Тракийски селища

Споделете страницата!

5.jpg

Малки рекички с много завои и меандри – това са Ломските реки в Русенски окръг. Бели, Черни и Баниски Лом са известни преди всичко на живеещите в близост до тях. А откъде “Поломие”? Както “Подунавие” или “Придунавие”? Подобни наименования ще срещнем в литературата – географска и историческа. За населението всичко за тези места се изчерпва с “край Лома”, “пътят край Лома”, “селото край Лома” и т.н

Рекичките са малки, между скалите изглеждат по-живописни, но са си все рекички.

Някогашните обитатели на крайломските земи – траките – са били прагматични: освен вода те са търсили и друго, много важно за живота – защитата, а тя се е осигурявала чрез крепостите. Не всички селища са имали труднодостъпно местонахождение, но другите условия са били налице.

Тази вода, това живително средство, е привличало траките и край древната Янтра, назовавана Ятрус. Идвайки от планината, нейните води носят повече сила и енергия, особено през пролетта, когато започнат да се топят снеговете и тръгне пълноводието.

Тракийски селища е имало и в равнината – край Дунава и на места, отдалечени от него. На някои места – в близост едно до друго. Това показват тракийските селищни и надгробни могили. Много са те върху земите на днешния Русенски окръг. Надали някой би пресметнал числото на обитателите. Гетските племена, населявали земите северно от Хемус (Стара планина), вероятно са били многолюдни, макар че честите войни и набези от различни посоки, разорявали и унищожавали населението. По време на римското управление условията не способствали за пълноценно възпроизводство, но коренът си е корен – жилав е и трудно се изтръгва.

Така селищата живеели своя живот, строяли се жилища, за да има подслон. Земеделието и занаятите се развивали и не можело да не се развиват, защото за да има живот трябвало да има и препитание.

Римското владичество изсмуквало жизнените сили на траките и чрез военните набори, защото най-трудоспособното мъжко население трябвало да воюва далеч от родния край. И все пак селищният живот не угасвал, защото един ден военната служба изтичала и войниците, с редки изключения, се завръщали у дома. Не бихме могли да кажем къде точно. В историята, рядко ще намерим такива сведения, но процесът е установен.

Възможно е обаче от наличните археологически материали и от теренните проучвания да се посочат местата на тракийските селища. Имаме на разположение и археологически каталог на паметниците в Русенски окръг, в който всички досега установени са отбелязани.

За Русенското Поломие бе вече казано. И около трите Ломски реки са останали следи от тракийски селища и крепости.

Край Баниска следите са от некропол. Погребенията винаги са ставали там, където са живели хора и затова може да се смята, че там е имало селищен живот. Крепостта е била наблизо, на високо място, върху скала, извита като полукръг.

Край Вятово, на 3.5 км на десния бряг на р.Лом, е имало селище, разположено на склон, спускащ се към реката.

Такова селище край р.Русенски Лом, също на слаб наклон към реката, съществувало и край с.Красен. Високи и стръмни са скалите край с. Нисово. На възвишение край р. Русенски Лом е имало тракийско селище, а на 5-6 км от селото, върху скалисто място, заобиколено от реката, лежало тракийското село с измамната гордост на неуязвимостта.

На 3 км югозападно от Писанец, отново край реката, тракийското селище е дало може би продължение на живота тук чрез средновековно селище и некропол. Местността се нарича Влахово.

Друга местност – високо плато край реката, наречено Орланто (К. Шкорпил го нарича Голямото градище), също е приютила тракийско градище.

По поречието на Ломските реки Червен е селището известно с името си от времето на средновековната Българска държава. Тук е съществувал живот и много преди това. Впечатляващо е мястото, където се намирала тракийска крепост – 3 км южно от селото, на десния бряг на р. Черни Лом. Местността се нарича “Мутьовица”. Площта й е около 15 дка. Тук личат и останки от крепостни стени.

Такива поселения виждаме и в близост до р. Янтра. Тук при избора на мястото освен изобилието на вода важна е била и добрата му защитеност от набези. Край с. Белцов, на 1 км северозападно, върху стръмен и скалист наклон е открито такова селище. Обитаема е била и пещерата в едноименната местност.

