Тракология 2 част-ДАРИЙ СРЕЩУ СКИТИТЕ

Споделете страницата!

 

 430x392.jpg

Първото описание на събитията от тракийското историческо развитие дължим на Херодот. Херодотовият разказ за тракийските земи е посветен основно на персийските походи в Тракия в края на VІ век и началото на V век. Единственото по-ранно събитие, което има оношение към тракийската история се отнася към средата на VІ век, около 560г. пр. Хр., когато според Херодот тракийското племе долонки, което обитава Херсонес Тракийски, било притеснено с война от своите съседи апсинтиите, тъй като не успявали да се справят сами долинките изпратили суарете си в Делфи, за да търсят предсказания за войната . В Делфи Пития им казала, че трябва да поканят като създател на колония този, който пръв им окаже гостоприемство. Единственият, който го сторил бил атинянинът Милтиад син на Кипсел, известен като Милтиад стари, който отишъл с колонисти на Херсонес Тракийски и за да помогне на долинките построил стена на шийката на полуострова. По този начин той решил проблемате на траките. От текста стават ясни две неща:

 На първото място факта, че към 560г. съществуват царе при траките, макар и до сега да се спори защо думата е използвана в множествено число.

На второ място са двата нови тракийски етнонима долинките на Херсонес Тракийски и апсинтиите, непосредствено на север от Херсонес Тракийски.

След тези сведения долинките изчезват от сведенията на античните автори и не е ясно защо след края на VІ и началото на V век никой не ги съобщава. Възможно е това да се дължи на тоталния контрол, който Атина налага върху този полуостров. За Атина това е стратегическа територия, тъй като тя подсигурява редовните доставки на жито за Атина. Херсонес Тракийски е този, който контролира движението на корабите между Черно и Егейско море. Според част от авторите атинското жито идва от Северното причерноморие. Съществува и теза, че самия полуостров е произвеждал житото необходимо за Атина.

Херодот разказва за похода на персийския цар Дарий І през Тракия срещу скитите отвъд река Дунав. Няма изрично сведение кога точно се е състоял похода. Съвременните изследователи комбинират данните на Херодот със сведенията на персийските надписи, направени по нареждане на Дарий. В тези надписи се съобщава, че в 3-та година от своето управление 519 – 518г. Дарий завладял Саките отвъд морето.

Саки е персийското наименование на скитите, затова много изследователи бяха склонни да датират похода на Дарий през Тракия именно в 519-518г. Междувременно се доказва, че тези саки отвъд морето – от персийските надписи, са скитите северно от Каспийско море, а не от Черно море. Затова тази ранна датировка засега вече не се приема и се наложи тезата, че похода, който има отношение към тракийските земи се е състоял в 513-512г. Тази година се изчислява благодарение на надпис от римската епоха, съхраняван в Капитолийският музей в Рим. Това е датировката, която се приема и в българската наука. Вероятно в 513-512г. Дарий преминава Босфора и тръгва на север-северозапад и стига до Странджа. Следващият сигурен пункт от неговия маршрут през Тракия е преминаването на река Дунав по мост постоен на мястото, където реката се разделя на ръкави. Заради голямото пространство без конкретни данни за движението на Дарий през Тракия в литературата са изказани най-противоречиви мнения. Според част от авторите Дарий продължава на запад от Странджа, преминава река Марица и достига долината на река Арда. Според някои автори похода продължил още по назапад, достигайки земите на Пловдив. Според трети автори Дарий изобщо не е преминал река Марица, а е останал в пространството между черноморското крайбрежие и отвеса, която се получава от долините на реките Тунджа и Марица в участъка, в който течението им е посока север – юг. Струва ми се, че точно тази теза има повече основание, тъй като описанието на Херодот за маршрута на Дарий в началото върви по хидроними, но няма информация Дарий да е преминал река Марица, въпреки че Херодот познава тази река. В същото време, обаче тезата, че при движението си през Тракия, Дарий е завладял черноморските градове Аполония (Созопол) и Месембрия (Несебър) е неприемлива.

Първо, защото  се знае със сигурност, че Месембрия е създадена около 15-20г. по-късно;

Второ, защото разказът на Херодот оставя впечатлението, че Дарий се движи не по крайморския път, а по трасе, което отстои на два дни път от брега.

