Фалшификаторите станаха толкова добри, че подлъгват и големи колекционери.

Споделете страницата!

3201kk.jpg

Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ):

Фалшификаторите станаха толкова добри, че подлъгват и големи колекционери

 

“Не съм чул да разказват вицове за археолози. Но по-лесно ще ме накарат да се усмихна, ако ми кажат, че е на път да се реализира отдавнашната мечта на гилдията за „износ” на археология. Много се зарадвах, когато министър Игнатов ми спомена, че има възможност български специалисти да правят разкопки в Египет и дори да се открие нещо като археологически център към посолството ни там. За съжаление арабските революции спряха проекта.”

Доцент Вагалински, лятото е към края си, а още нищо не се чува за големи съкровища. Въпрос на късмет ли е, или се чувства липсата на Георги Китов?

В археологията винаги има доза късмет. Георги Китов, лека му пръст, по-често се натъкваше на такива находки, защото се беше фокусирал изцяло върху тракийските могили. Когато проучваш по няколко, дори десетки на сезон, рано или късно попадаш на съкровище. Повечето археолози в България обаче се занимават със селища, светилища, некрополи, и то не непременно могилни, което е трудоемко – свързано е не само с копаене, но и с чертане, изчисления, интердисциплинарни проучвания. Колегите събират информация – това е същността на археологията, макар в обществото още да витае погрешната представа, че успешен археолог е онзи, който намира злато. Иначе до октомври имаме време за още открития, сезонът за нас не е свършил, а и дотук не е слаб. Включително за съпругата на Георги Китов – Диана Димитрова, която води проучване на надгробни могили в Сливенско и се натъкна на погребения от раннобронзовата епоха – с много редки костени фигурки във формата на орли с очи, маркирани с медни пластинки. От разкопките в Плиска тази година също имаме интересни резултати – там откриха сграда от дърво от VIII век, направена от дебели до два метра в диаметър стволове, а в Преслав – печати на цар Симеон и на негови сановници. Обещаващ е и обектът в Сливарово на Резовска река, където втора година работи екип на НАИМ и вече може да се направят изводи, че хората там още от VIII-VII век преди Христа до XI в. след Христа са произвеждали желязо, живели са заможно и по някое време са драскали странни букви върху керамиката – част са гръцки, други не са. Не бързаме още да говорим за тракийска писменост, но епиграфите са впечатлени и им предстои да поработят над тази загадка.

По трасето на софийското метро очакват ли се още археологически изненади?

Проучванията ще продължат в посока ЦУМ и съм убеден, че ще е интересно. А преди разкопките имаше скепсис какво толкова може да се намери в центъра на София след всички строежи и бомбардировки… Екипът, воден от Марио Иванов, вече свърши голяма част от работата и е очевидно, че ще можем да се радваме на цял археологически комплекс в сърцето на столицата. От първите години на римска Сердика са открити дървени градежи, които съответстват на начина, по който са правени римските военни лагери, и някои находки – особено монетите от този период, свидетелстват, че наистина е имало военни части тук. Втори, трети и четвърти век са представени добре, хваща се нападение на костобоките (балканско племе, сродно на даките), опожарили града през 170 г. Разкрити са десетина улици, включително една от двете главни с посока изток-запад – декуманус максимус. Проучва се запазената мозайка, която археолозите намериха в жилищен комплекс от края на IV – началото на V век, на нея се чете надпис Феликс (щастлив) – това би могло и да е лично име, ще видим. В края на VI век се регистрират следи от мощно земетресение, поразило града. Въпреки това достатъчно добре са запазени баня от римския период и раннохристиянска базилика със стени на три метра височина, че и повече. От ранното средновековие са намерени вкопани жилища, но все още не можем да кажем къде е била крепостта, която е превзел хан Крум. В една от централните сгради на римска Сердика обаче са открити ясни следи от производство на стъкло, а това противоречи на правилата в рамките на града да няма занаяти, свързани с огън – заради страха от пожари. Явно и тогава правилата са били нарушавани.

С толкова старини София може ли да стане привлекателна като Рим за туристите?

Не можем да се сравняваме с Рим, там културните пластове стигат до 17 метра. Но пък София може да се превърне в една от малкото европейски столици, които имат музей на открито в центъра, на достъпно място. Тук археологията ще е видима и ларгото ще стане много приятно място за разходка. То е близо до амфитеатъра, експониран в „Арена ди Сердика”, до „Света София” с гробниците под нея, до Националния археологически музей с експозициите, които ще стават все по-богати и интерактивни, така че децата да се учат, докато се забавляват.

Под кои от магистралите очаквате да намерите особено значими находки, може би дори някой изгубен град?

