ВЕЛИКАТА БИТКА НА ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Споделете страницата!

Юлий Цезар започва кървава битка за присъединяването на Галия към Римската империя. Великият пълководец е описал своите действия в периода 58-50 година преди Христа, като героични.52-ра година преди Христа. Кървавият сблъсък между двама мъже ще реши съдбата на Европа. Името на единия, Юлий Цезар, ще отекне в историята, която той сам ще напише като победител. Другият обаче е почти неизвестен: млад вожд на име Версинжéторикс. Неговият народ, галите, са жертви на историята.

Кървавата равносметка в Галия не отстъпва на конфликтите в наши дни. Цезар избил един милион мъже, жени и деца. Поробил още толкова и унищожил 800 града. И така, какво ни учи историята? Можем ли днес да се вживеем в ролята на Цезар и Версинжéторикс?

Покоряването на Галия, днешна Франция, прославило името на Цезар и променило света. Без Галия Римската империя би изглеждала другояче. Дали развръзката обаче била неизбежна?

Цезар бил на средна възраст и подчинението на Галия било прекрасна възможност да заздрави позициите си. Той произхождал от благородна, но бедна фамилия и имал врагове на всяка крачка в подмолния свят на римските политици. Обвиненията в политическа корупция накрая го изправили пред съда и можели да го съсипят.

Шестте победни години в Галия му донесли богатство и шансове да се завърне в политическия живот. За да е сигурен, че славата му ще бъде забелязана, Цезар сам водел записки за военните си действия и в Рим жадно чакали описанията на всяка битка.

В разказите си Цезар говорел за нелеката победа. В Галия той се озовал на минно поле от множество вероломни и войнствени келтски племена. Благодарение на гения си, успял да се справи с тях, като с едни станал съюзник, а други посякъл. Най-сетне, към края на 53 година преди Христа, той обявил, че в Галия мирът най-после е възстановен и заминал обратно за Италия.

В Рим настъпват политически размирици. Анархия, бунтове. Така че през зимата на 53-52 година той внимателно следи положението там и обявява, че в Галия цари мир отчасти с надеждата, че е така и отчасти защото отчаяно се нуждае да е така. В Галия далеч не царял мир. Със заминаването на Цезар тлеещото недоволство на галите отново се възпламенило. В Цéнабум, днешен Орлеàн, избили римските търговци. Това бил сигналът за масово въстание.

Начело изведнъж се появява загадъчната фигура и Версинжéторикс. Бойният му дух бил много силен. Баща му също правил опити да обедини Галия, но бил убит от другите галски вождове заради това. Цезар не дава много подробности, но описва и Версинжéторикс като изключително енергичен млад мъж с желязна дисциплина. Дали двамата не са се познавали отпреди?

Независимо от личните им взаимоотношения, тяхното бъдеще и бъдещето на народите им щяло да се реши с три сериозни схватки. Предстоял дуел между двамата. Посред зима Цезар предприел светкавично завръщане през Алпите. Идеята му била да попари въстанието в зародиш, за което щял да използва оръжието, с което най-много се гордеел. С поредица от дълги преходи Цезар бързо стигнал до Цéнабум и превзел бунтовническия град, както и други по пътя. Оплячкосвал, изгарял, наказвал, но не спирал. Изглеждало, че нищо не може да спре напредването на Цезар. и Версинжéторикс обаче нямал намерение да го спира, той смятал да отстъпва. И да разрушава всичко по пътя на Цезар. За да няма провизии за Цезар, нивя, хамбари, села и градове бивали изгаряни.

Първото изпитание на и Версинжéторикс като водач обаче предстояло. За разлика от Цезар, той не стоял начело на професионална армия, а на коалиция от бунтовни племена. Едно от тях отказало да приеме водачеството му. Жителите на Авàрикум, днешен Бурж, не искали да изгорят града си. Версинжéторикс стоял начело на междуплеменен съюз и не можел да дава заповеди на хората си, така както Цезар командвал своите легиони. Той трябвало да убеждава и придумва.

