Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото.
1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала. Продължете да четете Златоносни наносни находища.→
Тази статия е много полезна за начинаещите, които тепърва започват да се занимават с това прекрасно хоби. Преди да се пристъпи към промиването или търсенето с металдетектор на златоносните наноси и извличане на златните частици, е необходимо да се определят местата с най-висока концентрация на злато. Златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти по тежко от всичкия материал намиращ се в коритото на реката. Най-надеждни са преките геоложки и геоморфоложки признаци при определяне потенциалната златоносност на разсипите. Въз основа на преките признаци се прави предварително опробване,което има напълно информативен характер и цели да покаже по принцип, дали има присъствие на злато. Ако се уловят златинки, по тяхната форма и размери може да се оцени продължителността им на пренасяне. Продължете да четете Търсене на самородно злато по коритото на реката→
По времето на византия това са били едни от най-често срещаните императорски типове монети, за периода 9-10 век. Изобщо във всяко едно средновековно селище , където се правят археологически разкопки, не само в България, а и като цяло в Европа, от периода 9-10 век, няма как да не се открие доста голямо количество именно от неговите фолиси.
Тъй като номиналът е малък, те са се използвали както от по-богатите, така и от най-бедните в общността.Но нека проследим историята на типа, за да си обясним, какво точно прави точно този монетен тип, толкова широко срещан, навсякъде. Продължете да четете Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. )→
Една полезна статия за всички които се интересуват от нумизматика,археология и история на Византийската империя. Това е един от типовете ранно-византийските монети които се срещат най-често по българските земи. Самият монетен тип е въведен от император Анстасии I (491-518) Продължете да четете Монетният тип “ М “ фолис равен на 40 нумий→
Един потънал град, който е бил изгубен в продължение на повече от седемнадесет века под сините води на западното крайбрежие на Италия, е открит с впечатляващи нови снимки, направени от водолази, на които е разрешено да изследват района. Продължете да четете Потънал град на цезарите→
Римската империя, фар на сила и цивилизация, беше ръководена от поредица императори, чието управление определи хода на историята. Тяхното наследство, вариращо от върховете на архитектурни триумфи и правни реформи до дълбините на тирания и разврат, продължава да ни очарова. В тази изчерпателна класация ние навлизаме в живота, постиженията и провалите на тези владетели, представяйки подробен поглед от най-добрите до най-лошите римски императори.
ВЪРХЪТ НА ВЛАСТТА: НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ЛИДЕРИ НА РИМ
Август (27 г. пр. н. е. – 14 г. сл. н. е.)
Август, роден като Гай Октавий, стои като образец на римските императори. Като основател на Римската империя и неин първи император, той превърна Рим от република, въвлечена в гражданска война, в стабилна и просперираща империя. Неговото управление постави началото на Pax Romana, период на мир и просперитет. Чрез реорганизиране на армията, реформиране на данъчната система и насърчаване на изкуствата и литературата, Август полага основите на режим, който ще продължи векове.
Траян (98-117 г. сл. н. е.)
При Траян империята достига максималния си териториален обхват, илюстрирайки силата и културното влияние на Рим. Известен с военните си завоевания в Дакия (днешна Румъния) и на Изток, Траян също дава приоритет на благосъстоянието на своите поданици, прилагайки обширни програми за обществено строителство и политики за социално подпомагане. Неговото управление често се отбелязва като връхната точка на Римската империя.
Адриан (117-138 г. сл. н. е.)
Адриан е известен със своите архитектурни постижения и за консолидирането на границите на империята. Най-известната му конструкция, стената на Адриан, маркира северната граница на Британия и демонстрира инженерната мощ на Рим. Покровител на изкуствата и пропагандатор на гръцката култура, управлението на Адриан е белязано от фокус върху вътрешния просперитет и културна интеграция.
ДЪЛБИНИТЕ НА ДЕСПОТИЗМА: НАЙ-ЛОШИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ
Нерон (54-68 г. сл. Хр.)
