Стара Велика България

Споделете страницата!

 image6.jpg

Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от „официалната“ наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години – императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат „Стара Велика България“. Може ли да бъде наречена „стара“ и „велика“ една току-що образувана държава? – питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ.
За съжаление, нямаме сигурни данни от онова време. Като става дума за народите, живели северно от Кавказ през периода от II до IV век, обикновено се говори само за аланите. Единственното, на което можем да се опрем засега е едно географско описание на Захарий Ритор. В него се казва, че българите имат градове, а аланите имат 5 града. Тук правят впечатление две неща: Първо – българите са посочени преди аланите (може би като по-важни?). Второ – за аланите се казва, че имат 5 града, докато за българите се казва неопределено – „имат градове“. Ако ставаше дума за 5 – 6 града, както при аланите, какво е пречело на автора да ги преброи и да напише числото им, както прави в другия случай? Явно градовете на българите по онова време са били повече и Захарий Ритор е предпочел да не се затруднява да определя точния им брой. А наличието на градове е косвено доказателство за висока култура и съществуване на държава.

След като хуните разгромяват аланската държава, част от българите се присъединяват към тях и впоследствие се установяват в бившата римска провинция Панония. За тях ще стане дума по-късно. Останалите българи използват разпадането на Хунския съюз, за да завземат земите северно от бреговете на Черно море. Те покорили оцелелите там хуни, за което уведомили Източната римска империя. След нашествието на хуните българите са разделени на два народа – кутригури и утигури (уногондури). Не може да се каже дали това разделяне е резултат от вътрешни конфликти – едно често срещано в историята явление, или Българската държава е била разгромена от хуните заедно с аланската. А може би кутригурите са били отделен народ, който се влива в българския по-късно?

Кутригурите извършвали чести нападения над съседна Византия, докато утигурите нямали обща граница с империята и били по-приятелски настроени към нея. В крайна сметка ромейската дипломация успяла да разпали вражда между двата братски народа. През 551 год. започнала междуособна война. Според Гумильов „кутригури и утигури били на границата на взаимно изтребление“ („Древние тюрки“ – стр.35). Както става в такива случаи, скоро и едните и другите били подчинени от други народи.

Според една легенда след разгрома на хуните от тях оцеляло едно малко момченце, което враговете захвърлили в горите на Алтай, за да умре там. Момчето се казвало Ашина. То било намерено и откърмено от вълчица. По-късно вълчицата родила синове от него. Синовете на Ашина поставили началото на племето на тюрките. Те били първоначално железари – топели желязна руда и от получения метал правели оръжия и инструменти, които продавали на съседните народи. Не трябва да ги отъждествяваме със съвременните турци, макар че последните водят произхода си от тях. Между древните тюрки и турците има не повече общо, отколкото между тюрките и днешните монголци или българи. В средата на VI век децата на вълчицата захвърлили чуковете и препасали мечове. За кратко време те завладели Великата степ и създали огромна империя – Тюркския каганат. Държавата им се простирала от Тихия океан до Черно море. Между най-опасните врагове на тюрките били аварите, но и те били разгромени и трябвало да бягат на запад, за да оцелеят. През 558 год. аварите нахлули в българските земи, нанесли поражение на утигурите и принудили кутригурите да станат техни съюзници. През 567 год. аварите нахлуват в Панония. За да вземат решение да продължат на запад може би е помогнал и факта, че през същата година на източните им граници се появяват техните кръвни врагове – тюрките. Между 567 и 575 год. наследниците на Ашина завладяват земите между Кавказ и река Дон. Според нашите учебници по история българите били покорени от тюрките, но Гумильов пише за СЪЮЗ между тюрки и утигури, създаден през 575 год. През следващата година двата народа заедно превземат Боспор. Създава се една трайна граница между владенията на тюрки и авари по река Дон. На изток от тази граница живеели утигурите, които пазели Тюркския каганат от нападения на аварите, а на запад от нея били земите на кутригурите – васали на аварския каган.
Империята на тюрките се оказала нестабилна – раздирана от междуособици, тя се разпаднала на Източен и Западен тюркски каганат. И в двата управлявали ханове от рода Ашина. В Западния каганат борбата за власт се водела между два тюркски народа – нушиби и ДУЛУ. Така например през 604 год. на трона бил поставен малолетният Чуло-хан, а от негово име управлявали старейшините на дулу. Чуло бил свален от Шегуй-хан (611 – 618) с подкрепата на нушиби. Човек на нушиби бил и следващия хан – брата на Шегуй – Тун-джагбу (618 – 630).