Не са само магистралите – през април археолози от цялата страна, водени от специалисти на НАИМ, направиха теренно издирване по трасето на газопровода „Набуко”, дълго 420 км. Шест екипа нанасяха на карта обекти от праисторията до Късното средновековие и там предстои да отсеем най-интересното. Цялата палитра от периоди я има и в рамките на магистрала „Тракия”. Покрай „Хемус” очакваме да се пораздвижат нещата, предстои ни и работа по „Струма” – там дори сме закъснели не по наша вина. Трудно е да се правят прогнози и все пак по принцип Южна България е по-богат на археология район, също и Черноморието. Теоретично е възможно да намерим останки от град. Допреди няколко години например се спореше къде е била Хераклея Синтика – ако не бяха хванали иманяр с плоча с надпис, ако не бяха реагирали колегите от Петрич, и до днес нямаше да знаем, че градът е край Рупите. От септември до средата на октомври тази година там също ще копае екип на НАИМ. Надяваме се иманярите да не са ни изпреварили навсякъде. Когато обектът се охранява добре, както е този в рамките на евксиноградската резиденция например, всеки сезон може да излиза по едно съкровище. Жалко, че все още не можем да се справим със „спорта” метълдетектинг.

Правите ли разлика между лаиците, които копаят заради приключението, и организираните иманяри? Забелязвате ли да намаляват едните или другите в резултат от законовите и нормативните промени напоследък?

Не правя разлика – независимо дали копаят заради приключението или за пари, иманярите нанасят големи вреди. Има си методика, по която се разкопава, предметите не се вадят просто така. Аз например може да се интересувам от електричество, но това не значи, че утре ще отида да се катеря по стълбовете, за да почувствам какво е да си електротехник. Всеки да върши това, за което е учил! За съжаление иманярството е като проституцията – не тая илюзии, че ще бъде изкоренено. Но поне може да бъде вкарано в по-приемливи граници. Да, санкциите стават по-строги, въпросът обаче е дали ще се прилагат. Проблемът с тях напомня този с лошите шофьори. Ако допускаш да фучат с 200 км луксозни джипове и спираш за глоба само автомобили втора ръка, няма да намалиш катастрофите. Така че иманярите са си около нас. Или виждаме пресните им следи по обектите, или и тях самите, докато ревниво ни наблюдават какво правим на „техния” терен.

А с колекционерите как стоят нещата?

Напоследък не следя тази тема. Страстите около тях като че позатихнаха след големите борби около промените в Закона за културното наследство, които трябваше да изкарат колекциите на светло. Като изключим няколко по-големи, не съм чул масово да се регистрират частни сбирки. Оправданията са различни – скъпо им било, тромава била процедурата… В НАИМ рядко идват колекционери или техни адвокати да питат каква точно е тя. Струва ми се, че основната причина колекциите да не излизат масово на светло не е във финансовата немощ на колекционерите. Интересно какво ще се случи след последните нововъведения, според които те ще могат да плащат за идентифицирането на предметите не само поотделно, а и по групи по занижена тарифа – например за републикански римски монети накуп или за накити от определен период.

Вярно ли е, че в частните колекции има фалшификати? Стават ли българските фалшификатори все по-добри?

Факт е, че колегите в музеите, на които им носят нелегални колекции за оценка, често откриват фалшификати. И повечето от тях са направени тук, при това майсторски. Дори големи колекционери са се подлъгвали да купуват фалшификати, някои са подарявани после на музеите. При проверка на състава на метала, на технологията на изработката в комбинация със стилов анализ се вижда кое е истинско и кое – не. Но процедурата не е евтина и не се прилага за всеки предмет.

Да не би да казвате, че и в музеите ни има много фалшификати?

Не, защото те нямат пари за откупки. Във фондовете и в експозициите им има главно неща от разкопки. У нас фалшификаторите са ориентирани основно към частните колекционери – те могат да плащат. По света не е точно така. Преди около година колеги от Англия се свързаха с мен, за да кажа мнението си за римски параден шлем, около който се вдигна много шум по медиите. Тамошен иманяр се натъкнал на него, шлемът беше оценен високо, подготвяше се за търг и цялото общество се развълнува как трябва да се съберат пари и да си остане в Англия – развихри се истерия за милиони. Видях шлема на снимка и си казах мнението – че е нещо като Франкенщайн, слепен от различни по стил части. После получих доклада на тамошната лаборатория, който потвърди разнообразието в състава, макар и без категорични изводи. Не проследих историята докрай, но май все пак шлемът беше продаден като оригинал. Така че по музеите с големи финансови възможности в Европа и Америка е възможно да има и неразконспирирани фалшификати, там постоянно изпитват глад за откупки. Това вероятно е една от причините фалшификаторите и у нас да се стараят повече. Вече са започнали да правят дори каменни изображения – въпреки че е трудно и износът не е лесен като този на монети или статуетки. Наскоро видях такава фалшива надгробна плоча от Югозападна България, иззета от иманяри. А и монетите ги майсторят все по-добре – на вид и на тегло гледаш автентична сребърна тетрадрахма, но ако се усъмниш и ти стиска да я нагрееш, ще се стопи и по средата ще се оголи ядро от силикон и олово. Фалшифицират се дори римски военни бронзови дипломи – когато са добре запазени, те стигат около 30 000 евро. Няма да се учудя, ако започнат да подправят и праисторически кремъци.

