Бългapcĸият влaдeтeл, oĸaзaл нaй-гoлямo влияниe въpxy cвeтoвнaтa иcтopия, бeзcпopнo e xaн Tepвeл. Maĸap дa пpиcъcтвa в yчeбнaтa пpoгpaмa в няĸoлĸo oт ĸлacoвeтe, cяĸaш нитo ypoцитe, нитo yчитeлитe ycпявaт дa oбяcнят нa yчeницитe oгpoмния мy пpинoc зa пocлeдвaщoтo вeчe тpинaдeceтвeĸoвнo paзвитиe нa eвpoпeйcĸaтa цивилизaция.
Продължете да четете Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината
Това е интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – велик Български владетел
Отдалечаването на основните сили на персите далеч на изток било използвано от траките на юг от Хемус По време на въстанието на одрисите, предвождано от Мемнон, след насочването на основните сили на македонците на юг, срещу Спартанския военен съюз, траките получили определена независимост, а владетелят им Севт ІІІ, вероятно син на Керсеблепт, станал цар на самостоятелна вътрешна държава, в рамките на империята. подобна на съюзните на централния цар владетели на пеоните и агрианите. Новата държава установила връзки с Атина, която на свой ред била разглеждана от македонците като съюзник. В декрет на атинското народно събрание е засвидетелствувано името на Ребулас, син на Севт, което свидетелства за търсене на международна подкрепа и признаване на държавата на одрисите сред съюзниците на Александър. Съдбата на вожда на въстаналите траки Мемнон остава неизвестна. Вероятна причина за промяна на отношенията между включените в границите на Македония вътрешни земи и централната власт били същите противоречия, които предизвикали решителните действия на Александър на изток, довели до физическото отстраняване на близките му сътрудници. Необходимостта от нови военни попълнения на търпящата сериозни загуби на изток армия, а също и от верни хора, които да са послушни на царя, обяснява появата на Мемнон при Александър през 326 г. пр. н. е. с военен отряд от 5 000 траки. Продължете да четете ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ІІІ – ІІ В. ПР. Н. Е.
Сега е времето за проучване по руслата и коритата на реките за наличието на самородно злато. В тази статия ще ви запознаем за предпоставките къде може да търсите и да взимате проби. Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта.Там рудите запълват пукнатини.Последните почти винаги се придружават от ивици на хидротермално променени скали/избелени,окварцени и т.н./.
Продължете да четете ГЕОЛОЖКИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.
По време провеждането на планираните археологически разкопки на крепостта Русокрастро беше намерена рядка златна монета от времето на византийският император Фока. Находката доказва, че крепостта активно е функционирала още през шести век, коментират от археологическия екип.
Продължете да четете Откриха рядка златна монета на имп. Фока на крепостта Русокастро
Πpeз втopaтa пoлoвинa нa V в. oгpoмнa мaca cлaвянcĸи плeмeнa пpeминaвaт пpoxoдитe нa Kapпaтитe и ce зaceлвaт пocтeпeннo нa ceвep oт Дyнaв. Texнитe нaбeзи нa юг ce peгиcтpиpaт пpи импepaтop Юcтин I, a пpи Юcтиниaн I пpидoбивaт oблиĸa нa мacoви нaпaдeния. Πpeз 550-551 г. cлaвянитe нe ce oттeглят нa ceвep oт Дyнaв, a пpeзимyвaт нa юг oт peĸaтa – ĸoeтo вeчe гoвopи зa cтpeмeж ĸъм пocтoяннo зaceлвaнe във визaнтийcĸитe тepитopии.
Продължете да четете За първите български владетели и славянските племена
Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова.
Продължете да четете Врачка видяла златото в Свищов
​
В ранната есен на 2011 г., нумизматиката сереабилитира на историческия хоризонт с едно неочаквано събитие. А именно идентифицирането на златен солид, от търг в Ню Йорк (проведен от CNG – Classical
Numismatic Group Inc) на 14 септември тази година,
с монета на владетеля на българите по Долен Дунав –безкрайната върволица от „безценни“ артефакти, които
нашата родна археология предоставяше на гладната за
сензации журналистика в последните двадесет години,
то все още не може да се впише в ефира и вестниците,
тъй като няма „PR“ от някой „роден“ Индиана Джоунс.
Проф. Димитър Драганов-Становище по Законопроекта за културното наследство
Вече 30 години се занимавам практически и теоретически с музейно дело и нумизматика. Участвал съм в подготовката на повечето нормативни документи в областта на музейното дело. Събирал съм, опазвал съм, идентифицирал съм, регистрирал съм, инвентирал съм, проучвал съм, публикувал съм десетки хиляди антични монети. Следователно смятам, че мога добре да преценя достойнствата и недостатъците на предложения законопроект за културното наследство. След като той е факт и след като са публикувани стенограмите от заседанието на парламентарната комисия по културата (обсъждането на закона преди първо четене) и от обсъждането му на първо четене в пленарната зала на парламента– разполагаме вече с достатъчно материал за по-обстойни коментари.
Продължете да четете Законът Чилова-Михайлов ликвидира колекционерството и ампутира нумизматиката в България
Настоящата публикация има за цел да запознае научната общност с новооткрит в землището на с. Розовец, общ. Брезово обект, притежаващ съвкупност от характеристики, за която липсва описание в научната литература, посветена на мегалитните конструкции. Единственият засега и най-близък негов аналог се явява вече известният мегалит „Момини гърди“, намиращ се край с. Старосел.
Продължете да четете Нов тип мегалит открит в Средна гора
