Старите столици на България Част 3

Споделете страницата!

3.jpg

Трета българска столица- Слабо известен факт е , че не Велико Търново е третата Българска столица, а тя е Скопие. През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, кояето е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.На 19 януари 1392 г. градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (на турски: Üsküp). От 1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев[2], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

1.Четвърта българска столица (Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура)- Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид – четвъртата столица на България, е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.
Охрид е възникнал през Античността като трако-илирийски град под името Лихнидос. Този град се е намирал на един от най-важните пътища в древността – Виа Игнация, който е водил от Драч (Дурес) до Солун и Цариград. По византийско време в околностите му са построени манастири и черкви. По-късно цялата област е заселена с прабългари и славяни и затова не случайно в края на IХ в. учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум са изпратени точно там от цар Борис I и там те създават двете други просветни и духовни огнища, които заедно с тези в Плиска и Преслав дават вековеният живот на делото на славянските първоучители.
Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха. …
Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесанс.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.