Търсене на речно злато

Споделете страницата!

 

Преди да се пристъпи към промиването на златоносните наноси и извличане на златните частици, е необходимо да се определят местата с най-висока концентрация на злато. Най-надеждни са преките геоложки и геоморфоложки признаци при определяне потенциалната златоносност на разсипите. Въз основа на преките признаци се прави предварително опробване,което има напълно информативен характер и цели да покаже по принцип, дали има присъствие на злато. Ако се уловят златинки, по тяхната форма и размери може да се оцени продължителността им на пренасяне. Ако златинките са заоблени и относително малки, то вероятно коренният източник отстои надалеч. Ако златинките са ръбати и добре оформени, има голяма вероятност това място да е близо до коренния източник и златото да се окгже с по-високи концентрации.
От практична гледна точка най-голям интерес представляват алувиалните отложения – русловите, косовите и терасовите. В известни случаи се опробват и поройните конуси.
В една оформена долина най-благоприятни условия за натрупване на злато има на местата със забавяне на движението на водата. Такива места са разширенията на речните долини, местата на рязко сменяне на профила, както след и пред някакво препятствие по пътя на водата, като скала, дънер и др. Подходящи са и местата на големи плитчини. Концентриране на зла то се получава и на местата след вливането на приток в реката, понеже се получава не само спад в скоростта на течение на водата, но се получават и въртеливи движения, които отмиват леката фракция и отлагат тежката.
Обикновено разсипи се образуват в тези участъци на долината, в които по-меките скали на подложката се сменят с по-твърди. Когато скалите от подложката имат различна твърдост, те се разрушават неравномерно, поради което дъното на речното корито придобива ребреста форма и отделните издадени ребра се превръщат в прегради, улавящи и задържащи златото.
Трябва да се има предвид, че в долината на реката се получава естествено разделяне на минералите по относително тегло и едрина на зърната. Често най- тежките минерали, като златото, се отлагат на вътрешната страна на завоите, а по-дребните – на косите в предната и горната им част по течението.
При планинските реки и потоци отлагането на съвременен алувий е често пъти незначително. Това се дължи на удълбаната и стръмна речна долина, както и на характера на коренните скали. При тези случаи особено значение има избирането на подходящо място за опробване, където натрупването на злато е най-голямо. Това са удълбаните места и неравности върху коренните скали, където задържането на златинките е по-вероятно.
Подходящо време за провеждането на опробване и промиване на злато при нашите климатични условия е лятото, когато реките и потоците са маловодни. През пролетта, при пълноводие, голяма част от речната длина и косите са залети, а буйните реки и потоци отмиват и отнасят отложения съвременен алувий.
Освен големите реки и притоци трябва да се опробват и малките потоци, оврази и алувиални конуси. Особено указателни са данните от тях за разположението на коренните източници.
Дълбочината, от която се вземат материалите за промиване, е в зависимост от дебелината на наносите в речната долина и от дебелината на почвения слой на склона. Обикновено материалът се взема на 30-50 см дълбочина, като необходимо условие за получаване добри резултати е той да се взима от долния слой на алувия, т е. от пласта, който лежи непосредствено над коренната скала.
Когато се опробват долинни тераси, е най-добре пробите да се взимат от дълбочина. За тази цел при геоложкото проучване се правят специални изработки – шурфове (кладенци, най-често с правоъгълна форма, достигащи 15-20 м), чрез които се цели взимането на пробите да бъде от приконтактната зона с подложката. Подобна изработка е много трудоемка и скъпа и не се препоръчва при любителски подход в търсенето на злато. В миналото по време на големите златни трески, обхванали Америка и Африка, хиляди златотърсачи са загинали при затрупване от обрушени и срутени шурфове. Тъй като тези шурфове са се правили набързо без всякакви крепежи, достигайки много често над 10 M, mo и нещастните случаи сред някогашните златотърсачи са били нещо обичайно. Ето защо изкопните изработки не се препоръчва да бъдат извършвани от непрофесионалисти в днешно време.