Галите били добри строители. Градските им стени били сложна конструкция от зидове, дебели греди и железни пирони и издържали както на огъня, така и на тараните.

Обсадата обаче била най-типичната тактика на римската армия. Легионерите на Цезар се заели със строителството на огромна обсадна платформа, която да надвишава стените на Авàрикум. Нуждаели се само от време и търпение. Цезар бил изчерпал и двете.

Версинжéторикс все още бил извън Авàрикум и пречел на римските отряди, които търсели храна. Лагерът на галите бил скрит навътре в блатата. Цезар обаче убедил затворниците да издадат местонахождението му. После подкарал хората си на нощен поход, за да нападне неочаквано. С пукването на зората станало ясно, че Цезар бил измамен. Легионите му били навлезли право в тресавищата, а разположеният на високо лагер на Версинжéторикс бил непревзимаем. Явно Цезар имал достоен противник. Този път обаче той проявил необичайна сдържаност. Оставил Версинжéторикс да направи първата стъпка.

Но Версинжéторикс бил различен от останалите галски пълководци. Изглежда той също щял да изчака. Било въпрос на воля. Цезар нямал избор и повел войските си обратно към Авàрикум, тактически добро, но унизително за легионерите отстъпление. Отмъщението на римляните било светкавично и кърваво. Под прикритието на пороите, те пробили защитата на Авàрикум и с благословията на Цезар посекли цялото население на бунтовния град. Макар че клането трябвало да пречупи духа на галите, ефектът му бил обратен.

Версинжéторикс открил нов плам у сподвижниците си. На следващия ден било ред на галите и племе след племе се вдигали на бунт. Цезар бил принуден да раздели силите си: четири легиона били изпратени да потушат въстанията на север. С останалите шест той се отправил на юг, към земите на племето на Версинжéторикс.

Това било лично предизвикателство. За галските племенни вождове мъжеството се съизмерва с възможността да защитават собствените си територии: селата, посевите, нивите, жените, семействата. Цезар знаел това. Затова тръгнал срещу тях и очаквал Версинжéторикс да го нападне, тъй като обикновено галите постъпвали именно така.

Не и този път. Версинжéторикс научил галите на търпение. Територията на арвéрните, около днешен Овéрн, е заобиколена от река Айé. Докато Цезар се спускал по единия бряг, Версинжéторикс просто го следвал по другия. Той вече бил разрушил мостовете. Войските на Цезар разчитали на посевите за храна. Племената обаче се надигали все повече срещу него и това станало проблем. Версинжéторикс не бързал за никъде.

Дуелът се превърнал в надхитряне. Галите не изоставали от легионите и Цезар предприел друга тактика. Щом не можел да изпревари Версинжéторикс, щял да го надхитри. През нощта два избрани легиона, 8 000 души, се скрили добре край реката. На следващия ден останалите продължили с обичайната крачка. Нищо неподозиращите гали ги последвали. Пресичането на реката зад тях било лесна работа за Цезар. Версинжéторикс бил надхитрен и скоро разбрал, че Цезар е по петите му. Имало само един начин да избегне открития бой. Версинжéторикс забързал на юг.

Версинжéторикс се завръщал към дома. Гергóвия била крепостта на арвéрните, неговото племе. Внушително укрепление върху огромно естествено плато, стръмно от три страни. Стъпила високо над околните поля, галската армия отново добила самоувереност. Долу Цезар с недоволство осъзнал, че на такъв терен било невъзможно да направи сериозна обсада само с 6 легиона. Цезар решил да удари Версинжéторикс по единственото слабо място, което бил открил у него. Щял отново да го надхитри.

