Сексагинта Приста – градът – пристанище на шестдесетте кораба

Споделете страницата!

11.jpg

Човекът осъзнава себе си като част от обществото най-напред с принадлежността си към дадено населено място. “Моето село” или “моят град” е темата, която води към по-голямата тема – “моята родина”. Отечеството заживява в душата чрез непосредственото обкръжение.

И много често познавателният интерес е насочен към наименованието или към предходните наименования. Рядкост е още от възникването то да е едно и също до наши дни, особено за нашата земя, върху която превратностите на историята са оставили отпечатък върху всичко.
Така е и с  град – Русе. На всеки, който поне малко се интересува от неговата история, е известно, че първото знайно име на населеното място е Сексагинта Приста, древната Приста! Градът – пристанище на шестдесетте кораба! Латинското “Сексагинта” – числително име, което означава “шестдесет”, а “Пристис” – в превод от гръцки неголям боен кораб с весла. Тези кораби са плавали по Дунава с определена цел. Трябвало е да защищават една империя, която неизменно е отивала към неизбежния си край, но е правела всичко, което е по силите и, да се запази.

Още император Август – управлението на когото ознаменува новите порядки на Римската държава при еднолична власт, е един от първите, оценили значението на Дунава за сигурността на империята. Марк Улпий Траян – императорът, известен със завладяването на земите на север от Дунава, изгражда връзката между възникналите по крайбрежието на голямата река кастели (крепости) и така се утвърждава цяла укрепителна система, известна като Дунавски лимес (Дунавска граница).

Надписите върху камък проправят пътя към истината. Те са писани, за да увековечат стореното. Още веднъж се потвърждава максимата, че чувството за история е отколешно, и че е присъщо на всички народи. От подобен текст се прави извод и за възникването на Сексагинта Приста. Плочата с надписа се отнася за сграда от I век. В надписа се казва: “По времето на император Траян чрез Маний Либерий Максим, управител на провинцията Долна Мизия, римските граждани и изслужили войници, заселени в Сексагинта Приста, построиха (не е ясно каква сграда) под грижата на Гай Антоний”. Надписът е разчетен от известния български учен – историк проф. Велизар Велков. В значително по-късен надпис, от 230 година, се съобщава за строеж на обществена баня, в който е участвала Втората бритонска кохорта.
Както се вижда, в града – крепост са били настанени военни части, които освен, че са изпълнявали своите военни задължения, е трябвало да се грижат за битовите си нужди и не само за своите, но и за тези на населението. Още в първия надпис е отбелязано, че в един строеж (неизвестно какъв) участват римски граждани и “служили войници”. Тези “римски граждани” вероятно са имали невоенни задължения, а “служили войници” са по всяка вероятност ветерани, каквито след изтичане на необходимия срок във войската, оставали в градовете – крепости, където е било последното им пребиваване.

Но нека се върнем назад – към създаването на града – пристанище. Местоположението, удобно за живот, привличало заселници през различни епохи. Не са изключение и траките, но използването му като пристанище на кораби – това е било във възможностите на римляните. Самото наименование “Сексагинта Приста” подсказва това. Среща се в съчинението “География” на Клавдий Птоломей, където се посочва, че се намира между градовете по Дунавското крайбрежие – след Тримамиум (крепост край с. Мечка) и преди Доростол (дн. Силистра).

В Пейтингеровата карта – една римска военна карта с интересна история – също е отбелязана крепостта Пристис. Ако се сравнят данните от картата и съчинението на Клавдий Птоломей, се установява, че локализацията се отнася именно за Сексагинта Приста. Координатите, дадени от древния географ, съвпадат с местоположението на Русе. Бил ли е обаче пристанище крайбрежният кастел? Някои изразяват съмнение в точността на превода, но това не означава, че казаното е достатъчен мотив да се отрече, че тук е било място, където са хвърляли котва военни кораби.
Крепостта се намирала в непосредствена близост до съвременното пристанище. Трябва да признаем, че усетът, пък и знанията по корабоплаване на римляните, са били достатъчни, за да преценят удобните места за флотски пристанища. Погледнато историко-географски немалка част от съвременните пристанища са създадени на места, където в близост до тях по-рано са хвърляли котва кораби. Така че “шестдесетте кораба” е не само един поетичен резонанс на римското наименование в съзнанието на днешния русенец!

Римският император Веспасиан, с времето на когото се свърза възникването на кастела Сексагинта Приста, освен че предприема мерки за военното укрепване на южното Дунавско крайбрежие, отделя голямо внимание за преустройството на дунавския флот. Впечатляващо е, че флотът носел неговото име. Трябва да се има предвид и това, което сега наричаме комуникации. Снабдяването с военно оборудване, колкото и да не е било мащабно, сравнено със съвременното, е изисквало транспортни средства, а плавателните са били удобни, особено в периода на дакийските войни.

