Крепостта Состра-римски укрепен военен лагер

Споделете страницата!

 krepostsostra09.jpg

Крепостта Состра (Sostra) е римски укрепен военен лагер (castra) на помощна пехотна част (кохорта, cohors). Лагерът е имал и функции на крайпътна станция на транспланинския Via Traiana, а около него се е развило градско селище (от типа vicus), свързано с подръжката на военния лагер.

Крепостта попада в изключително възлово място в долината на р. Осъм (Oescus flumen) – заобиколен е от хълмовете Сулашкото (още Калето, 500м) – на изток, Попина могила и Попинка (500м) – на запад и Трапезица (550м) – на север. Комплексът е в близост до северния бряг на р. Осъм, както и до вливането на р. Ладъна (Ломешка река). Изброеното до тук маркира основните необходими характеристики на един военен лагер: равнинно местоположение върху плато с добра видимост, водоизточник, каменна кариера, гора и пасища. Тази територия в Предримската епоха (I хил. пр. Хр.), принадлежи на тракийското племе кробизи, а р. Осъм носи наименование с тракийски корен – Азамус (Asamus flumen), като западно от махалата Ломешки ханчета е локирано тракийско селище и дървено-землен лагер. С римското нашествие отвъд Хемус (Haemus), през I – II в. приключват съществуването си множество тракийски поселения.

Состра се намира на транспланинския римски път Улпия Ескус (Ulpia Oescus, дн. с. Гиген) – Филипопол (Philipopolis, Пловдив), който свързва провинция Долна Мизия (Moesia Inferior) с провинция Тракия (Thracia). Линията на тази антична пътна артерия, използвана и до днес, минава през Троянския проход, т. нар Via Traiana (наречен така от византийския хронист Теофилакт Симоката в 1 ½ VII в.). Смята се, че името на прохода, както и името на гр. Троян са вариант на произношение от името на император Траян (98 – 117), с когото е свързано мащабно строителство на пътна мрежа и селища от градски тип.

Още в 1 ½ I в., при император Нерон (54 – 68) започва строежа на укрепени пътни артерии на юг от  р. Истрос (Istrus flumen, Дунав). Резултат от тази дейност е и пътя Ескус – Филипопол. По неговото протежение са ни известни няколко карйпътни станции с крепости. Те са ни познати от Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) от IV в. (достигнала до нас в препис от XII в.). Состра е шестата пътна станция по дължината на Трайановия път, като от нея – на юг, към билото на Планината са Ad Radices (източно от с. Бели Осъм, Троянско) и Montemno (при вр. Курт Хисар), а след билото, в посокока Филипопол е Sub Radices (при с. Христо Даново). На север от Состра е станцията Melta (вероятно северно от  гр. Ловеч).

В по-ново време, унгарският пътешественик Феликс Каниц, отбелязва през 1871г., преминавайки по пътя Ловеч – Троян,  видимите (на 2 – 2,5м, по неговите думи) руини, в близката до с. Ломец гора. В годините след Освобождението, каквато почти винаги е съдбата на достъпните антични градежи, камъните от кастела са били използвани за строителен материал от местното население (разпознаваеми и днес камъни от крепостта се съдържат в жилищни и стопански постройки в селата Дълбок дол, Ломец и Лешница). Сетне започва освобождаване на терена от руините за селскостопански цели, като при такова разчистване в 1900г., почти на повърхността, са открити три мраморни ари с посветителни надписи (АИМ София) от времето на Септимий Север (193 – 211), Максимин Тракиец (235 – 238) и Гордиан III (238 – 244), и още една надгробна на офицер ветеран от Состра (Ловешки музей). През 1 ½ на XX в. територията на крепостта е пресечена от железопътната линия в направление Ловеч – Троян.

Археологически разкопки тук започват през 1979г., когато в близката до крепостта м. Гергюва чешма, е проучен могилен некропол от три могии и вкопано в земята каменно съоръжение, т. нар. мавзолей. Проучване на самата крепост започва през 1900г., когато са изяснени размерите и планировката на укреплението. Поради липса на средства понататъшната работа и необходимата консервация, започват да се случват чак през 2002г. (тъй като нуждата от такива става очевадна, благодарение на развихрилата се иманярска атака).

И така, проучванията разкриват характерните за римските военни лагери сгради: Принципията (principia) – това е представителната сграда – щаб на арамейската част, която лагерува на територията на кастела. В принципията се съхраняват знамето на частта и статуята на действащия император – инсигниите на римската власт.  Пред входа на тази сграда минава една от двете главни улици в кастела – Via Principalis. Когато сме с гръб към принципията, лицето ни сочи другата главна улица – Via Praetoria. Тези две улици трябвало да с епресичат под прав ъгъл пред входа на принципията, тъй като същият представлява средата на лагера. Пред основите на тази сграда, тук, са намерени още два добре запазени епиграфски паметника: отново мраморни ари с посветителни надписи на императорите Антонин Пий (138 – 161) и Галиен (253 – 268). Арите са с височина ок. 1,50м и с квадратен профил; определени са като постаменти за бронзова статуя на съответния император и днес са в лапидариума на Троянския музей.

