“Нагръдни украшения”
Нагръдните украшения – кръстове, реликварии и пандантиви съставят малка група. В по-голямата си част накитите, освен като декоративни елементи имат и характер на амулет. Такива са кръстовете, които са ново явление като форма на украшение, но продължават старата традиция в носенето на божествени символи. Другите форми като капсуловидните амулети и луновидните пандантиви продължават своето съществуване като апотропеи, като при амулетите, вероятно това става чрез нов, християнски прочит, докато за лунулите може да се вярва, че те почтинапълно запазват старото си магическо предназначение. Начинът на изработка на тези украшения и тяхната орнаментация са идентични на тези при останалите групи накити. В повечето случаи тези особености са показателите, определящи тяхното поставяне във времето, тъй като формата на нагръдните украшения е консервативна и трудно се променя или подлага на иновации.“Украшения за ръце”
Гривните са сред най-консервативните произведения на бижутерията. Тяхната форма не предполага голямо разнообразие в употребата им или резки изменения в украсата. По този начин между тези от късната античност и по-ранния период съществува почти пълна приемственост. Разпределението на определените типове във времето и множеството аналогии от периода 2 – 3 в. потвърждават това становище. Повечето от тях имат своето най-широко разпространение през втората и последна третина на 4 в., като в същото време всички те с изключение на формите от лента с плоско напречно сечение са с предшественици от това по-ранно време. Значителна част от типовете, характерни за 4 в. изчезват след началото на 5 в. или са с намалена концентрация. Върху този извод до известна степен влияе и промяната в характера на некрополите от втората половина на 5 – 6 в., които са основен източник на материал от предишното столетие. Като най-устойчив тип се очертават затворените гривни, изработени от усукана тел. Те имат своите предшественици от късния 2 – 3 в. и продължават да се срещат и през 7 в. Устойчиви и употребявани до 7 в. са и гривните с разширени краища, които въпреки древните си предшественици, в Тракия и Дакия имат своите най-ранни представители от първата половина на 5 в. Появата на нови форми за региона с края на 5 в. е ограничена, като характерен пример са златните украшения от съкровището от Одесос.
По-голямата част от гривните са характерен елемент от женския костюм и набор накити. За периода на 4 – първата половина на 5 в. всички известни случаи, според гробните находки показват, че те заедно с обеците и пръстените редовно присъстват сред женските украшения. Първият случай на гривна в мъжки гроб е от некропола на Нове от втората половина на 5 в. По-късни примери са двата гроба от некропола на Коман, където наред с торквите и оръжията те са част от воинските атрибути на погребаните.жените, пръстенът по-често изпълнява ролята на украшение и апотропей, отколкото на личен знак и символ на високото положение на дамата в обществото. Не липсват и примери с монограми, съдържащи женски имена, но за късната античност те са изключение. От друга страна женските пръстени се отличават с по-богата украса и разнообразие на формата. Значителна част от накитите с изображения, обаче не произхождат от гробове или липсват данни за пола на притежателите им, така че е трудно да се изяснят предпочитанията на мъжете и жените по отношение на сюжетите сред образите, гравирани на техните пръстени.
“Украшения на дрехите”
Групата на украшенията за дрехи – фибули, коланни гарнитури или отделни елементи на колана, катарами и ремъчни накрайници за закопчаване на обувките е най-обширна.
Фибулите са подредени в няколко типологични групи, определени въз основа на общото си оформяне. С най-много представители са първите три типа, включващи съответно луковичните, арбалетните и двуплочните фибули.
Луковичните фибули са сред най-масово разпространените елементи на костюма от времето на късния 3 и първите десетилетия на 5 в. Основните им производствени центрове са по горното и средното течение на Дунав, като концентрацията им в Тракия и Дакия също е доста висока и до този момент това дава единственото основание, позволяващо да се предположи местен произход на част от тях. Застъпени са всички, познати и в панонските провинции типове. Хронологичното им развитие върви в почти същия ред, като в Тракия и Дакия, луковичните фибули продължават да се срещат масово до средата на 5 в., което трябва да се обясни с по-късната промяна на мъжкия костюм южно от Долен Дунав и излизането им от мода.
Арбалетните фибули са разделени на варианти и подварианти, определени на база оформянето ухото на оста на пружината, края на лъка и начина на изработка на иглодържателя. Те са най-често срещаните елементи на костюма, като производството им не винаги може да се свърже с дейността на специализирано ювелирно ателие. Развитието на формите във времето показва, че то става под влияние на местни традиции, обособяващи характерни единствено за долнодунавската област варианти. То е преустановено с края на функционирането на производствените центрове в късния 6 – ранния 7 в., като в областите, където тяхната дейност продължава и през 7 в. са установени нови форми със специфични регионални особености.Костюм с нов за долнодунавските провинции облик, налагат двуплочните фибули и техните източногермански носители. Ранни техни представители от некрополите и селищните комплекси на граничните провинции се съотнасят с последните фази на Черняховската култура. Развитието на вариантите от времето на 5 в. върви във връзка с по-масово срещаните екземпляри от среднодунавската област и Моравия. По-специфични са чертите на т.нар. лъчеви фибули, украсени с изрязана украса (Kerbschnitt). Част от тях могат да бъдат определени като панонски или италийски внос, но повечето демонстрират разновидности на техниката и структурата на орнамента, които с голяма доза сигурност могат да бъдат определени като местни. Тези особености, установени и при други елементи на костюма демонстрират важното положение което Долен Дунав заема между среднодунавската и северночерноморската зони на източногерманския културен кръг.
Идентично положение заемат коланните елементи, сред които има както висококачествени ювелирни произведения, така и чисто занаятчийска продукция. Класифицирането на отделните групи паметници по определени показатели е затруднено, поради преливането, което има между модата на военния и цивилния колан, особено през 4 – първата половина на 5 в., а често и между мъжкия и женския. Отделните елементи – катарами, ремъчни накрайници и апликации са разгледани в контекста на цели или в по-голяма степен запазени коланни гарнитури. Чрез тяхното разпространение и съотнасяне с добре датирани паметници, особено от горно- и среднодунавската области е възможно сравнителното им точно датиране и поставяне в съществуващи вече типологични групи. Резултатът от такъв анализ, подобно при някои форми фибули показва, че долнодунавските провинциални варианти са по-консервативни и продължават да бъдат употребявани през по-дълъг период от време. Някои от тях принадлежат към групата на т.нар. ornamenta dignitatis – знаци на служебното положение на носителя си в провинциалната йерархия, други са изражения на модата по носенето на такива украшения.
Дейността на долнодунавските ателиета се илюстрира в по-голяма степен чрез коланните елементи от средата – втората половина на 6 в., когато се развиват няколко серии от масови продукти, които могат да бъдат определени като местно производство. До голяма степен те са от значение и за по-късното развитие на някои типове коланни накити, като многосъставния колан, който става един от най-характерните елементи, както на византийския, така и варварския военен костюм.