Архив на категория: Археология

Варуанската гвардия: Елитните византийски войници

Варуанската гвардия

Това е една интересна статия за малко известните охранители на императорите по времето на Византийската империя. Варанците са били една  елитна  охрана, която някога е служила като лични бодигардове на Византийските императори. Когато не са  защитавали императора, те са били пращани да  служат на фронтовата линия по време на война, за да могат да  защитават и разширяват  границите на Византийската империя. Но кои са  били тези варгианци, откъде идват и кога са установени? Най-ранните извори , отнасящи се до присъствието на скандинавските воини в императорския двор в Константинопол, възникват по времето на император Теофил (829-842 г.).  Град Херсон който се е намирал в района на Северно море се оказа застрашен от боговете на Норсмените и те помолили  византийската империя да изпрати подкрепления, за да го защити. Норвежките вождове решили да приемат мир и да образуват съюз с императорския византийски дом, защото носмейците се възползвали от търговското и военното начинание на такава връзка. Тази връзка обаче няма да стане жизнеспособна до 874 г. сл. Хр.

Произход на варангите

Варанците първоначално са били шведски търговци, които са влезли в източна Русия. Името Варанги, което се оспорва, идва от руския Varyag или от гръцките Varangoi и така е било описано  във византийските източници.  Значението на думата се отнася до „член на заклето  братство“ и се смята, че неговият произход е стар исландски. Що се отнася до думата Рус , или Руоцй в Балто-Финландски, това означава Швеция, което означава „екипаж на гребци“.

Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, дава кратко описание на Рус: „Видях руския народ, когато пристигнаха  и се заселиха на река Атул (Волга). Никога не съм виждал хора с по-съвършени физика. Те са високи като палми, и имат червеникав цвят. Те не носят нито палто, нито кафтан, но всеки мъж носи кожух, който покрива половината му тяло, като оставя една ръка свободна. Никой никога не е бил разделен от брадва, меч и нож … “

Думата и смисълът на Варанги обаче идва с предупреждение. Докато в началото тя обозначава група хора, които първоначално са от Скандинавия, става доста по-общ термин. Докато десетилетия и векове минават, терминът Варанги може да се прилага към всеки от не-скандинавски произход, като наемници, които искат да се възползват от касите на византийския императорски двор. Това е била елитната императорска гвардия и може да бъде сравнявана с древната римска Преторианска гвардия(Преторианците  са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект (praefectus praetorio), с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти.)

Византийски император Теофил (829 – 842 г.), на кон.

Бадбъри-Хълмова крепост

хълмовата крепост на Бадбъри

Това е една история за едни отминали времена която ще ви бъде доста интересна. Особено за тези на които археологията и историята на древните векове е хоби и любимо четиво. Хълмът за който ще пишем е  от времето на желязната епоха и се намира в Източен Дорсет, Англия, той е известен като Бадбъри ,и най-вероятно е построен от племето Дуротригес, което обитавало района преди римското нашествие.
Смята се, че това племе е било първата реална опозиция, която римляните са срещнали и е били едно от двете племена, които са се борили срещу бъдещия император Веспасиан и Втория легион в ранните фази на нашествието на Британия.
Продължете да четете Бадбъри-Хълмова крепост

Ценни бижута, лампи и монети, разкопани от 2000-годишна гробница в Коринт

Част от намерените бижута

Научен екип от гръцки изследователи е открил уникални бижута, монети и други скъпоценни артефакти, докато прави археологически разкопки на  гробници  близо до руините на древния град Коринт. Експертите смятат, че новооткритите предмети датират между четвърти и първи век от преди новата ера. Уникалните бижута и монети са изкопани близо до древния Коринт
Продължете да четете Ценни бижута, лампи и монети, разкопани от 2000-годишна гробница в Коринт

Древното и митично кралство Тиана

Тиана, център на града

Една интересна статия за едно не по малко митично царство. Надявам се тази статия да ви бъде интересна и увлекателна.Tиана(също написана като Tyana) е древен град, съществувал от времето на хетейската империя. Този град вече е известен като Кемерхизар и се намира в днешната провинция Нигде, Централна Анадола, Турция. Тиана е бил един от главните градове по време на хетейския период.
Продължете да четете Древното и митично кралство Тиана

Жестоката кралица на илирийците: Теута войнствената

Жестоката кралица на илирийците: Теута

В тази интересна статия ще ви запознаем с една кралица, за която се знае твърде малко . Това е кралица Теута, която е била съпруга на Агрон, цар на ардиайското царство. След поражението на Картаген в Първата пуническа война през 241 г.пр.Хр., Римската република се превръща в господстваща военноморска сила в почти цялато Средиземно море. Въпреки това Римският контрол над моретата не е бил толкова  абсолютен. На изток от Италия една друга власт се е увеличавала.

