Архив на категория: Разкази

Духовете на изклани монаси пазят византийско съкровище.

Призраци в Аладжа манастир

Легендата за тайния покровител Рим папа е разказана дори в американски пътеводител

Със сигурност няма друга такава старина като Аладжа манастир, която реалното и митичното са толкова оплетени и неразделни, че създават един уникален и приказен свят. А интересът към неговото изследване не секва още от времето на братята Шкорпил. Доайените на родната археология записват първите легенди на местните хора край морето за старата монашеска обител. Според историците тя е възникнала  в периода на раннохристиянската епоха.
100 страници в архивите на Карел Шкорпил са посветени само на Аладжа манастир. Половината от тях са за тайните и загадките, които крие, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. Самият той за близо 2 десетилетия работа и живот в него се е слял с мистичния му свят. Защото, както казва, „предпочитам 300 пъти приказното, което е убедително и интересно, отколкото и най-скучната истина, която звучи неубедително“ – мотивира се музейният уредник с цитат на Аристотел. И вероятно е прав. Защото британците направиха цяло състояние само докато разказваха на туристите скалъпените си легенди за обладани от духовете замъци.
Аладжа манастир обаче си има истински призрак. Той се казва Ром папа и се счита за покровител на горите и съкровищата на християнската обител. Според легендите, записани и от Шкорпил, духът се появява всяка пролет и пита когото срещне: „Има ли пръчки в Хачуката (местността – б.а., жените раждат ли още и кравите телят ли се?“ Когато му отговорят с да, той веднага се скривал в тайните лабиринти.
Уредникът Кинов също е засичал привидението. Той казва, че не е виждал митичния покровител, но често усеща присъствието му. Като че ли силата на духа насочвала мислите му в определена посока и това ставало само там, в манастира. Това е като божествената енергия, която те зарежда. Така както в теорията на исихазма изричането на молитвата, изпълнена с любов към Христос, съвпада с ударите на сърцето, обяснява уредникът.
Още като начинаещ археолог в манастира през 90-те години посетителка от САЩ извадила пред него пътеводител, издаден в Ню Йорк през 1971 година. И какво било удивлението му, когато видял, че в него имало надълго и нашироко описание на митичния покровител на Аладжа манастир. Това провокирало Кинов да прерови архивите на Шкорпил в София и да разбули мистерията. Вече толкова години съм в старината и се чувствам отлично.  Имам високо кръвно налягане и здравословни проблеми, които се задълбочиха напоследък, но стъпя ли в манастира, всичко се нормализира. Ставам по-здрав и силен и никъде не се чувствам така – нито вкъщи, нито в кабинета в Археологическия музей във Варна, не може да се нахвали шефът на комплекса. Един затрупан вход обаче му боде очите напоследък. Според Кинов той води към изчезналите галерии, за които има предания, че пазят несметни богатства. Отшелник или скитник живял там през последното десетилетие преди Освобождението от османско робство. Той попаднал на подземие с 49 дюгена (стаички). На последния имало желязна врата с огромен катинар, но чул гръмовен глас и избягал. Научили турските власти за това и местният паша тръгнал с 10 аскера да търси имането. Ровили, ровили, но нищо не намерили. Тогава ядосан, османският управник пратил скитника на заточение. След като изтърпял наказанието си, той се върнал и с приятел отишли и се спуснали в подземието. Според Шкорпил заточеникът се казвал Стоянчо, а ортакът му Янко Канарджи – майстор на воденични камъни, които вадел от близката кариера. Според легендата двамата извадили 3 чувала със златни монети. Имането от двата претопили за ризници на икони в местната църква, а третия си поделили. Стоянчо взел своя пай от съкровището и тръгнал да строи чешми в България.
„Според Шкорпил парите са византийска находка от XI-XII век. Смята се, че монета от находката е купена от царица Йоана – първата жена на княз Фердинанд, но никой не я е виждал. Друга монета според местните била скътана от баба Pена, наследничка на Янко Канарджи. За наличие на имане в мрачното и страшно подземие твърди и руският пътешественик, писател и доброволен сътрудник на руското имперско разузнаване – Виктор Тепликов. Той посетил Варна през далечната 1828-29 година  и написал книгата „Письма из Болгарии“. В три от писмата разказва за разходките си до манастира „Св. Константин и Елена“ в едноименния сега курорт. Тогава срещнал монах, който му показал скалната обител, но го предупредил – никой да не смее да доближи там.
Цял музей на драгоценности има и който припари към входа му, изчезва, казал на пътешественика божият човек. Той после му разказал историята за млад и дързък монах, който, повлиян от легендата за съкровище, решил една нощ да се пусне в дълбините на зловещата пещера и да се добере до тайните й. На сутринта останалите монаси намерили своя брат на входа на прокълнатото място. Брадата му била навита на кичури и напъхана в ноздрите, а джобовете на расото му тежали от златни и сребърни антики и скъпи талисмани. Когато дошъл на себе си, разказал за своите удивителни приключения в подземието, но след време изчезнал.
Това се смята за най-старата легенда, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. За да се изрази цялото фантастично видение – вземете няколко сцени от това, което разказва сър Томас Мор за тайнството на древните египтяни, прибавете няколко чудеса от омагьосаната пещера на Аладин. Накрая подправете цялата тази смес с няколко дузина древни Лари и източни духове и ето ви целия дяволски хаос, който обкръжил любопитния монах, пише руският пътешественик. В храма на един от стенописите грее ангел със загадъчната усмивка на Джокондата.