Много спорен е и въпроса дали персийския цар създава в Тракия сатрапия, т.е. не ясно дали освен, че преминава с войските си през Тракия, Дарий не се е ангажил и със създаването на нов административен ред. Според част от авторите тракийска сатрапия е създадена и тя носи името Скудра. Според други автори такава сатрапия в Тракия няма, персийското присъствие в тракийските земи е единствено военно, а Скудра е персийското име  за тази територия.

За този спор към момента няма аргументи, които да натежат в полза, на която и да е от двете тези. В контекста на Дариевия поход през Тракия е първата поява на етнонима одриси. Одрисите са тракийско племе, които успяват да създадат най-мощната и най-известната тракийска държава, която в определени периоди от време се намесва много авторитетно в гръцките дела. Знае се например, че одриската държава е търсен съюзник и от Атина, и от Спарта в хода на Пелопонеската война. Въпреки, че античните автори често се занимават с държавата на одрисите и нейните владетели, основни моменти от одриската история остават много спорни. Сред тези спорове е и въпроса за племенната територия на одрисите, ще рече за земите, които из начално са неселявани от одрисите и откъдето те тръгват, за да наложат своята власт върху по-голяма част от Тракия, както твърдят античните автори. Няколко са предполагаемите локализации на одриската племенна територия. Най-рано предложената теза е, че те са обитавали земите на Странджа планина. По-късно е оформена тезата, че тяхната територия трябва да се търси по долината на река Арда, а  центъра на тази територия е мястото на водосбора на реките Марица, Тунджа и Арда. Привържениците на тази теория предполагат, че известния от античните автори Одрисиада, трябва да се търси в района на днешен Одрин. Напоследък все повече се налага тезата, че племенната територия на одрисите трябва да се търси по-скоро в горното и средно течение на Марица, а не в долното, което означава, че земите на днешните Пазарджишки и Пловдивски край са предполагаемите одриски земи.

Херодотовият текст за похода на Дарий през Тракия е в основата на повечето спорове, свързани с одрисите. Херодот разказва, че когато Дарий достига с многобройната си войска реката Артеск, той заповядал на всеки войник да хвърли камък на определено от него място. Когато войската отминала, оставила зад себе си големи грамади от камъни. Някои изследователи предлагат да се наричат големи могили от камъни. Херодот съобщава също, че река Артеск тече през земите на одрисите. Според част от авторите сведението на Херодот означава, че към края на VІ век одрисите все още нямат изградена силна държава, поради което Херодот не счита за необходимо да съобщи какви са отношенията между Дарий и одрисите. Според други автори напротив, одрисите са вече значителна сила и затова Херодот ги съобщава изрично. Но според част от привържениците на тази теза одрисите са победени от Дарий и грамадите камъни са победния знак издигнат от персийския цар. Други привърженици на одриската държава в края на VІ век предполагат, че до военни дейстивя между Дарий и одрисите не се е стигало, тъй като авторитета на одрисите им е дал възможност да постигнат договореност с Дарий, с която договореност се допуска, че е скрепена с династичен брак. Принципен е въпросът и за идентифициране на съобщената от Херодот река Артеск. Езиковедски е доказано, че името Артеск е в основата на съвременното име Арда, но в Херодотовото описание Артеск със сигурност не е Арда, тъй като липсва описание, че преди да стигнат до река Артеск войниците на Дарий са преминали Марица. Изглежда всички тези дискусии не отчитат един основен принцип в Херодотовото описание, а този принцип е, че Херодот пояснява неизвестни за атиняните, но важни за неговия разказ понятия чрез добре познати ориентири.

Целият Херодотов разказ за Дарий е в минало преизказно време, тогава когато трябва да се обясни важната за Херодотовия разказ река Артеск времето е сменено и е в сегашно време. Херодот обяснява, че Артеск тече през земята на одрисите. Това означава, че макар Херодотовия разказ за похода на дариите из Тракия да се отнася като цяло за края на VІ век, информацията за одрисите отразява Херодотовата съвременност. Кои са сигурните данни за ранната история на одрисите? Тукиди съобщава, че одриския цар Терес пръв е създал мощното царство на одрисите, което заело по-голяма част от Тракия, но и голяма част от тракийските племена са все още независими. Въз основа на това сведение са се оформили две тези в литературата:

1.Терес е първия цар на одрисите. Той е създателя на държавата;

2.Обръща внимание Тукиди държавата като формулировка, че Терес е първия мощен цар и затова предполагат, че не той създава държавата, но той е първият, който излиза от анонимност заради военните си успехи.