През 630 година дулу въстанали. Тун-джагбу бил убит, а на негово място се възцарил чичо му. Новият владетел приел името Кюлюг Сибир-хан (630 – 631), с което показал признателността си на сибирските племена, помогнали му да вземе властта заедно с дулу. Оказва се, че този хан е пряко свързан с историята на България. Според Гумильов той е известният от византийските хроники Органа – вуйчото на хан Кубрат! Самото име Органа е изкривеното от византийците прозвище Ураган хан. Известен е още и с името Моходу-хоу, което също не е собствено име, а по-скоро титла и означава в превод Богатир-княз. Че той е бил вуйчо на Кубрат, а не чичо свидетелства това, че Ураган-хан бил от рода Ашина, а всички князе от рода Ашина са известни и между тях не е името на Кубрат. Освен това знаем, че рода на нашия хан е Дуло. Следователно майката на Кубрат е принцеса от рода на владетелите на огромната империя – Ашина, Голяма чест е било за някого да получи такава съпруга! Степните обичи поставят зетя на равна нога с тъста. Това е косвено указание за силата на нашия народ и значението, което му придавали владетелите на тюрките. Заслужава внимание и името на рода на бащата на Кубрат – ДУЛО. Вече узнахме, че ДУЛУ е име на един от големите тюркски народи, който имал амбициите да управлява каганата. Дали това не означава, че бащата на Кубрат е владетел от народа дулу, поставен да управлява българите? Както ще видим по-нататък българите действат като съюзници на дулу. Може би това не е случайно съвпадение на интереси?

Ураган-хан бил син на изтъкнат тюркски владетел от династията на Ашина – Кара Чурин Тюрк (600 – 604). Когато баща му умрял би следвало той да седне на трона. Вместо това се възцарил малолетният Чуло-хан. В сведенията, с които разполагам тази загадка се подминава без коментарии. По това време Ураган хан бил бече зрял мъж, закален в битки и походи. Пък и правото било на негова страна. В такива случаи следва кървава разправа и война, която оставя трайна диря в историята. Но нищо подобно не се споменава в летописите. Ураган хан се задоволил с личните си владения, обхващащи съвременен Западен Казахстан, и се вживял в ролята на добрия чичо, който помага на племенниците си Чуло, Шегуй и Тун-джагбу да управляват империята. Той се погрижил племенника му Кубрат да получи образование в Константинопол – най-големия културен и научен център в Европа на онова време. Така българите получили за владетел един от най-образованите мъже на времето си – за разлика от тогавашните европейски крале, които умеели да въртят меча, но били предимно неграмотни.

По време на войните с Персия през 626, 627 и 628 год. съседите на българите – хазарите участвали в походите на тюрките на юг от Кавказ. Българите били оставени да пазят западната граница от аварите и така били лишени от възможността да получат военна плячка. Това предизвикало недоволство и нашите прадеди започнали да сипатизират на опозицията на дулу, докато хазарите подкрепяли управляващата групировка на нушибите. В 630 год. обстановката се променила. Умрял аварския каган и започнала борба за престола му между аварите и българите, живеещи в Аварския каганат. В крайна сметка аварите се наложили и запазили управлението в свои ръце, но кутригурите отказали да им се подчиняват. Територията от Дон до Карпатите станала независима българска земя. При това положение опасността от нахлуване на авари в Западния каганат на тюрките изчезнала и вече нямало смисъл да се държи армията на утигурите в бездействие на границата. Още в същата 630 год. Кубрат с войските си се присъединил към тюркската армия. В това време станал преврата, за който споменахме: Според Гумильов господарят на тюрките Тун-джагбу нямал доверие на чичо си Ураган-хан и поискал да му отнеме владенията и да ги предаде на брат си Джагбу. Но Ураган хан го изпреварил – застанал начело на дулу и сибирските племена и убил племенника си. По време на тези събития армията се намирала в Закавказието и била под командването на Джагбу. Но щом била получена новината за преврата, в армията също избухнало въстание и брата на сваления хан бил също убит. Гумильов предполага, че това въстание било ръководено от хан Кубрат, който действал в подкрепа на вуйчо си. Нушиби не очаквали подобни събития и били изненадани, но решили да не се предават. Започнала вътрешна война, която „запълнила цялата следваща история на Западния каганат“. От тази разпра спечелили само българите – те възстановили независимостта на държавата си, в която се обединили утигури и кутригури под властта на хан Кубрат. Тюрките вече били заети да се избиват помежду си не могли да попречат на това. Трябва да отдадем дължимото на хан Кубрат, който не се полакомил да се включи в борбата за трона на Тюркския каганат, макар че и той бил наполовина Ашина и разполагал със силна армия. Мъдрият хан предпочел да остане настрани от войната. Така той осигурил спокойно развитие на държавата си чак до неговата смърт, въпреки че наоколо се леели реки от кръв.
България – на 1500 години ?

