Архив на категория: България

Тракийското писмо е декодирано?

gradeshnica.jpgНа 16.06.2006 г. в гр. Варна се състоя представяне на книгата на д-р Стефан Гайд “Тракийското писмо декодирано”. В книгата си автора представя не просто поредния опит за декодиране на тракийските плочици от село Караново (4 хилядолетия преди Н.е) и село Градешница, Врачанско (5 хилядолетия пр. Н.е). Според него пред нас е пълното и окончателно научно декодиране на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът – преведеният текст – е безпрецедентен и сензационен.

Оборва се тезата на някои учени-траколози, че траките не са имали писменост, и категорично се доказва, че надписите на тези плочки (разликата във възрастта на които е 1000 години) принадлежат на една и съща писменост – древното тракийско пиктографско (образно) писмо. Обаче тази писменост е с 2000 години по древна от шумерска и египетската! Нещо повече, за да бъдат разтълкувани текстовете на плочиците, автора използва древноегипеткото пиктографско писмо, което се оказва идентично на това от плочиците от Градешница и Караново. Идентично дотам, че всеки египтолог би могъл да разчете текста върху тези плочици, твърди д-р Стефан Гайд!!!

Но тракийските плочици са с поне 1000-2000 години по стари от най-ранните познати египетски надписи, което недвусмислено ни води до извода, че писмото на египтяните е производно на тракийското. Открито е поредното доказателство за древността на културата по нашите земи, която става първоизвор на културата и цивилизацията в целия древен свят.

Самият превод на текстовете от плочиците е не по-малко интересен – напротив – дори би могъл да предизвика истинска сензация в научните и религиозните кръгове, спрямо която превода на Евангелието на Юда направо бледнее. Поради факта, че писмото е пиктографско (образно) са възможни няколко сходни прочита на неговите символи. Ето какво гласи превода на д-р Гайд на текста на оброчната плочка от с. Градешница, датирана от 5-то хилядолетие пр. Н.е.

gradeshnica1.jpg

Последователност на декодирането на тракийското писмо [1]

“Триединният Бог (или боговете) обхожда (обитава в) Тракия, (или, Боже, който си в територията на Тракия)

Говоря истината (обещавам) да дам (давам)
дарове на великия Божий син

Прославям великия Бог
(да прославя великия Бог)

Храмът на Бога е велика крепост (скривалище), или
(Боже, който си в храма, бъди ми крепост и защита)” [2]

Интересен текст, със смисъл подобен на молитвите, които и днес мълвят милиони! Подобен текст откриваме във Стария завет, псалом 91:

“Който живее под покрива на Всевишнаго,
ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на него ще се надея” [3]

Още по интересен е надписа от плочката от с.Караново, чийто превод на д-р Гайд гласи:

“Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението,
той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
Той е оставил лъжата и е познал Истината
и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.”[2]

karanovo.jpg

Плочката от с. Караново

Подобен текст, изразяващ същата идея можем да открием в на много места в Новия Завет, например в Посланието на апостол Павел към римляните, глава 6:

“6:3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
6:4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
6:5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;
6:6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.”[4]

В своята книга д-р Гайд прави още една недвусмислена връзка между тракийския орфизъм и християнството. В оригинала на Откровението на Йоан, глава 19, стих 15 гласи:

“Из устата Му излизаше тракийски меч двуост и остър, за да порази с него народите, и Той ще ги управлява с желязна тояга” [2]

В познатия ни превод на Библията е записано “из устата му излизаше остър меч”, но в гръцкия оригинал е записано „romfaia distomos“[5] – Ромфея Дистомос – а „ромфеята е била хладно оръжие за близък бой, употребявано от тракийските племена още около 400 г. пр. Хр.“ [6]

По нататък в книгата си автора разкрива тайната касаеща връзката между Тракия и Християнството, която е скрита в тракийския меч, излизащ от Божиите уста.

В заключение д-р Стефан Гайд казва:

“Траките са имали писменост преди египтяните и шумерите и може да се окажат първият етнос, който е имал писменост в историята. Нещо повече, най-древното писмо на траките е било пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава че всеки друг народ е можел да го приеме от тях, независимо какъв диалект и език е говорел, защото при това писмо се изписват идеите, а не произношението на думите” [2]

Доколко твърденията на д-р Гайд са верни и истинни можете да проверите само, като се запознаете с доказателствената част, изложена в неговата книга “Тракийското писмо декодирано”, която може да се намери на книжния пазар.

