Анализът на ювелирните произведения завършва със сребърните художествени съдове, блюдата largitio, елементите на църковната утвар и орнаменти към украсата на оръжието. Те допълват в значителна степен картината на ювелирното изкуство от Тракия и Дакия и представляват неразделна част от него, предоставяйки допълнителна информация за развитието на технологията на изработка и украса, демонстрират в най-голяма степен важното място, което предметите на лукса заемат в живота на римското, респективно византийското общество и доказват многостранността и синкретизма на късноантичната материална култура.“Производствени центрове и ателиета. Внос и местна продукция”Локализацията на местните производствени центрове зависи от преки и косвени доказателства за тяхната дейност. Към първата група принадлежат инструменти, калъпи и матрици, полуготова продукция и брак. Находките на такива паметници от Тракия и Дакия, произхождат основно от малки по своите мащаби укрепени селища или кастели, което представя тези комплекси като малки третостепенни центрове, изработващи сами част от по-масово носените украшения. От големите центрове, към настоящия момент, такива находки са известни единствено от Филипопол и Сингидунум. Към преките свидетелства трябва да бъдат причислени и готовите продукти, които носят подписите на майсторите и официните, към които те принадлежат. По такъв начин е локализирано ателието в Найсус, който е един от най-значителните ювелирни центрове от времето на 4 – първата половина на 5 в. Епиграфските паметници спомагат за сигурното определяне на такова ателие и в най-значимият град на провинция Европа – Хераклея.Като косвени свидетелства могат да бъдат използвани локализациите на монетарници, към които действат ателиета, като е ясно, че самите ювелири, често са ангажирани с производството на монетни щампи, какъвто е случаят с Флавий Никан – magister bisselarius nummulariorum и faber vascularius. Освен в Хераклея, такава монетарница има и в Сердика. По идентичен начин стои въпросът и за дейността на оръжейните работилници в тази насока, където е вероятно да се произвеждат част от необходимите елементи на войнишкия костюм. Не на последно място към косвените свидетелства трябва да се причислят и самите украшения, част от които имат специфични особености.ЗаключениеКъсноантичното ювелирство в Тракия и Дакия може да бъде разделено на два периода, до голяма степен определени от политическите обстоятелства в развитието на региона. Паметниците от времето на 4 – първата половина на 5 в. съставят по-хомогенна група по отношение на формата и украсата си. Сред масово носените украшения се наблюдава сходство с тези, характерни за среднодунавските провинции. Отделни елементи издават сходство със северночерноморската област. Представителните накити, изработени от злато и сребро демонстрират ясна приемственост с традициите от по-ранния период, с тази разлика, че сега златото е по-малко употребявано като материал за изработка, но от друга страна златните накити са по-качествени. Същото заключение може да се направи и по отношение на качеството в материала и изработката на инкрустациите. Накити, които имат аналози сред характерните за населението на източните провинции все още са изолирани случаи. Същото заключение може да се направи и за тези, които със сигурност могат да бъдат приписани на варварско (източногерманско) население. За разлика от горно- и среднодунавските и галските провинции, по Долен Дунав тази картина се запазва до средата – третата четвърт на 5 в., което се документира от няколко групи масово носени накити, които за горепосочените региони изчезват с края на 4 – ранния 5 в.Политическите събития от втората трета на 5 в. засягат региона на Тракия и Дакия в твърде голяма степен, което дава отражение върху ювелирството и през следващото столетие. Липсват данни за развитието на традиционно големи занаятчийски центрове, а за сметка на това се появяват много нови от по-второстепенно значение. На базата на контролните щампи върху сребърните съдове и изобщо сребърни изделия може да се заключи, че контролът върху тяхното качество е изтеглен основно към столицата за разлика от времето на 4 – първата половина на 5 в. Техниките на изработка и украса обаче показват, че както между 2-3 в. и 4 в. съществува пълна приемственост, традициите на местните ювелири се пренасят и в 6, д
ори и 7 в. Заедно с тях навлизат и някои нови външни течения.В това отношение територията на двата диоцеза може да бъде разделена на няколко зони, в които ювелирството има свой облик. Дунавската зона, която обхваща района на граничните провинции се характеризира с масова продукция, която частично определя ювелирството и на вътрешните зони. Тя е отворена за влияния от Среден Дунав и Западна Европа, които проникват чрез вносни изделия от панонските и галски ателиета или директно са пренесени от източногермански елементи. Западните част на тази дунавска зона – провинциите Горна Мизия и Дардания са подложени на тези влияния в най-голяма степен. Заедно с провинция Превалитана при тях се улавят и някои средиземноморско-адриатически традиции, характерни за Италия и Далмация. Панонските традиции обаче се улавят най-силно и наред с масово носените бронзови накити, като фибулите с подвито краче и няколко типове катарами характеризират дейността на местните ювелири.Част от тези тенденции са познати и в западнопонтийската зона, чиито центрове през 6 в. търпят ново развитие. Връзките им със столицата и източните провинции позволяват в по-голяма степен да навлязат източноелинистически елементи, особено сред представителните накити. Концентрацията на такива украшения в градове като Томи, Истрия и особено Одесос документира процес, започнал още през 4 в., при който ориентализирането на Константинопол се прехвърля и върху непосредствените територии, които имат контакт с този най-важен център. От не по-малко значение е и директното навлизане на преселници от източните провинции.Краят на 6 и първите десетилетия на 7 в. бележат крайния етап в развитието на провинциалното ювелирство в двата диоцеза. Центровете, които преживяват тази граница, като Дуросторум, продължават да имат своя продукция, която вече не може да бъде определяща за региона. Навлизат и нови елементи, които стават характерни за материалната култура на следващата епоха.