д-р Дориян Александров
историческо дружество „Българска Орда – 1938”

Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес (10). На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва къде е центъра на тази култура.
Независимо, че една част от тези гробници са ограбени (както в миналото, така и днес) от иманяри и мародери, все още в тракийските могили се крият много тайни и в тях се съдържат несметни съкровища, които чакат своя час и звездни мигове за откривателите и науката.
Доказват го такива открития като Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (могилата “Мал-тепе”), гробницата при Свещари, гробницата в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, Александрово и десетки още други уникални обекти.
Наред с археологическите разкопки и писмените източници и предания, тракийските култови обекти (могили, гробници, храмове, светилища) ни дават ценна информация не само за материалната, но и за духовната култура на траките, която е била на много високо ниво в древния свят.
Тракийската и Гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и една неподражаема оригиналност в Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци – траките. Във връзка с това трябва да отчитаме3 също и обратното влияние от Тракия към околните народи, още повече, че предпотопната култура и цивилизация в Причерноморието е била тракийска. Тази цивилизация е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция. В това отношение ни очакват големи изненади и открития в шелфа на Черно море и старите брегови линии от преди Потопа, където е имало множество селища от тази култура.

Тракийските култове, религия и светилища

Траките имали множество богове, чиито култове са обединени в тракийския орфизъм и Дионисиевите мистерии. Много по-късно тези божества са възприети от елините и неправилно днес се смятат за божества от Древна Гърция. Още Херодот обаче изтъква, че имената на божествата са възприети от елините чрез трако-пеласгите и че тези божества идват основно от Египет. Тук е мястото да отбележим, че според някои нови данни преддинастичните египтяни са от бялата раса (както и първите династии на фараоните) и че те идват в Египет от Тракия и Мала Азия 3300 години пр. Хр., а може би и много по-рано.
От траките идват оргиите на Кабирите и култа към Хермес (Тот-Хермес или Хермес Трисмегистос [“Трижди Могъщ”]), Дионис, Арес, Зевс и другите богове. Херодот, описвайки обичаите на траките изтъква, че те почитат най-много боговете Арес, Дионис и Артемида. Царете на траките обаче, отделно от останалите граждани, почитали най-вече Хермес; единствено в него се кълнели и твърдели, че са негови потомци (15). С името на Хермес се свързва и едно тайно учение, наречено по-късно “херметизъм”, което традиционно се приема, че идва от Египет и е събрано в 42 книги. Част от тези херметични текстове са обобщени през Античността в сборник наречен “Corpus Hermeticum”, който обхваща 16 трактата под формата на диалози (12, 14).
Херметизмът стои в основата на орфическите мистерии, езотеричните учения и древната теология и теософия на антична Европа. От него черпят знания и вдъхновение питагорейците, неоплатониците, гностиците и алхимиците. Според Едуар Шуре учението на Хермес инициира и “дава първите лъчи” на доктрините на Орфей и Мойсей. За отбелязване е, че херметизмът в своята оригинална форма е монотеистично учение и това се подчертава от по-късните християнски коментатори. В “Божи наставления” (“Divinae institutiones”) на Лактанций се набляга върху изказванията на Хермес за монотеизма, за неизразимостта на божественото и за Божието слово: “…Той (Хермес) е написал книги, много книги за познаването на божествените неща. В тях провъзгласява величието на върховния и единствен Бог и го назовава със същите имена като нас – Господ и Отец” (13).
От данните, с които разполагаме става ясно, че по всяка вероятност Тот-Хермес, както Орфей, Дионис, Залмоксис, Херакъл и други са били реално съществували личности от дълбока древност, които след смъртта им са били обожествявани от траките. В следствие на това са се появили и различни култове, които били възприети от околните народи и най-вече от южните варвари – ахейци и дорийци. В следствие на редица по-късни исторически фалшификации тези божества са обявени за “собственост” на древните елини, и като такива битуват в повечето книги и учебници.