Кирил Стойчев

За автора на книгата „Тракийското писмо декодирано“
Д-р Стефан Гайд е роден през 1960 г. в сърцето на Древна Тракия (днешна България). От края на 80-те години живее със семейството си предимно в Калифорния, САЩ, където се занимава с психиатрия, психоанализа, лингвистика и древни езици, философия и религия.

Село Караново
Селото се намира на 7 км. северозападно от Нова Загора.
В западната част на селото се намира известната Карановска могила, в която са запазени останки от живот отпреди 8000 години. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия

Тракийска писменост няма, траките са безписмен народ.

num_mg_1244.jpg

Проф. Кирил Йорданов, директор на Института по тракология „Проф. Александър Фол“

Проф. Кирил Йорданов е роден на 21 октомври 1946 г. в Мездра. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност древна история. Защитава дисертация на тема „История на гетските племена през VІ–ІІІ в. пр. Хр.“ (1975) и докторска дисертация „Политически отношения между Македония и тракийските държави (359–281 пр. Хр.)“ (1998). Професор в Нов български университет. През 1992–1994 г. е временно изпълняваш, а от ноември 1994 г. – директор на Института по тракология. Член на Генералната асамблея на БАН (1992).

Председател на научния съвет на Института по тракология и член на Международния съвет по индоевропейски и тракийски науки, както и на редакционните колегии на Thracia; Studia Thracica; Seminarium Thracicum; Thracia Antiqua; Древни автори: приложение към източниците за Тракия и траките и др. Специализира в Румъния, Югославия, Русия и Полша. Владее френски, руски, английски, гръцки и латински език.

Проф. Йорданов, разкажете ни за Института по тракология. Кога е създаден и от кого?
Институтът по тракология е създаден като нов, самостоятелен институт на БАН с решение на Министерския съвет от 12 май 1972 г. Основател е покойният проф. Александър Фол, чиято идея е оформянето на научно направление при БАН, което да изследва историята и културата на Европейския югоизток в древността, с акцент върху историята и културата на древните траки.

Без да се залага на количественото разрастване, вече 34 години в института работят 26 специалисти с насоченост към различни области – извори, език, културна история, политическа история, демографска характеристика, предримска епоха, класическа древност – т. нар. елинизъм, римска епоха, късна древност, културно-историческа приемственост между античност и ранно средновековие. До 1983 г. към института работеха и няколко археолози, които преминаха по-късно към Археологическия институт с музей, с цел там да се създаде специална секция по тракийска археология. Те са лицензирани да провеждат сондажи и разкопки. Непрестанно организираме общи конгреси, симпозиуми, конференции, семинари, разкопки и проучвания. Координираме дейностите и правим съвместни издания и публикации, които представяме в света.

Институтът по тракология е най-голямата специализирана научна организация за проучване на древната история и култура на траките на Балканите. Има ли и други центрове?
Има, но ние сме най-големият център. До преди година и половина имаше румънски институт по тракология. Той бе създаден 4–5 години след нашия – по огледално подобие. В него работеха предимно археолози, а 90% от изследванията им бяха насочени към праисторията. Закриха го, защото се оказа недостатъчно ефективен.

Друг малък център, създаден наскоро, е към университета в Одрин. Европейска Турция е ядро на тракийската история. Това е регионът на Константинопол, където връзките с Мала Азия и тракийския свят са още от края на ІІ хил. пр. Хр. Днешното Мраморно море е наречено още от Омир Тракийско море – водите му мият бреговете на Тракия. С турските колеги от 2–3 години правим съвместни експедиции и проучвания по западночерноморския бряг при Мидия, античния Салмидесос. Сериозно проучваме този регион, защото според една наша хипотеза – преди там да се заселят гърците в края на VІІ и началото на VІ в. пр.Хр – е имало тракийски град или поне селище.

Инстититутът по тракология е постоянно седалище на Секретариата на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания още от създаването му. Международният съвет е главен организатор и координатор на световните конгреси по тракология. Разкажете ни повече за това.