Изключение ли е англичани да искат мнението на български археолог? Или нашите учени като цяло се ползват с добра репутация в чужбина?

Българската наука, която се занимава с миналото, все повече си възвръща добрите международни позиции – домакинството ни на Византийския конгрес потвърждава това. Тук дойдоха византолози от цял свят, те останаха впечатлени и от организацията, и от докладите. Щракаха като луди с фотоапарати из изложбените ни зали, а сега обикалят по разкопки из страната. Догодина Русе ще посреща гости от цяла Европа, Америка, Австралия и Япония за Лимес конгреса – много престижен форум, домакинството за него се печели почти толкова трудно, колкото и за олимпийски игри. НАИМ и Министерството на културата положиха големи усилия да убедят международната научна общност, че България има сили да организира този конгрес. Макар че тематиката му е свързана с границите на Римската империя, а дунавското ни крайбрежие е било римска граница, досега никога не сме били домакини. Още по-лошо – в годините на прехода спряхме дори да участваме в конгресите по финансови причини. Стигна се дотам полски, германски и британски колеги, с които работехме заедно край Дунав, да представят нашите обекти навън и това беше зле не само за науката. Не е достатъчно да вадим маски и ритони и от време на време да ги разнасяме по изложби зад граница. Държавата би трябвало да стои зад нас и при организирането на големи научни форуми – това също е добре за туризма. Неслучайно гърците преди кризата бяха започнали да правят конгреси по тракология – усетиха ползата да не налагат Балканите единствено като люлка на елинизма.

Не можете да се оплачете от липса на внимание към вашата професия – наскоро дори финансовият министър Симеон Дянков призна пред „ТЕМА”, че като малък е мечтал да бъде археолог. Вие какъв искахте да станете?

Археолог, но ми изглеждаше почти толкова недостижимо, колкото и това да стана космонавт. Дори след като ме приеха в университета в специалност история, не бях сигурен дали ще успея да се преборя за профил археология. А средно образование завърших в Търговския техникум – икономика на външнайд търговия. Не знам дали слабостта на министър Дянков към археологията му помага при връзването на бюджета, но на мен знанията от техникума са ми много полезни при съставянето на план-сметките за разкопки. Колкото до вниманието към археологията, надявам се то да е трайно и да не се озовем след време в положението на зарязани галеници. Наистина все повече се говори за културно-историческо наследство и Министерството на културата през последните години отделя средства за централизирано финансиране на някои емблематични обекти. Това ни радва, макар че бихме искали обектите да са повече. Тъжно е, че държавата толкова време не може да намери начин да реши казуса с Храма на Кибела в Балчик например. Това е може би най-голямото откритие на българската археология през последните 50 г. и паметник със световно значение. Римски императори са дарявали сребърни статуетки на това светилище, то има архив от десетки каменни надписи, а е оставено да се руши под временно покритие.

Има доста историци в политиката, тук-там и по някой археолог. Дали това е специфично българско явление? И стават ли добри политици от добрите археолози според вас?

Според мен е разхищение добрите археолози да стават политици, макар че имаме такива примери у нас и сега, и в миналото. Богдан Филов, най-добрият български археолог преди Втората световна война, стига до премиер – уви, политическата му кариера завършва зле. Част от хората, които днес се ориентират към политиката, не си обичат достатъчно професията, не са доволни от реализацията си в нея или просто търсят повече пари. За съжаление се върнахме към времената на първоначалното натрупване на капитали, когато бързото замогване се случва с агресивно навлизане в сенчестия бизнес или във властта.

Затова още се разказват вицове за мутри. Има ли вече и за археолози?

Не съм чул. Но по-лесно ще ме накарат да се усмихна, ако ми кажат, че е на път да се реализира отдавнашната мечта на гилдията за „износ” на археология. Много се зарадвах, когато министър Игнатов ми спомена, че има възможност български специалисти да правят разкопки в Египет и дори да се открие нещо като археологически център към посолството ни там. За съжаление арабските революции спряха проекта. Но би могло да се помисли за подобни варианти в Гърция и Турция поне. Имаме нужда да излезем навън, за да разберем по-добре собствената си история в контекста на балканската и на световната.

https://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=677&aid=15510

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.