Цялото злато на траките отива в Москва

Споделете страницата!

150 експоната ще бъдат изложени в Държавния исторически музей два месеца.

Всички най-важни златни и сребърни тракийски съкровища заминават за Москва за най-голямата и представителна изложба, каквато не е правена от десетилетия в руската столица, съобщи пред „Монитор” генералният организатор – шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Суперекспозицията „Златото на траките – легендите оживяват” се открива на 30 септември в Държавния исторически музей, който е част от музейния комплекс „Кремъл” и се намира на Червения площад. Изложбата ще продължи два месеца и се финансира основно от руската страна, която е отпуснала 300 000 евро, в които влиза и издаване на луксозен каталог. „Това е най-богатата изложба, каквато не сме правили досега. Тя ще бъде генерална репетиция за експозицията на златото на траките, която ще покажем в Лувъра”, допълни проф. Димитров.

Седем музея предоставят по няколко предмета от най-значимите си съкровища, като Летнишкото, Рогозенското сребърно, златното съкровище от Синеморец. Единствено Панагюрското злато ще бъде представено в пълния си вид и блясък, каза още шефът на НИМ.
За пръв път в експозиция в чужбина ще пътуват и предмети от частни колекции, в случая –
ритоните на Васил Божков и древни предмети от колекцията на Димитър Иванов. Московчани ще могат да видят общо 150 експоната не само от емблематичните тракийски съкровища, но и от онези, които бяха откри през последните години. Освен предмети от злато и сребро ще има от бронз и древна керамика.

Научен ръководител на изложбата е проф. Иван Маразов, заедно с проф.Веселина Инкова и Елка Пенкова.
„Златото на траките – легендите оживяват” имаше свой първообраз във временните експозиции, които пътуваха през лятото в Бургас и Варна, за да бъдат видени от максимален брой туристи. Те са замислени и реализирани като музеен разказ за траките, тяхната вяра и ритуали, които са подхранвали старогръцкото митотворчество, основаващо се на забелязана, наблюдавана, а понякога и съизживявана обредност в контактните зони между траки и елини в Югоизточна Европа. Така се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи – цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на троянците. На Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис; на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят жрец и певец посветител Орфей, чиято музика е предавала звученето на космическата енергия. В елинския мит той е разкъсан от тракийските жени, а главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Подобна на описаната в мита ситуация се открива и пред входа на гробницата на Севт ІІІ в могилата Голяма Косматка.

Вероятно на одриския цар е принадлежало златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е изложено в отделна зала в експозицията. Именно царете на траките са събирали и съхранявали „лежащото благо”, което е легитимирало тяхната власт пред боговете и хората. Изящните златни накити, открити в гроб на тракийска аристократка при Синеморец – обеци с фигурата на богинята на победата Нике в колесница, златна огърлица с бича глава, диадема и венец, илюстрират погребалните обреди в района на контактните зони между траки и елини, създадени след основаването на мрежа от дъщерни градове държави по крайбрежията на Черно море. В тях вярвания и обреди се сливат в типично двукултурно пространство, в което свободно си взаимодействат нормите на елинската и на тракийската култура

https://www.monitor.bg/article?id=399451

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.