Гергóвия била най-слабо защитена откъм западния склон. Цезар използвал опасенията на Версинжéторикс, че ще атакува оттам и уж подготвил конницата за нападение. Всъщност възнамерявал да атакува директно през най-стръмните насипи на укреплението. Опитът за превземане на укрепление с мащабите на Гергóвия очевидно криел огромен риск. Цезар обаче поемал рискове и обикновено печелел.

Галите били сразени от нападението на римляните. Войската на Цезар бързо преминала предните постове на хълма. Щом обаче Версинжéторикс съзрял заплахата, той изпратил подкрепления, които да удържат пробива. Цезар обявил отстъпление, но било твърде късно. Решени да изпълнят мисията си, хората му не послушали тръбите. Обезкуражени от яростния напор на галите, римляните побегнали. Мнозина паднали, посечени от мечовете в паническото си отстъпление. Това бил моментът, когато галите трябвало да докажат дисциплината си. В бясното клане паднали над 700 римляни, сред които близо 50 елитни центуриóни. Цезар скъпо платил за този риска, с който не постигнал абсолютно нищо.

Цезар никога не признавал грешките си, ето защо трябвало да намери виновник за поражението при Гергóвия и така той обвинил непокорните си войници. Цезар обаче се отказал от обсадата. Сериозните поражения били ясно видими докато легионите унило се изтегляли обратно на север.

Поражението при Гергóвия е първият откровен провал на Цезар, който разклатил репутацията му на непобедим. Новината мълниеносно се разпространила из цяла Галия. Със същата сила, с която съкрушила Цезар, тя сигурно е убедила безброй племена, който до този момент изчаквали, да се присъединят към Верцингéторикс. Един по един дори и най-лоялните съюзници на Цезар го изоставили. За Версинжéторикс победата при Гергóвия била повратен момент както за съдбините на Галия, така и за неговия противник, Цезар.

На върховния съвет на племенните вождове Версинжéторикс е обявен за командващ на цялата галска армия. Успял там, където баща му се бил провалил. Застанал начело на обединена Галия.

Цезар се върнал при останалите си легиони и вече имал около 40 000 души. Те обаче били приклещени дълбоко във вражеска територия, без съюзници и без провизии. Духът им започнал да се сломява. Обаче докато римляните се придвижвали през полето, за Версинжéторикс те изглеждали като пораженци. Галите били вкусили кръв и искали още. Фатално желание.

Версинжéторикс изоставил отбранителната тактика, която му послужила толкова добре. Кавалерията му се впуснала в бясна атака към редиците на Цезар. Галската конница била разгромена. Версинжéторикс отстъпил и се оттеглил с 80-хилядната си войска в укрепленията на хълма Алéзия. Макар и с по-малка войска, Цезар не устоял на изкушението.

Алéзия била скалисто укрепление между две реки. Укрепен град, устоял на бури и обсада. Цезар смятал да се справи с него, твърдо решен да не повтаря грешките от Гергóвия. Той вече не бързал. Заповядал на войниците си да копаят. Първата стъпка на Цезар била да построи лагерите си около галското укрепление. После ги свързал с ров, който опасвал Алéзия на цели 16 километра. Сега галите били в ръцете му.

Версинжéторикс доволно наблюдавал от укрепленията как примката се затяга. Цезар наистина го бил обкръжил, но самият той бил обкръжен от цяла Галия. Обединена Галия. Галите най-лесно можели да се отърват от Цезар, ако успеели да го прилъжат, за да го приклещят като в менгеме.

И двамата пълководци рискували и в някакъв смисъл и двамата желаели едно и също. И двамата чакали развръзката. Изгледите за битка на два фронта вляла пресни сили у войниците на Цезар. Той заповядал да изкопаят втора отбранителна линия, която да ги пази в гръб. Римските укрепления около Алéзия вече били с дължина 40 километра. Около обсадната линия Цезар разположил мрежа от скрити капани: сложно минно поле с железни шипове, покрити ями и заострени колове. Смъртоносна зона с една-единствена цел: да спре движението на нападателите. Завинаги.

