Архитектура на Тракйските гробници

Споделете страницата!

 arhitekturatg7.jpg

От близо век и половина ни дели от откриването на първата тракийска гробница в днешните български земи – гробницата край с. Розовец, Пловдивско, някогашното Рахманлий. В далечната 1851 г. две съобщения в „Цариградски вестник“ и сп. „Мирозрение“ са първите публикации за гробницата, които застават в началото на внушителна по обем литература, свързана с тракийските гробници. Гробницата край Розовец се смята за една от най-старите по днешните български земи, описва се като куполна, но за съжаление е разрушена скоро след откриването й и днес трудно можем да съдим за вида й. Тя и сега продължава да бъде показателна за проблемите, които и днес съпътстват изучаването на архитектурата на тракийските гробници, а изминалите години и многобройните нови открития пораждат необходимостта от обобщаващо изследване на мащабния по обем материал. Тракийските гробници са явление, което предизвиква много въпроси, досега останали неразрешени. Гробниците се появяват по днешните български земи в периода V-III в. пр. Хр, като че ли отведнъж, което поражда дългата дискусия за техния произход и двете тези, че може да са взаимствани отвън или се развиват на местна почва като продължение на мегалитната архитектура, на долмените и скалните гробници. В центъра на интереса на почти всички, които пишат за тракийските гробници, са куполните гробници. Те са преобладаващите в Тракия – около 27 на брой, сред тях има както гробници, на които са запазени само основите и чийто кръгъл план подсказва наличието на купол, така и великолепно съхранени обекти, които дават възможност да се проучи развитието на купола тук. Освен от масивни каменни блокове, куполни гробници се изграждат и от тухли. При повечето гробната камера е с кошеровиден купол, получен от постепенно намаляващи радиуса си пояси от каменни блокове или тухли, а останалите помещения са покрити с фалшив свод върху правоъгълна основа. Към гробниците от Мезек и Курт-кале, Свиленградско2, Стрелча3, през последните археологически сезони бяха прибавени нови куполни гробници, много стабилно изградени и много добре запазени – под могилите „Голяма арсеналка“, „Шушманец“ и „Голяма гола могила“ в некропола Шипка-Шейново, Казанлъшко4. Особен случай представлява опитът да се постави купол върху правоъгълна основа – чрез диагонално разполагане на блокове, които образуват вписани един в друг квадрати – т. нар. фенеровиден или галатийски купол. Този вид покритие, срещащ се у нас в гробницата при гара Филипова, Пловдивско5, при Стрелча6, както и при Курткале7, може да се възприеме като взаимстван от Мала Азия, където е широко разпространен. А при гробниците, покрити с кошеровиден купол, може да се търси връзката с микенската традиция, преминала през вековете и допълнена с опита на местните майстори. Значителен брой гробници в Тракия са с правоъгълна форма на основата на гробната камера, За една част от тях няма достатъчно данни за покритието, като се предполага, че са имали плоско или двускатно покритие, възможно е от дърво. Сред тях са гробниците при Старосел /Старо ново село/. Пловдивско9, Крън, Казанлъшко10, Руен, Бургаско11, Борово, Русенско12. Друга част са с фалшиф свод над гробната камера и преддверието. Една от най-ранните сред тях е гробницата при с. Татарево, Хасковско от V в. пр. Хр13. Други гробници с фалшив свод са тези при Ветрен, Пазарджишко14, Калояново, Сливенски15, изградени от каменни блокове през IV в. пр. Хр. Срещат се и тухлени гробници с правоъгълна форма на основата на гробната камера и фалшив свод – гробницата при Мъглиж16 и новооткритата гробница под „Сарафова могила“ край с. Крън, Казанлъшко17. Фалшивият свод и фалшивият купол, тяхната широка употреба в гробничната архитектура поставят въпроса как те навлизат у нас. Това са форми, широко използвани в Близкия изток и Мала Азия от дълбока древност, те се срещат в Микена и при етруските в Италия. Един от въпросите, които чакат отговор, е дали това е форма, до която тракийските майстори достигат след определени самостоятелни търсения и лутания, или усвояват постижения, навлезли у нас от юг. Този въпрос е тясно свързан с въпроса за появата на гробниците. Ако те са навлезли в нашите земи по външно влияние, то едновременно с това може да е навлязла и архитектурната форма. Отделна група тракийски гробници с правоъгълна основа на гробната камера са покрити с полуцилиндричен свод с ключов камък. Дълго време назоваван в литературата „македонски тип гробници“, този вид действително е широко разпространен в северните територии на Гърция – областта Македония. О
