Иманяри дирят съкровища на Панайот Хитов

Споделете страницата!

В тези скалисти гънки на Сливенския Балкан са основните скривалища на Панайот Хитов.
Съкровище на оцелял хайдутин не търси. Каквото е заровил, изровил го е. Ама знаеш ли, може и да е забравил нещо някъде… С такова съмнение иманяри бродят из Сливенския Балкан вече 94 г. след смъртта на Панайот Хитов.
Легендарният войвода влязъл в националното движение против турското робство на 28 г., събирал и водил хайдушки чети, разполагал с емигрантски пари за въоръжение и подготовка.
Днес съратникът на Раковски, Левски и Филип Тотю вълнува иманярите с един кратък период от бурната си биография, когато през пролетта на 1867 г. минал от Влашко през Дунава с 30 четници – дефилирали по Балкана да предизвикат народно въодушевление. Повече от година юнаците с байрактар Левски сновали между Котленския край и Сливенско, а мълвата за тях ставала фолклор.

Мустакатият войвода няколко пъти докладвал в революционните центрове, че много млади родолюбци искат да тръгнат за свободата, но четата няма средства да ги въоръжи. Пари за предстоящо въстание се събирали всякак – и с дарения от забогатели емигранти, и с нападения на турски пощи и хазни.
Легендите за обири и заровени хайдушки съкровища са най-примамливите в иманярския фолклор. Има ли нещо скрито, има и кой да го търси. Имането върви с легендите, а подир тях вървят иманярите.
В Балкана между Котел и Сливен пречертават карти и търсят нишани за несметните богатства на Вълчан войвода и поп Мартин, на Кара Кольо и Алтънлъ Стоян, на Кара Танас и Добри байрактар, на Димитър Калъчлията и Стоил войвода, на Раковски и Хаджи Димитър.
Народът не може да си представи хайдутин без грабеж на турско злато и без заровено имане.
В Града на стоте войводи търсачите на тяхното злато са хилядна армия, въоръжена в миналото с лопати, кирки, фенери и въжета, а днес – с богат арсенал от електронни апарати.
Сливенските иманяри не се обезсърчават от истината, че Панайот Хитов е живял 40 г. след Освобождението и според негови съвременници тогава си взел обратно всичкото злато, укрито в земята.
„След Освобождението банките стават български. Научих от баща си, че Панайот Хитов декларирал 180 кила злато в банката в Русе. И че завел неговата си рода от Сливен в лозята и под всяка лоза имал по едно гърне злато закопано. Казал:“Ха сега, прекопайте туй лозе и всеки да си изкопай златото и да си го вземе“.“
Това разказва Гунчо Гунчев пред Владимир Демирев от историческия музей в Сливен. Твърди, че Панайот Хитов имал скрити пари в местността Чатърлъка по пътя от Марков трап на юг към града. На един азмак имало наредени камъни да се минава и под един от тях били скътани жълтици. Много пари на войводата имало и в Цигански дол. „На баба ми по майчина линия – на дяда ми Пейо жена му, на нея Панайот Хитов дал една шепа жълтици“, разкрива Гунчо Гунчев.

Към активите на възрожденския комита фолклорът числи кервани с богатства. След Освобождението Панайот Хитов и братята му купили много имоти, които техни наследници успяха да реституират, включително и гори в природния парк „Сините камъни“.
Преди десетина години Стефан Петков от с. Раково разказа: „На север от Бабина локва има изправен камък – Дикили таш. Отгоре имало дупка и едно кръстче.
На Петровден, при изгрев, на самия край на сянката от този камък намерили един казан злато. Туй имане е на Панайот Хитов, Георги Трънкин и Хаджи Димитър. В четата имало един човек от с. Бяла. Изглежда, той е казал за имането на някого.“
Владимир Демирев пази и спомен на Георги Ненчев: „През 1917 г. се завърнах от фронта в отпуск. Тук заварих Панайот Хитов, войводата. Той е малко сродник наш. Пожела да отидем в местността Руйна, да се поразходи и види местата, на които се подвизавал. Качихме се на катърите на дядо Марко, който е роднина на неговата жена Бойка.

