Тракийските гробници в България.

Споделете страницата!

pic6.jpgгробници в България през епохатана мегалитните и скално-изсечени паметнициДревна Тракия, още от древността, благодарение на географското си положение, е в центъра на контакти със, към и от цялото Източно Средиземноморие до Апенинския полуостров, Кавказко Черноморския ареал, Карпато-Дунавския басейн и Централна Европа.Поради оскъдността на писмените и езикови данни Траките не могат да бъдат точно етнически определени. През първите столетия на ранната желязна епоха обаче, стабилизирането на етно-демографските състави е в ускорен ход, поради което от VI век пр. Христа може да се използва етно културното райониране на Европейската и Малоазийска Тракия.Основното културно-историческо пространство, (контактна зона , в която е разположено ядрото на тракийската етно културна общност и предполага културни взаимоотношения най-вече с Елада, Тракийска Мала Азия и с малоазийска Фригия. Тракийската културно историческа характеристика е представена в специфичен изворов материал, сред който най-представителни са мегалитните и скално-изсечените памет-ници, датирани между 16 и с век пр. н. ера. Такава култура разпознава-ема само чрез възстановяване на техните функции, в качеството им на свети места и свети предмети, използвани за различни обредни дейнос-ти. Такива качества благоприятно се съчетават при определени условия във висока социална среда, т.е. на аристократично-жреческо равнище. Поради липсата на достатъчно археологичен материал, подобни условия не могат да се възстановят на селско равнище или на териториално-общинно, дори при масовата погребална активност. Следователно, чрез изясняване на предназначението на обектите и паметниците се разглеж-дат главно на аристократично жреческа обредност. Тя е отличително ка-чество на ранната тракийска култура.Един от най-често дискутираните въпроси в научната литература са появата, датирането и развитието на мегалитната култура на древна Тракия. Приема се, че мегалитите на Балканския полуостров и на Егейс-ките острови са използвани от края на бронзовата епоха (14-13 в.пр. Христа) до 6 в.пр. Христа, тъй като керамиката и основните археологи-чески материали принадлежат на този период.През 3 хилядолетие пр.н.е. такива градежи са издигани в области, където разпространението на вярата в камъка, скалата, планината, е би-ло най-масирано, а именно в приморските (средиземноморски и черно-морски) земи. Ето защо древно тракийските мегалити се разполагат във времето на 3-2 хилядолетие пр.н.е. с последен период на употреба 2-1 хилядолетие пр.н.е.Скалната култура е живописно представена от т.нар. открити слънчеви светилища. Богати на такива находки са Централни и Източни Родопи, Странджа Сакар, Стара планина. Броят на скално-изсечените паметници е почти неустановим. Скалните обекти, поне засега, са под-ложени на най-обща типологизация поради трудната им достъпност.Много силно въздействие имат скалните гробници. Тяхното изси-чане датира от късната бронзова епоха на 2 хилядолетие пр.н. е. и след нея. Могат да се обособят три вида скални гробници.1. Гробници с горен отвор на камерата.2. Гробници с ниши в камерата на общ отвор на покрива.3. Гробници с т.нар. погребални легла.Към днешна дата най-голямото струпване на скални гробници е регистрирано в Източните Родопи по течението на р. Арда. Те са издъл-бани в монолитните скали. Входовете им винаги са обърнати към слън-цето, а камерите им са четвъртити. Най-интригуващи сред тях са каме-рите с горен отвор на камерата. Такива се намират само в България.Сведения за подобни гробници не са дадени нито за Мала Азия, нито за Микенска Гърция.В Източните Родопи са описани седем такива, а в Провадийско, една. Гробниците имат четвъртита или кръгла камера. Горният отвор е затворен най-вероятно с плоча, закриваща отвора на покрива на камера-та. Гробницата в с. Воденичарово е с ориентация североизток – югоза-пад. Предверието е открито и стъпаловидно. Дължината на предверието е 2 м с фуниевидна форма. Входът представлява отвесна засводена на-горе ниша с ширина в основата 1,32 м. В долната страна на нишата е входът със същата ширина и височина 1,10 м. Оформен е с висок 0,20 м праг, а отгоре има три свода, като средният е най-висок. След прага, входът на камерата се спуска към противоположната стена. Формата на гробната камера е пресечена пирамида с дължина 2,87 м, ширина 1,80 м. Отворът в покрива представлява правоъгълник с размери 1,2 х 1 м, кой-то следва посок