Херметизмът е религия само за посветени. Подобно на орфизма, в това учение били допускани само избрани хора, притежаващи определени морални и физически качества, които преминавали ред изпитания преди да бъдат посветени от жреците. Съгласно тази доктрина: “…Истината се измерва с интелигентността, тя трябва да се прикрива пред слабите, които тя би накарала да полудеят; да се крие от злите, които само откъслеци могат да схванат от нея – откъслеци, които биха могли да им послужат като разрушителни оръжия. Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата – твой меч и мълчанието – твоя несломима броня…” Такива са наставленията на йерофанта (първосвещеника) към новопосветените. И още: “… Душата е забулена светлина. Когато човек се не грижи за нея, тя започва да тъмнее и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се запалва и гори като безсмъртна лампа” (12).
Херметичната доктрина намира най-силна проекция в тракийския орфизъм. Съгласно древните текстове и предания Орфей бил роден и живял в Родопите. Според легендата той е син на една от жриците на Аполон. Друга версия го представя като син на тракийския речен бог Еагър и музата Калиопа (вариант – син на Слънцето и великата богиня-майка). Орфей е от царско потекло, той е геният на духовна Тракия и Елада и будителят на божествената душа. Едуар Шуре твърди, че още като младеж Орфей пътува до Самотраки, а после отива и в Египет, където бива посветен от жреците в Мемфис и се обучава повече от 20 години в египетските мистерии и тайната херметична наука. Това става 1300 години пр. Хр. (12). Част от пътешествията на Орфей на изток са описани в “Аргонавтика”, където той се явява един от героите в похода на аргонавтите извършен преди Троянската война.
Орфей не отива в Египет неподготвен. Имайки предвид произхода му, той от рано е бил закърмен с езотеричните учения и духовните практики на траките. Това проличава и в диалозите му със Сфинкса, когато той отива да учи в храма на Карнак. Тогава, за да го изпита, Сфинкса му задава 13 ключови въпроса, с които Орфей се справя блестящо (16).
По него време в Тракия слънчевите и лунните религии си оспорват първенството. Тези две вери представляват противоположни теологии, светогледи, религии и социални организации. Небесните и слънчеви вярвания имат своите храмове в планините, своите жреци и строгите си закони. Лунните вярвания господстват в горите и долините; те имат жреците си, сладострастните си обреди, неправилно практикуват изкуството на тайните (различни магии) и всеки обред завършва с оргия (12). Противоборството на слънчевите и лунните култове е и борба между половете, борба между мъжкия и женския принцип (светлината и мрака).
Завръщайки се от Египет, Орфей дава нова сила на Слънчевото Слово на Аполон, като го оживотворява с тайните на Дионис. Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, което се намира в планината Каукайон (Родопа). Предполага се, че това е свещения храм на Дионис в Перперикон, където по-късно римския военачалник Флавий направил жертвоприношение по тракийски обичай след вестта, че му се е родил син – Октавиан Август. В същото светилище е пребивавал, за да му бъде извършено предсказание и владетелят на света Александър Македонски. Подобно тракийско светилище е имало и в Делфи, където според Фабър д’Оливие жреците са се наричали “тракиди” и са били пазители на висшето знание. Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността се пазела от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните. Тиранията на Спарта премахва тази неподкупна гвардия и я замества с бруталната сила. По-късно глаголът “тракизирам” се е употребявал иронично за последователите на древните учения (12). Все пак за гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели на-старите светилища на Хронос, Зевс и Уран (12). В древността истинската планина Олимп се е наричала Рила (“Свещена планина”), където според Петър Дънов се намира най-старата духовна школа, още от времето преди Потопа. Тя действа и сега!..
Фабър д’Оливие изтъква, че името Тракия произлиза от финикийското “Ракхива” – етерното пространство, или небесната твърд и в символичен смисъл означава “страната на чистата наука” и на произлизащата от нея свещена поезия. От философска гледна точка тя означава “страна на духа, място на ученията и традициите”, които доказват появата на божествения разум”. В този смисъл са я възприемали посветените в тайните орфически учения ката Пиндар, Есхил, Емпедокъл, Платон, Питагор и др. (12).
