
Това е един кратък списък на владетели, архонти и консули, с чиито имена се свързват някой монетосечения на територията на днешна България, където често се намират под формата на колективни находки или единични такива.Това може да е една полезна статия, за всички занимаващи се с хобито история и археология, както и за колегите интересуващисе от нумизматика.
ЛИДИЙСКО ЦАРСТВО

Лидийското царство което е съществувало в древността обхваща обширни територии в Мала Азия. Сведения за него има от XII в. пр. н. е. При царуването на цар Крез територията нараства значително. След походите на Александър Македонски е включено в състава на Селевидската държава, после към Пергам, а в 133 г. пр. н.е. става част от Римските провинции в Мала Азия. Това са царете със собствено монетосечене през този период .
685-652 – Гигес
652-605 – Ардис
605-560 – Алиат
560-546 – Крез
АХЕМЕНИДИ

Ахеменидите са царска династия на персийската държава по името Ахемен. Негов потомък Кир II (558-530), който основал огромната империя, включваща Мидия, Лидия, гръцките Малойзийски градове, части от Тракия и Македония, както и други райони на Азия. Монети на Ахеменидите участват в тукашната парична циркулационна среда. Това са царете със собствено монетосечене.
700-675 – Ахемен
675-640-Чишпиш
640-600-Кир I
600-559-Камбиз I
559-530-Кир/в Иран/
522-521 Дарий I
423-404-Дарий II
363-331-Дарий III
ТРАКИЯ

Тракия обхваща обширна територия, в която влизат днешните Български земи. След XIII в.пр.н.е. тя е стеснена. Населява се от различни племенни обединения. В 342 г.пр.н.е. Филип II я покорява, а от 323 до 281 г.пр.н.е. е под управлението на Лизимах. Най значителното държавно обединение в историята на Тракия е по времето на Одриското царство. В I в.пр.н.е. упадък завладява траките и век по- късно земите са включени в състава на Римската империя.
Създава едно от най-ранните монетосечения в исторически аспект. Монети пускат племенни и държавни обединения. В периода на римското владичество тринадесет града секат колониални бронзови монети. Общо петнадесет града от днешните български земи секат монети в античността.
Тракийски племена със собствено монетосечение.
VI-V в. пр. н. е. – Дерони
VI-V в. пр. н. е. -Тинтени
VI-V в. пр. н. е.-Орески
VI-V в. пр. н. е.- Анонимни тракийски племена
Тракийски владетели
475-465-Гета, цар на едоните
475-465-Мозес
445—435-Спарадок
394-387-Севт II
387-383-Хебризелм
383-359-Котис I
359-351-Аматок II
351-347-Терес II
356-352-Кетрипор
359-346-Керсоблеп
340-316-Патрай
320-310-Севт III
281-279-Спарток
277-260-Скосток
270-245-Адей
171-167-Котис
48-42-Садала, Рескупор
10г.пр.н.е. до 12г.от н.е.- Реметалк I , Реметалк II, Реметалк III
МАКЕДОНИЯ

Държавно обединения на Балканския полуостров. Столица-Ег,а от края на V в.пр.н.е. Пела. Македонските монети са широко застъпени в находките по нашите земи.
450-413-Пердика II
413-399-Архелай
399-396-Орест
396-393-Аероп
393-392-Аминта II, Павзаний II
370-365-Александър II, Птоломей
365-359-Пердика III
359-336- Филип II
336-323- Александър III Велики /Македонски/
КЕЛТИ

През 279/278 г.пр.н.е келтите проникват отвъд Хемус. Племето галати създава царство със столица Тиле. Обхваща района между Енос, Византион, Бургаски залив и р. Тунджа. През 212/211 г.пр.н.е. Келското царство е разсипано от траките и то престава да съществува. Последният от владетелите – Кавар, започва да сече монети.
219-211-Кавар
СКИТИ

Скития от VII-II в. пр. н. е. обхваща териториите между устията на р. Дунав и р. Дон, степите на полуостров Крим и райони от Северното Черноморие. Скитското царство възникна някъде около IV в. пр. н. е. Сарматите унищожават скитското държавно обединение. Общуването с Тракия довежда до възприемането на нейните художествени традиции. Скитското разселение е засвидетелствувано в земите на Добруджа.Това са тукашните владетели които секат собствени монети и се отнася към Третата четвърт на II в. пр. н. е. – началото на I в. пр. н. е.
Канит
Тануза
Акроза
Хараси
Сариакос
Елас
Всички права на интелектуална собственост върху тази статия са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното им използване представлява закононарушение и влече административнонаказателна, гражданска и наказателна отговорност в съответствие с действащото българско законодателство.