Архив на категория: Антични селища

Марцианопол-завръщане към миналото

 devnja-rgrad-1.JPG

Марцианопол, чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня ( гр. Девня), носи името си от Марциана (в някои извори Марциа ) – сестра на император Марк Улпий Траян (98-117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора. На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено. Писмените извори за Марцианопол (старогръцки, римски, готски и византийски) са откъслечни, но показват града като важен военен, административен и християнски център. Според Теофилакт Симоката селището, гледано от Константинопол, било разположено наляво от Одесос. То се намирало от Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) на 130 мили, а от Одесос – на 24 мили. Според Амиан Марцелин, Хиерокъл, Теофан и Цариградския синаксар Марцианопол се намирал в провинция Долна Мизия, в която бил главен град. За възстановителни работи по крепостните стени на Марцианопол по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски (Procopius Caesariensis). В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове. Марцианопол бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Моесия Секунда, а по-късно на епархия Хемимонт, подчинена на Константинополския патриарх. Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II. Продължете да четете Марцианопол-завръщане към миналото

Бижутерията на келтите

ph268m.jpg

Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали. Продължете да четете Бижутерията на келтите

АВГУСТА ТРАЯНА

Още през V в. пр. н. е . траките основават тук град под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 – 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

           През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др. Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.

           През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През ІІІ – ІV в. градът е частично разрушен от готите, V в. от хуните а през VІІ в. тук се заселват славяните.

           АНТИЧЕН КОМПЛЕКС ПРИ ЗАПАДНАТА ПОРТА
Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки. В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка. На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в. Античната улица (декуманус) с посока изток – запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати – две катаракти (спускащи се) и една двукрила.

Форумът при западната порта

 092330151754.jpg

         ЮЖНАТА ПОРТА НА АВГУСТА ТРАЯНА
Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка. Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

            РИМСКИ ТЕРМИ ПРИ СТАРОЗАГОРСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи

Разположение на античният град спрямо сегашната Стара Загора

Възстановената улица в центъра на града

Мозайка от Августа Траяна

Източник: https://rim.start.bg/