Сега обаче римляните били обградени от двете страни и един въпрос ги тормозел. Дали самият Цезар не бил попаднал в капан? Обсаденият в Алéзия Версинжéторикс обаче все още не знаел дали Галия ще откликне на неговия зов за помощ. Той имал храна само за 30 дни, а и хората му вече били уморени. Мерките му били прости: на храна и подслон имали право само тези, които можели да се бият. Жителите на Алéзия трябвало да се оправят сами. Взел зловещото решение да изгони всички, които не можели да се бият: жените, децата, неспособните мъже. Сигурно се е надявал, че римляните ще ги вземат в плен и така поне ще оцелеят. Но ако Версинжéторикс е очаквал Цезар да прояви човещина, щял да се разочарова. Цезар разказва как негодните за бой били изтикани между двете линии. Те са оставени на милостта на римляните. Римляните нямали милост.

Жителите на Алéзия се намирали в ничия земя и римляните, както и галите, ги оставили да умрат от глад. Версинжéторикс доказал, че не отстъпва на Цезар по жестокост. Хладнокръвните му сметки щели да бъдат възнаградени. В далечината над хоризонта се появил прашен облак.

Четиридесетте хиляди войници на Цезар сега били обсадени от двете страни от повече от 300 000 гали. Заплашителна гледка. Цезар бил свикнал да играе с високи залози, но никога дотогава рискът не бил толкова голям. Заплахата била не само за завоеванията му в Галия, а и за всичките му надежди и амбиции в Рим. Когато галите се понесли напред, изглеждало, че ще пометат римските редици. Нещо обаче се объркало. Версинжéторикс накрая имал армия от обединените гали, но нямало как да я командва. Той се намирал зад стените на Алéзия и нямало как да се свърже с подкрепленията, така че координацията, която осъществявал с въстаниците до този момент, липсвала, командването било в ръцете на хора, които не били така способни и дисциплинирани като Версинжéторикс.

До залез галите били отблъснати. Това обаче било едва началото. След 24 часа те атакували отново. Този път мракът им служел като прикритие. Макар че двете армии били многобройни, те отново не успели да се обединят. Атаката на галите не успяла да пробие, но те установили слабите места на Цезар. Най-уязвим бил един отдалечен лагер, рисковано разположен на стръмния склон. Когато подкрепленията атакували, Версинжéторикс също съзрял шанса си. Той заповядал на войските вътре в укреплението да ударят римският лагер отзад.

Коварните нападения пречели на всички опити на Цезар да отбие атаката. Римляните бързо се озовали в клещите на галите. Цезар на три пъти се опитал да изпрати свежи подкрепления, но без успех. С падането на вечерта развръзката наближавала. Това е решаващият момент и за двамата.

С червеното си наметало на главнокомандващ, Цезар не можел да бъде сбъркан: бил най-внушителната фигура на бойното поле. Външният му вид трябвало да предизвика гнева и страха на врага. Изведнъж легионерите добили сили: видели са червения цвят, червеното наметало на своя пълководец. Цезар идва! Цезар настъпил в тила на галите. И така те били приклещени и избити. И за Версинжéторикс последната надежда била загубена. Разгромът на неговата армия сложил край на краткотрайния съюз между галските племена. Останалите вождове го предложили на врага на тепсия.

Във война и мир спектакълът и ритуалът били всичко. Според ритуала, Цезар откарал Версинжéторикс до Рим, окован във вериги. Там той изчакал присъдата на Цезар в затвора отново според ритуала. След шест години той разбрал, че Цезар няма да го пожали: споменът за битката при Алéзия, която едва не загубил, още бил пресен. Сега Юлий Цезар имал своето място в историята: той станал пълновластен владетел на Рим. За въстаналия срещу Рим Версинжéторикс обаче, историята нямала думата. Според ритуала Цезар накарал да го удушат.

Часът на ВВС:

Вашият коментар