Споменатите на няколко места по-горе епиграфски паметници, дават на кратко следната информация: към 142г., по времето на Антонин Пий, в Состра квартирува II Матиакска кохорта (Chohors II Mattiacorum, първоначално сформирана от германското племе матиакци); тази военна част изгражда първата каменна стена на кастела. А по времето на император Гордиан III крепостта е пострадала от нашествието на готите – разрушена е първата стена и е възстановена по времето на Галиен, през 254г., с нова крепостна стена.

Преториумът (praetorium) е другата първостепенна сграда в римския лагер. Тук се помещава ръководителят на войсковата част. Сградата се изгражда в близост до щаба (принципията) и представлява тип италийска вила. Първоначално тази сграда изпълнява двойна финкция – на щаб и на жилище, но по-късно вече съществуват две самостоятелни сгради, както в настоящия случай.

Тук е разкрит и хореумът (horreum) на лагера – това е складово помещение , най-често за съхранение на зърнени храни, но понякога и за съхранение на оръжието и военното снаряжение.Този склад обикновено се намира в близост до портите на крепостта, на обиколната улица (via sagularis), както е и тук.

Във всеки военен лагер имало и светилищe и/или храм– вътре или в околността на гарнизона. В принципията имало sacellum – квадратно или правоъгълно помещение, често завършващо, дъното си, с апсида. Тук сацелумът също се намира в принципията.

В местността Гергюва чешма, на 1 км южно от Состра, е разкрита раннохристиянска бзилика (Vв.), в непосредствена близост до некропола в тази местност. Базиликата е еднокорабна (размери на наоса: 24,30 х 9,5м), с полукръгла апсида, нартекс и три допълнителни, прилепени за северната й страна, помещения (две от тях вероятно баптистерий и катихумен). Зидовете (изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан) са разкрити в основи, като тяхната дебелина е 0,85м. Базиликата спада към типа базилики с дървен покрив, едноделен олар и дълъг наос. Спецификата на архитектурата (както и открити фрагменти от фасадна украса) предполага, че храмът е имал основно значение през IV – V в. Този факт посочва ранното проникване на християнската вяра по тези земи. Вероятно базиликата е презиползвана през Средните векове, а е разрушена през 2 ½ Vв., по време на хунските нашествия. Днес в наоса на храма е изграден параклис, с името на “Св. Георги”.

Интересни са и развилите се селищни структури около крепостта.  Тъй като в castra не пребивава цялата войскова част, а само нейния основен контингент (за Состра се смята, че той наброявал от 500 до 1000 римски войници), в радиус от 4 км по р. Осъм са локализирани няколко селища, от същия тип (vicus) като селището, възникнало непосредствено в периферията на крепостта. Останките от тези селища се отнасят до III – IV в., като те оформят своеобразен град, за който се предполага, че в добрите години от съществуването на военния лагер, е наброявал 2000 – 3000 жители. Всичко това доказва връзките на гарнизона с околното население (снабдяване, поддръжка, контакт).

Засвидетелствана е и производствената дейност на околното за крепостта население – на 1км североизточно е открита пещ (датирана от IIIв.) за изпичане на битова керамика. В района са намирани множество керамични фрагменти и форми, принадлежащи към трапезната керамика, което обуславя и предположението, че разкритата пещ е била част от комплекс пещи, още повече, че около, или във, всеки лагер се развиват различни видове работилници (fabricae).

Към до тук казаното се прибавя и водопроводната мрежа, свързана с водоснабдяването на Состра. Водоизточниците, които захранват крепостта са два – в м. Студенец и в м. Саръгьоне. От изворите, към крепостта са изградени вкопани керамични водопроводи, следващи наклона на терена, като с цел оптимално усвояване, е построен и каптаж (от ломени камъни и хоросанова спойка), от който тръбопровод  насочва водните обеми към крепостта.

Теренната работа разкрива и два от градовете на мъртвите – некрополите. Първият е при с. Ломец, м. Дълбок дол – това е могилен некропол (3 могили), ориентиран около монументално каменно съоръжение. Тук са открити 13 гроба, датирани от II – III в. Вторият некропол се намира на запад от крепостта – той е плосък, ориентиран край каменно съоръжение, определено като мавзолей. Това съоръжение е изградено от обработени камъни, свързани с железни скоби. В околностите на крепостта са открити и други гробове, датирани от IIIв.

Крепостта е превзета от готите в края на IV в., а унищожена от хуните в краяна Vв.

https://moiteplanini.com

picture-006.jpg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.