Архив на категория: Крепости

Крепост Маркели

 20_b3241e26f94ec357345e906e437d628b.jpg

На 7,5 км от град Карнобат и на 50 км от Бургас се намира средновековната крепост Маркели. Разположена на възвишението Хисар, което е част от Източна Стара планина, крепостта е била важен военностратегически център и е играла една от основните роли във Българо-Византийските отношения. Крепостта е охранявала единствения път към Върбишкия и Ришкия проход и това я превръща в един от най-важните средновековни центрове.

Общата площ на Маркели е 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 м. Защитните ровове и валове обграждали крепостта като пръстен могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления открити до сега на Балканския полуостров. Крепостта е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специално изградено водно съоръжение свързващо града с близката река.
Продължете да четете Крепост Маркели

Градът-крепост Хоталич до Севлиево

img_0368_small.jpg

През средновековието при преобладаващото все още натурално стопанство през Х-Х1 в. се развива стоково-паричен обмен.   В българските земи се утвърждава византийската монетна система. По времето на Алексей I Комнин (1081 – 1118 г.) се провежда парична реформа от 1092 г, като започват да се секат големи количества златни, електронови и билонови, корубести монети. Те задоволяват търговския обмен и в България. По техен образец започнали да секат монети и българските царе. Цар Калоян (1119 – 1207 г.) получил разрешение от римския папа Инокентий III (1198 – 1216 г.) освен да носи символите на самостоятелна власт (корона, жезъл и знаме) и правото да сече монети със собствен образ.
Монетосеченето по подобие на византийското продължило при Борил (1207 – 1218 г.) и другите български царе. Наред с византийските монети от XII в. и българските имитации, след походите и създаването на Латинската държава започнали да се употребяват и така наречените медни латински имитации. Продължете да четете Градът-крепост Хоталич до Севлиево

Акрополът на Кабиле – по-стар от Атинския

 1-2-21_09_2008_027_4a86d_73671391.jpg

Античните автори не са оставили почти никакви подробности за бита, нравите, традициите, обичаите, ежедневието, погребалните ритуали и културата на дакомизийците – автохтонните жители на Балканите дакомизийците в най-древните исторически времена. За сметка на това археолозите ни в края на ХХ и началото на ХХІ век извършиха невероятна изследователска работа като успяха да локализират местоположението на много от най-древните градове на континента и на Балканите както и първата най-древна столица на Европа, кръстена впоследствие от римляните Кабиле. Заради войните с дакомизийците, най-старото име на града било табу и забравено в хилядолетията. По същата причина били забравени и старите имена на много други древни дакомизийски селища.
Първите официални археологически проучвания в района на Кабиле са били проведени от археологическата експедиция на чешкия археолог Карел Шкорпил, с участието на руския академик и археолог Успенски през лятото на 1908 г. Проучвания през 1912 г. там са били правени и от Проф. Богдан Филов, а по-късните от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век са били прецизирани от българския учен проф. Велизар Велков, според когото разкопките на древния град разкрили останки от селище от преди ІІ хилядолетие пр. Хр по склоновете на скалистия Зайчи връх. Продължете да четете Акрополът на Кабиле – по-стар от Атинския

Водна кула като на Царевец – най-новото откритие в крепостта Русокастрон

125959308013903.jpg

Водна кула с кладенец в края на таен укрепен проход е сред най-новите открития на археолозите на древната крепост Русокастрон. Отбранителното съоръжение е с дължина около 65 м и е скрито в естествено ждрело между два скални масива в северната част на крепостта.

Вътрешната ходова пътека е с  ширина  4 м, а отстрани е защитена от високи каменни стени с дебелина 2 м. Тайният проход слиза до реката.

Във вътрешността на кулата е иззидана дълбока цистерна, чието дъно стига под нивото на реката и така се поддържа постоянен воден дебит във всички сезони, обясни Цоня Дражева – ръководител на разкопките. Уникалното съоръжение е изградено още през V век, но е укрепено допълнително през ІХ-Х век.

Тайният укрепен проход за водоснабдяване  е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век.

Открити са и много находки, между които най-интересни са средновековни  монети и оловни печати за подпечатване на кореспонденция от ІХ-ХІ в. , арбалетни стрели и керамични съдове.

Средновековната крепост Русокастро се намира  на 35 км западно от областния център Бургас и на 2,5 км северно от едноименното село Русокастро.
https://www.factor-bs.com

УСТИНА – НАСЛЕДНИЦА НА БЕСИТЕ

image0021.jpg

Село Устина се намира на 26 км от Пловдив в полите на северните Родопи, близо до дълбоко свързани с историята ни селища като Перущица и Кричим, Брацигово и Пещера
Изминалите хилядолетия не са пощадили почти нищо видимо над земята от материалната култура на гордото тракийско племе сатри и техния жречески род  – бесите. Херодот ги описва като войнствено племе с независим дух, което отказва да участва в похода на цар Ксеркс срещу Елада и поело трудната задача на пазители на Светилището на Дионис.