собено прочути са гробниците на македонските владетели при старата столица Еге при Вергина, които се отличават с богато украсените си фасади и множеството ценни находки в тях18. Подобни гробници се срещат по днешните български земи – в района на Варна19, Ловеч20 и Шипка, както и край Лозенград21, в Турция и край Констанца и Калатис в Румъния22. Сред гробниците с полуцилиндричен свод у нас особено място заема Свещарската гробница, известна със своята богата монументална украса, включваща релефи и стенописна композиция от III в. пр. Хр23. Още две подобни гробници са открити под съседните могили № 2 и 13, а развалини от подобна демонтирана гробница – под „Голямата свещарска могила“, което показва широкото разпространение на тази форма в района. Най-новите открития в района на град Шипка показват редом гробници с фалшив полуцилиндричен свод – гробниците под могилите “Шушманец” и “Славчова-и гробници с полуцилиндричен свод с клучов камък-гробницата под “Сашова могила”24.Разпространението на гробниците с полуцилиндричен свод по нашите земи поражда въпроса дали сводът се е зародил в този си вид на местна почва като постижение на местните майстори, или е внесен отвън-каквито са и въпросите, свързани с появата на гробниците, на фалшивия свод и купол у нас. Във връз­ка с изследванията си върху мегалити-те Иван Венедиков още преди години подсказа на изследователите, че най-напред трябва да се изясни еволюцията на тракийската строителна практика, а след това да се търси възможният внос на идеи и умения. Той и Александър Фол убедено отхвърлят термина рен и призовават за търсене на формите, градени с каменни блокове, като произлизащи от мегалитната традиция в единния в териториално и етнокултурно отношение свят на Източна Европа и Мала Азия25. Авторите на публикации за полуцилиндричния свод, неговото развитие и разпространение отбелязват, че той се появява в Гърция за първи път не по-рано от IV в. пр. Хр. Те изтъкват, че той се появява като че ли изведнъж, като готова форма, и търсят в древна Македония26. Днес теориите, че е възможно полуцилиндричният свод да е навлязъл там след походите на Александър Македонски на Изток са отхвърлени поради наличието на гробници с такъв свод, изградени преди тях – в началото на IV в. пр. Хр. Определено може да се приеме, че в Тракия архитектурни постижения са създавани синхронно с тези на територията на античната Македония27. Широкото разпространение на фалшивия свод по нашите земи открива възможността от него постепенно да се е преминало към полуцилиндричния свод с ключов камък, Като преходен момент може да се разгледа употребата на заострен, стреловиден фалшив свод, в някои случаи дори пресечен в най-горната си част и визуално напомнящ полуцилиндричния свод – в Казанлъшката гробница28, в гробниците край Мъглиж29 под „Сарафова могила“30 при с. Крън, Казанлъшко, под могилата „Хелвеция“ край Шипка. Нужната брънка в прехода представлява фалшивият полуцилиндричен свод, получен от издялване на каменните блокове в такава форма. Потвърждение на тези изводи дава съпоставянето на свода на гробницата под могилата ‘Халвеция“ с този на гробниците под могилата „Шушманец“ и „Славчова“, в сравнение с истинския полуцилиндричен свод на гробницата под „Сашова могила“31. Прави впечатление голямото строително многообразие на тракийските гробници.Вижда се, че на съседни територии, в едни и същи хронологични граници, в района на едно и също селище, в един некропол , съжителстват тракийски гробници с разнообразни форми на камерата, с различно покритие, изградени от различен материал.Така в района на саврвменният град Казанлък може да се видят гробници, изградени от камък и тухли,гробници с фалшив свод, с фалшив полуцилиндри4ен свод, с полуцилиндричен свод с клучов камък или с купол.Изглежда, тракийският майстор е бил свободен да избира между различните архитектурни форми съобразно конкретният ритуал и желанията на тракийския аристократ, за който е била предназначена гробницата.Наличието на различни архитектурни форми, които пред6ест полуцилиндричният свод с ключов камък-фалшивия свод, получен чрез вдаване на всеки горен ред, заостреният, стреловиден фалшив свод от специално оформени каменни блокове или тухли, фалшивия полуцилиндричен свод от дъговидно издялани блокове-дават възмойност да се проследи генезицът на тези личните архитектурни форми, които предшестват полуцилиндричния свод с ключов камък – фалшивия свод, получен чрез вдаване на всеки горен ред, заострения, стреловиден фалшив свод от специ
ално оформени каменни блокове или тухли, фалшивия полуцилиндричен свод от дъговидно издялани блокове – дават възможност да се прослди генезисът на тези форми и да се предположи тяхното развитие на място.
При тракийските гробници цъществува и значително многообразие на включваните в конструкцията помештения – погребална камера, към която се добавят предверия и дромос. Предверията може да са няколко, като са пазположени или едно до друго или от двете страни на дромоса – външно и вътрешно предверие.
