Древни снайперисти разрушили Старосел

Споделете страницата!

 20100311_0112_330x260.jpg

Датираха светилището по древна клада на богинята Хестия.

Древни македонски снайперисти са участвали в разрушаването на политическия и религиозен център на одрисите край Старосел. Това разказаха в четвъртък траколози и учени от Националния исторически музей. Стрелците били специални части от армията на Филип Македонски и използвали много точни прашки с оловни тежести. Стотици подобни оловни късове са открити в района, като на тях дори имало надписи с имена и предизвикателства. Находките от района описват подробно войната между древните траки и македоните на Филип, който нахлул по течението на Марица, превзел Кабиле и днешния Пловдив, но се запънал при сблъсъка си с одрисите в Средна гора.

Според историческите сведения на големия военачалник му се наложило да поиска помощ от Тесалия, защото траките водели много необичайна за древните елини война с партизанска тактика. Те нападали с нощни атаки и засади и не се строявали, а винаги изненадвали войниците на бащата на Александър. В крайна сметка Филип победил и разрушил тракийския комплекс край Старосел, но това станало след 11-месечна кампания, която продължила и през зимата и разболяла македонския владетел. След победата му центърът на властта на одрисите се изместил към долината на тракийските царе край Казанлък и града на Севт – Севтополис.

Археолози от НИМ под ръководството на зам.-директора на музея Иван Христов успяха през 2009 г. да датират комплекса в Старосел. При разкопки в Четиньова могила учените достигнали до останки от древна клада, издигната в чест на богинята Хестия. Траколозите смятат, че с тази клада е било отбелязано откриването на храма. Учени от Хайделберг изследваха материала от нея и доказаха, че Старосел е бил издигнат не по-рано от 358 г. пр. Христа – век по-късно, отколкото смяташе неговият изследовател д-р Георги Китов. Той датира комплекса във времето на Ситалк.

Храмовият и властови център в областта е бил построен от цар Аматок II. Навсякъде в областта се откриват и предмети, белязани със символа на неговата династия – двуострата брадва, наречена лабрис. Подобно оръжие имало и на пода в резиденцията на владетеля на връх Кози грамади. Аматок II е бил васал на царя на одрисите Керсеблепт, но за известно време е управлявал самостоятелно част от одриското царство. Негов син е Терес II. И двамата владетели управлявали своето царство от двореца на връх Кози грамади, както и от други подобни резиденции. Дворецът на Кози грамади е добре укрепен и има площ от 4,5 декара. Край него се откриват парчета от златни апликации и археолозите се надяват сградата да крие още богатства. Древните тракийски царе нямали установени столици, а управлявали владенията си от подобни крепости.

Храмовете на траките подредени като Голямата мечка

Светилищата на одрисите в района на Старосел вероятно са били подредени във формата на съзвездието Голяма мечка, разкри д-р Иван Христов. Той обясни, че по южните склонове на Същинска средна гора има огромна концентрация от над 400 археологически обекта и много храмове. Районът на Старосел вероятно е представлявал голям религиозен комплекс, подобен на днешните християнски манастирски комплекси като този в Атон. Към светилищата на тракийските богове се стичали хиляди поклонници, които вървели по свещен път. Той е бил заобиколен от постройки, които приютявали пътниците и им помагали при пътуването.

Археолозите дори са очертали маршрута, който древните тракийски богомолци са изминавали. Той преминава покрай днешния язовир Пясъчник и продължава към храмовете в могилите около Старосел. В една от тях – Пейчова могила, е бил погребан и обожествен тракийски владетел. Археолозите доказали, че Четиньовата могила е специално струпан върху храм насип. Учените достигнали до самото сърце на могилата – нещо което почти не се прави в България. „При археологически проучвания обикновено се стига само до разкриване на архитектура, изваждане на злато и сребро, но могилният насип, който крие загадки – част от едно по-голямо светилище, обикновено се оставя и не се допроучва”, обяснява Иван Христов. Неговият екип обаче продължил проучванията и точно така достигнал до кладата на богинята Хестия – божеството на домашното огнище. Учените предполагат, че тя е била и покровител на царската династия. За първи път в могила се откриват и предмети, свързани с култа към тази богиня.

Древните са оставили в храма каменни хлябове и погачи за божеството. При строежа пък е направена строителна магия, смята тракологът проф. Валерия Фол. Открит е ритуално спукан култов съд, който вероятно е съдържал някаква течност. Предстои химическият анализ да покаже каква е била тя. Проф. Фол смята, че става въпрос за течност, която е била жертвана, за да попие в богинята майка – земята, и така да създаде твърдост и условия за градежа. Самото издигане на храма и могилата представлявало за траките процес на изграждане на космоса. От строежа на могилата днес можем да съдим за представите на древната тракийска аристокрация за света и вселената.

При извършването на обредите в храмовете личала и йерархията в обществото. Когато се изкачваш към храмовете, ти се въздигаш нагоре. При религиозните ритуали е имало хора, които са стояли долу и отвън и не са виждали какво става, а само са знаели, че е нещо свещено и изключително. При строежа на храма виждаме 10 колони и 10 степени в йерархията. Учените все още четат символиката на архитектурата и на цветовете в тракийските светилища. Валерия Фол обясни още, че този район е свързан с интереси магии и обреди и до днес и наследството на траките е живо.

Доктор Иван Христов пък очаква по билото на планината да намери още изненади. Археологът имал информация за непроучени скални светилища и за гробове със сребърни накити. Районът привлича много иманяри и голяма част от находките вече са изнесени. Според Христов тази тракийска област е основен източник на антики за аукционите и колекционерите. През последните години обаче напливът на иманярите е бил отчасти забавен от действията на МВР. По билото на планината обаче остават множество непроучени могили, които крият още загадки и е въпрос на време археолозите или иманярите да ги разкрият.
https://www.novinar.net

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.