“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение.

Тенденциите в развитието на римската бижутерия кристализират в 2-3 в., когато ювелирството в европейските провинции е унифицирано. Ателиетата на Балканите следват тези насоки. Богатите находки на паметници от периода са резултат от автохтонните традиции и дългогодишните импулси на гръцкия свят. Обособяват се две стилистични направления или “хоризонти”. Първото направление е свързано със североизточните региони на Горна Мизия, където саустановени силни влияния от Дакия. Хронологично то се отнася към последните десетилетия на 1 в. сл. Хр.
Второто направление показва в по-голяма степен основните линии на материалната култура на балканските провинции от първите векове на римския период. То е представено чрез единични находки или съкровища, често съдържащи и монети, към които принадлежат и няколко находки от днешните български земи. Те образуват един хоризонт, затворен между края на 2 в. и средата на 3 в. Характерни за него са накити, в болшинството си срещани от цялата територия на Империята. Често повърхността им е украсена с гранулация и филигран, заедно и с имитациите на тези техники, очевидно възприети тук чрез гръцкия културен кръг.
Римското ювелирство от източната част на Балканския полуостров, в провинциите Мизия и Тракия също следва тези модни тенденции. Двете основни художествени направления – итало-римското и елинистическо-римското също са представени тук, благодарение на отвореността на тези земи спрямо останалите части на Римската империя и миграцията на етнически елементи. Разнообразният характер на населението на балканските провинции обуславя и многообразието сред откриваните ювелирни форми. Срещат се много скъпи предмети на лукса, по-обикновени изделия от злато и сребро и такива, чиято изработка издава липсата на умения и традиции на изпълнителите.
По отношение произхода си, местната ювелирна продукция може да се раздели на три големи групи – накити, които са внос от западните провинции, източен внос и такива с местен произход, като последната група е най-многочислена. Тя имитира западни или източни модели, които обаче са интерпретирани с местен почерк. Една характерна, също така местна особеност е трайното запазване на елинистическата традиция. Най-точна илюстрация за това са елементите към накити с форма на Хераклов възел. Този синкретичен дух е може би най-характерната черта на ювелирството в римските провинции, южно от Долен Дунав. Като част от голямата група на приложите изкуства, то не остава встрани от модните течения, идващи от източните провинции и въпреки по-различния характер на местния костюм, възприема най-забележителните техни особености. В не по-малка степен не остава то безразлично към вкусовете на аристократичните кръгове в западните римски провинции и самия Рим. Местните традиции, изразяващи се в едно наследство на форми и орнаменти от времето преди императорската епоха, елинистическите елементи, дошли от колониите по черноморското крайбрежие и източните провинции и новите тенденции на 1 – 3 в. формират картината на местната бижутерия и дават основата и предпоставките за нейното развитие през следващия период.