paper.standartnews.com

СЪКРОВИЩА УБИВАТ ИМАНЯРИ И АРХЕОЛОЗИ

tomb_sveshtari2.jpg

Напоследък в България пламна истинска “златна треска”. Археолози се надпреварват да откриват през месец златни предмети от времето на траките, като всеки рекламира находката си с единственото прилагателно: “уникална”. Увлечени в ръшкането на тракийските могили, родните индианаджоунсовци забравят за поверията, че който разкопае сакрален обект, рано или късно го настига прокоба. Поразеният се поболява и умира, без да има видима причина за смъртта.

Подробности за такива трагични инциденти, обвити в мистерия, трудно се процеждат в медиите. А случаите съвсем не са малко. Като почнем от Царичина, където се говори, че било открито златно имане, минем през Мишкова нива в Странджа и стигнем до т. нар. Долина на тракийските царе в Казанлъшко. Зачестиха и случаите на загинали иманяри, пробвали късмета си в местността Беглик Таш край Приморско, където според поверието било заровено несметното съкровище на Вълчан войвода.

Ако има някакво правило, то е, че най-много жертви дават т. нар. секретни разкопки. Наскоро на българския пазар се очаква да излезе сензационно изследване за гробницата на фараонката Бастет в Странджа, което претендира да разбули всички загадки около печално известното ровичкане в граничната зона под егидата на Людмила Живкова.

trakiiskagrobnitzastrelcha1.jpg

КАКВО СТАВА В ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ

Ето един от най-пресните примери, свързан с Долината на тракийските царе. Става въпрос за търсенето на древен тракийски град от ранга на Севтополис. Шеф на експедицията е археологът Домарацки. Когато започва разкопките, той е в цветущо здраве. Ненадейно обаче смъртта го настига и работата остава недовършена. И тъй като археолозите “по света и у нас” са суеверно племе, тайно се договорили да не продължават търсенията, докато проклятието не се “изчисти”. Кога ще стане това, никой не може да каже със стопроцентова точност. Наскоро казанлъшкият скулптор Спас Мавров, който се прочу и като изследовател на паранормалното, лансира тезата, че селището Оструша е естествен енергиен генератор, свързан с пирамидите в Гиза, и че могилите освен археологически находки и атракция, са и мощен енергиен излъчвател, който понякога има вредно въздействие върху хората. Българският Шлиман – проф. Георги Китов, също сподели любопитни размисли по въпроса. Включително и това, че се е свързал със… Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.
“Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световен съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание.

ЕНЕРГИЯТА ОТ ТРАКИЙСКИТЕ ХРАМОВЕ ДЕЙСТВАЛА ОТРИЦАТЕЛНО

За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове – че действали отрицателно…”, призна Китов. Преди името й да нашуми с находката край Златиница, неговата колежка от НИМ проф. Даниела Агре разкрива, че едно от най-ценните съкровища по нашите земи – от Скравена, Ботевградско, е задигнато. Според местни спецове археоложката силно преувеличавала, защото много по-ценна била находката от друго село в района – Боженица, където се намира крепостта “Боженишки урвич”. Златните предмети и антики, открити там и датиращи от IV в. пр. н. е. , били разграбени до шушка от иманярска банда. При подялбата на плячката обаче се стигнало до кървава разправа. Двама от търсачите на съкровища били заклани от своите ортаци, а труповете им – захвърлени в изоставен рудник.