Спорен е въпроса и за времето на Терес. Онези, които допускат, че Терес е първият, обвързват неговото военно-политечско издигане с разгрома на персите, водени от Ксеркс- сина на Дарий през 479г. Този разгром създава военно-политическите условия за издигането на одриската държава в територии, където властта на персите до този момент е била силна. Предполага се дори, че персийското присъствие в Тракийските земи е било онзи стимул, необходим за създаване на държавата. Така според едната теза началото е  479г. Други автори, за които не е първия изобщо, а е първия мощен владетел, връщат назад във времето неговото управление, кото го поставят още в края на VІ век. Вариантите тука са: дали това се е случило преди похода на Дарий срещу скитите, което би означавало, че именно той е одриския владетел по време на този поход или пък, че издигането на неговата държава (тересовата) става възможно, тъй като Дарий освобождава територии, след като е принуден спешно да се върне в Персия след неуспешния си скитски поход. Знае се изрично съобщено от античен автор е, че Терес е живял 92г., но не е ясно в кой момент от своя живот той поема властта и не е ясно къде във времето можем да разположим тези 92години. Първата сигурна година в историята на одриското царство е 431г., когато синът на Терес – Ситалк сключва договор с Атина. Знае се освен това, че в тази 431г. синът на Ситалк – Садок е поне 20 годишен, тъй като в тази година на него му е дадено атинско гражданско право, което той може да получи само, ако е поне 20 годишен. Ситалк умира 424г. Знае се, че Ситалк има много успешно управление, според Диодор Сицалийски именно Ситалк превръща одриската държава в голяма сила.

