С прашки срещу траките.

Споделете страницата!

image_555177_2.jpgДвама военачалници на Филип II Македонски са оставили “визитки” от олово пред резиденцията на един от наследниците на одриския цар Котис I на връх Кози грамадиВсички са чували за библейския сблъсък между Давид и Голиат, в който малкият е победил гиганта само с прашка, пет камъчета и с божията помощ, както казва легендата. Ограничен кръг световни специалисти по антична археология  могат да се аргументират с факти, че прашки са били използвани и от древните македони при превземането на Олинт през 348 г. пр. Христа. Само двама български учени обаче разполагат с доказателства, че няколко години по-късно е имало друга голяма битка – между войските на Филип II Македонски и на един от наследниците на одриския цар Котис I на връх Кози грамади над Хисаря. И че между нападателите е имало “прашкари”: бойци, въоръжени с по два дълги кожени ремъка, съединени с “джобче”, от което са изстрелвали бадемовидни оловни тежести с тегло 30-ина грама.Макар да звучи странно за съвременните мъже, които помнят как са гонили врабчета със самоделки от ластик и топчета, антична прашка в ръцете на точен стрелец би могла да убие човек. Запазени са сведения, чеимператор Септимий Север е изпаднал в комаи три дни е бил на прага на смъртта, когато са го уцелили в главата с парче олово през шлема. Така че заслужено наричат тези тежести и “куршуми за прашка”. С тях в древността са поразявали цели до 200 м разстояние. Но по-важното е, че понякога надписите по тях позволяват да се разбере кой е бил военачалникът или дори владетелят, пояснява  доц. д-р Методи Манов от секция “Нумизматика и епиграфия” в Националния археологически институт с музей при БАН. В момента той и ръководителят на обекта на Кози грамади – главен асистент д-р  Иван Христов от НИМ, подготвят за научна публикация важни открития, направени на територията на тази тракийска резиденция в Същинска Средна гора. Чия може да е била тя в първата половина на IV в. пр. Хр., е само един от интересните въпроси, на които Методи Манов и Иван Христов се съгласяват да отговорят предварително специално за сп. “ТЕМА”.“Обектът се намира северно от Старосел, в същото землище, това не е случайно. Знаете за резултатите от разкопките на Георги Китов, а Даниела Агре копае друга резиденция между Копривщица и Стрелча. Струпването на монументални паметници със сходни архитектурни елементи в този район още от самото начало на нашите проучвания през 2005-а ни насочваше към династичен център на одрисите – уточнява д-р Христов. – Намерените монети и керамика – местна и гръцка (включително фрагменти от чернофирнисови съдове и дъна на амфори за тасоско вино), ни позволиха да направим датировка. Сега тя се потвърждава от надписите по оловните тежести за прашки, които намерихме на Кози грамади.”Те са 48, но се очаква да бъдат открити още. Д-р Манов вече е разчел върху ядрата две имена: Клеобулос и Анаксандър. Същите ги има и върху тежестите, намерени при разкопките в Гърция. Те са на двама от петимата военачалници от армията на Филип ІІ Македонски, посочени от Дейвид Робинсън като сигурни участници в обсадата и превземането на Олинт през 349/348 година пр. Христа. “Някои от тях са споменати и в изворите – Хипоник, за когото говори Демостен в една реч във връзка със събития на о. Евбея, и Архедам – той пък бил убит лично от Филип заради присвояване на плячка – добавя д-р Манов. –  И при насимената върху куршумитеса изписани в родителен падеж, както се прави, когато въпросният човек е заповядал атаката или е началник на частта. Така враговете са били уведомявани кой ги е нападнал. Стрелците с прашки са тактическата бойна единица, почти винаги първа хвърляна в битката. Основната й цел е била да  внесе хаос и паника в редиците на противника. Според сведение от Ксенофонт прашкарите имали за задача и да не допускат враговете наблизо по време на поход. Прашката е била “невидимото” оръжие, лесно за преносяне и скриване, на практика без възможност да се предпазиш от него.”Траките също не са имали много шансове срещу оръжията в ръцете на войниците на Филип Втори. “Знае се, че той е бил в продължение на 11 месеца в Тракия, опитвайки се да сломи съпротивата на отслабеното Одриско царство – казва Иван Христов. – Смятаме, че в Същинска Средна гора войската му е обстрелвала хората на Аматок или на Терес ІІ. И макар че самият Филип се е разболял по време на един от походите, резултатът от тях е окон
чателният разпад на Котисовата империя.”Един от споменатите наследници на Котис трябва да е бил и стопанинът на резиденцията навръх Кози грамади. Затова в района често са откривани лабриси – брадвичките, които според Иван Христов са били нещо като герб на династията. Освен да уточнят дали става дума за Аматок или за Терес ІІ, учените си поставят още една задача: да трасират походите на владетеля победител. Проектът им носи работно заглавие  “По стъпките на Филип Втори в Тракия” и със сигурност ще се отрази добре на туризма – стига да се намерят пари да се оправи пътят до резиденцията. Засега дотам се стига само с много здрав джип или на кон.СтрелцитеМожем да си представим какви поражения е нанасял оловен куршум със средна дължина около 2.5 см и средна ширина към 1.5 см дори когато още не е имало пушки. Според някои сведения тежестите са достигали и 100 грама, а прашкарите – до 1/10 от цялата армия. Славата на най-добри стрелци имали онези от остров Родос. Но учените се вълнуват повече от имената на началниците им, когато ги намират изписани по тежестите. Много ценени са няколко такива “визитки” на Филип ІІ Македонски, на Александър Велики, на персийския сатрап Тисаферн и на прочутия тивански пълководец и държавник Епаминонд (ок. 371–362 г. пр. Хр.).http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=650&aid=15075

Вашият коментар