Не е по-радостна и участта на единия от водолазите, гмуркал се нееднократно край нос Калиакра, за да дири т. нар. златен град на Лизимах, прочут пълководец от свитата на Александър Македонски. След смъртта на императора всички негови пълководци – т. нар. диадохи, си поделили наследството му.

НА ЛИЗИМАХ СЕ ПАДНАЛА РАЗМИРНАТА ТРАКИЯ

Според античния географ Страбон Лизимах основал своя резиденция в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон имен но там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища. Това кратко сведение и досега не дава мира на българските иманяри. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени “ентусиасти” са опитвали късмета си на легендарния полуостров. За един от тях обаче се знае със сигурност, че загива при пътен инцидент – и то на равен и прав участък на шосето за Балчик, малко след поредното гмуркане. А неговият брат бил натиснат от семейни неволи и се обесил само година след катастрофата. По времето на Тато секретни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист.

Мурсалци твърдят, че били наследници на древен и богоизбран свят. Преди 10 години на няколко души от местните, цанили се за работници в разкопките, им се случили нещастия – раждат им се мъртви деца, пожари изпепеляват къщите им, падат от скали, удря ги мълния… “Това е отмъщението на божеството!”, шепнат суеверно мурсалци и гледат да избягват мястото на разкопките.

ОТКРИВАТЕЛИТЕ НА ПЕРПЕРИКОН СЪЩО НЕ СА СРЕД ЖИВИТЕ

Светилището на Дионис все пак е открито – макар и след доста години, от проф. Николай Овчаров на каменния хълм Перперикон на 15 км североизточно от град Кърджали. Навремето от ДС мислели, че там има голямо златно съкровище. Впрочем хората, ръководили експедицията за търсенето му, също не са между живите.

“Първите разкопки се проведоха през 1970-1982 г. от двама днес покойни археолози – проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Иван Балкански, уредник в музея в Кърджали, разказва Николай Овчаров. Те се правеха под някаква много страшна секретност и затова около Перперикон тръгна една легенда, която днес още съществува сред местното население. Това беше времето, когато от Държавна сигурност бяха полудели на тая тема и все търсеха разни съкровища, като на Вълчан войвода например. Те отцепиха района на около 3-4 км, докато учените копаеха. Хората, които виждат отдалече как се спускат военни хеликоптери и вдигат някакви сандъци, заговориха за открито имане…”

Според бивши служители на ДС съкровище наистина е имало, но съдбата му и към днешна дата продължава да е неизвестна. Предполага се, че е изтъргувано за покриване на дългове на България. Част от агентите за специални поръчки, взели участие в сделката, после остават в странство като представители на смесени фирми-перачници. Проклятието обаче ги настига и далеч от родината. В средите на бившите разведки се говори за банкрути, отвличания и обири, както и за мистериозни “африкански” вируси, покосили някои от агентите и техните близки.

15.jpg

Невероятно, но факт – мумията на Амон Ра била заровена в… Пиринско, разтръбиха преди време екстрасенси от района. Според шамана от Сандански Костадин Тренчовски енергийният триъгълник между Сандански и селата Никудин и Кърналово бил образуван от “вибрациите” на мумията. Затова Пиринският край щял да бъде ударен от страшни катаклизми. Някои от тях се сбъднаха. Неотдавна “гневът” на египетското божество “изсипа” върху главите на горките хорица кален дъжд. До края на лятото, пророкува още Тренчовски, можело да се очаква мокър сняг, който след няколко часа щял да премине в “библейски потоп”.

Зла поличба настигнала и иманярите и изследователите на известната джамия на Осман Пазвантоглу във Видин. Наскоро тя бе реставрирана, за да се пресекат набезите на търсачите на антики. За нея се знае, че е единствената в ислямския свят джамия, която на върха си вместо полумесец има сърце. То било символ на независимия дух на Осман, чиято майка била българка. Самата джамия била построена в чест на посечения от турските власти баща на Пазвантоглу. А библиотеката до нея била издигната в името на майка му.

Но легендата, че в темелите на джамията и библиотеката имало закопано имане – златни турски махмудии, години наред разпалвала чивиите на иманярите. Те подкопали стените, унищожили ценни архитектурни детайли, обърнали и изпочупили надгробните плочи. Ясновидските видения обаче им обещават смъртоносно проклятие до девето коляно – болести, разорение и липса на мъжка челяд щели да налегнат родовете на иманярите. Страшната турска магия нямала разваляне, категорични са нашенските окултисти.