В околността на с. Брестовица има данни за две такива населени места. Едното е югозападно от днешното село. То е обитавано и в праисторическо време. Удобно за самозащита е било и тракийското селище край днешния град Бяла. Високото плато, където било разположено, с едната си страна опира до Янтра.

Избирани за селища са скалисти места, склонове, възвишения. Така е край с. Горно Абланово, с. Ценово и на други места.

С основание може да се предполага, че в Русенския край гъстотата на тракийското население идва и от селищата в равнината, където липсват високите скални възвишения и защита от речни води. Но и тук изборът на мястото за заселване е свързан с наличието на водоизточници. Такова е било тракийското селище край Бабово. Плодородната крайдунавска равнина е била притегателно място за поселищен живот. Близостта на Дунава, който дава възможност за риболов – също не е без значение за обитателите. Разбира се, имало ги и на места, които не отговарят на посочените досега условия или, най-малкото, отговарят само на някои от тях. В предания от много по-късно време се разказва как случайността понякога е ставала причина за заселване на дадено място. Ето и пример: с. Тръстеник води своето начало от това, което е най-ценно за жадния човек – водата, но първоначалната цел на тези, които откриват привлекателността на мястото, не е заселване. Това са овчари, тръгнали със стадата си по хълмистата Дунавска равнина, но измъчени от лятната жега, заедно с “живата си стока”, търсели неуморно живителната вода. Накрая дали солено месо на кучетата и те, подгонени от лютата жажда, открили вода в долина, където растяла тръстика. Така се родило и селото, и неговото име – Тръстеник. Но това ли е началото? Археологическите данни показват, че тук е имало селищен живот много, много по-рано. Северозападно от днешното село, на около 3 км, е местността “Черновода”, където са намерени парчета от домашни съдове от времето на траките. Имало е и средновековно селище. Така че селищата се роели там, където по-рано е имало живот, където вече веднъж са пушили комини, където е имало и плач, и песен; където е имало и смърт, и раждане.

Различни са следите, останали от траките в Русенския край. Освен от селищните местоположения, от надгробните могили, издигани на знатни люде, ще ги видим на много места и в нашия Русенски край. На хълма северно от гр. Две могили като стражи стоят две такива могили с вековното тъжно мълчание.

В тракийска крепост около днешното село Пепелина, според К. Шкорпил, в могила са открити 4 бронзови съда, украсени с релефни фигури. Намерен е бил и железен меч. Има предположения, че тука е погребан тракийски вожд. Напълно възможно е обаче смъртта да е застигнала римски военачалник, погребан по тракийски обичай. Виждаме, че зад всичко, което изглежда тайнствено, стои определена логика.

В село Басарбово е открита мраморна плоча с изображенията на Зевс и Хера. Зевс е представен като тракийски войн, с характерна одежда. И тук, и на други места, са намерени плочи с изображението на тракийския конник. Забележителният конник, пред който са се прекланяли и който е вдъхновявал.

На мястото на тракийското селище край Белцов са открити останки от пещи, огнища и различни съдове. Изработени са на ръка. Използвало се е обаче и грънчарското колело. Бавно е навлизало новото, но е навлизало. За живота е трябвало всичко – от жилището (може да е една колиба) до паничката, в която да се сипе гозбата.

Битовите нужди са неотменно ежедневие. В необходимото е присъствало и красивото. Създавала се е местна традиция, но не е било отбягвано и чуждото влияние, особено що касае до предметите на лукса, ако можем да ги наречем по този начин. Това важи за съдовете, изработени от сребро или злато, със специално предназначение.
За Русенския исторически музей бе особено събитие откриването на такива съдове. Краят на 1974 г. донесе изненада, лелеяна като мечта в съзнанието на археолозите, но реализирана вследствие на продължителни издирвания. Боровското сребърно съкровище, наименованието с което то остана, е свързано с името на Димитър Иванов, тогава завеждащ отдел “Археология” в Окръжния исторически музей – Русе.

