Трако-Келтика

Споделете страницата!

 

Да се говори за трако-келтика е сложен и спорен въпрос. Преди да пристъпим към него следва да уточним неговите параметри. Тъй като самото название „келти” не е етноним, невъзможно е да се говори за етническо сливане на траки и келти, което да образува трако-келтски народ. В същото време трудно е да се говори и със сигурност за смесване и взаимно влияние на религиозни и културни мотиви – и траки и келти са кълнове на голямата индоевропейска култура, като се наблюдават редица сходства в представата за отвъдния свят и света на боговете, което допълнително затруднява археологията (за съжаление работеща предимно с некрополи, и в същото време единствен извор на данни за древните келтите), тоест – за да разберем дали в даден гроб лежи трак или келт, то ще трябва да възкресим мъртвия и да го попитаме лично, а след това да анализираме неговия отговор, защото и за самите ‘келти” названието келт не съществува, както и за самите траки не съществува „трак”, тоест и в двата случая мъртвият би се самоназовал като етноним на малка племенна общност, която би се различила само езиково от другата.

Има и друг проблем – ние не знаем почти нищо за езика на източните келти (особено като се има предвид, че при келтските племена езикът никак не е определящ фактор – например белгите са келтско племе говорещо съвсем различен език от останалите келти , кимерите (кимврите) и тевтоните (таутоните) езиково принадлежат към германската група, а венедите – към западмата славянска….); не се знае абсолютно нищо и за езика на траките, освен няколко топонима, някои от които могат със същата сила да бъдат и келтски.

Какво знаем със сигурност? Като първа точка това, че за „келти” започва да се говори едва около четвърти век преди новата ера, като за голяма общност народи, населяващи земите на западна и централна Европа. По това време тези народи започват своята експанзия на всички посоки, достигащи Британия и Ирландия на севрозапад, Испания на югозапад, Полша на североизток и земите на днешни Сърбия и севрозападна България на югозапад.

Все още в науката се водят спорове за същността на племето серди, населявало софийско и искърското дефиле. От гръцки автори знаем, че днешния български северозапад се населявал преди келтските нашествия от племената на мизи и трибали, като ако знаем че мизите със сигурност се определят като част от тракийската група, то не знаем какви са всъщност трибалите, за старогръцките автори превърнали се в символ на чуждото и непознатото, говорещи различен от езика на южните траки език. На мястото на тези мизи и трибали идват скордиските, а на севроизток от тях се заселват бастарните, определяни като „келтой”, от древните гърци.

Именно тези племена ”източни” келти са наричани от древните извори „галатой”, термин еквивалентен за гърците на „келтой”, както са еквивалентни за римляните на „келтик” и „галик”, обозначаващи западните келти. Те непрестанно се опитват да пробият път и да се разселят на юг и югоизток. Още през 368 г. пр н.е. те са се сражавали като наемници в междуособиците на старогръцките полиси, през 335 година пр.н.е. Александър Македонски ги намира заселени по поречието на Дунав, основаващи своя Сингидун (Белград), Хеорад и Капедун (неизвестни) и заявяващи му, че се страхуват единствено небето да не се стовари върху главите им ( а това никак не са думи на племена несигурни в положението си и водещи борби за оцеляване с местни племена), десет години по-късно те го настигат във Вавилон. По това време вече отдавна не се говори за мизи и трибали – те или са изтребени, или пък са претопени (или пък са се слели, ако не са били съществено различни?) от келтите.

След смъртта на Александър, при настъпилия хаос, на келтите им се отдава възможност, през 298 г пр.н.е. да слязат в южните части на Тракия, разбити са от Касандър при Стара Планина, което не ги спира, дори напротив – следва голям поход на вожда Кембъл в западна Тракия, през 281 г пр.н.е., а на следващата година започва Голямото Келтско Нашествие в Македония, Гърция и Тракия, част от тях се заселват в Мала азия и образуват значителен анклав на Анатолийското плато, известен като Галатия. През 277 г. пр.н.е. келтите основават своето царство Тиле, неизвестно до днес. Тиле бива унищожено от траките през 213 г пр.н.е.

Следващите десетилетия са период на хаос и се характеризират с борби между македонските династии, опити за издигане на тракийски владетели, първи опити за посегателства от страна на Рим… във всичко това келтите са постоянни участници и неизменна част от наемничиските армии шестващи на Балканския полуостров.

През 179-177 г пр.н.е. има няколко големи похода на бастарни към днешните македонски земи, а през 108 г. е последният поход на скордиските в същия ареал. През 84 г. скордиските превземат Делфи, а техните съплеменници в Македония се съюзяват с македонския династ Митридат.
В същото време започва възходът на Рим. През 51 година Галия е завладяна от Цезар, неговят наследник Октавиан стъпва трайно на Балканския полусостров, скордиските са завладени през 15 година пр.н.е., а бастарните, включени в Дакия, заедно и с племена на боите попадат под римска власт не много след това.

По този начин в крайна сметка келти и траки попадат под римска власт. В земите на днешна Австрия се образува провинция Норик- населена изцяло с келти – тавриски, кимври, тевтони. Съседна на Норик е провинция Панония – обхващаща Унгария и част от Сърбия и населена със тракийските племена на даки, илириийските племена панони и келтите бастарни. Скордиските са главна част от населението на провинция Мизия, обхващаща днешна източна Сърбия и северозападна България. Келтите образуват самостоятелна провинция Галатия на Анатолийското плато – заемащи една сравнително бедна област, с хълмист терен, мразовити зими и горещи лета. Галатите се занимават предимно с животновъдство. Описват ги като изключително добри воини и често са използвани от римляните за борба срещу местните траки. Историята е запазила имената на келтските племена населяващи Галатия – толистоаги, трокми и тектосаги. Те са управлявани от кланови вождове и едва през 40 г. пр.н.е. се появява първият вожд на обединена Галатия – Дейотар.

Неговият наследник Аминта предприема редица походи на юг в стремеж да увеличи келтското завоевание, но след смъртта му през 25 г. пр.н.е., Галатия попада под римска власт. Започва смесване на келтите със сполетялата ги същата съдба траки. Изворите сочат, че заживелите заедно келти и траки в Галатия леко понасят римската власт. Езикът на келтите се запазва в Галатия до 4 век от новата ера.
Под римската власт се ускорява процеса на смесване не само между келти и траки, но и между всички завладени племена изобщо. В същото време за увеличение на келтския етнически контингент на балканите способства и римската практика да размества легионите и да назначава новорекрутираните етноси към съвсем отдалечени от изконните им земи места. Така етническите траки са разпределяни предимно в Испания, а по нашите земи идват войскови части съставени от бойци – гали и германи.

Постепенно в усовията на римското господство траки и келти се романизират и вече след 2-3 век от н.е. изчезват всякакви податки за тяхното етническо присъствие по нашите земи….

https://www.rome-bg.info/forum/viewtopic.php?f=29&t=124&hilit=&sid=8a5f58c3f89c512a04ac25972d3e1503

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.