Тукидид съобщава, че Ситалк има брат, чието име е Спарадок. Синът на Спарадок – Севт е човека, който наследява властта на Ситалк в 424г. Тукидид, обаче не съобщава Спарадок да е бил цар на одрисите. Тази информация липсва и текст на Херодот, където иначе Херодот разказва за отношенията на тракийските царе Терес и след това Ситалк със скитите. Поради тези причини историците спорят дали Спарадок е бил цар или не. Предполага се, че Спарадок е по-големия от двамата братя, поради което не той наследява властта на Ситалк, а сина му Севт. Още в ХІХ век са известни сребърни монети с името на Спарадок. Първоначално се предполага, че монетите са фалшификати, но по-късно става ясно, че монетите са със сигурност автентични, тъй като са известни три различни номинала – 1лв.; 2лв; 5лв., което говори, че те са произведени, за да отговарят на конкретни потребности на държавата в даден период от време. В същото време и до сега нямаме известни монети на Терес І и нямаме сигурни монети на Ситалк. Въпроса е защо за Спарадок има, а за владетелите преди и след него няма. На тази база се оформят две тези. За част от авторите Спарадок е владетел и това се доказва от самото съществуване на негови монети. В средите на тези изследователи въпросите, които остават са кога точно управлява Спарадок и къде са отсечени тези монети. Част от авторите предполагат, че монетите на Спарадок са отсечени в град Олинт (п-в Халкидика) и след като са отсечени датирането на неговото управление ще зависи от информацията , с която разполагаме за дейността на монетарницата в Олинт. С тези аргументи управлението на Спарадок с поставено или в 448 – 440г. или 445/435г. Други автори, които вярват, че Спарадокс сече монети в качеството на владетел, доказват възможността монетите да са отсечени в монетарница на одриския царски двор, някъде във вътрешността на Тракия, което означава че датирането на Спарадок е независимо от дейността на монетарницата в Олинт. В същото време липсата на сведения и у Херодот и у Тукидид за управлението на Спарадок показва, че това управление най-вероятно е във времето, което остава непокрито от разказите на Херодот и Тукидид. И тъй като основния разказ на Херодот завършва около 464г.пр.Хр., а основния разказ на Тукидид започва със събитията от 444г.пр.Хр., то логично е да се допусне, че управлението на Спарадок би трябвало да се търси в рамките на този интервал. Въпросът, който остава е за причината поради, която Спарадок има собствено монетосечене, а неговия баща и брат, които са сигурно засвидетелствани като царе на одрисите нямат такова монетосечене. Единственият аргументиран отговор на този въпрос е свързан с евентуален контрол от страна на Спарадок върху златните и сребърни мини в планината Пангей. Проблемът на тази теза е, че античните автори биха съобщили един толкова важен факт, какъвто би бил контрол от страна на цар Спарадок върху пангейските рудници. И на второ място от античните автори е ясно, че Ситалк е разполагал с достатъчно количество метал, който е постъпвал в неговата хазна под формата на данъци, плащани от гръцките градове и подвластните варварски народи. Въпреки наличието на този метал, към момента няма сигурно монетосечене от името на Ситалк. Друга голяма теза по отношение на Спарадок, настоява, че той не е бил самостоятелен владетел. Според тази теза властта е предадена от Терес към Ситалк и ако Спарадок е имал отношение към властта, за което говорят монетите му, то това е единствено като съвладетел, който е имал власт само над дадена територия. Вариантите в тази теза са отново и за времето и за мястото, за част от изследователите Спарадок е съвладетел на своя баща Терес, за други той е съвладетел на брат си Ситалк. По отношение на територията спорът е дали управлява югозападна Тракия или югоизточна. На какво се дължат различните локализации. Онези, които вярват, че монетите на Спарадок са сечени в Олинт на Харкидика, настояват, че Спарадок контролира югозападна Тракия.  Някои автори, обаче обръщат внимание на обстоятелството, че монетите на Спарадок са с тегло и размери, които се различават съществено от монетната система, която е била използвана в Олинт, но пък са много близки до монетната система, използвана в Херсонес Тракийски и в Мала Азия. Затова те настояват, че монетите на Спарадок са отсечени, за да могат да функционират в югоизточна Тракия. Освен за синовете Спарадок и Ситалк разполагаме със сигурна информация, че Терес имал дъщеря. Знае се, че тази дъщеря е женена за скитския цар Ариапейтес. От този брак
се ражда син Октамасад, когото скитите разкрили, че сина на Ариапейтес от брака му с жена от Истрия –Скил, е изоставил бащините си богове, за да следва гръцките обичаи. Те се вдигнали на бунт и избрали за свой цар Октамасад. Октамасад повел скитската войска към река Иструс, тъй като Скил успял да избяга при Ситалк. Когато Октамасад стига до Иструс при него идват пратеници на Ситалк и го убедили вместо да воюват, да си разменят бегълците, защото при Октамасад бил избягал брат на Ситалк. Откамасад се съгласил, върнал на Ситалк беглеца, а Ситалк му предал Скил. Този текст е разказан от Херодот в контекста на похода на Дарий срещу скитите, но е въведен като отклонение и допълнение към основното изложение, което означава, че тук отново липсват всякакви хронологични ориентири. Спори се как трябва да се датира договореността между Терес и Ариапейтес, завършила с династичен брак. Спори се също как трябва да се датира размяната на бегълци между Октамасад и вуйчо му Ситалк. Спори се кой е този беглец, дали това е Спарадок, който е трябвало да избяга от Ситалк след смъртта на Терес или пък става дума за трети син, чието име е неизвестно. Дълго време се приемаше, че това допълнение към Херодотовия текст трябва да е било вече факт към 444г., за когато се знае, че Херодот вече е завършил в общи линии текста на своята история, прадставил е част от него пред атинска публика и е награден от народното събрание на атиняните за своето произведение. Много скоро след това 1-2 години Херодот напуска Атина и заминава за южна Италия. Тези факти от живота на Херодот се приемаха като сигурно указание, че информацията не може да е по-късна от 444г. Поради тази причина се приема, че разказа на Херодот за скитско-одриските отношения отразява събития от началото на Ситалковото управление. Важно е, обаче да се знае, че в 7 книга на Херодотовата история се появява аналогично допълнение и отклонение от основния разказ при това също свързано със Ситалк. Това допълнение от 7 книга разказва за събития в одриския царски двор, които са сигурно датирани от Тукидид в 430г. пр.Хр. Става дума за пратеничество на град Спарта при Ситалк, които пратеници са предадени на атиняните и съответно убити. Сведението за спартанските пратеници при Ситалк е единствената информация, която е съпоставима между Херодот и Тукидид по отношение на одриската история. Всички останали събития, свързани с одрисите и разказани от Херодот, липсват у Тукидид и обратно, разказаното от Тукидид липсва у Херодот. Появата на епизода със спартанските пратеници и при двамата гръцки автори дава невероятен шанс да се погледне по различен начин на самото Херодотово произведение. Става ясно, че Херодот е правил добавки към основния разказ във време, което е със сигурност е след 430г., за да може сведението за спартанските пратеници да намери място в неговата история.

