По време провеждането на планираните археологически разкопки на крепостта Русокрастро беше намерена  рядка златна монета от времето на византийският император Фока.  Находката доказва, че крепостта активно е функционирала още през шести век, коментират от археологическия екип.
Продължете да четете Откриха рядка златна монета на имп. Фока на крепостта Русокастро →

Археологическите разкопки около Бяла бяха инициирани от общината и продължиха от 13 юли до 30 септември миналата година. Финансирането беше изцяло от общинския бюджет и бяха проведени от ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей. Археологическите разкопки през миналата година показаха, че откритото и съществувалото на това място е не само от местно и регионално, но и от национално значение. Става дума за откритата раннохристиянска базилика от 5-6 век, която е най-интересният археологически резултат. Това е сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са до 150 см високи. Запазените структури показват, че църквата е имала поне два етапа на строителство и няколко преустройства. В базиликата наистина има нещо много уникално и това е една част от притвора. Обикновено в края на 5 век предверията на църквите започват да се разделят на три части. В нито една друга църква от 5-6 век по нашите земи няма такава трета част, представляваща полукръгла абсидна ниша. Има всички основания да предполагаме, че там е имало един допълнителен параклис, който се е ползвал от все още непокръстени-т.е. такива, които е предстояло да приемат християнството.
Продължете да четете Крепостта при нос Св. Атанас в Бяла разкрива древни тайни →

Крепостта ще бъде предоставена за управление на община Перник.
Средновековната крепост Кракра ще бъде предоставена за управление на община Перник. Това гласува общинският съвет в града. Решението е взето по предложение на Министерството на културата, за да може обектът да стане привлекателно място за туристи.

Община Перник е спечелила проект на стойност 4,5 млн. лв. по оперативна програма „Регионално развитие“ за възстановяването на средновековната крепост и инфраструктурата около нея. Предвижда се да бъдат реконструирани и три древни храма.

Изключително интересна като архитектура е привратната църква,

която се е намирала до главния вход на крепостта. Тя е уникална с това, че е на два етажа и е разделена от проход, през който се е минавало като по улица. Според директора на общинския културно-информационен център Кирил Манов в света има само четири подобни църкви.

Също така ще бъде възстановена кръстокуполната черква, намираща се в непосредствена близост до двореца на болярина Кракра. Храмът се

смята за архитектурно бижу от Средновековието. Нов живот ще бъде даден и на раннохристиянската базилика, датираща отпреди петнадесет века. Тя ще се развие и като културно-исторически

информационен център. Тук ще се

провеждат изложби на закрито и разностранни камерни

културни прояви. Ще бъде възстановена източната стена на крепостта, включително със зъберите на стените и двата бастиона, достигащи 12 метра височина.

Предстои да бъде изграден и демонстрационен център „Магията на вековете“, чието техническо изпълнение се подготвя в момента, както и атракцията „Звук и светлина“.

Повече от година община Перник работи по превръщане на твърдината на историческия хълм Кракра в туристически продукт. Нощем крепостта е осветена и се забелязва от преминаващите по международния път София – Кюстендил.
.https://www.monitor.bg

Между богатия и разнообразен археологически материал, открит по време на системните разкопки в ражона на крепостта Ряховец (1985 – 1988) и предшестващите ги теренни проучвания в предходните години, бе намерен и изобилен нумизматичен материал.

Анализирайки по периоди монетните емисии, намерени в крепостта още в самото начало става ясно, че макар и разнообразни по вид, хронология и номинали те биха могли условно да се разделят вътрешно на две основни групи.

Първата, която е значително по малобройна, обхваща всички антични монети, сечени в периода II век преди новата ера до последните десетилетия на VI от новата ера. Най – ранните монети в тази група са бронзови екземпляри, върху ядрото на които са представени стилизирани изображения на подобие на монетите на Филип II. До момента са открити три екземпляра, които се явяват най – ранни монети, открити в района на крепостта при археологически разкопки.
Продължете да четете Монети от крепостта Ряховец →

ст.н.с. д-р Валери Йотов

В статия от 1892 г. основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил описват старините по Черноморското крайбрежие и споменават за малка късноантична крепост на нос св. Атанас до днешния град Бяла (на 50 км южно от Варна). Дъло време района остава извън вниманието на археолозите. Едва през 70-80-те години на ХХ в. са проведени подводни археологически проучвания в залива.

Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлохос се намира една от многото известни Лариси (and also on the left of the Pontus is a village called Larisa, between Naulochus and…………, near the end of Mount Haemus).

До неотдавна на носа е имало съвременно военно поделение. Към днешна дата в района много се строят хотели, вили.