ите на стените на камерата, като осветеното от него пространство е в предната част, т.е. дъното е в полумрак. Задната част е силно скосена, като горната й част опира в ръба на отвора на покрива. Преминаването на една плоскост в друга е много плавно, всички ъгли са заоблени, а страничните стени са наведени навътре.Край с. Воденичарово се намира и още една гробница, разполо-жена на 6,5 м от другата. Ориентирана е на изток-запад. Общата й дъл-жина е почти 2 м и наподобява фуния. Стената на входа е дълга 1,80 м, а насрещната 2,30 м. Формата е с извити нагоре стени, както при предиш-ната. На входа й освен отворите на камерите има и улей с наклон на из-ток.запад, което говори, че скалата е използвана също и за жертвеник.Гробницата в с. Овчарево е изсечена в самотно стърчаща скала, а самата гробница е издълбана отвътре в скалата. Както в предишните две гробници води открита площадка с размери 1,20 х 0,60 м. Това е един от редките случаи, при който камерата се стеснява, а не се разширява към дъното. Макар че покривът е частично разрушен, е ясно, че той е имал четвъртита форма и е бил издърпан напред. При изсичането на гробни-цата всички ъгли са заоблени така, че към покрива всички ъгли се пре-ливат. Другото интересно в тази гробница е оформянето на пода на ка-мерата. По надлъжната му ос има по-висок праг, който се разделя на две продълговати вдлъбнатини. Те наподобяват “погребални легла” с разме-ри 0,80 х 1,80 м всяка.В района на селото е открита още една гробница, ориентирана на югоизток – северозапад. Наблюдението, че гробницата отдалеч изглеж-да като монолитен саркофаг, е важно, тъй като през 1993 г. м района на гр. Казанлък, в Остуша могила, бе открит каменен саркофаг от елинис-тичната епоха, издълбан от един каменен блок, който очевидно не е гробница. Монолитният “саркофаг” е полуразрушен, но най-вероятно предверието е било покрито с плоча и отделно с праг от камерата. Осно-вата на камерата има трапецовидна форма, но ръбовете на стените са силно закръглени и формата на гробницата е загубила формата на пре-сечена пирамида. Подът е разделен по дължина на две различни по раз-мери части с праг, висок 0,05 м и широк 0,15 м. Но дали това са погре-балните легла, на каквито приличат?Петата гробница, която буди интерес, е открита в с. Горни Веслец и е ориентирана север-юг (вход-изход). Стените, както при описаните досега гробници, са силно закръглени без изразени ръбове. Различното тук е, че гробницата няма предверие. Вместо покрив камерата е с елип-совиден отвор, а покривът е бил покриван с плоча. Отгоре върху скалата личат жлебовете върху които тя е лягала. При досега описаните обекти, където има наличие на праг, тук посетителят минава по стълба ( преодо-лява праг на камерата на едно и също ниво или малко по-ниско от ниво-то на предверието). Предполага се, че в храма се е извършвало жертвоп-риношение в чест на бога Слънце.Други две гробници са регистрирани в района на с. Ягнево. Пър-вата е ориентирана югозапад-североизток и е изсечена в отделна, доми-нираща в околността скала. Входът е разрушен, но прагът е запазен на височина 0,35 м от пода. Имала е отвор на покрива и, може би, пейка за сядане.Втората гробница е ориентирана северозапад (вход) – югоизток. Намира се на самотна скала, но достъпът до нея не е труден. Входът е издълбан в скална ниша с височина 0.70 м. Камерата е по-дълбока от предверието със запазена максимална височина 1.40 м и в нея не може да се седи прав. Формата е езиковидна със силно закръглени ръбове.Описаните обекти са разгледани от функционална гледна точка, която се оказва и най-подходяща за случая. Тези гробници са светилища (храмове), които са предназначени за подбрани, малко на брой участни-ци. За тяхното издълбаване са използвани самотни скали, отдалечени една от друга, което идва в помощ на тезата, че това са скални храмове, използвани за религиозни обреди.