През октомври 2005 г. се състоя Х международен конгрес по тракология в Комотини и Александруполи в Гърция. На него получихме голямо международно признание от университетски центрове и от академичната общност, занимаваща се с историята и културата на древността, включително Древния изток и Древна Елада. По инициатива на проф. Ал. Фол бе създаден Международен съвет по индоевропейски и траколожки изследвания, в който членуват 40 учени и вече 13–14 години той се събира всеки 4 години. По този повод започнахме издаването на сп. „Орфеус“ – негов печатен орган. То излиза на европейски езици, включително на руски, с цел да запознае международната научна и културна общественост с постиженията и откритията в областта на тракологията.

Следващият конгрес по тракология – октомври 2009 г. – по предложение на турските колеги ще се проведе в Одрин или в Истанбул.

Институтът има богата издателска програма. Бихте ли посочили по-значимите заглавия? Как съумявате в това трудно време?
С добър ред и организация, с малко спонсори и в малък тираж от 300–350 бр. Сключихме договор с издателска къща „Рал Колобър“, помещаваща се в нашата сграда – вместо да плаща наем, да издава книгите ни. Тази договорка направихме през 1992 г. и досега имаме повече от 10 издания.

Търсим спонсори, участваме в конкурси, Министерството на културата също ни подпомага частично, имаме и подкрепата на БАН, сътрудничим си с колеги от други институти, какъвто е Археологическия институт с музей, подпомагаме ги при оформянето на материалите по откритията и др. Публикуваме материалите в нашите издания и ги представяме на конгреси и симпозиуми. Издаваме ги и на английски език и така стават достъпни за обществеността в Европа – научни институти, големи университетски центрове и библиотеки.

В последните 15 години много активно работим в областта на международното научно сътрудничество и международния обмен. А от няколко години започнахме да издаваме поредицата „Антични автори към изворите за Тракия и траките“. От нея излязоха 5 тома – последният е „Павзаний – описание на Елада“. Това е изключително важен автор – античният гид върху културни паметници в Древна Елада. Книгите съдържат оригиналния текст и преводния български вариант – паралелно. А всички места, където са споменати траки, тракийска култура и всичко свързано с тях, са отбелязани със специален шрифт.

Издадохме 9 монографии на колеги – „Студиа Трацика“. На 2–3 години имаме обобщено издание, в което систематизираме направеното от колегите.

Сред интересните заглавия са книгите на проф. Ал. Фол „Човекът във видовете време“, „История и култура на българските земи в древността“, „Тракийският Дионис“ – в 3 тома, последната му книга „Орфика – Магика“. Друг добър автор е Калин Порожанов – „Общество и държавност у траките“. Аз се занимавам много активно с политическа история на Древна Тракия. Излезе моята докторска дисертация „Политическите отношения между Македония и тракийските държави 359–281 г. пр. Хр.“, т.е. по времето на Филип ІІ, Александър Велики и наследниците му. Имаме и множество други специализирани издания.

Кои са големите имена в тази наука и какъв е техният принос?
За съжаление повечето от тях са вече покойници. Освен проф. Ал. Фол, със своя цялостен принос, такъв е проф. Георги Михайлов – най-добрият епиграфист, автор на петтомника „Гръцки надписи, намерени в България“. Друго голямо име е покойният проф. Иван Венедиков, всестранен учен с огромен диапазон на изследвания, проф. Христо Данов, който повече от 30 години води Катедрата по стара история и тракийска история и култура в Историческия факултет на Софийския университет. През 1962 г. издаде книга, която влезе като част в световната поредица „Реална енциклопедия за класическата древност“, която стана настолно четиво за специалистите до края на 70-те години; проф. Велизар Велков, археолог, културен историк, може би най-добрият специалист по история на Европейския югоизток през Римската епоха, завършил кариерата си като зам.-председател на БАН. И разбира се, много други.

Кои са основните приоритети и задачи пред института днес?
В дългосрочен план залагаме на нашите проучвания, защото всеки от колегите има свой научен интерес и следва неговата проблематика. Най-малко 2 пъти в годината провеждаме т.нар. Тракийски семинар, където дискутираме научните теми, върху които всеки от нас работи, а дискусионният материал се оформя в книжка. Играем роля на научен координатор и понякога издател на всички открития на колегите, без да се намесваме в приоритетите или авторските им права, за да може тези открития или постижения да се покажат. Работим екипно за една кауза, за една наука и нейното развитие.

