Севт или Терес

Споделете страницата!

 moneta.jpg

Клюновиден нос, добре оформена брада, дълга коса. Така изглежда новият ребус за траколози, открит преди дни сред предметите в богатото погребение в Далакова могила край сливенското село Тополчане. Мъжкият профил върху златния пръстен-печат е на одриски цар. Изясняването на въпроса кой точно е владетелят започна с гаф, макар че около образа има ясно изписани гръцки букви.
„Първоначалното разчитане на надписа като „Спасителят на Азия“ се получи от много емоции – обяснява откривателят на царския гроб Георги Китов от Националния археологически институт с музей при БАН. – Проф. Маргарита Тачева, известен траколог,  беше при нас, когато извадихме находката. Развълнува се и започна да чете, преди всички да си дадем сметка, че за печат ни трябва огледало.“
След първоначалния шок започва истинската работа по изясняването на загадката.
Над пръстена сега се трудят две групи специалисти. И двете виждат в надписа имената на Севт и Терес, представени като син и баща. Спорният въпрос е падежно-династически: кой на кого какъв се пада? „Аз съм склонен да приема мнението, че печатът е на Терес, син на Севт – казва Георги Китов. – Другата група лансира версията „Севт, син на Терес“, но в историята няма данни за такава личност. Освен това, ако приемем тази теза, отиваме към средата на IV век преди Христа, а много от материалите в гроба сочат към началото на столетието. Мисля, че става въпрос за Терес II, за когото се знае малко. Някои поставят под съмнение съществуването му изобщо.“
„ТЕМА“ реши да не чака края на официалните експертизи, а да потърси мненията на траколози, нумизмати и езиковеди. Специалистът по старогръцки Николай Шаранков твърдо застана зад следния превод на надписа: „(Печат) на Севт, син на Терес.“
И двете имена се оказаха доста разпространени по върховете на Одриската държава. През четвъртото столетие преди Христа севтовците излизат от античните извори като
зайчета от магически цилиндър
Но за нито един от тях не е потвърдено, че е имал баща на име Терес. Затова пък Тукидид споменава Севт (траколозите го разпознават като Севт I, поел властта от Ситалк през 424 г. пр. Хр.) като син на Спарадок, син на Терес. Тоест връзката Севт – Терес тук е внук-дядо. Част от учените смятат, че става дума за Терес I,  основателя на държавата. Други твърдят, че той е просто първият одриски владетел, излязъл от анонимност. По-важното обаче е да се изясни дали надписът на пръстена може да се приеме в широкия смисъл на династическа принадлежност – тоест, че Севт е наследник на Терес, макар и не точно негов син.
Защото иначе данните пасват: влизането на Севт I във властта е в V в. пр. Хр., но никой не знае кога е умрял – може и да е било в началото на IV в. пр. Хр. Последното сигурно сведение за него се отнася към 405 г. пр. Хр., когато атинянинът Алкивиад го помирява с друг тракийски династ – Меток.
За Севт II твърдо се знае, че е син на Месад. Допуска се също да е внук на Терес I – без това да е потвърдено изрично от античните автори. Ксенофонт споменава, че през 401-400 г. пр. Хр. този Севт започва да отвоюва „бащините си земи“ – тоест тепърва се гласи да става фактор в Югоизточна Тракия. Учените го смятат за парадинаст, но не изключват възможността някога да е управлявал самостоятелно.
Севт III, чийто гроб екипът на Георги Китов локализира преди няколко години в могилата Голяма Косматка край Шипка, е най-известният от всички. Знае се, че е имал четирима синове, един от които се е казвал Терес. Но не е ясно дали това дете е кръстено на дядо си, или просто му е дадено уважавано в династията име. Уви, няма никакви данни как се е казвал бащата на Севт III.
Още двама аристократи със същото име се подвизават из хрониките от това време – единият е пълномощник на одриския династ Керсеблепт, а другият –  стратег. Няма вероятност някой от тях да е имал златен царски печат.
Нумизматите, специалисти по периода, изключват твърдо и Севт III от „заподозрените“
Намерени са негови изображения, които нямат нищо общо с образа от златния пръстен-печат. Данните от описаните досега тракийски монети позволяват да се направи още едно предположение – че династията на одриските владетели се развива в два клона. Единият е на Спарадок – Севт I – Хебризелм – Котис I – Керсеблепт, контролирали долното течение на Марица. На монетите на царе от тази линия има коничен съд с две дръжки. По средното и горното течение на реката управляват Ситалк, Меток, Аматок и Терес. На монетите от това разклонение има двойна брадва. Така двете важни за „разследването“ имена се оказват в различни линии. Има и екзотично предположение – че „Теретос“ върху печата не е „Терес“ в падеж, а непознато досега име. Но пръстенът си е на Севт, независимо кой подред, съгласяват се нумизматите с езиковедския анализ.
Дотук всички специалисти се обединяват около факта, че погребението в Далакова могила е на силен одриски владетел.
Пръстенът и останалите находки го потвърждават категорично. Сред тях изпъкват двете златни фиали (чаши) и  златната маска, макар не толкова красиво изработена като другата, намерена пак от Георги Китов в могилата Светицата край Шипка. Откривателят на двете маски е съгласен с паралела: „Шипченската е по-масивна, с по-висока художествена стойност.  Тя тежи 672 г, докато тази е по-примитивна и е само 180 г.“
Златото червенее, защото е било в съприкосновение с органична материя. Предполага се, че маската е украсявала дървен шлем, обвит в кожа. Целта е била да респектира враговете с богатството (мощта) на тракийския владетел.
Очевидно той ги е стряскал и с висок ръст. Скелетът му е 170 см без черепа, намерен отделно в областта на тазовите кости. Главата на царя не е била отсечена по време на бой – тялото е разчленено след смъртта му според орфическата традиция, смята Георги Китов. В потвърждение добавя факта, че са открили златния пръстен не на ръката, а върху самотна фаланга от отрязан пръст.
Двата конски скелета край гроба са си цели. Ездитните животни на господаря са закопани с подходящо украсена амуниция – бронзови апликации с дебело златно покритие, сребърни пулове за ремъците, златни камбанки. Сред находките има много бронзови съдове и два сребърни ритона – единият прилича на сърнешките глави от Панагюрското съкровище, а другият е във формата на рог, завършващ с тяло на кентавър. Тепърва ще се изясняват паралелите между металните съдове. Учените ще поработят и върху двете големи амфори, намерени на обекта. Печатите по дръжките им ще помогнат за по-сигурна датировка.
Всички предмети ще бъдат реставрирани и после отиват във витрините на Сливенския музей. Кметът Йордан Лечков обещава да са бронирани и дори да намери един-два милиона за нова, по-добре защитена сграда. Докато находките се пазят в археологическата база, двойка полицаи се редуват да дежурят пред входа. На могилата понякога замръкват и по четирима. Достатъчно, за да държат иманярите на почтително разстояние.http://www.temanews.com

6802-pg.jpg

Вашият коментар