Както вече разбрахме, народите, образували българската нация са имали свои държави още в най-дълбока древност: траките – от III хилядолетие преди н.е. , скитите – от VII век пр.н.е. , хуните – от IV век пр. н.е., сарматите – от II век пр. н.е. , прабългарите – от II – V век от н.е. Но когато говорим за България, имаме пред вид държавата, създадена в резултат на сливането на траки, славяни, прабългари и други народи. Нейното начало също може да се подложи на преразглеждане. Човек, запознат с историята само от това, което се преподава в училище, остава с впечатление, че прабългари и славяни се срещат за пръв път през 680 – 681 година, когато хан Аспарух провъзгласява създаването на своята държава. Това обаче не е така. През 681 година контактите между славяни и прабългари имат вече над 300 – годишна история.

Счита се, че славяните се заселват по северното крайбрежие на Черно море още преди нашествието на хуните [83]. Още към края на I век римският историк Тацит съобщава, че те „бродели за разбойничество“ от Балтийско море до Карпатите. Към средата на IV век те вече са се заселили трайно по цялото протежение на север от Карпатите, за което свидетелствува готският историк Йордан. По това време славянската общност вече се е разделила окончателно на три дяла, всеки със свое собствено име:

западни славяни – Венеди

източни славяни – Анти

южни славяни – Славини

Южните славяни /славяните от „българската“ група/ се разполагат от Римската провинция Панония до река Днестър на изток. В държавата на готите били включени и славянски племена.

В същото време част от прабългарските племена потеглили заедно с хуните на запад /виж „История на България“ – том 2, стр.60 – БАН – 1981 год./ и участвали заедно с тях в разгрома на готския съюз. От тогава датират най-вероятно и първите контакти между славяни и прабългари.

Панонска България

След разгрома на готите, хуните се установяват в Панония от където извършили редица походи в разпадащата се Римска империя. Във войската на тeхния съюз рамо до рамо са се сражавали славяни и прабългари в продължение на няколко десетилетия. Сведенията за нашите прадеди от този период са съвсем оскъдни. Племената от хунския съюз не са оставили писмени сведения, а гръцките и римски хронисти не са си правили труда да различават отделните „варварски“ племена. Дори няколко века по-късно, когато хуните отдавна вече не съществуват като народ, Византийските летописци продължават да наричат българите „хуни“, а славяните – „гети“.

След смъртта на Атила през 453 година Хунският съюз се разпада и хуните слизат от сцената на историята завинаги. Но за нас, българите съвсем не е безразлично какво става с тях. Защото най-вероятното обяснение за по-нататъшната съдба на хуните е, че те са се разтворили сред другите племена в района, имащи близки до техните обичаи и език – А ТАКИВА ПО ТОВА ВРЕМЕ СА САМО ПРАБЪЛГАРИТЕ ! Това означава, че ние сме кръвните наследници на страшните хуни, променили из основи историята на Европа.

След победата над хуните, гепидите създават своя държава източно от средното течение на Дунав /в днешна източна Унгария и Трансилвания/. Западно от тях създават държава остготите. Славяните продължават да се заселват все по на юг, прехвърляйки Карпатите. До края на V век те вече заемат плътно цялата територия на Дакия до река Дунав [84].

Част от прабългарите вероятно са били съюзници на гепидите в борбата им за освобождаване от хунска зависимост, защото остават в Панония и свързват по-нататъшната си съдба с гепидите. Създава се един съюз, който трае над 110 години – докато съществува Гепидската държава. Те воюват заедно срещу хуни, готи, лангобарди и в същото време нито един източник не съобщава за сблъсквания помежду им !