Какво е вашето лично мнение и коментар като специалист за последните открития по отношение на тракийската писменост? Има ли основателни доказателства за това твърдение?
Вероятно имате предвид д-р Гайд, който от дълги години работи в САЩ и очевидно е един научен спекулант. Много ми е неприятно да казвам това, но той очевидно иска да хвърли бомба в науката с твърдението си за най-ранната писменост в света, разчетена в плочка от Градешница. На тази плочица, намерена през 1969 г. от Богдан Николов и представляваща малка плоска паничка, има 20 чертички, драски и някаква стилистична човешка фигура в знак на поклонение може би пред боговете или небесните сили. Датировката на плочицата първоначално беше 3500г. пр. Хр., а сега стана 4000 г. пр. Хр. и то посредством свръхнови изследвания. Как да говорим за писменост от преди 7 хил. години? Освен това не може култура като тракийската да се самопознае и да се самоназове. И след това в отрязък от 2000–2500 години да изчезне, за да може траките да бъдат познати и назовани чрез странични наблюдатели – Омировия епос, а преди това в т.нар. линеар Б-криптограми – условно да ги наречем прото- или ранноеладска писменост в Крит и Микена, която е от ХVІ–ХІV в. пр. Хр. – върху които има надписи за търговски отношения и само незначителен брой имена на хора, местности, реки и др., които лингвистите и криптографите вече 50 години възпроизвеждат през Омировия гръцки и класическия гръцки език. Това, което са открили и доказали учените, е сигурно, докато при д-р Гайд всичко е пълна мистификация. Той продължава да твърди, че тази писменост е пренесена в Египет и египетските жреци посредством нея изграждат своя език и култура, което е повече от абсурдно. Бащата на историята Херодот пише история в 9 книги. В 5 от тях описва най-големия световен конфликт между Изтока и Запада. Цялата му втора книга е посветена на Египет – той е бил там, говорил е с техни жреци чрез гърци, които знаят местния език, обаче нищо не споменава за траките. В четвъртата си книга обаче им посвещава подробен разказ. Ако е имало траки в Египет, той нямаше да ги отмине току-тъй, нали?

Траки има в Египет, но по-късно, когато участват в армията на Александър Велики и дори дават своя принос в изкуството на войната с нововъведението на късото копие и лекия щит. Има и тракийски роби в елинските полиси (градове-държави), но пак късно, не през ІІІ–ІІ хил. пр. Хр., а около средата на І хил. пр. Хр.

Според мен тракийска писменост няма, още по-малко пък тя е дала основата на египетската. Траките са безписмен народ, но това не намалява техния принос в историята и културата на Европейския югоизток.

от Антония Витанова   

Гробът на Омуртаг – гробницата на Демир баба при с. Севар, Разградско

Владимир Цонев, академик на МАБИК
Из книгата му “Древните българи – прадеди на траките”, изд. “Литера Прима”, София, 2007, с. 142. Представяме ви раздела “Пелгари, траки, българи, къзълбаши и гробът на Омуртаг”, с. 123-137

omurtag1.jpg

През IV в. Римската империя се разделя на Западна и Източна (Византия), като непрекъснато расте ролята на последната, включваща земите на Тракия. На практика Византия е представлявала сбор от различни народи, наричани християни или ромеи – римляни. Според изследователя Здравко Даскалов от общо управляващите 14 династии 6 са български, а от 87 императора различни сведения говорят, че 41 имат наше, българско потекло. За съжаление повечето от източните ромейски императори с българска кръв забравят родовия си корен и служат предимно на интересите на Византия.

Както първата династия, така и последната на Палеолозите е от български произход. Коренът на Палеолозите е древна Фригия. Това е народът, известен на Балканите като бриги, живял в района около днешна Македония. Самата му съставка „Пал“ / „Бал“ показва, че това са древните българи пелазгите (пелгарите). В Мала Азия бригите стават известни като фриги.

Съпоставителният анализ до голяма степен показва, че между бриги (фриги) и пелгари можем да сложим знак на равенство.

Подобно на управляващите в Атлантида фризийците (фригите) са бели, високи хора, със сини очи и светли коси. В „Oera Linda“ -древен документ, който съдържа аналите на този морски народ, съществувал преди Потопа (потъването на Атлантида – 9570 г. пр. н. е.), се разказва как тяхната жрица-войн Минерва слиза на бреговете на днешна Гърция и основава първата Атина.

