Щеше ли днес да има Европейски съюз без ТЕРВЕЛ?

Споделете страницата!

tervel.jpgЧовешките взаимоотношения са много сложна материя. С тях се занимават няколко научни дисциплини и тук те не ще се обсъждат, още повече, че авторът не претендира да е вещ по тях. Споменавам този проблем, защото човешките взаимоотношения са свързани до голяма степен с междудържавните и много държавни въпроси се решават със субективни чувства (според настроението на владетеля). Например: Вождът е обиден и заповядва наказателен поход…, или помогнали на императора да си върне престола и той подарява цяла област, освен даровете в злато, сребро и ценни вещи. Минават година-две, забравил добрините и той решава да си вземе обратно даровете и земите. А това са войни с хиляди жертви. Или пък женска история: хубавата Елена става причина за най-тежката древна трагедия – Троянската война и гибелта на дузина тракийски вождове и десетки хиляди войници, разоряване на градове, изгнание на Еней.

И като че ли за потвърждение на поговорката „Всяко зло за добро“ – струва ми се, че Еней и неговите троянци са маята за появата на Римската империя (виж статията за Eтруските и Пеласгите) – считана за бисер на световната история, постигнала високо ниво на държавна организация. Но да се върнем към човеците и царете. За превратностите в техните съдби, които се отразяват и върху историята и съдбите на държавите и царете.

Нещо подобно се случва в живота на великия Тервел. В 700-та година той има злата участ да участва в последната битка на баща си, кан Аспарух, във войната с хазарите, да го погребе близо до гроба на дядо си Кубрат в степите на Украйна и да се завърне с позора на поражението в столицата Плиска.
Четири години Историята не пише нищо за него и за България.

Но нали страната ни граничи с Великата хилядолетна империя Византия, за добро или за зло не може дълго време да не се напише нещо и за България. Изобщо българската Балканска държава така е била свързана с Византия, че както пише Ст. Цанев, византийската история не може без България и обратно, българската история не може без Византия. Така през пролетта на 705 г. Тервел помогнал на детронирания (през 695 г.) император Юстиниян II Ринотмет (т.е. Носоотрязаният) да си възвърне престола. С 15-хилядна армия Тервел, съпроводен от Юстиниян, обсадил Константинопол и след три дни императорът бил възстановен на трона. Естествено изпълнил предварителния договор, свързан с услугата, като предал на България „за вечни времена“ областта Загоре, много злато, сребро и др. п. „и Тервел ги раздавал на войниците си, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро.“ (Ст.Ц.) Но най-важното е провъзгласяването на кан Тервел от император Юстиниян и патриарх Калиник за Кесар – титла следваща по ранг след императора, която никога дотогава не е била давана на чужденец. Церемонията се провела в базиликата със златен покрив, за която Ст. Цанев предполага, че е днешната „Света София“ в Цариград.

С този факт са свързани няколко прецедента в историята на Византия: Кесар става не само чужденец, но и нехристиянин; чужда войска дефилира в Цариград за първи път; „варварин“ е увенчан със златен венец и наметнат с пурпурна хламида в цитаделата на Източноправославната църква. Това имало широк отзвук на Балканите и в Европа. Показателен е фактът, че Тервел тръгнал към Константинопол с 15 хилядна войска, а се върнал в Плиска със сто хилядна. Към него се присъединили хиляди войници от славяни, траки (доколкото имало още „неасимилирани“), българи останали на Балканите от предишни походи и преселения и др. Народите обичат победителите и славните водачи и ги следват.
Много скоро обаче се проявила византийската вероломност. През 708 г. Юстиниян нарушава мирния договор между ромеите и българите и нахлува в Тракия. Изненаданият Тервел успял набързо да събере 1000 конници и за няколко часа да стигне от Плиска до южните склонове на Източна Стара планина. Възползвайки се от самонадеяното нехайство на византийците (разположени на стан като на курорт), Тервел разгромява многократно по-голямата им войска и ги преследва до Босфора. Юстиниян бил свален от власт от недоволните войници. Помолил пак за помощ Тервел, но нямало време дори за размисъл. Сега му отрязали и главата.