От тук идва възможността и информацията за отношенията между Ситалк и Октамасад да е вмъкната в текста тогава, когато са разказани събитията от 430г. От тук идва невъзможността Херодотовите сведения да бъдат сигурно датирани във времето единствено преди 444г.

В 431г. Ситалк като цар на одрисите сключва договор с Атина, с който договор обещава да подпомогне атиняните в обсадата на Потидея – коринтска колония на Халкидическия п-в. Член е на Атинско-Делоски морски съюз и когато се опитва да напусне съюза, недоволна Потидея от атинската политика спрямо съюзните членове, Атина изпраща военни кораби, за да накажат града. Жителите на Потидея организират защита и атинския флот е принуден да започне обсада. Обсадата се проточва, тъй като по суша градът има свободен достъп до храна. В този момент Атина има нужда от съюзник, който по суша да притисне града и така да направи атинската победа не просто по-лесна, а дори по-сигурна. Това е причината Атина да потърси съюза на Ситалк. Постигната е договореност с посредничеството на град Абдера, който се намира при устието на река Места (Нестос), който град също е член на Атинско-Делоски морски съюз, но който град около 454/453г.пр.Хр. по някаква причина променя политиката си към съюза. Знае се, че в този период 454/453г. пада рязко размера на вноската давана от града в съюзната хазна. Това горе долу вероятно е и момента, когато тракийския цар Ситалк се жени за сестрата на видния гражданин на Абдера – Нимфодор. Според Тукидид, Нимфодор първо е бил приятел на атиняните, но след това започнал да дейсва като техен враг. Предполага се, че зад тази мъглява формулировка на Тукидид се крие промяна в политиката на град Абдера спрямо Атинско – Делоски морски съюз и, че тази промяна се дължи на опита на Нимфодор да измъкне града си от натиска на Атина като сключи договореност скрепена с династичен брак със своите тракийски съседи. Когато започва пелопонеската война Атина се обръща отново към Нимфодор, който имал голямо влияние пред Ситалк. Така Нимфодор убеждава Ситалк да сключи договор с Атина, по силата, на който Ситалк трябва да помогне на Атина срещу Потидея. В замяна на тази помощ, атиняните дават на Ситалковия син Садок, атинско гражданско право. В този момент Vвек пр.Хр. атинското право се дава изключително трудно. Задължително изискване е и двамата ти родители да са атиняни, поради което синовете на самия Перикъл от вторатата му съпруга не са получили атинско гражданство. По силата на този договор Нимфодор трябва да помогне на Ситалк заедно да убедят македонския цар Пердика да подкрепи Атина в хода на войната. Много скоро след това Нимфодор успява да убеди атиняните да върнат на Пердика град Терме, изключително стратегически район. Пердика го получава и веднага тръгва на поход срещу Потидея. Изправени сме пред един много странен договор, в който участват поне четири страни: от една страна Ситалк, на второ място Атина, на трето място Пердика, на четвърто място Нимфодор и и чрез него Абдера. Въпросът е кой печели и кой губи в този четиристранен договор?

 

 

 

 

СИТАЛК                           Нито печели, нито губи

 

                            – ( Терме)

                                      

АТИНА                         + (гражданство)

 

                                       + (печели съюза на Македония)

 

                                   + (одриси съюзници)

 

 

 

ПЕРДИКА                                       

                                    + (Терме)

 

                                   + (Садок)

 

НИМФОДОР (Абдера)                         + (Атински проксен)

 

 

 

Още на следващата 430г. при Ситалк идват спартански пратеници, които пратеници искат от Ситалк да не изпраща войска при Потидея и да им помогне да стигнат до персийския цар, от когото Спарта търси помощ за започналата вече война срещу Атина. По същото това време при Ситалк има атинска делегация и синът на Ситалк – Садок, който Тукидид твърди „обичал родния си град”, предал спартанските пратеници на атиняните. Атиняните ги пленили, отвели ги в Атина и там ги убили.