Фригите са населявали и Египет. Тяхното пристигане в поречието на Нил е изобразено върху дръжка на нож от Гебел-ал-Арак, датирана от архаичната епоха. Тези хора с високоразвита култура се появяват на кораби с високи носове, доста различни от местните. Наричат ги Шамсу-Хор, което може да се преведе като „последователи на Хор“ или „деца на Хор“. Те налагат традицията живият фараон да носи името Хор. Към края на IV хил. пр. н. е. последователите на Хор формират господстваща раса, която управлява цял Египет. Неслучайно хроника, фиксираща същия период, говори за борбата за власт в поречието на Нил между братята пелазги Египт и Данай.

Друго важно сведение, сочещо сходството между пелгари (пелазги) и бриги (фриги) е появата на името „Пелопонес“ – страната на аркадийските пелазги. Нейн кръстник е Пелопс, син на фригийския цар Тантал. Географът Страбон пише по този повод: „Пелопонес преди да дойдат елините, бил населяван от варвари. Но също цяла Гърция била някога населена с варвари, ако човек сам съди по преданията. Пелопс доведе от Фригия народ в названия на негово име Пелопонес.“ (Забележка: Варвари са наричани всички неелински племена.)

С изграждането на Константинопол като столица на Източната Римска империя започват важни процеси на урбанизация в Тракия. Появява се необходимостта от строежи на нови крепости по северните граници и обособяването на важни колонии от федерати, които от IV до VI в. са главно готи, гети, хуни и славяни (всички те от български произход).

Започва процес на славянизация на Тракия, който се движи от север на юг. Тракийските имена показват устойчивост, което говори, че традициите не са забравени. И все пак новото постепенно се налага. Конникът – основно божество при траките, продължава да има свои светилища до V в., когато те са подложени на унищожение от християнството.

Сътрудничеството обаче между гети (траки), славяни, хуни и българи остава, защото имат единен родов корен. И това най-добре проличава при въстанието на Виталиан през 513-518 г. Той е командир на войските от федерати – наемници на ромейска служба.

Прокопий сочи, че фоедератите (федерати) никога не са побеждавани от Византия. От тях не са събирали данъци, а им се давали големи възнаграждения, за да се заселват с родовете си и да пазят границите на Източната Римска империя.

С армията си Виталиан успява да овладее Тракия, Скития и Македония. Важни сведения за войската му дава историкът Джон Бъри: „Виталиан е заемал поста на маркиз на фоедератите, които са били на станове в Тракия, и тези войски били съставени предимно от българи.“

Вгледаме ли се в плочки с тракийски конник и сравним ли ги с Мадарския конник, ще установим твърде голямо сходство и в коня, и в конника, и в изобразените куче, лъв и орел. Не може да бъде случайно, че точно край Мадара са намерени 14 плочки с Тракийския конник, те се откриват и в цяла Североизточна България – територия, обитавана от гетите (северните траки).

Всъщност голямата роля на коня в живота на древните българи е добре известна. Не по-малко значима е тя и при траките. Като важен слънчев символ конят е бил погребван заедно със своя господар.

Заслужава внимание и шлемът на Тервел (реконструиран по негов печат), който е идентичен с парадните шлемове при гетите.

Множество проучвания на селища и крепостни стени в днешна Североизточна България показват, че в ранната българска (за официалната наука) селищна система земите, обитавани от гетите, заемат ключово място. Открита е могила, насипана през VIII-IХ в. от българите, по начин абсолютно сходен с гетския.

От това време е и колоната, завещана от Омуртаг:
„Кан сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и като измери (разстоянието) между двата всеславни дома, направи по средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега, и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всeславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис да си спомни за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, кан сюбиги. Нека Бог го удостои да преживее сто години.“

Надписът е познат в историята като Търновският надпис. Открит е при цар Иван Асен II. По негово нареждане той е пренесен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Издълбан е върху колона с височина 4 м, която се превръща в опорна колона на църквата.

В сравнение с други надписи, този е по-особен, защото оповестява, че е издигната могила. От текста проличава и кратък размисъл за смисъла на живота и смъртта – явяващи се две неразривно свързани неща от вечния кръговрат във Вселената.