До 717 г. на византийския престол се сменили още трима императори (Филипик, Анастасий II и Теодосий III). Най-после през 717 г. на разклатения трон седнал Лъв III.

562px-tervel.jpg

Оловен печат на Кан Тервел

В това десетилетие на размирици във Византия, в Западна Европа се разигравала тежка трагедия. Ще я предам с малък цитат от книгата на Ст. Цанев „Български хоризонти“.

„Не бил минал век, откак Мохамед започнал да проповядва исляма и арабите мюсюлмани превзели цяла Мала Азия – Мека и Медина, Дамаск, Сирия, Йерусалим, Анатолия, Александрия и цял Египет, нахлули в Персия, Афганистан и Армения, превзели и цялото северно крайбрежие на Африка – Кипър, Родос, Триполи и Картаген, а през 711 година се прехвърлили на европейския континент – маврите превзели Испания, през 716 година превзели Лисабон и се отправили на изток към Франция;…“
Това е бил удар по-страшен от този на Атила, защото тук сега се сблъскват не само армии, но и религии – две коренно противоположни цивилизации. И още по-лошо – сега в тази мащабна експанзия вероятно е бил заложен стратегически план за ликвидация на Християнството и завладяване на Европа. Потвърждава се от факта, че „…по същото време арабският владетел Маслама нахлул от Мала Азия в Тракия със силна войска и опустошил напълно цялата провинция, след това се насочил към град Константинопол и като се укрепил близо до градските стени, започнал пълна обсада на града откъм сушата; Сюлейман, командир на могъща флота от три хиляди кораба, навлязъл в Босфора и обсадил Константинопол откъм морето.“

„Целта била двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от Изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни и вкопчвайки Европа в ислямски клещи, да я задушат и да я превземат.
Вече трета година арабите стягали безмилостно смъртния обръч около вечния град, птичка не можела да прехвръкне, било въпрос на месец-два да го превземат…“

Настанал глад, мизерия и болести сред обсаждащите войски на арабите и още по-страшни в обсадения град.

След неколкократни молби от императора, Тервел решил да спаси Византия. Той забавил (за известно време) удара си – вероятно, за да събере и подготви достатъчна войска, да извърши добро разузнаване на противника и по някои тактически съображения (например да заблуди арабите, че ще бъде неутрален, нали Византия е била постоянен враг на българите и то много коварен през последните години).

Най-после Тервел се включва във войната: „Била ранната утрин на 15 август 718 година, черното нощно небе едва-едва просветлявало и звездите по него започнали да оредяват – най-сънният час, тогава над спящите араби се извило торнадо от отровни стрели, след стрелите върху тях връхлетял черният грохотен облак на конницата, мечовете бляскали като къси светкавици – …“
Константинопол бил спасен за векове напред. А с него Балканите и Европа. Векове по-късно Европа ще оцени заслугите на Тервел за спасяване на Западна Европа и Западната християнска цивилизация. Поема от 600 стр. ще бъде написана за него. Естествено след още някой век (България е била вече под турско робство) ще се забрави за Тервел и за България до появата на историите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски.

„Дали Тервел е виждал толкова далече, за да предвиди, че опасността, която се задава от изток е по-страшна от коварствата на византийските императори, не знам, но той спасил не само Константинопол, спасил не само Византия – на 15 август 718 година владетелят на българите кесарят хан Тервел, мъж могъществен, без да е християнин, спасил християнска Европа.

Това за хронистите било толкова невероятно и необяснимо, че те „покръстили“ Тервеля – повечето от тях, включително и нашият Паисий Хилендарски, пишат, че бил възприел християнската вяра в лето Господне 713 и че извършил този подвиг, подтикнат към отмъщение от християнски чувства (Мавро Орбини).
Но след като чувствата му не били християнски – какви са били? Мечтаният Константинопол – безпомощен и отчаян – бил на колене пред него, бил в краката му, достатъчно е било да почука с меча си по Златната порта – защо не го е превзел?