Продължете да четете Жестоката кралица на илирийците: Теута войнствената

За келтите в древна Тракия

Келтска монета

През далечния месец  януари на 1931 г. трима жители на свиленградското с.Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница.  Тогава те извикали кмета и учителя, взели фенери и още същия ден изнесли от могилата бронзови съдове, оръжие, златни накити. Няколко  дни по-късно новината стигнала до София, и от музея изпратили археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Междувременно успели да съберат намерените предмети – с някои малки липси, разбира се.

Сред намерените  находки  имало няколко бронзови предмета, чието предназначение Богдан Филов – иначе голям познавач на гръцките и римските древности – не успял да определи. Едва по-късно немски археолог ги идентифицирал като части от келтска колесница. Според разказите на селяните в гробницата наистина имало много кости от коне. Само че какво прави келтска колесница насред Тракия? Кога по нашите земи са живели келти?

Продължете да четете За келтите в древна Тракия

Парите на цар Калоян

Zlatica
Златна монета на Калоян

Преди да пристъпите към четенето на основната статия хубаво е да се знае кой е бил Калоян според историците. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Калоян е роден около 1168 г.  Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за български цар в началото на 1198 г.
Продължете да четете Парите на цар Калоян

Император Аврелиан и монетната му реформа, “бунта на монетарите

aureliano.JPG

 

Преди да пристъпим към самата статия нека ви запознаем кой е бил Аврелиан. Предполага се, че Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. или 215 г. Древните извори не са единодушни относно родното му място, но повечето приемат, че е родом от провинция Илирик, като Сирмиум (Срем, в дн. Сърбия) е най-предпочитаното място. Според други източници Аврелиан е роден в провинция Крайбрежна Дакия  или Мизия  като за роден град е посочван Сердика (днешна София). Независимо от неяснотите около родното място на Аврелиан, в науката има съгласие, че той е от обикновен произход, от семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион, става центурион и бързо се придвижва нагоре, достигайки до трибун на легион и началник на кавалерийски отряд. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан IГалиен и Клавдий II. При вестта за смъртта на Клавдий II (края на януари 270 г.) войските в Панония провъзгласяват техния военачалник Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, е издигнат по същото време за император в Италия, но счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената (между май и септември 270 г.). Обществените прояви на Аврелиан носят типичните характеристики за епохата на „войнишките императори“ – той отхвърля дискредитираната и остаряла външност на принципата, приема монархическите знаци, като златна корона, но запазва здравомислие и скромност в личния си живот, желаейки да възвърне древните нравствени идеали. Императорът е на голяма почит сред войниците, които дори го възхваляват в песен с думите „не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял“, понеже се носела мълва как в битките самият Аврелиан е поразил многобройни противници.
Продължете да четете Император Аврелиан и монетната му реформа, “бунта на монетарите

Арката на Каракала, Тевест, Алжир – Душата на романизирана Африка

град Тевес

Тебес  се намира на територията на Алжир, а преди това е бил древният римски град Тевест (или Тебесте), където някога  е съществувал  дори по-стар град, наречен Т’беса. През 146 г. пр.н.е. римляните завладяват района и град Тевест бива основан през 75 г. пр.н.е. намиращ се в близост до старото село Бербер, разположено до планината Аурес. Градът е бил създаден с цел  да контролира планинския район и да защитава техните територии, подобно на Джемила, основан през 96 г. сл. Хр.
Продължете да четете Арката на Каракала, Тевест, Алжир – Душата на романизирана Африка

МИТРИАДАТ VI (120-63 Г. ПР. ХР.) – КРАЛ НА ПОНТ И МАЛКА АРМЕНИЯ

Карта

Митриадат VI Евпатор е бил крал на Понт, който е управлявал това царство през 120 – 63 г. пр. Хр.  Започнал е да разширява своето царство, подчинявайки се на силите си Колхис, Босфора, Папглагония, Кападокия и Галатия. След това той насочва вниманието си към царството на Витлеем, което било последният независим съсед на Понт, който стоял над очите на интересите на Рим.
Продължете да четете МИТРИАДАТ VI (120-63 Г. ПР. ХР.) – КРАЛ НА ПОНТ И МАЛКА АРМЕНИЯ