Когато са обрали хазната на султана, носена от кираджии и войници от Северна България за Сливен, били са няколко души. Оттам по пътеката, която води към къщата на Руйна, а оттам до Сиракова поляна към Джендем дере заравя парите под един голям дъб или бук. Продължават пътя си към Сините камъни, Куш бунар и Карандила. Отидохме на самото място на Сиракова поляна, потърси той бука, под който беше заровено имането, но помен нямаше нито от бука, нито той намери мястото, където е заровено.“
Имало факти, че главното свърталище на Хитов било в местността Рамадана на 5 км навътре в Калояновския балкан, а неизвадено злато на войводата останало около сливенските села Тополчане, Сотиря, Калояново и Глушник. До тази информация се добрал 72-годишният Иван Бозуков.

Местни хора преразказват чуто отдавна, че Хитов ходел, където ходел, все се завръщал в Рамадана. Злато и струпано оръжие имало в тукашни пещери. Стари иманяри ходили по знаци от карта – кръст и похлупак на гърне, издълбани върху камък срещу извор, извадили 2 пушки от кух габър, 2 пистолета и кания. Мълви се за злато и сребърни пари от едно скривалище.
В Матейска планина открили два камъка като легнали волове. На единия имало дупка за кол и там хайдути пекли чеверме. На 2 аршина под огнището имало заровено злато. В дълбока дупка на друга скала били насипани жълтици, прикрити с пръст и камъни.

Мистериозна бележка с подпис “П.Х. – ранен съм” вълнува самодейните търсачи от доста години. Нейната история е неповторима като 50-годишния иманярски стаж на откривателя й Иван Бозуков. Само той си знае дали е имало такава бележка, но я пресъздал в тетрадката си така: „Вземах и останаха много пари, моето злато няма да свърши, защото е заровено на много места по малко, по нишани и без нишани.“
В бележката били посочени места с укрито злато: Мандра кайнак в Игреклъка, Стидовския водопад с двата извора, Енева булка с ковашките инструменти, хазната и джепането в Рамадана, Беклемето с турския коневръз. Пишело още: „Тук има много пари и ще ги намери човек с пушка.“

Може да мине всякакъв човек с пушка, как ще ги намери, чудил се бай Иван. Сетил се, че в скала някоя трябва да има кес, да се сложи там пушка и цевта ще посочи мястото.
„Бележката я намерих по милиционерското време в един волски рог в пещерата. Беше в кухото, отгоре с восък. Затрил съм я, откъде да знам, че била ценна. Учени, като разбраха, щяха да ме пребият. Аз много такива грешки съм правил, ама съкровище търся, за какво са ми бележки“, признава бай Иван.
Рогът бил на входа на пещерата. “Пари нямаше. Намерих бяла риза с пъстра шевица. Платното изгнило, като паяжина. Извадих нож с кокален сап по-здрав от метала, а острието разядено и се лющи. До него 2 пушки. Дадох ги на кмета и с тях играехме пиеси в читалището“, разказва бай Иван.

Голям камък висял от тавана на пещерата и препречвал достъпа до галерията. И нещата се развили така:
„Ако се мушна отдолу и го закача с гърба си, да мръдне и да ме затрупа, там ще изгния. Какво да направя, такъв ми бил акълът тогава, намислих да взривя камъка. Взрива го взех още като работех по напоителния канал. От кариерите гърмят, за да правят с камъните баражи. На адаша от Струпец занесох бутилка ракия, той ми даде взрив с фитил и капсул.
Трябваше да туря едно фишече 200 г, пък аз бутнах 5 кг.
Няма да забравя какво земетресение стана. Трясък, страшна работа. И върви сега чисти камъни. Който го е видял, вика – ахмак, ти си разбил целия Балкан. Имането стои под камарата.
Бай Иван не е отписал от плановете си жълтиците на Панайот Хитов и се зарича: „Това лято пак там ще ходя, каквото ще да става. Като намеря парите, ще ги дам на държавата. Е, не така направо, ама ако ме надушат… Без това, ако са много, какво ще ги правя.“

„Ако е имало нещо от Панайот Хитов, то е било нещичко, далече от фолклора за несметни съкровища. Имаме и родови предания, които не са за имане, а за революционната дейност на войводата“, казва зам.-директорът на сливенската природо-математическа гимназия Иван Хитов, чийто прадядо е брат на възрожденеца.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1252317

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1252317

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.