Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото. Хубаво е да се набляка основонно на коренната скала и цепките по дъното на скалите където се утаяват златинките.
1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала. Продължете да четете Търсене на самородно злато- находища.→
Сега е времето за проучване по руслата и коритата на реките за наличието на самородно злато, преди да са почнали сушите и много реки в България да пресъкнат и по коритата и руслата да няма вода. В тази статия ще ви запознаем за предпоставките къде може да търсите и да взимате проби. Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта.Там рудите запълват пукнатини.Последните почти винаги се придружават от ивици на хидротермално променени скали/избелени,окварцени и т.н./. Продължете да четете ПРЕДПОСТАВКИ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.→
Това е интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство. Продължете да четете Иван Асен II – велик Български владетел→
По време провеждането на планираните археологически разкопки на крепостта Русокрастро беше намерена рядка златна монета от времето на византийският император Фока. Находката доказва, че крепостта активно е функционирала още през шести век, коментират от археологическия екип. Продължете да четете Откриха рядка златна монета на имп. Фока на крепостта Русокастро→
Πpeз втopaтa пoлoвинa нa V в. oгpoмнa мaca cлaвянcĸи плeмeнa пpeминaвaт пpoxoдитe нa Kapпaтитe и ce зaceлвaт пocтeпeннo нa ceвep oт Дyнaв. Texнитe нaбeзи нa юг ce peгиcтpиpaт пpи импepaтop Юcтин I, a пpи Юcтиниaн I пpидoбивaт oблиĸa нa мacoви нaпaдeния. Πpeз 550-551 г. cлaвянитe нe ce oттeглят нa ceвep oт Дyнaв, a пpeзимyвaт нa юг oт peĸaтa – ĸoeтo вeчe гoвopи зa cтpeмeж ĸъм пocтoяннo зaceлвaнe във визaнтийcĸитe тepитopии. Продължете да четете За първите български владетели и славянските племена→
Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова. Продължете да четете Врачка видяла златото в Свищов→
​
В ранната есен на 2011 г., нумизматиката сереабилитира на историческия хоризонт с едно неочаквано събитие. А именно идентифицирането на златен солид, от търг в Ню Йорк (проведен от CNG – Classical
Numismatic Group Inc) на 14 септември тази година,
с монета на владетеля на българите по Долен Дунав –безкрайната върволица от „безценни“ артефакти, които
нашата родна археология предоставяше на гладната за
сензации журналистика в последните двадесет години,
то все още не може да се впише в ефира и вестниците,
тъй като няма „PR“ от някой „роден“ Индиана Джоунс.
Проф. Димитър Драганов-Становище по Законопроекта за културното наследство
Вече 30 години се занимавам практически и теоретически с музейно дело и нумизматика. Участвал съм в подготовката на повечето нормативни документи в областта на музейното дело. Събирал съм, опазвал съм, идентифицирал съм, регистрирал съм, инвентирал съм, проучвал съм, публикувал съм десетки хиляди антични монети. Следователно смятам, че мога добре да преценя достойнствата и недостатъците на предложения законопроект за културното наследство. След като той е факт и след като са публикувани стенограмите от заседанието на парламентарната комисия по културата (обсъждането на закона преди първо четене) и от обсъждането му на първо четене в пленарната зала на парламента– разполагаме вече с достатъчно материал за по-обстойни коментари. Продължете да четете Законът Чилова-Михайлов ликвидира колекционерството и ампутира нумизматиката в България→
Настоящата публикация има за цел да запознае научната общност с новооткрит в землището на с. Розовец, общ. Брезово обект, притежаващ съвкупност от характеристики, за която липсва описание в научната литература, посветена на мегалитните конструкции. Единственият засега и най-близък негов аналог се явява вече известният мегалит „Момини гърди“, намиращ се край с. Старосел. Продължете да четете Нов тип мегалит открит в Средна гора→
