Най-ранните известни записи за съществуването на скитите са дошли от археологическите находки в евро-азиатските степи, които са част от съвременния Украйна, Казахстан, Русия и дори до границата с високите склонове на това, което днес е известно като Монголия, кавказкия планински кръг, надолу към модерен Ирак и към изток, намиращ се до днешна Полша и Балканския полуостров. Името им е дадено от древните гърци (Σκυθική, Skythikē) и е използвано за описване на номадските народи, живели още през 8-и век пр.н.е. в огромните екстензивни степи
ПЪРВОТО СКИТСКО ЦАРСТВО ОТ VII В. ПР. ХР
Най-историческите записи на тези народи са написани от древногръцкия историк Херодот, който описва хората от степите като земеделски и номадски стил на съществуване, изискващи плащания, почит, подаръци или дори военни плащания от сирийците, медианците, Асирийците и дори египтяните. Смята се, че управляващата династия на скитите е останала същата през вековете, въпреки че тази теория е донякъде слабо основана, тъй като скитите не са имали форма на писане на език, за да записват собствената си история, е била записана от древногръцките хронисти. Първото царство е направено от обединението на номадските племена от тяхната легендарна фигура – Колоксай. Той успява да установи управляваща династия сред скитите, които търгуваха с гръцките градове и се разшириха до царствата на Близкия изток.
ВТОРО СКИТСКО ЦАРСТВО ОТ 5-ТИ ВЕК ПР.Н.Е.
Второто скитско царство е било създадено до края на 5-ти и началото на IV век пр.н.е. Това царство е предложило най-известните исторически архиви на номадските народи, чрез експлоатацията на двамата най-известни царе Атеас и царица Томирис.
Най-известният владетел на скитите е била кралица Томирис. Томирис е кралица на Месагетите, една скитско-иранска пасторално-номадска коалиция от народи, които плащали данъци за царството на Персийското кралство, най-вече крал Кир Велики, който вижда слабите номадски народи като лесни цели да нападат и да облагат данъци несправедливо за златото, среброто, говедата, овцете и козите. Той успява да спечели над масагетите, като поставя капан. Персите създават лагер и го напълнят с бъчви с вино. Преходната армия на Масагетите не била видяла виното като форма на опиянение, тъй като разчитат на хашиш и ферментирало кобилитно мляко. Армията се напила на студа и персите успяват да уловят по-голямата част от армията; онези, които воюваха, направиха това напразно. Спаргаписес е бил син на Томирис, който бил пленен като генерал на масагетите, и успял да убеди своите попечители в Персия, за да го освободи от връзките му. Томирис, разярена от малтретирането на сина си, събира хората си и принуди Кир да получи реванш. Великият я почиташе и донесъл със себе си своята елитна армия, която лесно се изплъзвала от конните стрелци на масагетите до точката, в която раздробяваше и разпръснала персийската армия, оставяйки своя крал Кир на смъртта си. Томирис незабавно го екзекутирал, като го обезглавял и го разпънал през 530 г.пр.Хр., затвърждавайки мястото си в историята и изпращайки Персийското царство в кървава гражданска война.
Атеас успява да стабилизира своето царство чрез търговия с гръцките градове и със създаването на златни и сребърни мини. Огромната област, която е била под тяхно управление, най-вече планинските редици, бяха богати на благородни метали и редки минерали като рубини и изумруди. Това ражда красивата и фино изящна изработка на оръжия, прибори за хранене, плочи, саркофази и инструменти, необходими днес. Такива инструменти дадоха на скитите богато украсен и кралски вид дори на най-ниските хора по рода си. Падането на Атеас дойде, когато се намеси в македонското царство и пренебрегна исканията на цар Филип II да отплати за преминаване и уреждане в земите край царството. Това довело до военна отмъщение на цар Филип II, който завърши със здравата победа на скитите, чиято армия се състояла предимно от недисциплинирани конни стрелци и милиции, които не бяха съвместими с дисциплинирания и добре обучен фаланх, който даде на македонците доминацията на Балканския полуостров. Атеас бил убит през 339 г. пр.н.е., който според историческите записи е бил тогава в деветдесетте си години. Курганите (хълмове, посветени на гробища) са били отглеждани за падналите и трябвало да плащат с прекомерно количество злато, сребро и 20 000 млади жени като съпруги на македонците. Това унищожително поражение сложило край на скитското завладяване на Балканския полуостров и принудило скитите да се върнат към степите.
ПО-КЪСНО ЦАРСТВА И СЪДБА
Скитите постепенно са били лишени от земя от новообразуващите се царства и империи. Те бяха загубили земя на Александър Велики, генералите му, които наследили кралствата след него, а по-късно и Римската империя, която ги отвела назад, оставяйки ги само на степите на изток от Крим. Постоянното разделяне и разделяне на народите доведе до скитите бавно да избледняват в историята. Излизането на славяните и готите по време на Великата миграция ги принудило да навлязат в Азия. Там видяли нахлуващата тъмнина, която бяха оставили веднъж велики търговски градове по пътя на коприната, а тези на номадските народи бяха избити, изгорени и безплодни оставиха да гният. Останалото малко от скитите побягна на запад, предупреждавайки славяните и готите на предстоящата тъмнина, но попаднаха на глухи уши, докато се бореха един за друг за ресурси и земя, а суровите зими, които дойдоха с тъмнината, само отслабиха тези нови царства дори повече. В продължение на 200 години скитите молеха да намерят подслон сред новия народ на Европа и отново и отново бяха отречени. Тогава дойде тъмнината, която доведе до епохата на западните царства и империи, които уплашиха номадските източноевропейски народи. Хуните пристигнаха начело с техния вожд Атила.
