Една интересна статия за любителите на археологията и нумизматиката от Израел. Двама любители археолози намериха голяма съкровище след гмуркане в древното пристанище което се намира в пределите на национален парк Кесария. Възстановени са артефакти и монети престояли под водата в продължение на 1600 години. Това е най голямото съкровище от артефакти намирано досег през последните тридесет години. Ето ви и малко история за самия национален парк.
Продължете да четете съкровище от корабокрушение в Кесария →

Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

Какво означава този символ?
Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи „су“ – „прекрасен, добър“ и „асти“ – „съм“ и е пожелаване на добро. „Су асти!“ – „Да бъде добре!“, „Бъди щастлив!“. И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.

Сред всички народи на Европа и Азия са известни множество традиционни орнаменти на основата на свастиката. Изтъкани върху килими, платна, тъкани, избродирани върху облеклото, свастиката е съпровождала човека всеки ден в неговия живот от древността. Археолозите са открили изображение на свастика върху съдове, медалиони, оръжие, върху стените на домове. Най-старите изображения датират 10-15 хилядолетие пр.Хр. Свастиката се среща навсякъде като знак за светлина, слънце, живот, добро. Тя присъства върху всички амулети при славяни, германи, келти, етруски, помори, скифи, сармати, курши, удмурти, башкири, чуваши и многи други народи.

Има две форми на свастиката – права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика – е силата Ян, а обратно – силата Ин.

Най-многобройни свидетелства, колкото и изненадващо да звучи, за използването на свастиката, има в Русия. Свастиката е най-главният и почти единствен елемент от старославянските орнаменти, срещащ се и върху оръжие, оръдия на труда, битови предмети, храмове, домове. Много древни славянски градове са били застроени във формата на свастика, ориентирана към четирите посоки на света.

Стените на резиденцията на Петър I били украсени със свастики. Таванът на тронната зала в Зимния дворец в Санкт Петербург и досега е покрит с този свещен символ. Свастика е присъствала и върху много парични купюри. Дори и след Октомврийската революция, до 1922 година на много от банкнотите в Русия е имало свастика.

Свастиката символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.

В индуизма свастиката е въплъщение на вечния живот, на прераждането, „кръговрата на сансара“, движенията от микрокосмоса към макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).

В китайския буддизъм свастиката се нарича „мандзи“ и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на Буда, комуто е подвластно всяко живо същество.
Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята, хоризонталната – вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта, насочени надясно – твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.

Свастиката символизира „натрупването на щастливите символи на Десетте хиляди сили“. Самото начертаване на свастика е ранна форма на иероглифа „фан“, означаващ четирите граници на космоса и земята. Използвана като рамка, означава „ан-цзъ“ – Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край, безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство, движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро предначертание, добри пожелания. Светлосинята свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената – безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата – безкрайното процъфтяване, зелената – безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката в Китай е символизирала числото 10 000.

Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека – чакрите. Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва като карта за масаж – свастики означават особените точки, върху които въздействат майсторите на източния масаж. Върху статуите на Буда задължително имало свастика.
Гностичните антични секти използвали разновидност на свастиката, съставена от свити в колената крака, като таен символ, сравняван с триосевия кръст. В масонската традиция чрез свастика се предпазвали от беда и зло. В окултизма реинкарнацията наричали „ротация“ и я изобразявали във вид на свастика. В мистичния орден „Братя-инициати на Азия“ по време на ритуални церемонии върху голяма шахматна дъска се подреждали 29 души, образувайки жива свастика, като централната клетка оставяли свободна. Този ритуал съществува и сега в някои мистични общности в Англия.

Съществат множество тълкувания на смисъла на свастиката – въртящо се Слънце, Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на сансара.

Или ето още едно съчетание – кръст, съчетание на дух и материя (вертикална и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата, прави го кръг.

Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване, отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.
Преди хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение, мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението.

 Отдалечаването на основните сили на персите далеч на изток било използвано от траките на юг от Хемус По време на въстанието на одрисите, предвождано от Мемнон, след насочването на основните сили на македонците на юг, срещу Спартанския военен съюз, траките получили определена независимост, а владетелят им Севт ІІІ, вероятно син на Керсеблепт, станал цар на самостоятелна вътрешна държава, в рамките на империята. подобна на съюзните на централния цар владетели на пеоните и агрианите. Новата държава установила връзки с Атина, която на свой ред била разглеждана от македонците като съюзник. В декрет на атинското народно събрание е засвидетелствувано името на Ребулас, син на Севт, което свидетелства за търсене на международна подкрепа и признаване на държавата на одрисите сред съюзниците на Александър. Съдбата на вожда на въстаналите траки Мемнон остава неизвестна. Вероятна причина за промяна на отношенията между включените в границите на Македония вътрешни земи и централната власт били същите противоречия, които предизвикали решителните действия на Александър на изток, довели до физическото отстраняване на близките му сътрудници. Необходимостта от нови военни попълнения на търпящата сериозни загуби на изток армия, а също и от верни хора, които да са послушни на царя, обяснява появата на Мемнон при Александър през 326 г. пр. н. е. с военен отряд от 5 000 траки. Продължете да четете ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ІІІ – ІІ В. ПР. Н. Е. →

Един потънал град, който е бил изгубен в продължение на повече от седемнадесет века под сините води на западното крайбрежие на Италия, е открит с впечатляващи нови снимки, направени от водолази, на които е разрешено да изследват района.
Продължете да четете Потънал град на цезарите →

Тези прекрасни шлемове  отразяват желанието на древните мъже да спазват същите характеристики; всеки от тези красиви примери е предназначен за високопоставени членове на въоръжените сили през античността.