… В музея цареше особена атмосфера на очакване. Знаеше се, въпреки неговата дискретност, че Д. Иванов е попаднал на три великолепни сребърни съда в околностите на Борово – близо до известната могила Сиври Тепе и че продължава проучването. В резултат на това бяха открити още два съда. Тези пет съда, изработени от сребро, бяха една изключителна вест в археологическите среди. Те, както обикновено, надхвърлиха техните граници. Такъв случай е рядко явление, но не това бе основното, а прекрасната изработка, оригиналната орнаментика като свидетелство за високо майсторско умение.

Съвсем наскоро след това Русенският музей бе посетен от такива известни траколози като Ал. Фол, Ив. Маразов, Ив. Венедиков. Оценките бяха много високи, а бих казал, радостта на всички бе очевидна. Това не бе просто ликуване. Изследователите винаги гледат напред, те са неуморими и едно откритие им вдъхва сили за друго. През пролетта на 1975 г. бяха направени нови проучвания. Бяха намерени неоткрити дотогава части от съдовете. Боровското сребърно съкровище стана исторически факт.

Какво представляваше то, къде е било изработено, защо е намерено на място, което е извън надгробна могила? Историците дадоха своите отговори. Друг е въпросът дали това е силуетът на истината и каква част е от него? За въображението винаги има място!

Думата съкровище се свързва, ако се погледне меркантилно, със скъпа цена. Но думата цена също носи своята многозначност: реална цена в парично изражение или в духовен смисъл – като нещо неизмеримо стойностно, необходимо и т.н. Много би могло да се каже за етимологията и лексикалното значение на думата. В историята, в частност в археологията, съкровището се свързва с ценност като уникат, като неповторимо произведение на изкуството, от което може да се съди за начин на живот, за естетически критерии и пр.

Спомням си моето първо съприкосновение с прочутото златно съкровище в Пловдивския археологически музей. Очите ми бяха заслепени не от блясъка на златото, а от формата и изработката. Стори ми се, че пред мене е голяма, добре изпечена пита, която диша, а всъщност материалът бе нещо неодушевено. Боровското съкровище връщаше въображението към живота на древния човек, който е умеел да се весели и пирува, да се отдава на живота с цялата си душа и мъдрост. Сякаш в съкровището бе въплътена част от истината: “In vino verita”, а и от Платоновите идеи за човешката същност.

Няколкото съда – “каничката”, ритон с портмоне на свинкс, още два ритона с портмоне на кон и бик и една купа, най-масивният съд по размери – ето този сервиз някога е служил вероятно при пиршества, служил е със съдържанието си да весели древните траки, но е доставял удоволствие и със самия си вид – форма и орнаментика, и не на последно място с изящната си обработка.

Каничката предизвиква най-силно нашето въображение. Изобразените фигури напомнят персонажи и от гръцката, и от тракийската митология – Ерос, Дионис, Персефона, Залмоксис, Силен….

Култът към Дионис сигурно е в основата на вдъхновението на създателя на сцените. Дионис – това тракийско божество, проникнало по-късно в древна Гърция. В гръцката митология той е първоначално бог на плодородието, а впоследствие на виното и лозарството, на веселието, на изблика на живот през пролетта. Дионисиевото начало, за което пише Ницше, дава живот на драматичната поезия, води я до върхове в нейното развитие.

В чест на Дионис са били шумните церемонии, бих казал, фиестата на някогашното митологично време.

Надписът върху ритона с портмоне на кон и на каничката с гръцки букви означава: “Котиосексбео”, а на ритона със свинкс – “Котиосебео”. Котис – това ли е собственикът, това ли е майсторът на съдовете, за Котис – тракийския владетел ли са предназначени съдовете като дар? Дали самият тракийски владетел Котис не е дарил скъпоценните съдове, за да печели приятели и в този район на крайдунавската земя? Дали тук, дори, не е имал своя резиденция с култово предназначение? – Много са въпросите, на които историците търсят отговори. Главното, което, обаче, може да се изведе като заключение, е културологичното значение на съкровището – като израз на определен начин на живот, на висока степен на развитие на изкуството и на потреблението му от прослойка, която несъмнено не живее в колиби. Културата е навсякъде и във всичко – и във веселието, и в култа, и в обреда. Или по точно всичко това е част от дадена култура.