Къде точно е била Бесапара? Големият български писател и общественик Петко Славейков обичал да обикаля старините и да дири следи от миналото ни. През 1882 г. той започва да пиша статия, от която публикува само началото – „Нещо за Виссапара“. В нея отхвърля предположението на пловдивския грък Цукала, че тракийският град Бесапара се е намирал на запад от Пазарджик, както и онова на Ст. Захариев, че е бил при с. Баткун, и изказва мнение, че е лежал при с. Пастуша (под селата Устина и Перущица). Повечето от съображенията си за това той оставил да изложи по-късно, но не можал да довърши статията си, защото всичките му записки изгорели при пожар.
Не е доказано дали тези догадки на Славейков са имали основание, но е факт, че името Бесапара присъства на една карта на Ортелиус от 16 век сред градове от ранга на Сердика, Филипопол, Адрианопол и др. Това навежда на мисълта, че не е било само едно малко село. В тази карта, която Ортелиус прави по стари римски пътеводители, Бесапара е спомената наред с други пътни станции като Lissas, Bagaraca, Cillae, Opizum и Burdipta, чиито имена имат тракийско звучене. Продължете да четете УСТИНА – НАСЛЕДНИЦА НА БЕСИТЕ

Римски кастел Тримамиум

 rimski-nadpis.jpg

Селището Trimammium се споменава най-рано у Клавдий Птоломей (ІІ век от н.е.), и то като полис в следния ред: Ескус, дн. С. Гиген, Плевенско; Димум, дн. При с. Белене; Нове, м. Стъклен, Свищовско; ТРИМАМУМ; Сексагинта Приста, дн. Русе; Дуросторум, дн. Силистра. Това разкрива неговото икономическо и преди всичко стратегическо значение – като крепост и като пътна станция.
Селището е било разположено на Крайдунавския път между Ятрус, дн. с. Кривина и Сексагинта Приста. Според римските итинерари отстоянието до Сексагинта Приста е било 12 мили, т.е. около 18 км. Като изхожда от разстоянията, посочени в пътеводителите между кастелите по Дунава, пръв Карел Шкорпил изказва мнението, че Тримамиум трябва да се отъждестви с крепостта край село Мечка, Русенско.
Античната и късно антична крепост Тримамиум се намира на 3 км западно от село Мечка, върху дълъг нос, на брега на река Дунав, в местността „Дикилиташ”. Има форма на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 200 м на 200 м. Крепостната стена се очертава добре под затревения насип, а части от северната стена са разкрити на дължина 5-6 м и са запазени на височина до 1,50 м. Лицевите страни са изградени от грубо одялани блокчета, а вътрешността е блокаж от ломени камъни и хоросан, със слаб примес от счукана тухла. К. Шкорпил съобщава за ров от южната страна, който сега е разрушен от прокарания на това място път. В миналото тук са намирани монети, строителна и битова керамика (тухла с печат Rimoridus) и др. сега едната част е затревена, а другата (северната) е залесена с гора. Продължете да четете Римски кастел Тримамиум

КАБИЛЕ – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ТРАКИЙСКИ АНТИЧЕН ГРАД

 kabile05_basilics_thmb.jpg

За почитателите на туризма и на „Стоте национални туристически обекти“, името Каблие говори достатъчно. Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град. Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр. През 341 г. пр.Хр. е превзет от Филип II Македонски. Християнството е прието тук още през 4 век. Кабиле е бил епископски център. Разрушен окончателно през 6 век от аварите. През 10-14 век върху развалините му е съществувало българско селище.

Националният археологически резерват „Кабиле“ се намира само на 8 км. от Ямбол (северозападно). Градът е възникнал към края на ІІ хил.пр.Хр. около голям култов център на възвишението „Зайчи връх“ край завоя на р.Тонзос (дн. Тунджа). През първата половина на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. В ср.на ІІІ в.пр.Хр. царската власт в Кабиле е заменена с градско управление.
През ІІІ – ІІ в.пр.Хр. градът е единствен във вътрешна Тракия със собствена монетарница, която е сякла царски и градски емисии. Продължете да четете КАБИЛЕ – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ТРАКИЙСКИ АНТИЧЕН ГРАД

Величието на Улпия Ескус

 0056.jpg

Река Искър се влива в Дунав недалеч от днешното село Гиген, област Плевен. През античността я наричали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки вероятно означавало „вода“. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.). Географът Клавдий Птолемей от Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия.

Главното селище се наричало Ескус на трибалите (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи.
През първите години на първото столетие след Христа римската войска превърнала постепенно Мизия в зона на постоянна окупация. Така през 9 г. в Ескус бил настанен V Македонски легион. Той носел прозвището от името на провинция Македония, защото там бил попълнен с голям контингент новобранци.
През 1986 г. пред стопанския двор на с. Гиген случайно бе намерен при строителни работи един надгробен паметник. Покойният е някой си Луциус Фрейус Фаустус, който бил ликса на V Македонски легиион. Това е едва четвъртият надпис за човек с такава професия в цялата Римска империя. Продължете да четете Величието на Улпия Ескус

Средновековната крепост Лютица

 200805024147.jpg 2008050241101.jpg

Най-добре запазената с изключително богат културен пласт българска средновековна крепост – една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и обявена за археологически паметник на културата

Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че калето край обезлюденото с.Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV – VI в., като твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се пресел

ват край близките минерални извори и основават село Лъджа. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Разкопките продължават през следващото лято, което прави Лютица особено атрактивна като развиващ се археоложки обект за културен туризъм.

img_5711.JPG

img_5716.JPG

АВГУСТА ТРАЯНА

Още през V в. пр. н. е . траките основават тук град под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 – 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

           През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др. Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.

           През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През ІІІ – ІV в. градът е частично разрушен от готите, V в. от хуните а през VІІ в. тук се заселват славяните.

           АНТИЧЕН КОМПЛЕКС ПРИ ЗАПАДНАТА ПОРТА
Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки. В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка. На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в. Античната улица (декуманус) с посока изток – запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати – две катаракти (спускащи се) и една двукрила.

Форумът при западната порта

 092330151754.jpg

         ЮЖНАТА ПОРТА НА АВГУСТА ТРАЯНА
Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка. Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

            РИМСКИ ТЕРМИ ПРИ СТАРОЗАГОРСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи

Разположение на античният град спрямо сегашната Стара Загора

Възстановената улица в центъра на града

Мозайка от Августа Траяна

Източник: https://rim.start.bg/