Голямата река в разглеждания период има своето значение, не само военно, но и икономическо, което досега не е достатъчно проучено. Не е изяснено и смисловото съвпадение на словосъчетанието “шестдесетте кораба” с наличието на 60 камери – специални прегради за кораби. И отново въпроси: може ли все пак наименованието да не е свързано с отсядане на кораби? А ако не е свързано, кои са най-вероятните предположения? За някаква битка тук е изключено да се мисли. Не е било възможно тракийските и дакийските племена да организират флот, който да се противопостави на римския. Тогава защо съществува римски флот? Само символично ли е неговото значение? Надали! Флотът сигурно е имал задачата да транспортира войска, хранителни припаси, военно оборудване, имал е съобщителна роля. Поне за това предположенията са основателни.

Името на града се среща и на няколко милиарни камъка, намерени при строежи край пристанището. Оттях научаваме, че военните кохорти, които са били разположени тука, са Втора Бритонска кохорта на Флавий и Втората Матиакоска кохорта. Първият милиарен камък е поставен по времето на император Антоний Пий (138 – 161г.). Поставило го е високопоставено лице – императорският заместник Тиберий Клавдий Сатурн. Участие взела и Втора Матиакоска кохорта и това съвсем не е символично. Нейната помощ е имала реални измерения. Обяснимо е като се има предвид интересът към пътните съобщения на военните, за които бързото придвижване на територията на огромната по площ за онова време Римска империя, е било особено важно.

Трите милиарни стълба са били поставени в различно време: вторият през времето на император Марк Аврелий (140 – 180г.) от императорския наместник Сервилий Фабиан с участието на Втората Бритонска кохорта на Флавия, а третият при император Аврелиан (270-275 г.) – с участието на Втората Флавиева кохорта. Видно е, че и в трите случая са ангажирани военните части, пребиваващи тук по причина, за която вече споменахме. Пътищата, на които са поставени милиарните камъни, са имали военно-стратегическо значение, тъй като са свързвали Сексагинта Приста с такива градове-крепости като Дорусторум (Силистра), Нове (Свищов), Марцианополис (Девня), Абритус (Разград) и Никополис ад Иструм (Никюп). Очевидно е значението на Сексагинта Приста като пътен възел, а това в още по-голяма степен подчертава неговото военно-стратегическо значение. Макар че като пристанище на военния флот отстъпва приоритетното си място на Дорусторум (Силистра), Приста продължава да играе централна роля за региона. Епископски център е, което не е маловажен факт. Тук и през IV век остават да квартируват части от престижни легиони.

За крепостта Сексагинта Приста имаше отделни сведения и до 60-те години на миналия век, но разкриването през 70-те години на част от северната крепостна стена под ръководството на археолога Д. Станчев, хвърли допълнителна светлина за укрепителната система. Стана ясно, че се е придавало важно значение на кулите като части от крепостната стена. Четириъгълната ъглова кула е имала вътрешни размери 4.00 х 3.80 м с широчина на стените 2.60 х 2.70 м. Археологическите разкопки показват, че сградите в обсега на северната крепостна стена, са ориентирани в посока изток – запад.

Строителството обаче не се е ограничавало само на територията на кастела. Основи на сгради са намерени на различни места извън крепостта. Това дава основание да се мисли, че е било развито вилното строителство, което естествено е възможно за богати граждани. От това, което се разкрива вън от крепостните стени, също може да се съди за материалните възможности на част от населението. Явно неговият социален състав е бил пъстър. Такъв е и етническият му състав. Романизирани гърци, траки, преселници от различни места са били обитателите на града. Навярно най-голямо значение са имали военните. Между всички, обаче, и това се вижда от надписите, на първо място са римските граждани със специални императорски пълномощия. Чрез тях императорът е осъществявал контрол върху огромната територия и е имал доверени хора във властта.

След разделянето на Римската империя, Източната – Византия, за разлика от Рим, има възможност за засилване контрола над кастелите от типа на Приста, поради близостта на Константинопол . Византия обаче има не по-малки затруднения с опазването на северната си граница, поради увеличаване набезите на племената отвъд Дунава. Някои от тях дори се заселват в мизийските земи. Сексагинта Приста постепенно губи своя облик, присъщ на римските кастели, за да прекрачи към едно друго състояние, с други особености, като част на друга държавна общност.

https://www.mladite.com

One thought on “Сексагинта Приста – градът – пристанище на шестдесетте кораба”

  1. Е тези статйй ме радват супер много…….А Августа траяна се казва така защото е резеденция на Траян?? Колкото Августа Траяна има общо с траян (освен с основаването) толкова и Сегсагинта Приста има общо със 60 кораба…….., по скоро с 3 лодки по дунава

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.