За нас представлява интерес къде се намира всеславната могила на Омуртаг. Свещената земя на гетите – Голямата Свещарска могила, като най-висока в Североизточна България, отдавна привлича погледите ни. Още повече, че тя се намира на почти еднакви разстояния от Плиска и р. Дунав.

Но по-късно започва да надделява мнението на специалистите за Демир баба теке. Твърдението се подкрепя първоначално от изследователите К. Шкорпил и Фр. Бабингер.

Важен момент в текста за определяне местоположението на гроба на Омуртаг играе думата „могила“ (в оригинала „тумба“). Според проф. В. Златарски авторът на надписа говори по-скоро не за могила, а за гробница. В тази посока ни отпраща и смисълът на текста, ако се опитаме да го разтълкуваме. С думата „тумба“, чието значение е „гробница“, стават излишни по-нататъшни обяснения за същността на построеното. В надписа заслужава внимание и използването на „направи“, а не на „издигна“, което ни навежда на мисълта за възможността построеното да е гробница.

Издигането на военностратегическа могила по онова време едва ли е било толкова наложително, защото вече е съществувала Голямата Свещарска могила (висока 21 м). Очевидно, че посочената „всеславна“ могила е имала друго предназначение. Както вече отбелязахме, в надписа се говори за преходността на човешкия живот и определено напомня за надгробен надпис.

Интересни са разсъжденията на В. Златарски и звучат съвсем логично. Той забелязва, че в текста се споменава за две части, които построил Омуртаг между двата всеславни дома (дворците). В оригинала се сочи „тумбион“ – „гроб“, както и „тумба“ – гробницата“, където се намирал самият „гроб“. По всяка вероятност е бил построен цял комплекс с гробница (мавзолей) и гроб. За това ни напомня и изразът „от средата на тази могила“.

Продължават споровете къде се е намирал дворецът на българския владетел Омуртаг край Дунава. Едни смятат, че той трябва да се търси при Силистра, а други – на наносния остров на Дунава (в земите на днешна Румъния) – Пъкуюл луй Соаре. Последният се намира на около 18 км западно от Силистра.

Направените проучвания доведоха до любопитни резултати. Разстоянието от Голямата Свещарска могила до Плиска е приблизително 50 км. То е равно на разстоянието от същата могила до посочения остров – Пъкуюл луй Соаре.

Естествено вече споменахме, че Голямата Свещарска могила не може да се смята за мястото, където е погребан Омуртаг. Свидетелство за това са и направените разкопки от унгареца Геза Фехер, които не откриха древнобългарски следи.

Така погледите отново се насочват към Демир баба теке. Разстоянията от него до Плиска и до румънския наносен остров не са напълно еднакви (съответно 52 и 50 км), но са достатъчно близки. Още повече, че в миналото те са се определяли не по права линия, а с помощта на построените пътища.

Нека разгледаме текето (манастира) и постройките около него. В двора му има сграда, която е използвана от местното население къзълбаши (алиани) за религиозни цели. Под скалите, във вътрешния двор на манастира, се издига мавзолеят. В него, според предания, е погребан къзълбашкият светец Демир баба.

Мавзолеят (тюрбето) е разположен в посока изток-запад. Състои се от допълнително изградено антре, островърхо предверие и помещение със седем стени. Характерно за това помещение е различната големина на стените – от 4,32 м до 5,10 м. Използвани са сравнително неголеми, светли и изгладени каменни блокове.

В центъра на мавзолея се намира дървен саркофаг (лъжлив) със зидан гроб под него. До саркофага са поставени железни еминии (обувки), тежки 3-4 кг, както и джобно ножче.

Проучванията сочат, че манастирът „Демир баба“ е строен около средата на XVI в. Но съществуват някои следи, които ни навеждат на мисълта, че тук е имало по-древен градеж.

В двора на манастира се намира част от стара колона, корниз, както и почти заровена основа на колона. Открити са и шест стъпала, изсечени в скалата. На практика те не водят наникъде и свършват в стената на мавзолея. Очевидно те са принадлежали към древна постройка, издигаща се над скалата.

Самата гробница е изградена от различни камъни. В долната й част те са по-големи, а нагоре – по-малки. И това е явен белег, че горната част е строена допълнително.