Вторият тип гробници с ниша в камерата, но без отвор на покри-ва, са намерени в районите на с. Странджево, с. Овчарево и Източна Стара планина.В района на с. Странджево се намира т.нар “дупка на поп Мар-тин”, издълбана в самотна скала на труднодостъпно място. Предверието е с дължина около 0,40 м и е високо 1,13 м, т.е. в него не може да се стои изправен. Входът е затворен от плоча, което се вижда от жлеб с дълбочина 0,06 м и ширина 0,12 м, издълбан от вътрешната стена на входа. Между предверието няма стена, отворът е поставен асиметрично. Това е единственото съоръжение, което е изсечено с релефно изразени ръбове и отвесни стени. Това каменно съоръжение предлага сложна комбинация от обредна стълба, ниша н
а нивото на т.нар. легло, самото легло, и тристепенна ниша в помещение, в което може да се стои изпра-вен. Издълбан е за тип обредни действия със свещени предмети в раз-лична позиция един спрямо друг. Но схемата на първоначалното им разположение, тирът и функциите им, са все още неразгадани.В Източна Стара планина, на около 500 м източно от с. Паницово, Бургаско, , се намира скален комплекс. Той се състои от “гробници”, ниши и жертвени камъни. Скалното съоръжение е от типа “гробници с четвъртит план”, с тази разлика, че предверието му е покрито, а не пред-ставлява източена в скалата площадка. Както при останалите от този тип, за да се влезе вътре, трябва да се пълзи. Но тавана на камерата е из-сечен във висок релеф (0,20 м) каменен диск ( може би слънчев символ) с диаметър 0,40 м в много правилна форма. Прави впечатление, че юж-ната стена на гробницата и пространството пред нея е оформена като олтар.Тези “гробници”, както и всички описани по-горе, безусловно предоставят условия за по-сложни обредни практики. Такива функции на гранилища-олтари на свещени предмети и свети места на Великата богиня-майка (слънчево ктонични), са известни от специални помеще-ния в светилища, но описани за Елада, Тракия и Мала Азия.Гробниците с т.нар. погребални легла не са известни в обекти от древна Гърция. Те са широко разпространени във Фригия, Пафлагония, Ридия и Кария. За разлика от гръцките гробници, където гробовете са издълбани в земята, в тракийските и в малоазийските “покойникът” е поставян върху погребално легло над земята. Тези гробници са изучава-ни специално от гледище на функциите им. По-вероятно е тези плоскос-ти да са използвани за пейки, полици на свещени предмети или за евен-туални (символични) погребения. Реалното полагане на покойник ще се окаже безспорно едва за класическата древност, когато гробниците за-почват да се строят за определена личност.Две “гробници” в скалите в района на Петрота, Южни Родопи и Гърция, са преки паралели на описаните по-горе, като и двете са час-тично разрушени.Първата от тях е с разбит вход, обърнат на изток. Скалата, в която е издълбан входът, е изградена хоризонтално така, че оформя фасада, върху която са издълбани серия ниши. На тавана е релефно изсечена ар-ка, която започва от югоизточния край на камерата и вертикално се среща с друга по-малка арка в горната част на северната ниша.Втората “гробница” е издълбана в самотно монолитна скала, коя-то се издига над терена. На същата скала са издълбани две ниши с овал-на форма. Камерата е представлявала голяма полукръгла ниша. Скално-изсеченото съоръжение е силно разрушено и не може да се установи формата. И двете гробници нямат нито открити, нито закрити предве-рия. Най-важният елемент в тези паметници са издълбаните в тавана малки куполчета, оприличени на небесен свод и съзвездия. За съжале-ние такива детайли върху купола са наблюдавани само край с. Хлябово, Тополовградско, където стените и куполът са покрити с кръгове с точка в центъра, и на едно от скално.изсечените съоръжения в Източна Стара планина, в тавана на което е релефно изсечен диск.За проучване на скално-изсечените паметници се основава на функционалното им предназначение. Да се обясняват набързо всички скално-изсечени паметници и да се възприемат като погребални съоръ-жения е израз на безпомощността на изследователите на археологически обекти, в които рядко се намира керамика.http://www.kaminata.net

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.