Архив на категория: Антични селища

Световна сензация в Несебър

121991999919043.jpg

Най-древната бронзова сиринга, открита при разкопки в некропола на Месамбрия. Сребърна монета на град Мегалополис в Аркадия. Върху лицевата страна е изобразен бог Пан, а върху опакото монограм на областта и сиринга.

Печатните и електронни средства за комуникация непрекъснато ни заливат с информации за златни находки. В повечето случаи те се окачествяват като „уникални”, но преди всичко благородният метал заслепява с блясъка си масовата публика и това е така откакто свят светува.
Несебър, древната Месамбрия, още от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, през известни интервали, също е в талвега на „златната треска” в българската археология. Още при първата поява на отблясъци от благороден метал в две каменни гробници проф. Иван Гълъбов едва не е бил смазан от наскачалите в изкопа нетърпеливи работници. Приживе той с голяма доза ирония си спомняше този случай и обичаше да го разказва на младите археолози и историци. Продължете да четете Световна сензация в Несебър

Гръцката колонизация на западното Черноморие и тяхното монетосечене

moesiainferiorb_clip_image003_0005.gif

С развитието на гръцката цивилизация и налагането на полиса като господстваща единица в Средиземноморския свят борбата за териториално и стратегическо надмощие довежда и до създаването на по- малки градове- т.нар. колонии. Създаването на тези градове и емпории подвластни на града майка до голяма степен е резултат от т.нар. Велика гръцка колонизция. Причините, с които много автори обясняват това явление са социалните кризи предизвикани от неравното разпределение на поземлената собственост. Това неравенство е продиктувано от от нарастващата урбанизация на не особено големите градове държави. (Лазаров, М. Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията- Известия на народния музей Бургас. Бургас.2000, 38-34). Всичко това на пръв поглед звучи обяснимо, но как може едно такова масово преселение да бъде организирано и как то се е възприемало от “варварските племена”, на чиято територия чуждоземците са посегателствали? Обяснението разбира се не е така просто и изчерпателно, но с негова помощ могат да се прокарат най- общо възможните пътища за решаване на проблема. Продължете да четете Гръцката колонизация на западното Черноморие и тяхното монетосечене

Римският град Улпия Ескус

 gigen09.jpg

GPS: 43°42’37.15″N,24°27’58.33″E    копирайте тези координати в Гугъл ърт 

или кликнете направо върху Гугъл ърт файла: ulpiaexus.kmz

Римският и ранновизантийският град Ескус е разположен в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско. Градът е изграден върху плато с неправилна петоъгълна форма, което в южната си част е по – високо. През Късната Античност, градът се разширява в източна посока, така общата му площ възлиза на 28 хектара.

През Античността, някои градове и военни лагери са наричани по името на близко течащата река. Според някои съвременни лингвисти думата има дако – мизийски произход, но повечето от тях смятат, че на тракийски думата означава вода.
Продължете да четете Римският град Улпия Ескус

Възходът и падението на Вавилон

 castle_dark.jpg

Вавилон е най-старият град в света. Намирал се е встрани от река Ефрат и по онова време е бил важен манифактурен град. Освен това е станал комерсиален център на търговия между Изтока и Запада, с търговци, транспортиращи стоки по земя и море.

Вавилон е изграден в късната част на третия милениум от човек на име Нимрод. Първоначално се е наричал Babel, което означава объркване. Според Библията именно тук Бог е объркал езиците на народите. В по-късните векове е имало много хора, направили по нещо за града. Според световната история през 1790 пр. Хр. Хамураби е бил на власт във Вавилон. Той е уголемил града, укрепил го е и е изградил столицата на империя и общество, базирано на ролята на закона. На върха на каменна колона е вписан и неговия законов код. Продължете да четете Възходът и падението на Вавилон

Марцианопол-завръщане към миналото

 devnja-rgrad-1.JPG

Марцианопол, чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня ( гр. Девня), носи името си от Марциана (в някои извори Марциа ) – сестра на император Марк Улпий Траян (98-117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора. На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено. Писмените извори за Марцианопол (старогръцки, римски, готски и византийски) са откъслечни, но показват града като важен военен, административен и християнски център. Според Теофилакт Симоката селището, гледано от Константинопол, било разположено наляво от Одесос. То се намирало от Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) на 130 мили, а от Одесос – на 24 мили. Според Амиан Марцелин, Хиерокъл, Теофан и Цариградския синаксар Марцианопол се намирал в провинция Долна Мизия, в която бил главен град. За възстановителни работи по крепостните стени на Марцианопол по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски (Procopius Caesariensis). В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове. Марцианопол бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Моесия Секунда, а по-късно на епархия Хемимонт, подчинена на Константинополския патриарх. Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II. Продължете да четете Марцианопол-завръщане към миналото