След събитията от 430г. Садок изчезва от изворовите данни, не е ясно каква е неговата съдба. През следващата 429г. Ситалк най-накрая, две години по-късно, организира поход срещу Халкидика (Потидея), но основната военна сила е насочена срещу Македония. Когато Ситалк започва своя поход, Потидея вече е паднал, поради което е ясно, че целта на този поход не е съобразена с атинските интереси, а единствено с интересите на одриската държава. За съжаление истинската причина за този поход на Ситалк остава неизвестна. Тукидид на три пъти съобщава, че Ситалк е започнал военния поход, за да принуди Пердика да изпълни това, което му бил обещал, но не направил. Не ясно какво е това обещание (даване на земи, на пари). Едната от хипотезите е, че става дума за пангейския район, не ясно също така защо Тукидид упорито отказва да обясни какво има предвид. Упоритото му мълчание по този въпрос се тълкува по два начина – или че той просто не знае причината, което се приема за по-малко вероятно, тъй като неговия разказ показва, че той познава в детайли Одриско-Македонските отношения, или пък, че по някаква обстоятелства не желае да съобщи тази причина. Това е тезата, която като, че ли е по-близка до действителността, тъй като се знае, че в първите години на Пелопонеската война, Тукидид лично ръководи атинска войска, която губи сражението в района на югозападна Тракия. Усещането е, че той се стреми да избегне информация, която би напомнила на атиняните за неговия провал като атински стратег. Със сигурност се знае, че Ситалк тръгва на поход с 150 000 армия, предполага се, че числото е силно преувеличено. Знае се, че Ситалковата армия включва население с четири различни статута:

Първо място – войската на одрисите и покорените от одрисите племена. Сред тях Тукидид съобщава изрично гетите (не всички гети) и племената, които са на юг до Родопите, в самите Родопи живеели независими племена.

Второ място – са съюзниците на одрисите, които се включват в похода на Ситалк по силата на съюзните договорености.

Трето място – са наемниците, които се включили във войска срещу заплащане.

Четвърто място – не били малко и онези, които се включили в похода в очакване на голяма плячка – плячкаджии.

Въпреки тази огромна войска, Ситалк реално няма военен успех в хода на войната срещу Македония. Липсата на военни победи върви едновременно с не добра подготовка на войската във зимни условия. Според Тукидид синът на Спарадок – Севт, който бил втори по влияние в държавата след Ситалк, влязъл в тайни преговори с Македонски цар Пердика. Пердика му обещал сестра си за жена и пари, ако успее да убеди Ситалк да изтегли войската си от Македония. Възможно е преговорите между Севт и Пердика да са се състояли не просто със знанието на Ситалк, но дори и по негова инициатива, тъй като благодарение на тези преговори неуспешната от военна гледна точка война завършва като цяло благоприятно за Ситалк. Пет години по-късно в 424г. Ситалк тръгва на поход срещу тибалите, обитаващи територията между Оский (Лескър) и Морава. По време на този поход, след като загубил едно сражение Ситалк, умира и властта му над цяла Тракия е наследена от Севт син на Спарадок. Въпросът е дали Ситалк умира в резултат на войната и евентуално в резултат от загубата в сражението или двете събития само съвпадат във времето. За Севт І се знае много малко. Тукидид съобщава изрично, че именно при него одрисите увеличили най-много размера на плащаните данъци, които достигнали 400 таланта в злато и сребро, още толкова, плащани в златни и сребърни съдове и отделно от това са шарените платове и други скъпоценни вещи. Спорът за Севт е как трябва да бъде оценено неговото управление и дали увеличените данъци показват силна държава, която може да си позволи да ги изисква или по-скоро говорят за слаба държава, която се опитва чрез увеличения размер на данъци да компенсира сериозния недостатък на средствата в държавната хазна. Предполага се, че последната поява на Севт І в изводите е във връзка със събитията от 405г. пр.Хр. във връзка с последната фаза от Пелопонеските войни.

