи подземни иманета, но в общи линии нищо не се случвало. Освен това намирането на злато дълги години е било твърде скъпо и неизгодно занятие за държавата.

Обаче, който е трябвало да знае е знаел и само е изчаквал удобния момент.

А той дошъл веднага след 1989 г.

Тогава почти по едно и също време в Кърджалийско пристигнали десетки специалисти от мощни геоложки компании от Канада, Германия, Австралия и Великобритания. Още тогава те предположили, че в планината има несметни богатства. Твърдението може и малко да е пресилено, но е факт – в Източните Родопи има злато.

Новият хит на промишлените златотърсачи е Ада тепе до Крумовград. Там канадската компания „Дънди Прешъс Метълс“ направи първите сондажи. Пробите показват, че на малка дълбочина има златно находище с голяма чистота. Вероятният добив от него ще е около 4,5 г на тон. Освен това металът може да се добива като направо се гребе от тепето, без да е нужно да се дълбаят галерии.

Това е важно, защото изваждането на златото е голяма мъка и тя започва още от предварителните сондажи.  Най-напред пристигат геолозите. За да се разбере дали под някои баир има ценен метал се правят дупки. Първо през 100 метра, след това през 50, през 25 и дори през 12,5 м. Ако се окаже, че има,  започва копаенето, което може да стигне до 500 метра под земята.

От тази дълбочина се кърти рудата. На повърхността на земята скалите се трошат с т. нар. топкова мелница. Тя представлява барабан с железни топки. Той се върти със страшен грохот, топките също, а рудата се троши на ситни парчета, докато стане на пясък. От този пясък се извличат полезните метали – злато, мед, сребро и пирит. Това става след като с химикали рудният концентрат се обработва докато стане на каша. Тя също е богата на метали, но има и боклуци. Изчистването им става в специални фабрики, каквито у нас няма. Затова концентратът се изпраща в чужбина – Китай, Канада или Латинска Америка.

По този способ извличат златото в мината край град Челопеч. Тя също е собственост на канадците от „Дънди“. Прокопана е на 500 м под земята в Подбалкана –  там където е отишъл единият клон на рудния пояс от Карпатите.

Канадците вадят по 4 г злато от тон руда и намеренията им са да построят фабриката тук, защото извозването отвъд океана е много скъпо. Това може да стане след 2006 г. и  тогава България ще стане производител на истински кюлчета злато, а не само източник на руда.

Освен Ада тепе, канадците проучват и находището край с. Перуника, Кърджалийско, а има разрешение и за сондажи край Неделино, Доспат и Брестово.

При търсенето на злато има и друг проблем – находищата рано ли късно свършват. Това край Челопеч има още около 25 години живот, което за този бизнес е направо столетие. С това обаче добивът не приключва, защото след него земята е изтощена и напълно опоскана. Заради това трябва да започне специална рехабилитационна програма със засаждане на дървета и треви. Това естествено също струва пари.

„Горубсо“ АД-Кърджали започна миналата година собствен добив на злато в рудник „Чала“

до село Горно Брястово. По данни на шефката инж. Живка Ковачева, залежите там са в размер на 485 000 унции, т.е. около 14 тона. Съдържанието на златото в 1 тон руда е 3 грама. Според Ковачева това е отлична база за промишлен добив на злато. Рудникът е подземен, построен е върху огромни залежи от оловно-цинкова руда. През 1999 г. дружеството регистрира откритие на злато в „Чала“ и получава концесия. Интереси към находището са имали от канадската фирма „Канако“ и офшорката от „Болкан минерал рисорсис“.

Бродят слухове, че находища на злато има и в Трънско, по долината на река Ерма. Според специалистите обаче там по-скоро има само златоносен пясък, който трябва да се промива, за да изскочат прашинките от жълтия метал. На с такава работа вече никой няма да се захване, а още повече големите международни компании.

Но тъй като търсенето на злато е омесено с немалка доза от човешки страсти, то пробуди въображението и надеждите на хората в затънтените селца на Източните Родопи.

Малко след 2000 г. по реките плъзнаха златотърсачи, но скоро се убедиха, че са далеч от героите на Джек Лондон.  За да бъде намерен един грам злато трябва да се промият тонове пясък от реката. Разказват дори за мъж от Панагюрско, който така се запалил, че си  купил багер и започнал да прехвърля камънаците от река Луда Яна. Скоро обаче разбрал, че в тая работа няма нито изгода, нито смисъл и зарязал машината. Сега търсенето на злато от времето на Джек Лондоновия Клондайк е нещо като риболова – небрежно хоби за убиване на времето. През 2004 г. български учени обясниха, че залежите от злато и сребро в недрата на България са за 184 млрд. долара. Може и да не е съвсем точно, но пък звучи много добре и си струва търсенето.

16 т жълт метал объркаха живота в село Попинци

Населението в с. Попинци, Панагюрско си живееше спокойно, докато не разбра, че под краката му има поне 16 тона злато. Хората общо взето били чували, че наоколо има от благородния метал и то от римско време, но не навлизали в подробности.

Находището е в местността „Петлевото“ край селото, но дотам били свикнали с тази информация, че дори не се опитвали сами да търсят златото.

Всичко било наред до пролетта на тази година, когато в селото пристигнали група геолози от канадската фирма „Мартерн“ ЕООД. Предвождал ги канадският шеф на дружеството Джон Мензаес, разказа кметицата на селото Мария Шопова. Екипът показал сключен договор с Министерството на екологията, който им разрешавал да правят проучвания за злато в Петеловото и им обяснил, че там има поне 16 тона.

Така на спокойния живот в Попинци бил сложен край. Някой се досетил, че при извличането на златото се използва натриев цианид и това било напълно достатъчно хората да се организират. В Попинци може и да не са големи химици, но знаят, че цианидът е отрова. Освен това повечето мъже работят в мините на „Асарел Медет“ и са наясно как се добиват ценни метали.

Така в населението се породили и затвърдили съмненията, че земята и водата им ще бъдат отровени. То изобщо не хванали вяра на геолозите, които им обяснявали, че  това е стар способ и не е опасен. Населението на село Попинци се организирало и разгонило геолозите, които докато траят дебатите вече били успели да набучат пет сонди в „Петловото“.  В селото създали инициативен комитет, който организирал недоволните. От това има и резултат. Комитетът е насрочил за 6 юни протести с излизане на шосето за Панагюрище. А и геолозите спрели да бият сонди и започнали единствено да копаят канавки в местността. Намерението на канадците е да проучат на три етапа район от  191 кв. км. Като очакванията е там да има злато от един до три грама на тон. Притеснява ни, че като ги питаме как ще изкарват златото, те не ни отговарят, казва кметицата Мария Шопова.

https://www.monitor.bg/article?id=41352

One thought on “Самородното злато на България”

  1. Това което става в град Челопеч е безобразие ! Фирмата капиталист изнася почти цялата си печалба зад граница а всички негативи поема българската природа. Помислете само обратния вариант: Печалбата да идва в БГ а замърсяванията в Канада, дали някой ще позволи такова нещо ?
    И всичко това заради Златото

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.