Язовир крие тракийска столица

Споделете страницата!

orig_382091_bg.jpg

Компромис с убежденията позволява на Димитров да разкрие Севтополис.

Годината е 1947-а. Минало е съвсем малко време от 9 септември 1944 г. – дата, променила съдбата на милиони българи. В страната започва бурно строителство, целящо да създаде основите на социалистическото общество. Част от този подем е изграждането на язовир, който да обуздае пълноводната Тунджа. За неговото място е избрана обширната тераса при с. Копринка, на 8 км западно от Казанлък, образувана от голям завой на реката. Още при първите копки строителите попадат на останките от античен град, чието разкриване е поверено на археолога Димитър Димитров.

По това време 40-годишният учен е добре известно име в науката. Той е роден в Стара Загора и завършва класическа филология и история в Софийския университет. През 1936-1938 г. напористият младеж успява да получи Хумболтова стипендия и заминава за Германия, където управляват нацистите. С това завидно образование в 1942 г. е вече доцент по археология в София.

Тогава Димитров има доста публикации. Никой обаче няма съмнение, че за бързото му издигане има роля и близостта до властта. Той се жени за дъщерята на виден царски генерал, а кум му е лично премиерът Богдан Филов. Затова промените на 9 септември поставят на карта неговото бъдеще. Както много други в смутните времена, Димитров бързо се преориентира. А през този период такъв обрат е свързан с доста унижения. Запазено е словото на археолога пред току-що създадената Академия на науките, където той се самобичува за „буржоазните“ си виждания.

Вероятно всичко това изиграва основна роля да му бъдат поверени разкопките в чашата на яз. Копринка. Те започват през 1948-а и продължават до 1954 г. Първо са проучени няколко могили с куполни гробници на тракийски аристократи в тях. Постепенно започва работа и в самото селище, като отначало са разкрити крепостните стени с кулите и портите. По-късно се навлиза и във вътрешността, където учените с удивление виждат правилната улична мрежа на град от елинистическата епоха.

Откриваните многобройни монети показват, че той е съществувал сравнително кратко от последните десетилетия на IV до втората половина на III в.пр.Хр. Историята му обаче остава неясна до 1953 г., когато е открит уникален каменен надпис. Той е на гръцки език и съдържа разположен на 37 реда текст. Надписът представлява договор, в който се назовава името на селището – Севтополис.

Оттук започва развръзката на загадката. Добре датираните археологически находки определят при кой тракийски владетел е бил построен градът. Това е Севт III, управлявал Одриското царство около 330-300 г.пр.Хр. Историята на тази най-голяма тракийска държава започнала през V в.пр.Хр., когато владетелите Терес, Ситалк и Севт I положили основите на една от мощните антични монархии на Балканския полуостров. Последният велик цар бил Котис I, след чиято смърт страната се разпаднала на три части, завладени една след друга от проспериращото тогава Македонско царство.

При наследниците на Александър Велики одрисите отново надигнали глава. Севт III се появил на сцената през 325 г.пр.Хр., когато оглавил въстанието против наместника на македонците в Тракия Лизимах. През 323 г. двамата се срещнали в битка, завършила без победител. Именно през тези години Севт III отново обединил Одриското царство и построил столицата си Севтополис.

Първоначално на завоя на Тунджа съществувало малко тракийско селище. Севт III променил изцяло облика муq като го укрепил и приложил модерното елинистическо градоустройство. Новопостроените крепостни стени били подсилени с няколко кули и оградили пространство с план на петоъгълник. От северозапад и югозапад са разположени по една порта, откъдето към центъра се насочват улици с широчина 6 м. Там се намира характерният за елинистическия полис площад -агората. Столицата на одрисите е имала и предградия, които се развивали в северозападна посока. Битът на нейните обитатели се определял от земеделието, животновъдството, риболова и лова. Място са имали и различни занаяти.

Разкопките на Севтополис дават много добри примери за устройството на градското жилище в Тракия. Кварталите не са големи, а сградите са с вътрешен двор и площ от 300-350 кв. м. Това прави отделните квартали сравнително малки, включващи от два до три жилищни ансамбъла. Всеки от тях има самостоятелно водоснабдяване чрез прокопан в почвата кладенец. Самите къщи притежават основи от ломени камъни на кална спойка, а стените са от тухли, подравнявани с дървени греди. Покривите са били дъсчени и покрити с широки плоски керемиди.

Най-представителната част на Севтополис е цитаделата с царските дворци в северния ъгъл. Тя има площ от 4620 м и е отделена от градските квартали чрез крепостна стена. Монументалната декорация, тържественият вход и голямата приемна зала свидетелстват, че това е била резиденцията на Севт III. Заедно с жилищните помещения и трапезарията там е забележителен и храмът, посветен на Великите самотракийски богове. Именно там е открит и важният надпис с името на Севтополис. Тракийските царе са били едновременно първожреци в своята държава и затова резиденцията им е била обединена с основното светилище.

Благоденствието на одриската столица обаче не траяло дълго. След смъртта на Севт III сред тракийските племена отново избухнали междуособици. Появили се претенденти за властта като Адей, Спарток и Кавар. В крайна сметка Севтополис бил разрушен вероятно към първата четвърт на III в.пр.Хр.

Откривателят на града преживява своя възход и падение. Димитров бързо се издига и през 1966 г. вече е академик. Оглавява последователно Катедрата по археология на Софийския университет и Археологическия институт с музей към БАН. През 1970 г. обаче избухва голям скандал при разкопките на Плиска и той си навлича гнева на Тодор Живков. Набързо пенсиониран, Димитров умира през 1975 г.

Монета с образа на великия цар

При разкопките на Севтополис са открити 1336 антични монети. Те са на градовете Атина, Елеа, Филипи, Месамбрия, Аполония Понтика и др. Срещат се парични знаци на владетелите Филип II, Александър Велики, Деметрий Полиоркет. Най-интересни обаче са 849-те монети на основателя на града Севт III. В портрета му правят впечатление дългата коса и буйната брада, които го отличават от гръцката мода на къса прическа и голобрадо лице. Десетилетия след разкриването на Севтополис Георги Китов попадна в могилата Голямата Косматка на бронзова глава с подобни черти. Именно монетите на Севт III показаха, че тя е била портрет на одриския цар.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-09-17&article=382091

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.