Управлението на Нерон е синоним на тирания, екстравагантност и злоупотреба с власт. Известен с големия пожар в Рим, за който се твърди, че той е задействал, докато Рим гори, управлението на Нерон е белязано от преследването на християните, екзекуцията на майка му и охолен начин на живот, който изтощава хазната на империята. Управлението му завършва с бунт, довел до самоубийството му.
Калигула (37-41 г. сл. Хр.)
Краткото царуване на Калигула е изпълнено с лудост и бруталност. Известен с това, че обявил коня си за консул и се впуснал в скъпи и безплодни военни кампании, той бил убит от собствената си охрана. Непостоянното му поведение и жестоката му политика го превърнаха в символ на опасностите от провалянето на абсолютната власт.
Комод (180-192 г. сл. н. е.)
Син на уважавания император Марк Аврелий, управлението на Комод бележи значителен упадък от добродетелите на баща му. Обсебен от гладиаторските битки, той участва на арената, уронвайки достойнството на императорския пост. Управлението му се характеризира с корупция, липса на интерес към управлението и евентуално убийство, което доведе до Годината на петимата императори, време на граждански борби и нестабилност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Историята на Римската империя е мозайка от лидерство, която варира от образцово до отвратително. Най-добрите императори, като Август, Траян и Адриан, допринесоха за дълголетието и просперитета на империята, оставяйки наследство, което е продължило през вековете. В рязък контраст, императори като Нерон, Калигула и Комод служат като предупредителни истории за потенциала на властта за корупция. Историите на тези владетели не само забавляват, но и образоват, предлагайки вечна представа за сложността на лидерството и управлението.
При оценката на наследството на римските императори е ясно, че тяхното влияние върху историята е толкова разнообразно, колкото и методите им на управление. От архитектурните чудеса и мирните времена под мъдро ръководство до хаоса и упадъка под тираничното управление, императорите на Рим продължават да пленяват нашето въображение и дават ценни уроци за добродетелите и пороците на властта.
Преди да пристъпите към четенето на основната статия хубаво е да се знае кой е бил Калоян според историците. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Калоян е роден около 1168 г. Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за български цар в началото на 1198 г. Продължете да четете Цар Калоян- монетосечене→
Тези прекрасни шлемове отразяват желанието на древните мъже да спазват същите характеристики; всеки от тези красиви примери е предназначен за високопоставени членове на въоръжените сили през античността.
Древните келти са различни племенни групи, живеещи в части от Западна и Централна Европа през късната бронзова епоха и през желязната епоха (около 700 г. пр. Н. Е. До около 400 г.). Тези племена и тяхната култура са мигрирали и така са установили присъствие на територии от Португалия до Турция . Макар и еднообразни племена и никога една единна държава, древните келти са били свързани от келтския език и са отбелязвали сходства в изкуството, начините на война , религията и погребалните практики. Въпреки че келтската култура била погълната в рамките на Римска империя от 1 век пр.н.е., келтите продължават да процъфтяват в по-отдалечени части на Европа като Ирландия и Северна Британия, където келтските езици се говорят и до днес.
Един от най-разпознаваемите и известни европейски анимационни герои от 60-те години на миналия век е „Астерикс“, малката Галия, която носи крилат шлем, заедно с неговия помощник Обеликс и малкото му куче Доджматис. Изображението на галите като членове на келтския народ, носещо шлемове, украсени с крила, е доказано погрешно, но това не означава, че древните народи никога неса ги носили. Древните рисунки и рисунки на римските богове Хермес и Меркурий показват, че носят крилати шлемове. През 19 век занаятчиите създават романтични илюстрации на древните богове на келтите и викингите, носещи крилати шлемове. До днес изобразяването на викингите с рогови шлемове издържа, макар че това е било опровергано като художествена лицензия. Примери за този тип шлемове са едни от най-красивите изображения на древно изкуство.