Предполага се, че след разрушаването на по-старата постройка и издигането на втората, при оформянето на оградата, над вратата към вътрешния двор е поставен камък, наподобяващ саркофаг. Целта е била да се обозначи, че в ограденото място е имало гробница. Съществувал е и надпис върху този камък, но той очевидно е заличен и на негово място е поставена плочка с арабски надпис.

Днес сред местното население като че ли няма данни за старата постройка. Но ако се вгледаме в каменните блокове на оградата, ще забележим две изображения. Първото се явява джамия, докато второто не прилича нито на мюсюлмански, нито на езически или християнски храм. От двете страни на постройката все още ясно се виждат по 6 стъпала, като стъпалата отдясно поразително напомнят за тези, които са изсечени във вградената в гробницата скала.

Поморийска куполна гробница

pomorie.gifАвтор: Светла Йорданова

Античната куполна гробница Хероон се намира почти на входа на град Поморие. Разположена е под могилен насип в месността „Палекастро”. Датира се от ІІ-ІV в. н.е. и най- вероятно е била мавзолей-гробница на богата Анхиалска фамилия, където са се провеждали религиозни ритуали.

Гробницата е открита през 1888 г. и е най-голямата гробница, откривана до сега в България. Уникалният античен паметник се състои от кръгла камера с диаметър 11,6 м., височина 5,5м., а коридорът е дълъг 22 м.,широк 1,7 и висок 2,4 м.

Гробницата е изградена от камък и тухли, споени с хоросан. Има следи от мазилка и боя, което говори, че в централната зала е имало рисунки. Много интересна е централната колона, която е куха, разширява се като гъба и се слива с кръглата стена. По околовръстната стена се намират пет ниши, за които се смята, че там са се слагали урните с праха на покойниците.

Планът на самата сграда, включващ в себе си камера, коридор и свързващи помещения, е характерен за архитектурата на траките от предримската епоха, но полуцилиндричният свод няма аналог засега сред откритите антични сгради от този период.

a5286a4a12b32eafa0ab6bce8a813e5f.jpeg

Античната куполна гробница се намира на 300 метра от първокласен път, достъпът до нея е лесен и удобен. За посетители гробницата е отворена от сряда до неделя от 10 до 18 ч. през лятото. През зимния период е посещенията стават с предварителна заявка.

В Костинброд има два уникални антични паметника

kostinbrod.jpgВ Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска ( palatium Scretisca ) на Константин Велики 1 и Пътна станция Скретиска ( Mutatio Scretisca ) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) в местността Градището край гр.Костинброд. В Античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р.Белица, приток на р.Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (ІV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

Има много основания, на които изследователите се позовават за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които едно е, че годините на построяването й съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията – palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата й Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca , а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения

Fiko – Бойна Слава

Велики Преслав

 image_2692.jpegimage_2690.jpeg

Втората Българска столица. Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош. Упадъкът на Преслав започва по време на Втората Българска Държава, когато столица вече е Търново.

Фотограф: Иво Сотиров

Най-ранно споменаване на българите у Анонимния римски хронограф г.354

 73.jpg

За пръв път със собственото си име българите се появяват в Европа през далечната 354 година. Тъкмо по тава време един анонимен римски хронограф фиксира установяване на част от тях в земите на север от Кавказ. Но техните корени са били много по-стари, а изминатият исторически път – много по-продължителен. Откъде идват и кои са те? Къде се е намирала тяхната прародина и какъв е техният произход? Много са теориите, които се опитват да дадат отговорна тези твърде важни въпроси. Някои от тези теории са толкова причудливи, че едва ли заслужават отбелязване освен в най-специализираните изследвания. Днес сувереност може да се твърди, че мястото, където се е формирала българската-племенна общност, трябва да се търси в Централна Азия, по-точно на северозапад от Памир и Тян Шан, в Алтай, а може би и още по на изток в Джунгария и Източна Монголия. Основание за това съвременната наука намира в древно-китайските летописи, където те присъствуват с името пу-ку (пу-гу, бу-гу) и живеят в близост с уйгурски и хунски племена. Може да се твърди, че българите са част от тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която принадлежат още хуни,авари, хазари, огузи, печенези, кумани.

Продължете да четете Най-ранно споменаване на българите у Анонимния римски хронограф г.354