Архив на категория: Разкази

Санту Антине, Сардиния: Мегалитна къща, построена за крал


Мегалитната структура на Санту Антин и руините на близкото селище на урва

Загадъчна цивилизация от далечното минало изгражда мегалитни структури на остров Сардиния през бронзовата и желязната епоха. Сградите са известни като нургхес – и внушителният нургес наречен Санту Антин е една от най-големите от тези огромни каменни структури на острова.
Продължете да четете Санту Антине, Сардиния: Мегалитна къща, построена за крал

Теодора: От скромно начало до мощна императрица, която променя историята

Мозайка на Теодора в базиликата Сан Витали, Равена.

Често се казва, че „зад всеки велик човек стои жена“. Юстиниан е бил един от най-могъщите императори на Византийската империя. По времето на царуването му той се опитвал да съживи миналата слава на империята и донякъде е  бил доста успешен, тъй като голяма част от земите, които някога са били под управлението на Запада, включително Италия и Северна Африка, били под византийски контрол.
Продължете да четете Теодора: От скромно начало до мощна императрица, която променя историята

Жестоката кралица на илирийците: Теута непокорната

Жестоката кралица на илирийците: Теута

В тази статия ще ви запознаем с една кралица, за която се знае малко . А това е Теута която е била съпруга на Агрон, цар на ардиайското царство. След поражението на Картаген в Първата пуническа война през 241 г.пр.Хр., Римската република се превръща в господстваща военноморска сила в Средиземно море. Въпреки това Римският контрол над моретата не е бил толкова  абсолютен. На изток от Италия друга власт се увеличавала.
Продължете да четете Жестоката кралица на илирийците: Теута непокорната

Легенди за Вълчан войвода-Вълчановия мост

                ВЪЛЧАНОВИЯТ МОСТ бил построен на река Резовска с цел да осигури преминаването и от местното население. Дотогава мост не е имало и хората от двата бряга били изключително затруднени да отидат от десния бряг към Малко Търново и от левия към Малък Самоков /сега Демиркьой, в Турция/, Инеада и Мидия /също в Турция/. Въпреки оплакванията, турската власт не предприемала нищо и Вълчан решил да построи мост с хайдушки пари. Избрал място под извора Пенгюво /на пътя Малко Търново-Малък Самоков на около  10 км. югоизточно от М. Търново. Наел майстор Райчо от Малко Търново, спазарили се за 2500 гроша и строежът започнал. Турските управници били осведомени, но не се възпротивили, защото мостът щял да се построи без държавата да харчи пари, а се надявали покрай строежа да заловят и Вълчан. Според някои предания самият войвода участвал в строежа преоблечен като дюлгерин, а според други го наблюдавал от отсрещните баири и на уречено място оставял уговорените пари за строежа. Той дал пари и за освещаването на моста. Нает бил поп, поканени били турски големци от Малко Търново и Малък Самоков. След освещаването била сложена богата трапеза за работниците и гостите. Следва автентичното описание направено пред Горо Горов от Иван Нанев от с. Вършило на 15.4.1957 г.:
„По едно време като се нахранили и наближило време да се разотиват, от дюлгерето се изправил
един едър набит мъжага с големи мустаки, плюл си на ръките, опрял се на един длег и дебел дрянов овчарцки кривак и с един змейски скок прехрипнал на отсрещния бряг на ряката. Турците си помислили че дюлгеринът на тях прави сеирджилък, та зели да викат „Машалла, Машалла!“ Тогава тоя бабаитин се обърнал към тях и казал: „Каймаками и ефендета, я съм тоя Вълчан войвода дето го търсите постоянно под дърво и камък, заради когото и сега турихте пусии от ваши аскерлии да го заловите. Хайде сбогом и хаирлия да ви е новият мост!“ И като казал тия думи Вълчан се врътнал и набил гъстата странджанска дъбрава.“
По-различна е версията разказана през 1952 г. от архимандрит Рафаил, игумен на манастира край с. Голямо Буково. Когато моста бил завършен, Вълчан облечен в овчарски дрехи минал по него, разгледал го поговорил с работниците. След това с майстора влезли в гората където му изплатил последната сума и си заминал. Майстора се върнал и казал на работниците, че са говорили със самия Вълчан войвода. Последните започнали да викат и негодуват, че не им е казано предварително за да разгледат по-добре войводата. Но вече било късно. Повече те не видели страшния хайдутин.

Какво представлявал Вълчановия мост? Някои сведения дава известният възрожденски деец Стоян Шивачев /роден към средата на 19 век/, който може би е заварил останки от него. Мостът бил построен през 1800 г. и имал следните размери: дължина 15 м.; височина над водата 6 м.; ширина между 1,5 и 2 метра- колкото да минават по него товарен добитък и пешеходци, встрани с дървен парапет. Струвал 40000 гроша, а  Вълчан завещал на църквата в М. Търново и 20000 гроша за поддръжката му. Докога точно е просъществувал този уникален хайдушки мост не е известно. По-късно, вече през 20 век пътя Малко Търново – Малък Самоков е чакълиран; построен е стабилен каменен мост който се ползувал без особени пречки от населението по двата бряга на реката, независимо от преминаващата по средата му българо-турска граница. Неговата съдба обаче е също куриозна. Около 1947 г. започва ограждане на границата с т.н. кльон. По това време българската страна взривява своята част от моста, като на турците е обяснено че моста е разрушен от паднал гръм. Прекъснат е един стар търговски път, осигурявал в продължение на векове поминъка на хората от този край. Сега на мястото откъм българската страна има само отломки, а турската част на моста е сравнително запазена.                                                              