Изворовия материал за орфизма е доста оскъден и се смята, че много от книгите на Орфей са загубени през вековете. Сред тях са: “Аргонавтики” – описание на великото дело на Хермес; “Деметриада” – космогонична поема за майката на боговете; “Свещени песни на Бакх (Дионис)” – теогонични химни; “Булото или мрежата на душите”; “Изкуството на тайните и обредите”; “Книга за мутациите, химията и алхимията”; “Коридантите” – книга за земните тайни и земетресенията; “Анемоскопия” – книга за атмосферата, една естествена и магическа ботаника и др. (12).
На гръцки език са запазени някои преписи от орфическите химни – т.нар. “орфически таблички” даващи наставления на слизащата в царството на сенките душа; златните плочки от гробницата в Пелина (Тетрапорос), Тесалия (IV в. пр. Хр.) и златните орфически плочки от Крит и Южна Италия (17).
Според проучванията на Томов; “Орфизмът е цялостна система, съдържаща космогония, есхатология и етика, чиито положения са: душата е безсмъртна и с божествен произход, но е белязана с вина, привнесена в произхода на човека от разкъсалите Дионис титани, и за наказание е затворена в човешко или животинско тяло, от което не може да се освободи доброволно; отива след смъртта на тялото в Хадес и се изправя пред съд, а от там се преражда в ново тяло до пълно изкупление и завръщане сред боговете – цел до която води само чист орфически живот на земята (17). Основни изводи за тази орфическа доктрина са Пиндар, Емпедокъл и преди всичко Платон, който според собствените си думи е учил от пътуващи тракийски жреци наричани орфици. От това следва, че цялата Платонова философия е сянка на орфическите мистерии (17). Безспорно е влиянието на орфизма също върху питагорейството, неоплатонизма и ранното християнство.
Тракийският орфизъм съчетава както култа към слънцето, така и култ към земята. Във връзка с това, не случайно, е представена идеята, че Орфей е син на Слънцето и Великата богиня-майка . Акцентът в орфизма, обаче, попада върху слънчевите култове и затова повечето от тракийските светилища се намират високо в планините. По някои от тях се откриват съоръжения явно служещи за отчитане на календарни цикли и за астрономически наблюдения. Такова светилище има на връх Тумба в местността “Орфенското” при  Доспат. Там има кръгъл камък с изсечени знаци, отбелязващи различни положения на слънцето и звездите. Отделно от това има прокопан тунел в скалите, служещ вероятно като обсерватория за астрономически и математически изчисления. Наскоро изследователи откриха в Родопите светилище изсечено в скалите, като пещера, с формата на вулва (женски полов орган). Установи се, че при определено положение на слънцето слънчевите лъчи проникват през отвора на светилището и се проектират във вътрешността му, където се намира нещо като олтар. По този начин древните траки са подчертавали символично оплождането на земята от мъжкото начало – Слънцето…
Такива тракийски светилища има край Асеновград – “Белинташ”, в Рила над седемте рилски езера – “Салоните”; култовия кладенец в с. Гърло, който прилича на обсерватория; “светилището на нимфите” на Мадара, светилището при тракийската крепост край Тополовград; светилището при с. Татул (Момчилградско); долмените край с. Хлябово (Ямболско) и много други.
Във връзка със слънчевите култове е интересна интерпретацията на името Орфей. Според Едуард Шуре, Орфей (или Арфа) получава това име след завръщането си от Египет. Преди това той е бил наричан “син на Аполон”. Орфей означава “онзи, който лекува със светлина” (от финикийски: аур – светлина, рофае – лечение) (12).
Според попов, тракийският орфизъм предполага уреждането на света на степени. Отначало Великата богиня-майка (земята) само възпроизвежда природата чрез самозараждане (самооплождане). Втората степен на космогонията е появата е появата на божествения син – Слънцето, като мъжко начало, нужно за баланса на природата и нейната цикличност. Третата фаза е свързана с възмъжаването на сина и достигане смисловото равнище на бога и четвъртата степен е свещения брак на мъжкото и женското начало затварящо цикъла с потомство.www.xnetbg.com