Архив на категория: Антични селища

Търсят храмовете от Бдинското Светогорие

 

Последният средновековен български цар Иван Срацимир (1356-1396) е възстановил и построил 14 манастира около столицата си Бдин, днешния Видин. До днес са се запазили само Изворският “Успение Богородично”, Добридолският “Св. Троица” и Раковишкият “Св. Троица”. Останалите са изчезнали и местонахождението им вълнува историци, археолози и иманяри повече от век.
Продължете да четете Търсят храмовете от Бдинското Светогорие

Градят втори Царевец над Пещера в Родопите

 

Втора крепост като Царевец ще се извиси над родопското градче Пещера, след като античната цитадела Перистера или Крепостта на гълъба бъде възстановена и се превърне в музей на открито, където туристи ще се любуват на древната ни история. Това предвижда проект на местната община, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ на стойност 3,5 млн.лв.. В момента на крепостта работници под зоркото наблюдение на археолози от екипа на доц. Бони Петрунова, зам.-директор на НАИМ, правят изкопи за стените, които ще ограждат обекта.
Продължете да четете Градят втори Царевец над Пещера в Родопите

Кръстовище и нова сграда разкри Павлина Владкова в Никополис ад Иструм

 

УЛИЦА, ШИРОКА 6.5 МЕТРА, КРЪСТОВИЩЕ И НОВА СГРАДА С ПОМЕЩЕНИЕ РАЗКРИ В НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ АРХЕОЛОГЪТ ПАВЛИНА ВЛАДКОВА. Тя работи във форума на града от 15 септември със студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и работници от селото. Разкопките са финансирани по проект от Министерството на културата и са на стойност 30 000 лв.
Продължете да четете Кръстовище и нова сграда разкри Павлина Владкова в Никополис ад Иструм

Подводният град Акра бил голям почти колкото Стария Созопол

 

Акра е новата археологическа сензация по Южното Черноморие тази година. Откриването й не е неочаквано – още военните, чиято секретна база е била локализирана край Черноморец преди години, са съобщавали за археологически следи от нея. Обектът е регистриран за първи път от шефа на археологическия музей в Созопол Димитър Недев още през 1992 г., но до тази година не е имало никакви проучвания. „Тогава вървеше денационализация на земята и обектът трябваше да се обозначи, за да няма реституционни претенции наоколо“, обясни Недев. Така той предотвратил опасността по-късно над древните останки в морето да кацне някоя богаташка вила
Продължете да четете Подводният град Акра бил голям почти колкото Стария Созопол

Търсят келтска столица в Балкана

 

Според учените Тиле се е намирала в Странджа или по течението на Тунджа.

Келтската столица Тиле, която според учените се е намирала в българската част на Тракия, е била в Източна Стара планина. Това твърдят автори на английско-български сборник, посветен на келтската култура.
„В Източния Балкан се намира градище, в което са откривани келтски предмети. Това дава основания на колегите да предполагат, че там е била Тиле, столицата на келтите по нашите земи. Но това може да се докаже категорично само с разкопки, а засега пари за такива няма”. Това обясни пред РЕПУБЛИКА известният наш историк проф. Валерия Фол.
Продължете да четете Търсят келтска столица в Балкана

Красимира Лука: “В държавата има хора, които не желаят Рациария да бъде проучена и спасена”

 

Започнаха тазгодишните археологическите проучвания на антична Рациария. И както всеки път, и сега учените срещат административни проблеми. В разкопките, организирани от археолога Красимира Лука, трябваше да участва и един от най-добрите български специалисти в римската история- проф. Румен Иванов. От седмица той е на обекта, но все още не е получил официално разрешение от Археологическия инситут да започне разкопки.
Продължете да четете Красимира Лука: “В държавата има хора, които не желаят Рациария да бъде проучена и спасена”

Рациария остава територия на иманярите

 

„Миналия октомври открих една от главните улици на антична Рациария, но седмица след като си тръгнах, иманяри я разбиха.
Сега се върнах с екип да я почистим, проучим и документираме, но в петък ми бе наредено да спрем работа, а в събота вече бяха минали след нас и част от улицата е унищожена.“
Това казва археологът Красимира Лука. За първи път от 20 г. насам държавата прави опит реално да си вземе от иманярската мафия столицата на някогашната римска провинция Крайбрежна Дакия. Събитията от последните дни обаче показват, че това няма да е лесно.
„Не е като едно време, когато 600-700 човека и 20-30 трактори и булдозери копаеха и никой не им пречеше, но и сега има иманяри.
Обикновено работят късно вечер или рано сутрин в почивните дни и по празниците“, признава Емил Георгиев, кмет на видинското с. Арчар, в чието землище е Рациария.
Продължете да четете Рациария остава територия на иманярите

Мистичен град между старите ни столици

 

„Многолюден и цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Градът имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия.“ С този живописен текст за „столицата на Мизия“ през 1153 г. започва описанието си за Мисионис арабският географ Ал-Идриси.
Мистичната крепост Мисионис, дирена от археолози и изследователи, и днес ражда спорове. И според описанията на Ал-Идриси, и според основоположника на археологиятау нас, чеха Карел Шкорпил, чудният град е на 7 км западно от Търговище, качен по стръмния пролом на река Врана.
Продължете да четете Мистичен град между старите ни столици

Битката при Адрианопол

 

Битката срещу готите при Адрианопол /Одрин/ на 9 август 378 година е повратна точка в историята на Римската империя. По това време държавата отново е поделена на две части: източната се управлява от Валент, а западната – от племенника му Грациан.
Готските набези срещу империята започват век по-рано. В хода на ежегодните кампании готите съвместно с други източногермански племена проникват чак до Пелопонес и кръстосват надлъж и нашир източната половина на Балканския полуостров. При един от най-опустошителните си походи през 250 г. готите превземат Филипопол /Пловдив/, а на следващата година нанасят тежко поражение на римската армия край Абритус (Разград), в което загива император Деций. Едва през 269 г. император Клавдий II съумява да разгроми страховитите нашественици при Наисус /Ниш/ и временно да прекрати техните набези.
Продължете да четете Битката при Адрианопол

Битката при Адрианопол

 

Битката срещу готите при Адрианопол /Одрин/ на 9 август 378 година е повратна точка в историята на Римската империя. По това време държавата отново е поделена на две части: източната се управлява от Валент, а западната – от племенника му Грациан.
Готските набези срещу империята започват век по-рано. В хода на ежегодните кампании готите съвместно с други източногермански племена проникват чак до Пелопонес и кръстосват надлъж и нашир източната половина на Балканския полуостров. При един от най-опустошителните си походи през 250 г. готите превземат Филипопол /Пловдив/, а на следващата година нанасят тежко поражение на римската армия край Абритус (Разград), в което загива император Деций. Едва през 269 г. император Клавдий II съумява да разгроми страховитите нашественици при Наисус /Ниш/ и временно да прекрати техните набези. Продължете да четете Битката при Адрианопол