Легенди за Царевец

info_90_pic_94.jpg

Легенди за Царевец
Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

НАЙ-СТАРИЯТ БЪЛГАРСКИ ИМАНЯР КИРИЛ ДИМИТРОВ – МИКИ: МИЛИЦИЯТА УБИ ЧОВЕК ЗАРАДИ ИМАНЕ В ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН

num23.jpgЗАБРАНЕНА ЗОНА • Преди 10 ноември по върховете имало два иманярски клана – троянско-великотърновският с босове Милко Балев и Димитър Стоянов и странджанско-сакарски
• Едните дирели съкровището на цар Шишман в Стара планина, а другите – имането на Вълчан войвода в странджанската местност Бегликташ

Най-възрастният български иманяр е Кирил Димитров – Мики. Роденият в Сливница през далечната 1919г. търсач на реликви има бурна биография. След като завършва гимназия в София и воюва в последната фаза на Втората световна война, започва работа като чиновник в Министерството на земеделието. Бързо обаче „става неудобен“ на новата власт и му посочват вратата. Десетилетия след това е принуден да си вади хляба като монтажник. Докато „строи социализма“ обаче, се запалва по иманярството. Тази страст не го оставя до преклонна възраст, въпреки че вече няма сили да шета по гори и чукари, да обменя вехти карти и да си хортува с „колеги“ в Андровото кафене в родния му град, където от време оно се събира цветът на нашенските търсачи на съкровища.
Продължете да четете НАЙ-СТАРИЯТ БЪЛГАРСКИ ИМАНЯР КИРИЛ ДИМИТРОВ – МИКИ: МИЛИЦИЯТА УБИ ЧОВЕК ЗАРАДИ ИМАНЕ В ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН

ОКУЛТНИТЕ ПРЕДМЕТИ ПАЗЯТ СТРАШНИ ТАЙНИ, НОСЯТ ЛУДОСТ НА НЕПОСВЕТЕНИТЕ

 th_3007.jpg

След като за пореден път се разгоря скандалът около видните български колекционери и той достигна чак до Брюксел, се запитахме: всъщност колко колекционери има в България, какво колекционират, колко предмета държат, най-вече археологически и нумизматични, и колко от тях са регистрирали официално колекциите си, така, както законът позволява вече от 2 години.

Колекционерите в България се оказаха доста – над 30000 души, с колекции от няколко предмета до няколко хиляди. От тях обаче за цели 2 години, откакто Законът за паметниците на културата позволява да има частни колекции и частни музеи, официално са легализирали колекциите си само 6 колекционери в цялата страна. Още петима са подали молби за регистрация. И само двама са поискали да направят частни музеи. Продължете да четете ОКУЛТНИТЕ ПРЕДМЕТИ ПАЗЯТ СТРАШНИ ТАЙНИ, НОСЯТ ЛУДОСТ НА НЕПОСВЕТЕНИТЕ

Съвременните императори

 

257.jpg

 

Откъде тръгва историята на съвременните “римски императори”? Отговорът е от 1955 г. в Свиленград, където се ражда един от най-известните у нас майстори на антични-реплики Петър Петров – Петроний. Ръцете му създават хиляди сувенирни монети и медальони, които носят духа на римската империя. Всъщност тази мода датира още от 17-18 век. Тогава богатите италианци поставяли профилите си върху ценни метали като произведенията на изкуството са имитирали античен стил. Говори се, че у нас тя е пренесена през 80-те години на миналия век. Тогава мъж на име Славей изработва такъв медальон на своя адвокат. Процесът е дълъг и сложен, а малцина са посветените в тънкостите на занаята. Започва се с избор на метал, топенето му, закаляване, изработка на матрица и се завършва с нанасяне на изображението върху заготовката или т.нар. отсичане. Обикновено медальоните се изработват от мед, но е възможно да се направят от бронз и сребро. Следва процес на състаряване, за който се използва специален барабан, пълен с морски пясък и накрая се прави патиниране. Направата на един медальон отнема около седмица. “Добрите гравьори у нас се броят на пръстите на едната ръка”, казва Петроний. Интересното в случая е, че нито един от тях не е завършил специално образование – всички са самоуки. Продължете да четете Съвременните императори

Легенди за търговищкото злато

 moneti1.jpg

От древни времена хората търсят злато. Ценният метал е известен на човечеството от хиляди години. От древни времена до днес от него се изработват накити и други украшения.

Хората го смятат за измерител на богатството и носител на историята. Много го пазят и като семейна ценност. Стотици легенди са свързани с благородния метал. Някои разказват за проклятията и нещастията, които носи. Други са за добруването и просперитета на онзи който го открие. Има и такива предания, които разказват за все още неоткрито злато. Такива има и в търговищкия регион. В, на пръв поглед, невероятните твърдения някои откриват и истина.

Някои предания разказват, че в околията има много злато. Едва ли не в двора на всяка къща, от стотици години, седи заровено имане, което чака да бъде открито. Легенди разказват и за космически технологии, които сканират земята и откриват благородния метал, ако се намира на 7-8 метра дълбочина.

Продължете да четете Легенди за търговищкото злато

9 са най-търсените съкровища у нас .

Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане


Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища – истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо – ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в „Психология на иманярството“. Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил – тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица – квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин – стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман… Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. „Миллиет“ ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

http://www.chudesa.net