Що за варварско благородство, непонятно нам?!“

Мъдрост и проницателност в бъдещето, наследени от древните предци (от траки, итилци, памирци и други славни клонове и клончета на българите).
Пак ще цитирам Ст. Цанев.

„Не знам дали си представяш, скъпи читателю, какво би станало, ако арабите бяха превзели Константинопол през 718 година – щеше да се случи най-малко това, което се случи след седем века, когато го превзеха турците.
Има и по-скептични прогнози – английският историк Едуард Гибън бил казал, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата.

Тъй или иначе, Тервел отложи – поне за нас – историята със 7 века.“
Управлявал той до 721 г. След него Кормесий. Жалко, че няколко века след това българският ген във властващите български царе е бил залинял и българският победен ход в историята спира за почти 5 века, българската цивилизационна мисия е прекъсната. Успокоява ни способността на българския род да се възражда след всяко падение. Създавали са се български държави, някои са поробвани, други са загивали, но българите продължавали да съществуват, да се възраждат и да създават нови и нови български държави – до сега над 17.

Вечна е мечтата на човечеството за мир и разбирателство между хората и техните човешки общества и формирования – като се започне още от древността (групи, племена, малки и големи народи, религии, секти и т.н.).

Жалко е, че тази мечта се помрачава от стремежа на отделни хора, групи, племена, народи и дори религии за господство над останалите. През вековете това е водело до безконечни вражди, гонения, преследвания, расизъм, геноцид, малки, големи и жестоки войни. Не считам, че основната причина за войните е предимно икономическа (ограбване, заробване и др.п. зависимости), или поне дотолкова, че да оправдаят хилядите и милиони жертви. Вземете за пример последните световни войни. Какво спечелиха и какво загубиха Германия, Русия, Франция и много други страни от последната световна война? Милиони жертви и разрушения…

Може би идеологическата и религиозната нетърпимост и агресия са по-голямата причина. Няма да се впускам в повече подобни и почти нерешими разсъждения (поне засега).

Величието на Тервел е още по-голямо, тъй като той никога не започвал пръв войните, не е бил агресор – побеждавал е в името на правилната и справедлива кауза. Дори и в случая с войната за Константинопол. Нападайки Византия, арабите нападат фактически и българите, защото Византия е държава (империя), която включва в границите си много български родове и племена (траки, българи, славяни). Естествено е и държавническото гледище – ако агресорът завладее Византия, след това той може да завладее България, Балканите и Европа. Тервел не е можел да допусне това. В това е неговото величие!
Жалко, че не е имало на Балканите подобен държавник в края на ХIV век. Нямало е нов Тервел и Балканите падат под турско робство.

Арабите на Запад били сломени. Испания и Португалия се освобождават. Скоро те ще се превърнат в големи колониални страни.

Жертвите и петвековната въоръжена борба на балканските народи пазят Европа от турското нашествие.

И за послеслов на този разказ да изкажем надеждите, че Европейският съюз ще отдаде дължимото на българската история, която е неразривно свързана с тази на Европа и е допринесла за просперитета и развитието й през вековете, и ще успее да утвърди и съхрани мира и прогреса в Европа и в света.

Бинони
www.bulgarte.info

One thought on “Щеше ли днес да има Европейски съюз без ТЕРВЕЛ?”

  1. Ot niakolko godini cheta istoria na BG pisana ne v BG… primerno izdania na BBS koito sa tip povarhnostni danni – tip ne dori i iinciklopedia. Kakvo mi pravi vpechatlenie …. tozi fakt nikade ne e predstaven, a toi javno e znachitelen. No to ne e samo tozi fakt ami dosta drugi. Tezata che onezi loshite deto umishleno preinachavat istoriata vecje malko me samniava.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *