Архив на категория: България

Поморийска куполна гробница

pomorie.gifАвтор: Светла Йорданова

Античната куполна гробница Хероон се намира почти на входа на град Поморие. Разположена е под могилен насип в месността „Палекастро”. Датира се от ІІ-ІV в. н.е. и най- вероятно е била мавзолей-гробница на богата Анхиалска фамилия, където са се провеждали религиозни ритуали.

Гробницата е открита през 1888 г. и е най-голямата гробница, откривана до сега в България. Уникалният античен паметник се състои от кръгла камера с диаметър 11,6 м., височина 5,5м., а коридорът е дълъг 22 м.,широк 1,7 и висок 2,4 м.

Гробницата е изградена от камък и тухли, споени с хоросан. Има следи от мазилка и боя, което говори, че в централната зала е имало рисунки. Много интересна е централната колона, която е куха, разширява се като гъба и се слива с кръглата стена. По околовръстната стена се намират пет ниши, за които се смята, че там са се слагали урните с праха на покойниците.

Планът на самата сграда, включващ в себе си камера, коридор и свързващи помещения, е характерен за архитектурата на траките от предримската епоха, но полуцилиндричният свод няма аналог засега сред откритите антични сгради от този период.

a5286a4a12b32eafa0ab6bce8a813e5f.jpeg

Античната куполна гробница се намира на 300 метра от първокласен път, достъпът до нея е лесен и удобен. За посетители гробницата е отворена от сряда до неделя от 10 до 18 ч. през лятото. През зимния период е посещенията стават с предварителна заявка.

В Костинброд има два уникални антични паметника

kostinbrod.jpgВ Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска ( palatium Scretisca ) на Константин Велики 1 и Пътна станция Скретиска ( Mutatio Scretisca ) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) в местността Градището край гр.Костинброд. В Античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р.Белица, приток на р.Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (ІV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

Има много основания, на които изследователите се позовават за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които едно е, че годините на построяването й съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията – palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата й Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca , а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения

Fiko – Бойна Слава

Велики Преслав

 image_2692.jpegimage_2690.jpeg

Втората Българска столица. Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош. Упадъкът на Преслав започва по време на Втората Българска Държава, когато столица вече е Търново.

Фотограф: Иво Сотиров