А в какво се прояви нещо от нашата българска култура тогава? Всяка нация се стреми да подчертае своята значимост и чрез миналото си. Навсякъде освен специалистите историци има и обикновени люде, които с невероятно постоянство и любов търсят истината за миналото. В Борово живееше един възрастен човек, пенсионер, някога бил кмет – по професия финансов специалист – Ради Колев – бай Ради, както го наричахме. Дребен, плах в погледа и движенията, с неизменната черна барета на главата. Макар и жител на София, там живееше семейството му, той прекарваше голяма част от времето си в Борово. Тук имаше къща с малка градина. С неизменната си тояжка обикаляше землището и събираше всичко, което напомняше миналото. Къщата му бе пълна с отломки от керамика, а главата му със знания, защото той не бе просто един събирач – иманяр, той също търсеше истината за историята на своето село. Колко време е прекарал в Народната библиотека в София в търсене на тази трудно уловима истина, знаеше само той. Венец на неговия труд бе издаването на книга за историята на селището. В едно описание от 10 страници, изпратено до музея в Русе бай Ради бе отбелязал върху тях всички места на селищен живот, погребения, следи от войните и всичко, което е останало като следа от историята.

Поклон пред такива родолюбиви българи!

Та бай Ради е посочил 22 места в землището на Борово, населявани от траките, дори е посочил и племенната им принадлежност. Ако и да се постави под съмнение последното, издирванията, направени от него, заслужават признателност…

… Тези Боровски възвишения, започващи още от гр. Бяла, са били едно място наистина гъсто населено от траките. Девет надгробни могили, разположени от юг на север, напомнят на потомците, че преди да има смърт е имало живот. А дали пък дълбоко интуитивно древните траки не са чувствали колко непреодолима е силата на забравата и как всяко предходно се преобразява в следващото и затова са оставяли следи, които според тяхната представа, да бъдат неподвластни на времето. Колкото и да са се заблуждавали, те са били прави поне в едно: така са утешавали себе си, давайки правото на мига да се надява на вечност.http://www.mladite.com

5 thoughts on “Тракийски селища”

  1. Браво, за чудесния материал който си публикувал, Кире!
    Освен бай Ради на времето имаше и много други честни родолюбци, които знаеха много от старините по Поломието. За жалост всички те отдавна са веч в небитието и отнесоха заедно със себе си много от преданията и истините за историята на този край. Сега всичко е потънало в бурени и пълно безхаберие от страна на „заинтересованите“ археолози. Като капак на всичко тези земи се намират под егидата на „Парк Русенски Ломове“ – една пълна идиотщина и тотално забвение на всичко оцеляло от ударите на природата и отминалите векове.

  2. Стремя се да публикувам неща които макар и старички да бъдат интересни на читателите.Наистина много от хората които знаеха много исторя и предания вече са на един по добър свят,но такъв е живота.

  3. Даскале, само не разбрах с какво пречи Природния парк на опазването на историческото наследство? Може би, че привлича хора в долината на Ломовете и така не може да се копа и металдетекства спокойно?

  4. Уважаеми, Тома явно не си ме разбрал правилно. Нямам нищо против природния парк. Проблема според мен се крие в това, че тази „защитена“ от закона територия е потънала в бурени и пълна забрава от хората които са взели решението да я обявят за парк. Единственните заинтересовани които ходят там са местните овчари и говедари от близките села. Предполагам не това е основната цел за обявяване на тириторията като защитена от закона. И ако преди ходеха тези които просто искаха да са сред природата, то сега едвали ще ги срещнете там.
    Важното е, че е „Национален парк Русенски Ломове“. За бюрократите това стига. Изпълнили са своя дълг пред обществото. Сигурен съм и също така, че отдавна кракът ти не е стъпвал там.

  5. Русенски Лом е природен парк и е създаден за опазване на редки растителни и животински видове. Но както казваше проф. Фол – за да го видиш, трябва до го познаваш. За теб бурени и забрава, за други – редки видове и спокойствие. Явно е, че парка не Ви харесва и според Вас пречи за развитието. Но все пак той заема под 30% от площта на Ломовете – с какво пречи природозащитния режим на останалите 70 % да са във вида който Ви харесва? А за стъпването – не сте прав, но този спор май не е за този сайт.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.