Бижутерията на келтите

ph268m.jpg

Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали. Продължете да четете Бижутерията на келтите

ЗЛАТНАТА НИКЕ НА ВАРНА

 Богинята на победата Нике е била любимка на
творците в античния свят. В много световни музеи се
пазят шедьоври, създадени в нейна чест. И Варненския
музей се гордее със своята Нике. Крилатата фигура на
богинята украсява чифт златни обеци, с които е била
погребана млада жена от Одесос. Обеците са намерени
случайно при изкопни работи заедно с други предмети –
гробни дарове за починалата. И днес дъхът секва пред
разточителното съвършенство на този накит, изработен от
незнаен майстор преди 24 века.

Закопчалките на обеците са прикрити с малки дискчета, украсени с многолистни розети с изящно
оформени тичинки и листенца. На халкички са окачени висулките, всяка от които изобразява
богинята Нике. Двете висулки са симетрични за лява и дясна обеца.
Богинята е изобразена почти гола. Тялото е скулптирано до най-малките подробности:
подчертано е финото коляно, извивката на китките на ръцете, малката гръд, прозираща през
тъканта на дрехата, преметната през едното рамо и спускаща се по бедрата. Тялото е моделирано
и в гръб, макар, че тази част е скрита от дълга развята наметка. Лицето е изключително изящно със
строги класически черти, омекотени от едва загатната усмивка и капризно издадена брадичка.
Надиплената развята дреха, изнесения напред крак и леко наклонената глава създават впечатление
за лекота и полет.
Античният ювелир не е пропуснал нито един детайл. С изумително майсторство са оформени
пръстите на ръцете и краката, прическата , обеците, връзките на сандалите и трите пласта пера на
разперените крила. Миниатюрният ритон във вдигнатата ръка на Нике е оформен като тяло на елен
с изнесени напред крака и разклонени рога.
Този накит няма равен сред подобните , намерени досега. Нито един от тях няма
изключителната художествена стойност на Златната Нике от Варна, която е шедьовър не само на
елинистическото златарско изкуство, но и на миниатюрната скулптура през античността.

Източник: http://lightfull.hit.bg/

ДЪЩЕРЯТА НА КАЛОЯН ВЪЗСИЯ КАТО ЛАТИНСКА ИМПЕРАТРИЦА

 sofia.jpg

 http://geom-bg.com- ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

 Стоян Вълев

Има една истина, която ние, мъжете, не обичаме да си спомняме. Тя гласи, че там където мъжките усилия удрят на камък, успява жената. Защото колко български владетели стигаха пред стените на Константинопол, а само жени успяваха да седнат на престола в световния град? Една от тези жени била Мария, българката – латинска императрица.
Съдбата и животът на тази жена тъне във въпроси и догадки, слухове и неясноти, лъжи, клевети и сплетни. Тази жена дори няма име и историците я нарекоха просто Мария. Летописците от онова време единодушно я назовават “дъщеря на българския цар Борил”, но всъщност той бе само съпруг на майка й, но не и неин баща. Продължете да четете ДЪЩЕРЯТА НА КАЛОЯН ВЪЗСИЯ КАТО ЛАТИНСКА ИМПЕРАТРИЦА

АВГУСТА ТРАЯНА

Още през V в. пр. н. е . траките основават тук град под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 – 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

           През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др. Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.

           През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През ІІІ – ІV в. градът е частично разрушен от готите, V в. от хуните а през VІІ в. тук се заселват славяните.

           АНТИЧЕН КОМПЛЕКС ПРИ ЗАПАДНАТА ПОРТА
Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки. В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка. На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в. Античната улица (декуманус) с посока изток – запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати – две катаракти (спускащи се) и една двукрила.

Форумът при западната порта

 092330151754.jpg

         ЮЖНАТА ПОРТА НА АВГУСТА ТРАЯНА
Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка. Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

            РИМСКИ ТЕРМИ ПРИ СТАРОЗАГОРСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи

Разположение на античният град спрямо сегашната Стара Загора

Възстановената улица в центъра на града

Мозайка от Августа Траяна

Източник: http://rim.start.bg/