Когато през 480 година остготите нахлуват в Източната Римска империя, император Зенон иска помощ от прабългарите. Според известния наш историк Д.Ангелов, в изворите се споменава за 3 големи сражения между прабългари и готи – в 479 или 480 година, в 486 или 487 год.,и в 488 год. Войната се развива неуспешно за ромеите. Уплашен, император Зенон започва преговори с остготите и успява да ги убеди да напуснат Балканския полуостров, за да превземат Италия. Но пътят за Италия минавал през земите на гепидите и панонските прабългари. През есента на 488 година остготите нахлуват в тези земи. Срещу тях се бият заедно българи и гепиди, но в крайна сметка остготите побеждават и си пробиват път към Италия. Според Павел Дякон /Извори за българската история – том 2/ в битката загиват краля на гепидите Траустила и БЪЛГАРСКИЯТ КРАЛ Бузан.Дали е загинал и българският крал не е сигурно, защото според друг източник крал Бузан бранел крепостта Сирмиум /днешен Срем/ 16 години по-късно – през 504 година, когато остготите отново нападат, вече след като са превзели Италия. За силата на панонските прабългари говори следното: Остготите, победили Константинополския император Зенон, превзели Рим заедно с цяла Италия, се хвалят на първо място с победата си над „СТРАШНИТЕ ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ БЪЛГАРИ “ – така се изразява лично техният крал Аталарих.

Изворите описват панонските прабългари като добре организиран във военно отношение народ, владеещ крепости, имащ свой крал /или цар ?/. Това навежда на мисълта,че те са имали своя държава в района на днешните градове Срем и Белград. Тази мисъл не е само моя. В книгата си „Хомо Космикус“ Петър Цонев възкликва: „Гръцките хронолози засвидетелствуват българите като военно организирана сила още в 482 год., а ние приемаме основаването на Българската държава едва с Аспарух /681 г./, точно две столетия по – късно… За разлика от всички други ние сме възприели по-своеобразно летоброене. В явно противоречие дори с именника на българските ханове и прабългарския календар.“

Четейки историята на ранното средновековие, откриваме че едва ли не всички споменати народи – остготи, вестготи, херули, гепиди, руги, алани, лангобарди и др. – са основали свои държави. В това число са и станалите нарицателни в областта на културата вандали. Само на славяни и прабългари се отказва възможността да са създали държава преди хан Аспарух. При това държавата на Аспарух се зачита от днешните историци едва от деня, в който византийските управници са принудени да я признаят официално. Ако не бяха запазени сведения за това признаване, може би щяхме да броим годините на нашата държава едва от княз Борис I.

В същото време в световната история заема видно място така наречената „Държава на Само“. През 625 година немският търговец Само успял да обедини под своя власт няколко славянски племена в днешна Чехия. След смъртта му съюзът им се разпаднал. И това нетрайно образование е величано като „първата славянска държава в историята” !

За разлика от „Държавата на Само“, българското присъствие в Панония е трайно и не се повлиява от многобройните войни и нашествия в района. Около началото на VI век в земите на север и запад от територията на българи и гепиди се заселват лангобардите. Предишните господари на тези земи – херулите и ругите се изселили към Италия още преди остготите. През 30-те години на VI век лангобардите отнемат от остготите Панония и започват от там систематични нападения в земите на гепидите и прабългарите. Според античните хронисти [ 85 ] тези нападения срещнали решителен отпор от страна на панонските българи, които дори извършили на свой ред нападения в земите на лангобардите. Най-важното за мен в запазилите се сведения от онова време е следният факт: Никъде не се споменава за Панонските българи да са били подчинени или зависими от гепидите, или от някой друг! Напротив – те воюват самостоятелно срещу лангобардите. Във войните с остготите българският крал е равнопоставен с гепидския. Същевременно след изтеглянето на остготите към Италия, народите извършващи нападения върху Балканските земи на Източната Римска империя са почти само славяните и българите.

Описаното до тук позволява да се предположи,че след разпадането на Хунския съюз на територията на днешна Войводина е била образувана Българска държава. Годината на образуването и не е известна. Според най-оптимистичните предположения това може да е станало непосредствено след разгрома на хуните през 454 година, а според по-песимистичните – малко ПРЕДИ 480 година, за която е отбелязано,че император Зенон иска помощ от българите. Може да се счита извън подозрение това, че поданици на тази държава са били и славяни от БЪЛГАРСКАТА група, които по това време са населявали заедно с българите тези земи. В това отношение нещата са по същия начин, както и в държавата на Аспарух.