Не е ясно колко дълго след 405г. той остава на власт, нито какви са обстоятелствата около неговата смърт. Факт е обаче, че точно по негово време античните автори съобщават, че на чело на одрисите стоят двама владетели – единия Севт син на Спарадок, известен като Севт І и цар Медок. Този Медок е определян като горния цар или като цар на вътрешността. Той се появява за пръв път в изворовите данни в 411г. и затова се предполага, че за известен период от време в одриската държава съществува форма на двувластие.

Не е ясно до кога управлява цар Медок и не е ясна неговата съдба. Знае се, обаче че той помага на друг един Севт – Севт ІІ син на Месад, да си върне бащините земи, коите се намират в района на Странджа и пространството между крайбрежието на Мраморно море и Старанджа.

Благодарение на разказа на Ксенофонт в произведението му „Анабазис”, съвременните историци знаят за съществуването на този Севт, когото те са го нарекли Севт ІІ – синът на Месад. И за неговите усилия да си върне „бащините земи”, над които по-рано, когато одрисите били силни, Месад властвал, но когато делата на одрисите западнали тракийските племена от района на Странджа до към крайбрежието на Мраморно море го прогонили. Месад умрял малко по-късно, а синът му Севт ІІ бил отгледан от царя на одрисите Медок, докато бил дете. Когато възмъжал и му омръзнало да бъде храненик на чужда трапеза, той помолил Медок да му помогне да си върне бащините земи. Медок му дал войска и с нейна помощ, както и с помоща на гръцките наемници, водени от Ксенофонт, Севт наложил властта си върху местните тракийски племена. Изглежда, когато се усеща достатъчно силен, по някаква неизвестна за сега причина, отношенията между Севт ІІ и Медок се влошили и се налага атинските стратези да ги помиряват. Не е ясна съдбата на Севт ІІ, нито на Медок. Не е ясно и докога са на власт. Благодарение на разкопките при Пистирос (село Ветрен Пазарджишко) стана ясно, че поне част, ако не всичките от монетите на Медок са отсичани във вътрешна Тракия в селището Пистърос. Тази локализация на ядрото на Медоковата държава съвпада с описание в Ксенофонтовия текст, че Медок се намира на 12 дни път във вътрешността от Крайбрежието на Мраморно море. Следващият владетел на чело на одриската държава е Хебризелм. Той е известен благодарение на многото монети и което е по-важно, благодарение на един декрет открит и издаден от Атина, датиращ от 386/385г. пр.Хр. От този декрет става ясно, че при управлението на Хебризелм одриската държава е започнала офанзива в Хесонес Тракийски. Поради което при договаряве на новия статут на тези земи Хебризелм е силната страна, той едва ли не диктува условията. Не е ясно какво точно се случва с Хибризелм, но в 383/382г. начело на одриската държава вече е засвидетелстван КотисІ. Тъй като се знае, че в началото на своето управление Котис І е в добри отношения с Атина и дори дава дъщеря си за съпруга на атинския стратег Ификрат. Някои автори са склонни да допуснат, че Атина се е намесила, за да бъде елиминиран Хебризелм, чиито успешни действия в Херконес Тракийски застрашават атинските интереси. За тази хипотеза няма неуспорими аргументи, но пък изглежда приемлива. Котис І е най-колоритния тракийски владетел, за чието управление има най-много данни. Негово е името, което се появява върху наколко съда над 10 от различни тракийски съкровища, включително в Рогозен. Тъй като съдовете с неговото име до сега са откривани само в днешна северна България в земите на гети и трибари, в науката са предложени две обяснения: Според част от авторите съдовете с негово име са част от дипломатическите дарове изпратени на Котис, както при гети, така и при трибари в момент, когато той търси съюзници за новата си политика за противопоставяне на Атина; Друга теза е, че тези съдове заедно с почти цяло Рогозенско съкровище представляват хазната на одриските владетели, която е завладяна от Филип ІІ Македонски през 341/340г. при покоряване на одриската държава. Знае се, че от югоизточна Тракия той е тръгнал на север срещу скитите, успявайки да си подсигури съюза на трибарите. Когато, обаче Филип се връща след Скитската си война към Македония, той бил нападнат от трибарите, нодоволни от малкото печалба и му отнели обоза, където е била плячката. Така одриските съдове попадат в трибарски земи, критиката на тази втора теза разчита на това, че едва ли владетел, който е завладял хазната на одрисите в случая ще тръгне на военен поход, носейки я със себе си и излагайки я на опасност.

Вашият коментар