При някои гробници преддверието е открито от предната страна и има колони – както е при гробниците в Старосел32, Крън33 и Янково34, което придава на гробницата вид на храм с анти. Голяма част от гробниците имат добре оформена представителна фасада, обикновено изградена от добре издялани каменни блокове. Фасади имат гробниците при гара Фили-пово, Пловдивско35, при Стрелча36, гробниците под „Голямата арсеналска могила“37, „Хелвеция“, „Шуманец“ край град Шипка, Свещарската гробница38 и мн. др. Възниква въпросът дали тази фасада е била предназначена да бъде виждана от посетителите. Според мен фасадата е била видима през времето, когато гробницата е била частично покрита с могилата. Пред фасадите на много гробници има добре запазе ни фланкиращи стени, които постепен но се снишават. Те може да бъдат определени като открито преддверие или дромос в зависимост от дължината им.Тяхната функция очевидно е да укрепват почвата, когато гробницата е била частично затрупана, а фасадата ос тавена открита. Това съответства на съвременното състояние на нещата при разкопани гробници без премахване на могилата. Важен проблем е да бъдат изяснени функциите на преддверието, особено на това, определено от мен като външно. Според Малвина Русева наличие­то на преддверие предполага протичане на ритуал пред него – жертвоприношения, възлияния, тържества39. Аз бих добавила – и в него също така. Това бе потвърдено категорично от някои от най-новите находки в гробниците край Шипка. В гробницата под могилата „Хелвеция“ беше намерен улей в преддверието, водещ към открития дромос, заедно с погребение на кон. Наличието на скелет на кон в преддверието или пред входа на гробницата е често срещано явление при тракийските гробници40. Наличието на коне, открити при археологическите проучвания на гробниците непосредствено пред входа или в средата на преддверието, оставя открит въпроса за посещението на гробниците през античността. Следи от многократно влизане в гробниците с по­ ложителност има – изтрити прагове, жлебове от движението на вратите и др, Тогава как се е влизало там, след като тялото на коня е препречвало пътя, а и какво се е правело в погребалната камера, какво е попадало пред погледа на тези посетители, какъв е бил ритуалът? Всичко това ме кара да предположа, че жертвоприношенията на коне са били системни, периодично повтарящи се на даденото място като част от поменната практика. Телата на ко­нете може би са били изнасяни, като са останали последните, непосредствено преди окончателното засипване на гробниците. Възможно е това посещаване на гробниците да е играело определена роля в почитането на владетеля и неговата хероизация. Диана Гергова свързва същото явление с ритуали на разчленяване, извършвани след погребението и свързани с вярата в обезсмъртяването41. Георги Китов назовава напоследък много от гробниците мавзолеи или храмове, но това са понятия, които се нуждаят от уточняване. През античността мавзолеите са постройки, които носят погребален и възпоменателен характер, идеята за възвеличаване на владетеля. Един от особено характерните примери е мавзолеят в Халикарнас – гробницата на цар Мавзол, от която всички подобни постройки получават своето наименование. Искам да обърна внимание, че те са имали доста по-различно устройство от нашите гробници, и особено на факта, че не са били предназначени за влизане на посетителите в тях. По-различно е устройството на хероони-те, но те също се различават от гробниците по нашите земи. Идеята за влизане, посещаване на гробниците напомня по-скоро за съвременното понятие мавзолей, известно ни от примери от София, Москва, Анкара, Пекин и др. Но няма никаква нужда да се смесват антични със съвременни понятия. Моето проучване, за разлика от това на археолога, не се занимава с находките в гробниците. Но данните за функциите им и ритуалите в тях биха допринесли за изясняването на предназначението на различните помещения. Не може да се подмине въпросът, че доста често монументалните гробници достигат до нас ограбени. У нас са засвидетелствани случаи на погребване под пода – в преддверията при вторич­ното използване на гробницата при Мезек42. Може би и в други случаи тази практика е прилагана.
Гробниците в Тракия се строят предимно в един много тесен отрязък от време – VII в. пр. Хр. Открит остава въпросът какви промени, какви причини довеждат до тяхната поява, разцвет и отмиране след това – вероятно свързани с промени в идеологията, вярванията и ритуалите на тракийската върхушка.Но едно е ясно – в даден момент всички гробници са били затворени / с двери или каменни блокове / и засипани окончателно, за да преминат под могилите през хилядолетията и да достигнат до нас.

http://bgrod.org

2 thoughts on “Архитектура на Тракйските гробници”

  1. Разбрах за разнообразието им,на линеен метър се оказват са по разнообразни от видовете гръцки азбуки,разбрах за внезапното появяване и изчезване,за периода им,за по различното им устройство от мавзолеите и хероините,само че никъде не бе заявено и тях ли гърци са ги правили ,като украсата им,дето твърдят че само гърци я били правили ,за дюлгерите ми е въпроса и те ли са гърци или някои преобладаващи,атландиди или други ги наречете ако не им знаете името,но трябва да е ясно кой ги е строил ?

Вашият коментар