Сръбският историк Й.Ковачевич в книгата си „Аварски каганат“ пише за една – Гепидска държава, в която са живели и прабългарите. Но в изворите съвсем ясно се прави разграничение между едните и другите, като на някои места българите се поставят и на по-предно място. Това говори за отделни държави, макар между тях да е имало съюз, в който царяло пълно разбирателство. Последното може би е причина за известно объркване.

Панонска България е поддържала връзка с българите от Северното Черноморие – кутригури и утигури. Когато през 551 година гепидите претърпели поражение от лангобардите, кутригурите им изпратили в помощ 12-хилядна войска.

Честите нападения на славяните и българите над Източната Римска империя накарали дипломатите на империята да насъскват срещу тях други народи. По всяка вероятност именно ромеите са предизвикали сблъсъците между лангобарди и българи и гепиди. През 558 година от изток пристига нов тюркоезичен народ – аварите. Те се установяват северно от Черно море и подчиняват живеещите там българи. Пратеници на лангобардите предлагат на аварския хан Баян съвместна война срещу гепидите. Ханът приема и през 567 година държавата на гепидите бива унищожена, а за тях самите повече не се появяват никакви сведения. Панонска България губи независимостта си. През 568 година лангобардите напускат Панония, за да нахлуят на свой ред в Италия. С тях заминават и част от панонските българи. Те вземат участие във етногенезиса на съвременния италиански народ.

На завоюваните земи се образува Аварския хаганат начело с хаган /хан/ Баян. Заедно с аварите там се установяват и част от подчинените преди това от тях прабългари – кутригури. Последните се смесват с панонските българи. Хаганът подчинява и южните славяни. Запазват независимост само славяните от днешно Влашко. Срем е зает от ромеите през същата 568 година, но през 584 година аварите го завладяват заедно със Сингидунум /Белград/. Историците пишат, че те заселили там българи. Отново българите се споменават там, където е била Панонска България! Може би е по-правилно да се каже, че аварите са присъединили своите български съюзници към местните българи? Така или иначе, въпросният район си остава български.

Славиниите

Както вече писах, към края на V век славяните от българската група са заселили Панония и Дакия до река Дунав. Според историците те са организирани в „славинии“. Начело на всяка „славиния“ стоял КНЯЗ. Дори ромейските историци, описващи славяните в най-черни краски, признават на владетелите им тази титла ! Защо тогава да не наречем владението на един княз с думата „княжество“, както е общоприето в други случаи? Какъв е смисъла на термина „славиния“? Този термин е специално измислен от ромеите, за да не признаят дори и на думи, че „варварския“ славянски народ е имал свои княжества, а княжеството е ВИД ДЪРЖАВА.

До края на V век южните славяни имат вече почти 150 – годишен опит от участие в различни държавни организации. Най-напред това е Готският съюз от средата на IV век. Ако обърнем внимание на имената на вождовете на остготите по време на Атила – братята Тиудимир, Валамир и Видимир – не може да не направи впечатление тяхното славянско звучене. А това навежда на мисълта, че славяните са играли значителна роля в Готския съюз. След разгромяването на готите от хуните, славяните се включват в Хунския съюз. Когато този съюз се разпада, територията заселена с южни славяни бива поделена между Остготската държава, Гепидската държава и Панонска България. Политически независими остават само славяните между Карпатите и Дунав /днешна Влахия/. По-късно,когато от изток нахлуват аварите, отново само те от целия регион успяват да запазят независимостта си. Това говори за здрава организация, каквато може да има само една държава. Тази държава е образувана в края на V век или през първата половина на VI век. Във всеки случай, това става ПРЕДИ аварското нашествие през 567 год.

Като не успели да превземат княжеството на Дакийските славяни с фронтална атака, през 575 година аварите с ромейска помощ направили обход и нападнали княжеството в гръб. Хагана Баян изпратил пратеници до славянския княз Даврентий с искане да му се подчини. Хронистът Менандър Протектор е записал отговора на княза: „Ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не друг нашата. И сме сигурни в това,докато има война и мечове.“

Потомците на тези храбри славяни сме ние, защото точно те са известните „седем племена“, които по-късно преминават Дунав и се съюзяват с българите на хан Аспарух. Идеята за това, че те са били обединени от по-рано не е моя. В историята на България, редактирана от д.ист.н. Литаврин се защитава тезата, че още когато те са живели на север от Дунав е имало не седем отделни племена, а ЕДНО КНЯЖЕСТВО НОСЕЩО ИМЕТО „Седемте племена“, или по-вероятно „СЕДЕМТЕ РОДА“.

От 80-те години на VI век започва масовото заселване на славяните на юг от река Дунав. Но това става в днешна Сърбия, Македония и Гърция. Границата по долното течение на Дунав била пазена от ромеите много по-строго – тя била най-близо до Константинопол. Византия дори организира няколко големи похода на север в земите на Княжеството на Седемте рода. Но когато през 602 година император Маврикий заповядал на армията си да остане и да презимува в земите на славяните, войниците се вдигнали на бунт. Императорът бил убит, а войската му се изтеглила на юг. Дунавската граница рухнала окончателно. Славянското княжество постепенно присъединява към себе си земите на Мизия и Добруджа.

През втората половина на VII век Византия предприема опити да си върне загубените територии. Княжеството изпада в затруднено положение. Така се стига до съюза с Аспаруховите българи, чиято държава е призната от Византия още от 632 год., и още тогава е наричана от ромеите “Стара велика България”, както пише ст.н.с.Б.Димитров [86]

Славяните, подвластни на Аварския хаганат започнали преселението си на юг по-рано. Може би за това има принос и желанието им да се освободят от чужда власт. От 80-те години на VI век те започват да заселват земите южно от река Дунав. Според Йоан Ефески през 581 год. славяните използвали това, че войската на император Тиберий била заета във война с Персия и завладели почти цяла днешна Македония, части от Тракия и Елада. От Тракия те били прогонени, но в Македония и Средна Гърция се настанили трайно. /Д.Ангелов – „Образуване на българската народност“/ От там настъплението им продължило на юг и през 588 година славяните заселили и Пелопонес. В Монемвасийската хроника се казва,че преди да завземат Пелопонес, славяните „завладели Тесалия, Елада, Атика и Евбея“. По-късни византийски автори се вайкат, че цялата тази област „се ославянила и станала варварска“. До към 620 година били заселени и териториите на днешна Албания, Сърбия, Софийското поле и долината на река Струма. До средата на VII век славяните заселили Тракия и проникнали по островите на Егейско море чак до Крит.

Още през 584 година славяните се чувстват толкова силни, че обсаждат Солун. По това време те вече владеят много градове и крепости. Князете им събират данък от завареното местно население и имат силна войска. Налице е отново добра ДЪРЖАВНА организация. Според Мойсей Хоренски на Балканския полуостров се заселили 25 „славянски племена“. Докторът на ист. науки Литаврин пише че към първата четвърт на VII век се оформят окончателно 20 – 25 „славинии“, тоест славянски княжества. Искам отново да подчертая, че става дума за славяни от БЪЛГАРСКАТА ГРУПА. Отначало техните княжества са били най-вероятно васални на Аварския хаганат. Показателен за това е факта, че при следващата обсада на Солун през 586 година действат заедно славяни и авари. Но тази зависимост сигурно е била доста слаба, почти номинална, иначе ромейските историци нямаше да описват славянските действия на полуострова като независими.

От онова време са известни имената на княжествата Берзития – в Сев. Македония, Драгувития – в Южна Македония, Велзития – в Тесалия, Ваюнития – в Епир, Драговичия – в Тракия, Сагудатия – в Македония. След неуспешния поход към Цариград на славяни, авари и българи през 626 година, славяните южно от река Дунав отхвърлят окончателно властта на аварския хаган.

Първото сериозно изпитание за славянските княжества е големият поход срещу тях, организиран от император Константин II през 657 – 658 година. По-късно – през 678 година е разгромен славянският съюз в долината на река Струма. С това ромеите завладяват сухопътен коридор към Солун. В 688 година армията им стига до Солун и разбива славяните, живеещи около него. През 692 година биват изселени в Мала Азия такъв брой славяни, че от тях после е сформирана 30 000 армия, която императорът изпратил срещу арабите. Но вече е късно – славяните здраво са стъпили на Балканския полуостров.

Аваро-славяно-българската държава

Смятам, че не е без значение за нас и историята на Аварския хаганат. Установила се през 568 година в Панония, държавата на аварския хаган включва като поданици не само авари, а и много прабългари и ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО СЛАВЯНИ, които по всяка вероятност са били повече от аварите и българите, взети заедно. Що се отнася до българите, те не са били много по-малко от аварите, понеже се осмеляват на 3 пъти да оспорват властта на аварската аристокрация в хаганата. Поради това смятам, че е по-уместно да се говори не за чисто аварска държава, каквато просто не е имало, а за АВАРО – СЛАВЯНО – БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА, управлявана от аварски хаган.

Хаганата отначало е във приятелски отношения с Източната римска империя. Те воюват заедно срещу княжеството Седемте рода през 575 година. Но през 584 хагана Баян отнема от империята Сирмиум и Сингидунум, а славяните от неговите земи наводняват Балканския полуостров.Към 620 година хагана владее Ниш, София, цяла Илирия и Далмация. През 622 год. аваро-славяно-българска армия обсажда Солун и снема обсадата чак след като хагана получава голям откуп. Войната между Източната римска империя и Персия окуражава авари, българи и славяни да мислят за завладяване на целия Балкански полуостров заедно с Цариград. За постигането на тази цел те се съюзяват с персите. Ромеите успяват да привлекат на своя страна Западния Тюркски хаганат . Срещу него пък се обявил Източния Тюркски хаганат. Даже Китай се включил в тази голяма война, която по териториален обхват спокойно може да се сравни с двете световни войни през ХХ век. Бойните действия обхванали страни, разпрострели се от Алпите до Тихия океан! Кулминацията на войната била обсадата на Константинопол през 626 година. От изток настъпили персите, а от запад – армията на Аваро-славяно-българската държава. Но походът завършил с неуспех. Ромеите успели да разбият славянския флот, след което накарали сухопътната армия на хагана да отстъпи от стените на града.

Неуспехът предизвикал скарване между авари, славяни и българи. Славяните на юг от реките Дунав и Сава отхвърлят властта на хагана. В Панония започват славянски въстания. В Чехия се образува „държавата на Само“. През 630 година умира хагана. Започва борба за върховната власт между аварската и българската аристокрация, която продължава през 631 и 632 година. В крайна сметка аварите побеждава и една част от българите, начело с Алцек трябва да напусне хаганата. Бегълците отиват в Бавария, но от там трябва също да бягат и накрая се установяват в Италия – в областта на Венеция. Кутригурите, както вече писах, се отделят от хаганата и се присъединяват към държавата на Кубрат.

От временната слабост на хаганата се възползват нови нашественици. В 20-те и 30-те години на VII век хърватски, а след тях и сръбски племена заемат Илирия и Далмация. Новодошлите стават съюзници на ромеите против авари и славяни от българската група.

След ново спречкване за властта през 668 година втора група Панонски българи се преселва в Италия – около Равена.

Обединението

През 686 година българите отново отхвърлят властта на аварския хаган Това станало така: След голямата война с ромеите, аварският хаган задържал много пленници (траки, илири и гърци), които заселил в Панония. През 685 година за управител на потомците на тези пленници бил назначен българският хан Кубер. Кубер използвал желанието на тези хора да се завърна в родината си. Издебнал подходящ момент и заедно с пленниците, подчинените му панонски българи и голям брой славяни потеглили на юг. Войската на аварския хаган се опитала да ги спре, но не успяла.

Преселниците се установили в Керамсийското поле /в днешна Македония – околностите на Битоля/. Там Кубер се свързва с княжествата на драговичи, ринхини и сагудати. Така бива образувана втора славяно-българска държава която била в съюз с държавата на хан Аспарух. Запазени са сведения, че когато през 687 – 688 година император Юстиниан II напада държавата на Кубер, Аспаруховите българи организират акция в помощ на събратята си от Македония. По-късно – в 705 година сваленият от трона Юстиниан II се обръща за помощ към българите за да си възвърне властта. Според проф. В. Бешевлиев хан Тервел /сина на Аспарух/ е записал върху Мадарската скала следното: „На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха“. Изразът „моите чичовци“ е достатъчно показателен за близостта и разбирателството между двата клона на българския народ, макар че те са живели разделени почти 140 години – едните в Панония, а другите – северно от Черно море.

През 836 – 837 година хан Пресиан присъединява към своите владения и македонските земи. С това завършва един продължителен исторически процес на обединение и сливане в една българска нация на наследниците на Хунския съюз, Панонска България, славянските княжества и Кубратовата Велика България. Това обединение се подчертава от факта, че родът на най-великите владетели на Първата Българска държава – хан Крум, княз Борис I, царете Симеон I и сина му Петър – произхожда не от Аспаруховите, а от Куберовите българи.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.