Мистерията на скалните ниши

Споделете страницата!

Мистерията на скалните ниши

Нова теория допуска, че преди 9000 г. нашите предци са оставили в Родопите код към мините за злато, мед и полускъпоценни камъни

Той гледа. Свъсил е вежди. Устните му са здраво стиснати под идеално правилния нос. Огромен е – лицето му е по-високо от триетажна сграда. Издялано е на отвесна скала в Източните Родопи. В района има поне още 7 такива. Сред тях и едно на девойка. В зависимост от това как пада светлината, девойката гледа или закачливо, или строго, или направо зловещо. Поне 3 от тези лица са изцяло човешка направа.

Огромните човешки лица са само единият вид скални структури, които археолози проучват вече няколко сезона. Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Те вървят в комплект с пещера, естествена или дълбана от човешка ръка. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. В района има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. (Археолозите се съгласяват да ги наричаме шарапани, но само ако е в кавички, защото са убедени, че не са служили за приготвяне на вино.)

Двете археоложки - вляво е Ана Радунчева, вдясно - Стефанка Иванова. Има и нещо, за което изследователите са категорични, че е свързано с астрономията. Може би календар – врязани в кръг концентрични линии с радиално присичащи ги лъчи върху хоризонтална скала с почти идеално кръгла форма и ясно белязан център.

Тези скални структури винаги са групирани. Няма случай на едната скала да е изсечено нещо, а на съседната – не. Винаги между тях има и пряка видимост – от една структура могат да се наблюдават поне още две. Паметниците са повече от 200.

Кой, кога и защо е направил тези мистериозни скални изсичания? Теориите, които се възприемаха досега, бяха няколко (Виж карето – бел. ред.) До тях вече достойно застава още една – на археоложките праисторички Ана Радунчева и Стефанка Иванова от Археологическия институт с музей при БАН и геофизичката инж. Мария Златкова.

Вече няколко сезона трите дами проучват скалните структури в Източните Родопи. Според тях тези структури са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хилядолетие пр.Хр.) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хилядолетие пр.Хр.) Дело е на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания.

„Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са им светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са всъщност форма на шифроване на тази информация. Ако са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да ги разбира“, обяснява Стефанка Иванова.

Освен на злато Източните Родопи са богати и на мед, и на полускъпоценни камъни. (Впрочем някои бижута във Варненския халколитен некропол са изработени от благородни камъни от Източните Родопи). През халколита тези находища вече са били известни и разработени.

Изкуствени пещери с форма на човешки очи“Знаем, че определен брой ниши в дадено съчетание означава наличие на рудна жила. Установихме го, защото едно и също съчетание на три различни места ни заведе до следи от металодобив. Често се повтаря

конфигурацията 4-3-1 ниши, която показва рудник

Под една така белязана скала попаднахме на две вертикални галерии, едната дълбока 26 метра. Рудникът е бил наблюдаван – до него има пряка видимост от входа на пещера, в която открихме 2 цели халколитни съда един в друг и вътре – полирана брадвичка. Белязан е не само рудникът, но и религиозните практики, свързани с неговата експлоатация. Със сигурност са маркирани и скали, в които има жили на благородни камъни“, твърди Иванова.

Според нея нишите в различна конфигурация означават различни неща – богатство на находището, на кой род принадлежи залежът, кой го е открил. Т.е. те са и исторически запис за общността.

Повече от 1200 са скалните ниши в района, екипът е успял да установи около 1000 различни комбинации, в които са групирани. За да ги дешифрират, са влезли във връзка с криптографа Мария Златкова, инженер геофизик, която също смята, че

скалните ниши са запис на данни

“Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали. Разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Използвали са и геофизични методи – търсенето на вода и метал с багети не е изобретение на нашата цивилизация“, казва тя. Според нея нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.

Според Стефанка Иванова при изработването на нишите халколитните хора са се ръководили от умисъл, който обаче няма нищо общо с удобството. Напротив – вдълбавали са ги на изключително трудни места.

„Правихме опити с алпинисти, които се спускат от върха на скалата със специалното си оборудване. Стигат на нивото на нишите и увисват пред тях, но заради обратния „Обсеваторията“ - ясно личат концентричните кръгове и радиалните лъчи, издялани в скалата.наклон на скалата или заради надвеса не ги стигат, защото по хоризонтала разстоянието е 3-4 метра. Ако пък нишите са правени със скеле – колко високо трябва да е било, при положение, че в онзи район никога не е имало големи дървета. А и как са го издигали, когато под скалата има такава стръмнина, че то просто няма къде да стъпи“, чуди се Иванова. (Отговор на този въпрос дава пещернякът Минчо Гумаров в следващия текст – бел. ред.)

Вторият най-разпространен тип скални врязвания след нишите са „шарапаните“. Има такива и от неолита, и от бронзовата епоха, и от времето на траките, но и от наши дни. Според археолозите е крайно погрешно да се твърди, че всички са за производство на вино.

„Една част от тях са използвани за металодобив. Те имат антропоморфен вид, наподобяват идол – с глава, телце и крака, ако се гледат отгоре. Главата не е функционална, само е оформена в скалата. Горната част е като тава с нисък ръб и легло за кухо стъбло, през което е пускана вода. В тавичката е поставяна ситно надробена руда, водната струя е отмивала златото, което се е събирало в долния от скачените съдове“, смята Стефанка Иванова.

Наблюдателните места са на най-високите върхове, така че над тях да е само небе.

„На това при с. Дъждовница най-отгоре има тронче, а под него – басейнче с 5 последователни каскадно свързани преливника“, дава пример Иванова. Според ния въобще не е изненадващо, че древните хора са имали обсерватории, тъй като за земеделската общност е много важно да знае кога да сее. „Вероятно селяните от равнината редовно са се качвали в планината, за да получат заръки от жреците. Каменните структури от типа светилище или астрономическа обсерватория имат стълби. Някои свършват на средата на скалата. Явно са ползвани за ритуал.“

Част от структурите обаче

са видими само от въздуха

Археолозите ги забелязали, докато облитали района с вертолет. „Някой би казал, че онези хора няма как да са имали такава гледна точка. Но защо да ги подценяваме? А митът за Икар от нищото ли е дошъл?“, пита риторично Иванова.

Стълбище, което не води за никъде, използвано за ритуали.Тя няма никакво съмнение, че каменните структури са дело на цивилизация, живяла преди 7000 г. Навсякъде около скалните изсичания екипът открива керамика от халколита – красива и богато декорирана. Отломките са от съдове, редени край скалите.

„Хората са се качвали в планината, за да се срещнат със своите богове. В края на четвъртото хилядолетие, когато мрежата от светилища е била най-плътна, са идвали от целия Балкански полуостров, даже отвъд Дунава. Доказва го намерената керамика“, смята и Ана Радунчева.

Според археоложките каменните комплекси са градени от същата общност, която е погребвала своите мъртъвци във Варненския некропол. „Тези хора са създали висока цивилизация. В тогавашното родово общество има профилиране по занаяти, специализирано производство, добив на стратегическа суровина край Провадия – сол, процъфтяваща търговия. Духовният им живот е на много високо ниво. Наблюдавали са всичко и са били в състояние да предвиждат много неща“, казва Стефанка Иванова. И малко тъжно добавя: Но това са хора, които никога няма да разберем напълно.

http://www.ossem.eu

Вашият коментар