Старите столици на България Част 2

Споделете страницата!

veliki_preslav_walls_enev.jpg

Втора българска столица Велики Преслав– Изграждането на Преслав било плод на дългогодишни усилия от страна на българските архитекти и строители. Неслучайно едно легендарно известие от XI в. гласи, че цар Симеон изграждал новата столица на християнска България в продължение на 28 години. Знае се, че преди да стане столица, Преслав е бил здраво укрепен военен аул. Предполага се, че в него е резидирал един от близките помощници на владетеля – ичиргубоилът. По своето градоустройствено решение и най-вече с разделението си на две части – вътрешна и външна, Преслав напомня столицата Плиска. Съществува обаче значителна разлика в тяхната площ. Докато външният град на Плиска обхваща приблизително 23 кв. км, то външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Има различия и в укрепителната система. При Преслав са налице две концентрични укрепителни системи, които ограждат и външния, и вътрешния град. В тяхното изграждане били употребени големи дялани каменни блокове, споени с хоросан. Във вътрешния град се издигал и царският дворец, за чиито блясък и величие има запазено описание на старобългарския книжовник Йоан Екзарх. Между другото той пише, че палатите в Преслав „били украсени с много камък, със сребро и злато. Непосредствено до двореца бил изграден и патриаршеският комплекс, който включвал една голяма дворцова базилика и патриаршеския палат. Гъсто застроен бил външният град на Преслав, където се откриват най-голям брой граждански постройки, черкви и манастирски комплекси. Оформили се квартали с различни функции – политически, стопански и военни. Силно развитие в Преслав получило църковното строителство. Наред с традиционния и архаичен базиликален тип църкви под влиянието на съседна Византия започнала да си пробива път и кръстокуполната църква.
Понятието кръстокуполна отразява специфичния начин, по който било организирано вътрешното пространство на този тип църкви. В основата му стоели две помещения, ориентирани съответно запад – изток и север – юг, които се кръстосвали в средата, а над нея се издигал куполът на църквата. Кръстокуполните църкви заимствали редица елементи от бази-ликата, като напр. преддверието (т. нар. нартекс), олтарната абсида и др., но се отличавали с по-голяма лекота и хармония в пропорциите. В повечето случаи преславските църкви са били част от манастирски комплекси, разположени във външния град или извън неговите крепостни стени. Открити са 8 такива комплекса, от които по-известни са манастирът на Мостич, манастирът в Патлейна, манастирът в Тузлалька. В манастирски комплекс се намира и най-блестящият образец на църковната архитектура в Преслав – т. нар. Кръгла църква. Тя е наречена още и Златна, тъй като се предполага, че централният й купол е бил покрит със злато.
Кръглата църква поразява със своя необичаен композиционен план, който се отличава от всичко, строено дотогава в Преслав. Основно-то помещение на църквата (т. нар. наос) представлява кръгло помещение (ротонда), разделено на дванадесет ниши, пред всяка от които са поставени колони. Те носели втори етаж, над който се издигал златният купол. фасадата й била богато украсена от каменни корнизи с разнообразни профили и пластични форми. Открити са останки от пъстра подова настилка, керамична облицовка на стените и късове мраморен цокъл. Кръглата църква представлява оригинален паметник на българската архитектура, който ясно показва стремежа на преславските майстори да не следват сляпо византийските архитектурни образци, а да проявя-ват творчество в строежа на църковните сгради. Съвременният град Велики Преслав е административен център на община Преслав. Намира се в Североизточна България на 20 км от областния град Шумен и на 25 км от гр. Търговище. Разположен е в полите на Преславската планина, близо до река Голяма Камчия. Днес градът е сравнително малък, но все още пази с гордост останките от по-велики времена.
Има данни, че Велики Преслав е съществувал първо като тракийско поселище, чието име не ни е известно. За това се съди по откритите в областта на града останки от тракийско поселение. В зората на българската държава мястото е било населено предимно от славянски племена, за което говори произхода на името му. Около средата на IX век, може би след войните на хан Крум с Византия, градът е укрепен и тук постепенно е изграден голям военно-стратегически център, както и седалище на висш държавен сановник.
След покръстването на българите в Преслав се изграждат много църкви, но същинска важност градът придобива, когато е обявен за новата столица на България. Това се случва през 893 г., когато наследникът на княз Борис, Владимир Расате, с помощтта на няколко боляри се опитва да възстанови култа към езическите богове. Старият княз проваля този опит за преврат срещу християнството, детронира сина си и го хвърля в тъмница, а на престола застава по-малкият му син – добре образованият Симеон. За да скъса окончателно с езичеството, Симеон решава да премести столица от езическа Плиска в Преслав, като с този жест слага началото на епохата на Българския Златен век.
През следващите 80 години градът претърпява такъв разцвет, че съвременниците му го сравняват с градове от ранга на Константинопол, Дамаск и Багдат. Градът е благоустроен и водоснабден, изградена е голяма и здрава крепостна стена, строят се много и богато украсени църкви.
След Симеон Преслав продължава да цъфти и по времето на наследника му цар Петър, но след неговата смърт на престола идва синът на Петър – цар Борис Втори. По време на неговото владичество държавата значително губи позиции и за кратко време отслабва. Така на Великден 971 г. Велики Преслав е опожарен и разграбен от армията на византийския император Йоан Цимисхи, като отмъкват със себе си царските регалии и голяма част от прословутата Симеонова библиотека. През следващите 3 века градът продължава да съществува, но постепенно отслабва неговата слава, а през XIII век нападенията на татарите са причина за обезлюдяването му. Малкото оцеляло население се заселва близо до останките от великия град и така на 2 км от руините възниква ново селище, което и до днес съществува под името Велики Преслав.
Днес градът е малък и спретнат. Древните останки са добре запазени в покрайнините му в границите на Националния историко-археологически резерват с музей „Велики Преслав”. Резерватът обхваща около 500 хектара – древния град с предградията, църквите и манастирите му.

В музея на резервата е събрана богата колекция от съкровища и артефакти, между които красивото Преславско златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор, както и може би най-богатата колекция от оловни печати в света. В рамките на резервата могат да се разгледат останките от Преславския царски дворец, църкви, манастир, базилика и баня, принадлежали на Преславската Патриаршия.
Гидовете от комплекса съветват да отделите за разглеждането му поне няколко часа, а за по-пълна разходка сред руините препоръчват да откраднете цял един ден, за да успеете да разгледате всички важни места в резервата.
Освен прекрасно запазените останки на древната столица, в района на Велики Преслав има и други места, които заслужават да бъдат посетени.
Скални манастири над селата Осмар и Троица, които се намират се на 15 км от Преслав – там могат да се видят монашески килии и черкви, издълбани в скалата и обитавани през ХII-ХIV век;

– В близкия град Шумен има богат музей, средновековна крепост, архитектурни паметници от епохата на Османското владичество и периода на българското Възраждане. Тук се намира и единствения по рода си музей на коня – в близкото село Кабиюк.

– Мадарско плато /на 33 км от Преслав/ е култово и религиозно средище, с причудливи скални образования. Тук върху отвесна скала, неизвестен старобългарски майстор е издълбал релеф, изобразяващ триумфиращ конник – предполага се, че образът е символ на могъществото на българския върховен предводител и неговата войска.

– Плиска /40 км източно от Преслав/ – Първата столица на Дунавска България, в чийто археологически резерват са експонирани някои от най-ефектните паметници на старобългарската архитектура.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.