Старите столици на България Част 1

Споделете страницата!

 1330_1.jpg

1.Плиска първа българска столица – Съвременният носител на името Плиска е град в Североизточна България. Той се намира в Община Каспичан, Област Шумен и е в близост до градовете Нови пазар и Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България. Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на 7 век до около 893, когато столицата се премества в Преслав. Градът е в развалини от 17 в. Според местен екскурзовод, повечето камъни от крепостните стени са откраднати за изграждане на къщи. Останките на средновековния град, който е бил обкръжен с земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. при влизането ни в музеят ще видим макети на двореца и голямата Базилика. Там се намира и стая на Карел Шкорпил, където има снимки от неговия живот и работа по разкопките. В близост до музея е и гробът на известния археолог,когото древната българска столица завладява все повече и повече.
– Факти за Плиска- Град Плиска (1243 жители, 140 м н.в.) се намира в южния край на Лудогорското плато. Отстои на 404 км и 24 км североизточно, съответно от София и Шумен, на 6 км северозападно от Каспичан, на 6 км западно от Нови Пазар и на 2 км южно от останките на първата българска столица, носила същото име.
– Плиска е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Археологически резерват, лятно работно време: 8:00-18:00 ч.; зимно работно време: 8:00-17:00 ч.; има печат.
– Кратка обобщаваща информация- Столица на Първата българска държава, основана от Аспарух. На площ от 23 km2 са разположени останки от монументални архитектурни обекти. В археологическия музей е показан битът на населението, материалната и духовната му култура от периода VII-X век.
Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от  „външен“ и „вътрешен“ град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица. Тя се намира на 28 километра Североизточно от град Шумен и на 2 километра от съвременният град Плиска.

-Исторически моменти свързани с града- Безпорно едни от най-важните и преломни моменти от българската история , а именно Княз Борис I-Михаил (852-889 г.)приема християнството за официална религия.През 862г.-863г. – сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

-Крепоста Плиска – Плиска е и сред най – внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство.
Древната столица е построена в полето, няма естествена защита и затова е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Вторият е бил направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 м. крепостна стена. Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и порта. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият комплекс е разположен върху площ от 23 кв. км.
Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814 – 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове.. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т. нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Големият дворец е най – добре запазената сграда във Вътрешния град. Тронната палата на българските владетели е била официална представителна сграда и се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди пратеничества и пиршества. Тук е бил и неговият трон. Размерите на двореца са 52 на 26.5 м. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най – голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

Вашият коментар