Древните келти са различни племенни групи, живеещи в части от Западна и Централна Европа през късната бронзова епоха и през желязната епоха (около 700 г. пр. Н. Е. До около 400 г.). Тези племена и тяхната култура са мигрирали и така са установили присъствие на територии от Португалия до Турция . Макар и еднообразни племена и никога една единна държава, древните келти са били свързани от келтския език и са отбелязвали сходства в изкуството, начините на война , религията и погребалните практики. Въпреки че келтската култура била погълната в рамките на Римска империя от 1 век пр.н.е., келтите продължават да процъфтяват в по-отдалечени части на Европа като Ирландия и Северна Британия, където келтските езици се говорят и до днес.

Един от най-разпознаваемите и известни европейски анимационни герои от 60-те години на миналия век е „Астерикс“, малката Галия, която носи крилат шлем, заедно с неговия помощник Обеликс и малкото му куче Доджматис. Изображението на галите като членове на келтския народ, носещо шлемове, украсени с крила, е доказано погрешно, но това не означава, че древните народи никога неса  ги носили.  Древните рисунки и рисунки на римските богове Хермес и Меркурий показват, че носят крилати шлемове.  През 19 век занаятчиите създават романтични илюстрации на древните богове на келтите и викингите, носещи крилати шлемове.  До днес изобразяването на викингите с рогови шлемове издържа, макар че това е било опровергано като художествена лицензия. Примери за този тип шлемове  са едни от най-красивите изображения на древно изкуство.

Шлем  от бронз  наречен  фригийско-халкиден тип

Този красив шлем, датиращ  от 4 -ти век пр.н.е., може  да е бил  ценно притежание на високопоставен воин и вероятно може да  е използван  за церемониални цели.

Той е изработена от бронз, а над бузите, украсен  с образи на богинята Артемис и Нике, е красиво изработено крило. Зад крилото е навита змия, за която се смята, че някога е държала истински пера и орел е релефен над челото. На гърба е палмата, която завършва със спирала, украсена с лотосов цвят. Шлемът може да се види в Музея на изкуствата който се намира  в гр. Мужен  Франция.

Халкидиански  шлем

Тази бронзов  халсидов  шлем  е бил вероятно  носен  от високопоставен войн от елинийската екстракция през 4 -ти и 5 -ти век пр.н.е. Гърция или Южна Италия.

Той е изработена от бронз и има изпъкналообразно извисяващо се било над короната. Той  е украсен с три столчета, в които собственикът би постави  ярко оцветени пера. Амулет с горгон е обграден от два грифони, а бузите са прикрепени към шлема.

Тавански прилеп

Тази церемониален  таванска шлем е  от Южна Италия и датира от 300 г. пр. Хр. Този вид шлем  се смята  че е  произхождал  от класическа Гърция ( 5ти и 4ти век пр. Хр.).

Келтски  шлем

Този келтски  шлем е бил  открит в Румъния и датира от 3 -ти век пр. Хр.  Птицата, или орел, или гарван, е монтиран  на върха на шлема с разперени криле. Тези крила са умело конструирани, за да бъдат съчленени в тялото, така че  да се движат нагоре и надолу, докато носещият се премества.  

Будистки церемониален шлем  Ваджрачария, Тибет, 13 – 14 век.

Изработените  шлемове  като тази са били носени от свещениците наречени  Вайрачария, това са били  с най-високият ранг в непалската будистка общност. Конусовата корона е уникална за будизма Нюари и олицетворява спомен от по-стари и вече изгубени индийски будистки практики. Терминът  Вайрачария  обозначава както каста, така и фамилно име, а обозначението дава право на притежателите й да изпълняват запазени жречески функции, аналогични на привилегиите, притежавани от брахманите в индуизма. Този шлем  е изключителен  по своята направа на сложност:  Доминирана е от поредица от диадемични плаки, изобразяващи излъчвания на мъдростта бодхисатва Манджушри, доброкачествени и гневни. Всичко е преодоляно от петстепенен  скиптър, или ваджра. Тази уникална иконография сочи, че този шлем  е бил създаден  за извършване на обреди, посветени на призоваването на Манджушри.

Римски шлем от Беркасово

Този прекрасен и красив римски шлем от Беркасово, Сърбия е принадлежал някога на загинал кавалерийски офицер от армията на имп.  Лициний, която е била разбита разбита от Константин Велики на това място през  далечната 314 г. Шлема се намира в  музейя в гр. Нови Сад-Сърбия.

Златен скитски шлем от курган Ак-Бурум

Този прекрасен златен скитски шлем от курган Ак-Бурум е намерен в близост до древния Пантикапей/ Керч, IV в.пр. н.е. Изпъква с прекрасната си ювелирна и красива изработка на древните майстори.

Кумански боен шлем.

Тъй като на него е изписано името „Джанибек“, според някои изследователи шлемът е принадлежал на Джанибек хан, основател на Касахското ханство, 15-ти век. този красив шлем се намира в Метрополинтън музей.

Всички тези шлемове описани по горе  показват голямо внимание на декорацията и са примери за изискана антична ювелирна изработка.  През вековете, а впоследствие и в съвременните изображения, крилата  са се използвали  за изобразяване на скоростта, а птиците, особено орелът, са  показвали  превъзходство.