Археологическите разкопки бяха през юли – септември 2009 г. За кратко време бяха изяснени редица въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.
Продължете да четете Късноантична крепост на нос Свети Атанас до град Бяла →

Професор Георги Атанасов, директор на Археологическия музей в Силистра, в интервю за радио „Фокус”-Шумен.

Фокус: Професор Атанасов, дълго време бяхте в Москва, с какво беше свързано вашето пътуване?
Георги Атанасов: Участвах във форум в град Казан. Казан е град, създаден в границите на Волжка България, където се намират и старите столици Болгар и Биляр. Там се проведе международен конгрес, свързан и с въпросите на българистиката, в аспект прабългарските групи, които остават да живеят по Волга, за тяхната съдба. Беше интересно да се видят паметниците на място, да се видят учените, които работят с тази тематика и да се усети духът на другата България, която, искам да ви кажа, че през 10-12 век е била не по-малко известна от Дунавска България, и в някои отношения и по-богата, а в търговско отношение бих казал, и по-развита. Конференцията се проведе в средата на декември. Участваха учени от България, Унгария, Полша, от цялото пост съветско пространство. Доброто е това, че българската тема е доста актуална и там, защото те са наследници на Волжка България. През юли ще се проведе специална конференция, посветена само на прабългарите в Дунавска и Волжка България, ще се проведе в старите български столици Биляр и Болгар. Болгар е град общо взето създаден и бил столица, по времето когато и Велики Преслав е бил столица. Продължете да четете Проф. Георги Атанасов: Готови са триизмерните дигитални модели на пет антични крепости →

Когато се каже Ивайловрад, най-често споменаваният културно-исторически паметник е римската вила Армира до с. Свирачи. Проучена основно отдавна и оставена под защитно съоръжение за реставрация в по-добри времена. Едва от две години се правят проучвания на голямата средновековна крепост Лютица, която е съвсем наблизо – до с. Рогозово, на най-високия хълм в местността.

Тази най-запазена крепост у нас (подобно на Баба Вида, която обаче е на равното до самия бряг на Дунава) буквално е била „извадена“ от вековната гора. След сегашните открития археолозите знаят много повече за историята на това невероятно място. Последното откритие е, че в църквата на крепостта започна да излиза мартирий – гробница на светец, съобщи ръководителката на разкопките н.с. I ст. Бони Петрунова от Археологическия институт с музей при БАН. Оказва се, че крепостта е свързана с трима български царе. Преди време тук бе открита поредна безценна и много рядка находка – монета на Иван Асен II, с неговия лик и надпис. А той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети.

Мраморите, с които се прочу Армира, тук са просто строителен материал – цялото укрепление е градено от мрамор, който навремето е добиван вероятно направо на място. Така Лютица получи името Мраморния град. Уникалността на обекта и огромният му потенциал за културен туризъм обаче не впечатли Министерството на културата и заради липса на инвестиции проучването бе спряно. Малко по-късно разкопките бяха спасени със спонсорството на НИМ.
Продължете да четете Лютица Мраморният град →

На 7,5 км от град Карнобат и на 50 км от Бургас се намира средновековната крепост Маркели. Разположена на възвишението Хисар, което е част от Източна Стара планина, крепостта е била важен военностратегически център и е играла една от основните роли във Българо-Византийските отношения. Крепостта е охранявала единствения път към Върбишкия и Ришкия проход и това я превръща в един от най-важните средновековни центрове.

Общата площ на Маркели е 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 м. Защитните ровове и валове обграждали крепостта като пръстен могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления открити до сега на Балканския полуостров. Крепостта е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специално изградено водно съоръжение свързващо града с близката река.
Продължете да четете Крепост Маркели →

През средновековието при преобладаващото все още натурално стопанство през Х-Х1 в. се развива стоково-паричен обмен.   В българските земи се утвърждава византийската монетна система. По времето на Алексей I Комнин (1081 – 1118 г.) се провежда парична реформа от 1092 г, като започват да се секат големи количества златни, електронови и билонови, корубести монети. Те задоволяват търговския обмен и в България. По техен образец започнали да секат монети и българските царе. Цар Калоян (1119 – 1207 г.) получил разрешение от римския папа Инокентий III (1198 – 1216 г.) освен да носи символите на самостоятелна власт (корона, жезъл и знаме) и правото да сече монети със собствен образ.
Монетосеченето по подобие на византийското продължило при Борил (1207 – 1218 г.) и другите български царе. Наред с византийските монети от XII в. и българските имитации, след походите и създаването на Латинската държава започнали да се употребяват и така наречените медни латински имитации. Продължете да четете Градът-крепост Хоталич до Севлиево →