Общи сведения за разсипите.

Разсипи се наричат ронливи или споени отложения (наноси), резултат от разрушаването на скалите, в които се съдържат рудни минерали. Често като се каже „златоносен разсип“, се остава с впечатлението за нещо много красиво и ефектно. Трябва да се знае, че златото в разсипите е напълно невидимо и без промиване не може да се наблюдават златинки дори и в най-богатите разсипи.
Образуването на разсипите е резултат от физическото и химическото изветряване (разрушаване) на скалите и рудните минерали. За да се образуват разсипи, са необходими определени предпоставки. Коренният източник (скалата, съдържаща златните орудявания) трябва да се окаже на повърхността. Например златоносна кварцова жила, образувана на дълбочина 1- 3 км, трябва да се разкрие на повърхността, а горележащите скали да се разрушат от действието на денудацията. Денудацията е съвкупност от процеси, разрушаващи скалите и транспортиращи техните отломки чрез действието на водата, леда, вятъра и под натиска на тяхната тежест. За да се образуват разсипи, е необходимо коренните скали, източник на златото, да попаднат в определени геоморфоложки условия. Най-важен фактор е денудационният срез, т.е. обемът на преработените от денудацията скали. Ето защо денудационният срез на коренните скали е много показателен за перспективността и размера на териториите, подходящи за търсене на разсипно злато. Релефът също може да благоприятства или пречи за задържането на разсипния материал и концентрацията на златото. Най-удобни за образуване на разсипи са хълмистите райони, в които изнасянето на разрушения материал се извършва по-бавно от неговото формиране. Така той се натрупва по склоновете, в основата им или в речните долини. Високопланинските области с разчленен релеф не са благоприятни за образуването на разсипи, въпреки че ерозията в тях има по- голяма скорост. Обилният материал бързо напуска планинските терени и се отнася в долините на равнинните области, където се натрупва.
По произход разсипите биват: елувиални, делувиални, алувиални, делтови, езерни, лагунни, крайбрежни (езерни или морски,/, ледникови, еолични (фиг.2). Стари разсипи, които са покрити от по-млади седименти и не се разкриват на съвременната повърхност, се наричат погребани. Трябва да се знае, че промишленото значение на различните типове разсипи не е еднакво. Най-перспективни (80-90% от разработваните в света разсипи) са тези, образувани от действието на реките, т.е. алувиалните. От останалите генетични типове интерес могат да представляват морските и елу- виалните (изветрелият материал не се транспортира, остава на място). Морските разсипи са най-често перспективни за титаномагнетит, циркон или диаманти. В България се срещат единствено титаномагнетитови морски разсипи.По нашите земи разсипното злато е привързано почти изцяло с алувиалните разсипи.
За образуването на златоносни разсипи, освен високите златни съдържания в коренните скали, е необходимо златинките да не са по-малки от 0,2 – 0,1 мм. В повечето случаи обаче златото се среща в далеч по- малки размери. Следователно образуването на златоносни разсипи се затруднява от малките размери на златинките. Едва при достатъчна големина на частиците тяхното голямо относително тегло спомага за натрупването им.
В геоложкия строеж на златоносните райони в повечето случаи решаващо значение имат гранитните интрузии. Коренните източници на златоносните разсипи са свързани не със самите гранити, а към техните външни контакти (екзоконтакти). При изследването на речните долини, прорязващи седиментни (или метаморфни) скали, най-голям интерес трябва да се проявява към зоната, отстояща на 3-10 км от екзо- контактните зони. Най-голяма вероятност да се срещнат златоносни разсипи има в линейно издължените долини (не руслата!), защото те най-често се предопределят от разломни зони, или тези участъци от долините, които подсказват, че са се развили по разломи или зони на раздробяване. Именно това са геоложките предпоставки, които улесняват миграцията на златото.



Вашият коментар