Шлем от бронз наречен фригийско-халкиден тип
Frigiiski
Този красив шлем, датиращ от 4 -ти век пр.н.е., може да е бил ценно притежание на високопоставен воин и
вероятно може да е използван за церемониални цели.
Той е изработена от бронз, а над
бузите, украсен с образи
на богинята Артемис и Нике, е красиво изработено крило. Зад крилото е навита
змия, за която се смята, че някога е държала истински пера и орел е релефен над
челото. На гърба е палмата, която завършва със спирала, украсена с лотосов
цвят. Шлемът може да се види в Музея на изкуствата който се намира в гр. Мужен Франция.
Халкидиански шлем
Halkidianski
Тази
бронзов халсидов шлем е бил вероятно носен
от високопоставен войн от елинийската екстракция
през 4 -ти и 5 -ти век пр.н.е. Гърция или Южна Италия.
Той е изработена от бронз и има
изпъкналообразно извисяващо се било над короната. Той е
украсен с три столчета, в които собственикът би постави
ярко оцветени пера. Амулет с горгон е обграден
от два грифони, а бузите са прикрепени към шлема.
Тавански прилеп
Tavanski
Тази
церемониален таванска шлем е от Южна
Италия и датира от 300
г. пр. Хр. Този вид шлем се смята че е произхождал от класическа Гърция ( 5ти и 4ти век пр. Хр.).
Келтски шлем
Keltski
Този
келтски шлем е бил открит в Румъния и датира от 3 -ти век пр. Хр.
Птицата, или орел, или гарван, е
монтиран на върха на шлема с разперени
криле. Тези крила са умело конструирани, за да бъдат съчленени в тялото, така
че да се движат нагоре и надолу, докато
носещият се премества.
Будистки церемониален шлем Ваджрачария, Тибет, 13 – 14 век.
Budiski
Изработените шлемове като тази са били носени от свещениците
наречени Вайрачария, това са били с най-високият ранг в непалската будистка
общност. Конусовата корона е уникална за будизма Нюари и олицетворява спомен от
по-стари и вече изгубени индийски будистки практики. Терминът Вайрачария обозначава както каста, така и фамилно име, а
обозначението дава право на притежателите й да изпълняват запазени жречески
функции, аналогични на привилегиите, притежавани от брахманите в индуизма. Този
шлем е изключителен по своята направа на сложност: Доминирана е от поредица от диадемични плаки,
изобразяващи излъчвания на мъдростта бодхисатва Манджушри, доброкачествени и
гневни. Всичко е преодоляно от петстепенен скиптър, или ваджра. Тази уникална иконография
сочи, че този шлем е бил създаден за извършване на обреди, посветени на
призоваването на Манджушри.
Римски шлем от Беркасово
Rimski
Този прекрасен и красив римски шлем от Беркасово, Сърбия е принадлежал някога на загинал кавалерийски офицер от армията на имп. Лициний, която е била разбита разбита от Константин Велики на това място през далечната 314 г. Шлема се намира в музейя в гр. Нови Сад-Сърбия.
Златен скитски шлем от курган Ак-Бурум
Zlaten skitski shlem
Този прекрасен златен скитски шлем от курган Ак-Бурум е намерен в близост до древния Пантикапей/ Керч, IV в.пр. н.е. Изпъква с прекрасната си ювелирна и красива изработка на древните майстори.
Кумански боен шлем.
Kumanski shlem
Тъй като на него е изписано името „Джанибек“, според някои изследователи шлемът е принадлежал на Джанибек хан, основател на Касахското ханство, 15-ти век. този красив шлем се намира в Метрополинтън музей.
Всички тези
шлемове описани по горе показват голямо внимание на декорацията и са
примери за изискана антична ювелирна изработка. През вековете, а впоследствие и в съвременните изображения, крилата са се използвали за изобразяване на скоростта, а птиците,
особено орелът, са показвали превъзходство.